Ostroh BibleПерше соборне послання св. апостола Петра, розділ 1
Шрифт:
Запис:
1
зач̑҇, н҃и·
2
Пе́тръ а҆пс̑҇лъ і҆с҃ хв҃ъ, и҆збра́ннымъ прише́лцемъ разсѣѧ́нїа. по́нтꙋ, галаті́и, каппадокі́и, а҆сі́и, и҆ виѳині́и·
3
По презрѣ́нїю б҃а и҆ ѿц҃а, въ ст҃ы́ню дх҃а, въ послꙋшанїе и҆ кропле́нїе кро́ви і҆с҃ хв҃ы. блгд̑ть вам̑ и҆ ми́ръ да ѹ҆мно́житсѧ·
4
зач̑҇·
5
Блвс̑҇е́нъ б҃ъ ѿц҃ъ г҃а на́шего і҆с҃ х҃а, и҆же по мно́ѕѣи свое́й млс̑҇ти, порожд̑еѝ на́съ въ ѹ҆пованїе жи́во въскрс̑҇енїемъ і҆с҃ хв҃ымъ ѿ ме́ртвыхъ, въ наслѣдїе нетлѣ́нно и҆ нескверно и҆ неѹ҆вѧда́емо, съблюде́но на нб҃сехъ въ васъ, и҆же си́лою бж҃їею съблюденых̑ вѣ́рою, въ спс̑҇е́нїе гото́во ꙗ҆ви́тисѧ въ́ времѧ послѣ́днее. ѻ҆ не́мже ра́дꙋитесѧ ма́ло нн҃ѣ, а҆ще лѣ́по е҆сть, приско́рбъни бывше въ разли́чныхъ напа́стех̑, да и҆скꙋшенїе ва́шеѧ̀ вѣ́ры, мн́ого чтс̑҇нѣ́ише зла́та ги́бнꙋща, ѻ҆гне́м꙽ же и҆скꙋше́на, ѻ҆брѧ́щетсѧ въ похвалꙋ̀ и҆ славꙋ и҆ че́сть, въ ѿкрове́нїи і҆с҃ хв҃ѣ. е҆гоже не видѣ́вше любити, на негоже нн҃ѣ не зрѧще, вѣ́рꙋюще же, ра́дꙋитесѧ ра́достїю неи҆згл҃ан꙽ною и҆ просла́вленною, прїемлюще кон̑҇чи́нꙋ вѣрѣ ва́шеи, спс̑҇нїе дш҃амъ·
6
ѻ҆ нем̑же сп҃сенїи взыска́ша і҆ и҆спыта́ша прро̑҇роцы, и҆же ѻ҆ ва́шеи блгд̑ти проре́кшеѝ, и҆спыта́юще въ каково и҆ли въ кое вре́мѧ ꙗ҆влѧ́ше в них꙽ дх҃ъ хв҃ъ прежде свѣдѣтельствꙋѧ ѻ хв҃ыхъ стра́стехъ, и҆ ꙗ҆́же по сихъ сла́вах꙽, и҆мже ѿкры́сѧ ꙗ҆́ко не и҆́мъ самѣмъ, н̂о и҆ нам̑ же слꙋжа́хꙋ сїа, ꙗ҆́же нн҃ѣ въз꙽вѣсти́шасѧ вамъ, бл҃говѣствовав̑҇шими вамъ дх҃омъ ст҃ымъ по́сланным꙽ с нб҃се, в нѧ́же жела́ють а҆гг҃лы прини́кнꙋти·
7
зач̑҇·
8
Тѣ́мже възлю́бленїи, препоа́савше чресла̀ помышленїа ва́шего, трезвѧ́щесѧ, съвръшенѣ ѹ҆пова́ите на приноси́мꙋю вамъ блгд̑ть, ѿкрове́нїемъ і҆с҃ хв҃ымъ, ꙗ҆́ко ча́да послꙋша́нїю, не преѻ҆бразꙋ́ющесѧ пе́рвыми невѣдѣнїа ва́шего похотѣ́нїи, н̂о по зва́вшемꙋ в̂ы ст҃о́мꙋ, и҆ сами ст҃и въ всемъ житїи бꙋ́дите. зане пи́сано е҆сть, ст҃и бꙋ́дѣте, ꙗ҆́ко а҆зъ ст҃ъ е҆смь. и҆ а́ще ѿц҃а называ́ете нелицемѣ́рно сꙋдѧ́ща комꙋждо по дѣлꙋ, съ страхомъ житїа ва́шего вре́мѧ жительствꙋе҆те, вѣ́дѧще ꙗ҆́ко не и҆стлѣ́нным꙽ сребромъ и҆л̂и зла́том̑ и҆зба́вистесѧ ѿ сꙋе҆тнаго ва́шего житїа ѿц҃ы преда́ннаго н̂о честно́ю кровїю ꙗ҆́ко а҆гньца непоро́чна и҆ нескве́рна х҃а·
9
Предъѹ҆вѣ́дѣна ѹ҆бо прежд̑е сложе́нїа ми́ра ꙗ҆́вльша же сѧ въ послѣднѧа лѣта васъ ради, и҆же е҆го ради вѣ́ровавшихъ въ б҃а, въздви́гъшаго его и҆з ме́ртвыхъ, и҆ сла́вꙋ е҆мꙋ да́вша, ꙗ҆́ко да вѣ́ра ваша, и҆ ѹ҆пова́нїе бꙋ́детъ на́ б҃а. дш҃а ва́ша ѻ҆чи́стивше въ послꙋша́нїе и҆стинѣ дх҃омъ, въ братолю́бїе нелицемѣ́рно, ѿ чи́ста срд̑ца дрꙋгъ дрꙋга люби́те прилѣж́но, порожде́ни не ѿ сѣмене и҆стлѣ́нна, н̂о неи҆стлѣ́нна, сло́вом̑ жива́го б҃а, и҆ пребыва́ющаго въ́ вѣки·
10
Зане всѧ́ка плоть ꙗ҆́ко трава̀, и҆ всѧ́ка сла́ва чл҃кꙋ ꙗ҆́ко цвѣтъ травны́и. и҆́сше трава̀ и҆ цвѣтъ еѧ̀ ѿпадѐ, гл҃ъ же гн҃ь пребыва́етъ въ вѣки. се́й же е҆сть гл҃ъ бл҃говѣствова́ныи въ ва́съ·