Ostroh BibleДруга книга царів (Четверта книга царств), розділ 22
Шрифт:
Запис:
1
Бѣ же, и҃, лѣтъ, і҆ѻ҆сїѧ е҆гда̀ нача̀ црс̑҇твова́ти. и҆ л҃а, лѣто, црс̑҇твова въ і҆ерс̑҇ли́мѣ. и҆́мѧ мт҃ри е҆го и҆е҆дїе дщ̂и е҆дѣе́ва ѿ восоро́ѳа·
2
И҆ сътвори сїи пра́вое пред̑ ѻ҆чи́ма гн҃има. и҆ ходѝ во всѧ̀ пꙋти двд̑а ѿц҃а свое҆го. и҆ не ѿврати́сѧ н̂и на де́сно ни на шꙋе́·
3
И҆ бысть въ и҃і лѣто црс̑҇тва і҆ѻ҆сїина, въ з҃, мс̑҇ць, посла̀ цр҃ь сапфона сн҃а келїи́на сн҃а мосола́млѧ кни́гочїѧ в домꙋ̀ гн҃и гл҃ѧ. възы́иди къ хелкїи жръцꙋ вели́комꙋ, и҆ запеча́тлѣи сребро̀ внесе́ное в до́мъ гн҃ь. е҆же собра́ша стрегꙋщїи число̀ ѿ лю́дїи·
4
И҆ да дадꙋтъ е҆̀ в рꙋ́кы приста́вникомъ и҆же над̑ дѣлесы в꙽ хра́мѣ гн҃и да и҆ тїи дадѧт̑ е҆̀ творѧ́щим̑ дѣла в꙽ домꙋ̀ гн҃и е҆же под̑крѣплѧ́ти прикров̑҇ хра́мꙋ древодѣ́лѧмъ, и҆ ѕи́ждꙋщим̑ ка́менїемъ. и҆ притѧжа́ющим̑ древо, и҆ ка́менїе те́саное на ѹ҆твръже́нїе покро́вꙋ хра́ма·
5
Но не прїимахꙋ числа̀ ѿ сребра да́н꙽ного и҆м꙽, ꙗ҆ко вѣ́рно тїи творѧ́хꙋ·
6
И҆ рече хелкїѧ жрецъ вели́кїи. ко сапфа́нꙋ кни́гочїи. кни́гꙋ зако́на бж҃їѧ ѻ҆брѣто́хъ в домꙋ̀ гн҃и. и҆ да́сть хелъкїѧ сапфа́нꙋ кни́гочїи кни́гꙋ и҆ прочетъ ю҆̀. и҆ принесѐ къ цр҃ю і҆ѻ҆сїи. и҆ возвѣсти цр҃еви сло́во и҆ рече. и҆ сочлѝ сꙋть рабѝ твоѝ сребро̀ ѻ҆брѣтшее҆сѧ в домꙋ̀ гн҃и. и҆ даша и҆̀ приста́вники в рꙋ́ки творѧ́щим̑ дѣло въ хра́мѣ гн҃и. и҆ реч̑҇ сапфан̑҇ кни́гочїѧ къ цр҃ю гл҃ѧ. книгꙋ закона да́сть м̂и хелкїѧ жрецъ. и҆ прочетъ ю҆̀ сапфан̑҇ пред̑ цр҃емъ·
7
И҆ бы́сть ꙗ҆́ко ѹ҆слы́ша цр҃ь словеса̀ кни́ги зако́нныѧ. и҆ раз꙽дра ри́зы своѧ̀ и҆ заповѣ́да цр҃ь хелкїю жръцꙋ, и҆ а҆хика́мꙋ сн҃ꙋ сапфа́ню, и҆ а҆хово́рꙋ сн҃ꙋ михїинꙋ, и҆ сапфа́нꙋ кни́гочїю. и҆ а҆са́н̂ю рабꙋ̀ цр҃евꙋ гл҃ѧ·
8
Прїидѣте помолите б҃а ѻ҆ мнѣ̀, и҆ ѻ҆ всѣхъ лю́дехъ. и҆ ѻ҆ всемъ і҆ѹ́дѣ, ѻ҆ словесѝ кни́жнѣмъ ѻ҆брѣт꙽шимсѧ се́мъ. ꙗ҆́ко вели́къ гнѣвъ гн҃ь ражде́женыи въ на́съ. поне́же не слы́шаша ѿц҃ы на́ши словесъ кни́гъ си́хъ творити по всемꙋ̀ писа́нїю ѻ҆ нас̑҇·
9
І҆ и҆дѐ хелкїѧ жрецъ и҆ а҆хика́мъ, и҆ а҆ховар̑҇, и самъпфа́нъ и҆ а҆саи҆а́съ. къ е҆ѻ҆да́нѣ про̑҇рчицы женѣ̀ сели́мли, сн҃а ѳекꙋ́ева сн҃а а҆ростꙋе́ва ри́зохрани́телника. и҆ сїѧ бѧ́ше въ і҆ерс̑҇ли́мѣ чс̑҇тна е҆ді́на. и҆ гл҃аша к не́и по всемꙋ̀·
10
И҆ рече и҆мъ си́це гл҃етъ г҃ь б҃ъ і҆и҆л҃евъ. рцѣте мꙋ́жеви посла́вшемꙋ в̂ы къ мнѣ̀·
11
Та́ко гл҃етъ г҃ь. с̂е а҆́зъ наведꙋ̀ ѕла́ѧ на мѣ́сто с̂е, и҆ на живꙋ́щаѧ в не́мъ вс̂ѧ словеса̀ кни́жнаѧ. ꙗ҆́же прочте цр҃ь і҆ѹ́дин꙽·
12
Поне́же ѻ҆ста́виша м̂ѧ и҆ жрѧхꙋ бого́мъ дрꙋги́мъ. ꙗ҆́ко да прогнѣ́ваютъ м̂ѧ дѣлесы̀ рꙋкъ своих̑·
13
и҆ ражже́сѧ ꙗ҆́рость моѧ̀ на мѣсто с̂е, и҆ не ѹ҆га́снетъ·
14
И҆дѣте къ цр҃ю і҆ѹ́динꙋ посла́вшемꙋ васъ и҆скати г҃а. си́це рцѣте е҆мꙋ, та́ко гл҃етъ г҃ь б҃ъ і҆и҆л҃евъ·
15
Словеса̀ ꙗ҆́же слы́шалъ е҆си. поне́же ꙗ҆́ко раз̑шири́сѧ срд̑це твоѐ и҆ смири́сѧ пред̑ лицемъ гн҃имъ. ѹ҆слы́шавше е҆ли́ко гл҃ахъ на мѣсто с̂е и҆ на живꙋщ́аѧ в꙽ немъ бы́ти въ расточе́нїи, и҆ въ проклѧ́тїе. и҆же раздрал̑҇ е҆си ри́зы своѧ и҆ пла́касѧ предо мно́ю и҆ а́зъ ѹ҆бо ѹ҆слы́шах̑ гл҃ет̑ г҃ь·
16
Сего ради аз̑ приложꙋ т̂ѧ къ ѿц҃емъ твоим̑ и҆ соберешисѧ въ гро́бъ тво́и в꙽ ми́рѣ. и҆ не ѹ́зриши ѻ҆чи́ма свои́ма всх̑ѣ ѕлых̑ ꙗ҆́же а҆́зъ и҆́мамъ навестѝ на мѣсто с̂е, и҆ на живꙋщаѧ в не́мъ·