Слава Героям України!
Друга книга царів (Четверта книга царств)

Ostroh BibleДруга книга царів (Четверта книга царств), розділ 6

Шрифт:

Запис:

1

И рѣша сн҃ове про̑҇рчи къ і҆е҆лисе́ю с̂е ѹ҆бо мѣсто и҆дѣже м̂ы живе́мъ проти́вꙋ тебѐ. тѣ́сно е҆сть на́мъ·

2

То да и҆де́мъ нн҃ѣ до і҆ѻ҆рда́на. и҆ да во́змемъ ѿтꙋдꙋ мꙋжъ по беръвнꙋ̀ е҆ді́номꙋ, и҆ да сътвори́мъ себѣ т̂ꙋ ѻ҆би́телища пребыва́ти т̂ꙋ. и҆ сїи рече и҆дѣте·

3

И҆ рече е҆ді́нъ грѧд̑и̑ и҆ са́мъ съ рабы̀ свои҆ми, и҆ сїи рече аз̑ и҆дꙋ̀·

4

І҆ и҆дѐ с ни́ми и҆ дошед̑ше до і҆ѻ҆рда́на сѣко́ша дре́во·

5

И҆ е҆гда е҆ді́нъ ѿсѣка́ше бер꙽вно̀, и҆ с̂е желѣ́зо спадѐ с топори́ща и впадѐ в꙽ во́дꙋ. и҆ възопѝ и҆ рече ѽ господи́не мои и҆ сѝ е҆заа́х·

6

И рече чл҃къ бж҃їи гдѐ падѐ, и҆ показа̀ е҆мꙋ мѣ́сто. ѻ҆́нъ же вломѝ дре́во и҆ в꙽ве́рже и҆̀ т̂ꙋ. и҆ въсплы̀ желѣзо·

7

И҆ рече возмѝ са́мъ, и҆ сїи просте́ръ рꙋкꙋ свою̀ и҆ взѧт̑ е҆̀·

8

И҆ цр҃ь сѷрскїи б̂ѣ вою́ѧ на і҆и҆л҃ѧ, и҆ совѣща̀ съ ѻ҆́троки свои҆ми гл҃ѧ. на мѣ́сто нѣ́кое і҆е҆лмо́не преи҆дꙋ̀·

9

И҆ посла̀ і҆е҆лисе́и къ цр҃ю і҆и҆л҃евꙋ гл҃ѧ съхранѝ не преитѝ на мѣ́сто с̂е. ꙗ҆́ко т̂ꙋ сѷрѧ́не залѧго́ша·

10

И҆ посла̀ цр҃ь і҆и҆л҃евъ на мѣсто ѻ҆ не́мже реч̑҇ е҆мꙋ і҆е҆лисе́и, соблюде́сѧ ѿтꙋдꙋ ни е҆ді́ною ни два́жды·

11

И҆ смꙋти́сѧ срд̑це цр҃ю сѷрскꙋ ѻ҆ словесѣ семъ. и҆ призва̀ ѻ҆́троки своѧ̀ и҆ рече к ни́мъ, не возвѣща́ете м̂и кт̂о предае́тъ м̂ѧ в рꙋцѣ цр҃ю і҆и҆л҃евꙋ·

12

И҆ рече е҆ді́нъ ѿ ѻ́трокъ е҆го. н̂и господине мо́и цр҃ю, ꙗ҆́ко про̑҇ркъ і҆е҆лисе́и и҆же въ і҆и҆л҃и возвѣща́етъ цр҃ю і҆и҆л҃вꙋ вс̂ѧ словеса̀ ꙗ҆́же а҆́ще гл҃еши въ сокро́вищи ло́жница свое́ѧ·

13

И҆ рече и҆дѣте и҆ ѹ҆вѣдѣте гдѣ̀ е҆сть с̂е. и҆ посла́въ приведꙋ и҆̀, и҆ возвѣсти́ша е҆мꙋ гл҃юще се е҆сть во е҆вдоѳаи́ме·

