Ostroh BibleДії святих апостолів, розділ 19
Шрифт:
Запис:
1
зач̑҇, м҃в·
2
Бы́сть же внегда̀ а҆пполо́сꙋ быти въ кори́нѳѣ, павлꙋ же прошедшꙋ вы́шнѧѧ страны, прїити въ е҆фе́съ. и҆ ѻ҆брѣтъ нѣ́кыа ѹ҆чн҃кы̀, реч̑҇ к нимъ, а҆ще ѹ҆бо дх҃ъ ст҃ъ прїа́ли е҆сте вѣ́ровавше; ѻ҆ни́ же рѣша к немꙋ. н̂о ниже а҆ще дх҃ъ ст҃ъ е҆сть слы́шахомъ, рече́ же к нимъ, въ что̀ ѹ҆бо крс̑҇ти́стесѧ ѻ҆ни́ же реко́ша, въ і҆ѻа́нново кр҃щенїе. рече́ же па́велъ, і҆ѻ҆а́ннъ ѹ҆бо крс̑҇тѝ кр҃щенїемъ покаа́нїа, лю́демъ гл҃ѧ, въ грѧдꙋ́щаго по не́мъ да вѣ́рꙋютъ, с̂ирѣчь въ х҃а і҆с҃а. слы́шавше же крс̑҇ти́шасѧ въ и҆́мѧ г҃а і҆с҃а. и҆ възло́жьшꙋ на нѧ пав̑҇лꙋ рꙋцѣ, прїиде дх҃ъ ст҃ыи на́ нѧ. гл҃ахꙋ же въ ꙗ҆́зы́кы, и҆ про̑҇ро́чествовахꙋ. бѣше же всѣхъ мꙋже́и ꙗ҆́ко дв̂анадесѧте. вшед̑ же въ со́нмище, дръза́ше не ѻ҆бинꙋ́ѧсѧ ѹ҆чаше по три мс̑҇ца, бесѣдꙋа и҆ ѹ҆вѣрѧа ꙗ҆́же ѻ҆ црс̑҇твїи бж҃їи·
3
И҆ ꙗ҆коже нѣ́цыи ѻ҆жесточа́хꙋсѧ и҆ прѧхꙋ ѕлосло́вѧще пꙋть гн҃ь пред̑ народом̑, ѿстꙋпль ѿ нихъ, ѿлꙋчѝ ѹ҆чн҃кы, по всѧ дн҃и стѧза́асѧ въ ѹ҆чи́лищи мꙋчи́телѧ нѣ́кое҆го·
4
Се́же бысть по дв̂ѣ лѣтѣ, ꙗ҆́коже всѣмъ живꙋщим̑ въ а҆сїи́ слы́шати слово г҃а і҆с҃а, жи́довомъ же и҆ е҆́ллиномъ. си́лы же не просты творѧше бг҃ъ рꙋка́ма па́вловома, ꙗ҆коже и҆ на недꙋ́жныа наноси́ти ѿ по́та тѣла е҆го главотѧ́жа и҆ ѹ҆брꙋсца, і҆ и҆сцѣли́тисѧ и҆мъ ѿ недꙋгъ, и҆ дꙋхово́мъ