14

И҆ посла̀ та́мо ко́нѧ и҆ колесни́ца и҆ си́лꙋ тѧ́жкꙋ, и҆ прїидо́ша но́щїю и҆ ѻ҆бъꙗ҆́ша гра́дъ·

15

И҆ ѹ҆ранѝ заѹ́тра раб̑҇ і҆е҆лисе́ѻ҆въ, и҆ въста́въ и҆зы́иде, и҆ с̂е си́ла ѻ҆бъстꙋпѝ град̑ и҆ ко́ни и҆ колесни́ца, и҆ рече ѻ҆́трокъ е҆го к немꙋ ѽ господине чт̂о сътвори́мъ·

16

И҆ рече і҆е҆лисе́и не бо́исѧ ꙗ҆́ко бо́лїи е҆сть со на́ми, па́че не́же и҆же съ ни́ми·

17

И҆ помоли́сѧ і҆е҆лисе́и и҆ рече, г҃и ѿвръзѝ нн҃ѣ ѻ҆́чи ѻ҆́трока свое҆го и҆ ѹ́зрит̑, и҆ ѿвръ́зе ѻ҆́чи ѻ҆тро́чища и҆ ви́дѣ и҆ с̂е гора̀ и҆спо́лнь ко́нь и҆ колесни́ца ѻ҆́гньна ѻ҆́крс̑҇тъ і҆е҆лисе́ѧ·

18

И҆ снидо́ша к немꙋ и҆ помоли́сѧ і҆е҆лисе́и къ г҃ꙋ. и҆ рече, поразѝ ѹ҆бо ꙗ҆зы́къ се́и невидѣ́нїем꙽ и҆ поразѝ и҆хъ невидѣ́нїемъ по гл҃ꙋ і҆е҆лисе́е҆вꙋ·

19

И҆ рече к ни́мъ і҆е҆лисе́и, не сѐ пꙋть и҆ не сѐ гра́дъ. грѧди́те по мн̂ѣ и҆ ведꙋ̀ в̂ы къ мꙋж́еви е҆гоже и҆́щете в̂ы. и҆ ведѐ ѧ҆̀ в꙽ самарїю·

20

И҆ бы́сть е҆гда̀ внидо́ша въ самарїю, и рече і҆е҆лисе́и ѿвръзѝ ѹ҆бо и҆мъ г҃и ѻ҆́чи и҆хъ и҆ да ви́дѧтъ. и҆ ѿвръзѐ г҃ь ѻ҆́чи и҆хъ и҆ ви́дѣша. и҆ с̂е бѧ́хꙋ посредѣ самарїѧ·

21

И҆ рече цр҃ь і҆ил҃евъ къ і҆е҆лисе́ю ꙗ҆́ко ви́дѣ ѧ҆̀ а҆́ще поражꙋ̀ ѧ҆̀ пораже́нїемъ ѿч҃е·

22

И҆ рече і҆е҆лисе́и не порази́ши. н̂о ток̑҇мо е҆же е҆си плѣнил̑҇ ѻ҆рꙋжїемъ си́мъ, и҆ лꙋкомъ свои҆мъ и҆збїе́ши. предложѝ и҆мъ хлѣбы и҆ во́дꙋ да ꙗ҆дѧ́тъ. и҆ да пі́ютъ. и҆ да и҆дꙋтъ къ господи́нꙋ свое҆мꙋ·

23

И҆ пред̑ложѝ и҆мъ предъложе́нїе ве́лїе и҆ ꙗ҆́ша и҆ пи́ша. и҆ ѿпꙋстѝ ѧ҆̀ і҆ и҆до́ша къ господинꙋ свое҆мꙋ, и҆ не приложи́ша ктомꙋ̀ приходи́ти и҆с꙽ сѷрїѧ въ зем̑лю і҆и҆л҃евꙋ·

24

И бы́сть по сихъ. и҆ събра̀ сн҃ъ а҆де́ровъ цр҃ь а҆сѷрїискїи, вс̂е ѻ҆полче́нїе свое. и҆ вше́дъ ѻ҆бъсѣде самарїю·

25

И҆ бы́сть гла́дъ вели́къ въ самарїѝ, и҆ с̂е ѻ҆бъсѣдо́ша ю҆̀·

26

до́ндеже бы́сть глава̀ ѻ҆сло́ва за н҃, си́кль сребра̀, и҆ четве́ртаѧ ча́сть мѣры гно́ю голꙋби́наго, за е҃ си́кль сребра̀·

27

И҆ бы́сть цр҃ь і҆и҆л҃въ ходѧ̀ по стѣна́мъ. и҆ жена̀ нѣ́каѧ возопѝ к немꙋ гл҃ющи, сп҃си м̂ѧ господине мои цр҃ю·

28

И҆ рече е́й а҆ще тебе не спс̑҇ает̑ г҃ь, ка́ко а҆зъ сп҃сꙋ тѧ. е҆да̀ ѿ гꙋмна̀ и҆л̂и ѿ точи́ла·

29

И҆ рече е́й цр҃ь что̀ т̂и е҆сть, ѻ҆на́ же ѿвѣща̀, и҆ рече, сїѧ жена̀ къ мн̂ѣ речѐ да́ждь ми сн҃ъ твои да и҆ ꙗ҆ди́мъ и҆̀ дне́сь. а҆ ѹ́тро мое҆го сн҃а з꙽ꙗ҆ди́мъ. і҆ и҆спеко́хомъ сн҃а мое҆го і҆ и҆з꙽ꙗ҆до́хомъ и҆̀. и҆ рѣхъ ко не́и въ дн҃ь вторы́и. да́ждь сн҃а твое҆го і҆ и҆з꙽ꙗ҆ди́мъ и҆̀, и҆ съкры̀ сн҃а свое҆го·

30

И҆ бы́сть ꙗ҆́ко слы́ша цр҃ь і҆и҆л҃евъ словеса̀ жены̀. и҆ раздра̀ ри́зы своѧ. и҆ хожда́ше по стѣнѣ̀. и҆ ви́дѣша лю́дїе вре́тище на пло́ти е҆го внꙋтръ·

31

И҆ рече цр҃ь сїѧ да сътвори́тъ м̂и б҃ъ и҆ с̂и да приложи́тъ м̂и а҆ще бꙋдетъ і҆е҆лисе́и съ главо́ю свое́ю днесь·

32

І҆е҆лисе́и же сѣдѧ́ше в домꙋ̀ свое҆мъ. и҆ ста́рцы сидѧ́хꙋ с нимъ, и҆ посла̀ цр҃ь мꙋжа пред̑ лицемъ своим̑ и҆ преже да́же прїитѝ посла́вшемꙋ к немꙋ. и҆ то́и рече къ ста́рцемъ. не вѣсте л̂и ꙗ҆́ко посла̀ сн҃ъ ѹ҆бїици сего̀, да ѿсѣчетъ главꙋ̀ мою. и҆ ви́дите до́ндеже прїидетъ посе́лъ. ѹ҆тверди́те две́ри и҆ печа́лна сътвори́те и҆̀ ѹ҆ две́рїи. не то́потъ л̂и но́гꙋ господина е҆го въслѣдъ е҆го·

33

И҆ е҆щѐ е҆мꙋ гл҃ющꙋ с ни́ми. и҆ с̂е посе́л꙽ сни́де к немꙋ, и҆ пости́же и҆̀ цр҃ь и҆ реч̑҇, с̂е сѝ ѕло́ба ѿ г҃а. т̂о потръплю̀ гв҃и ксемꙋ̀·

Джерела

Holy Bible icon

Іконка:

«Holy bible» icons created by adi_sena — Flaticon

flaticon.com/free-icons/holy-bible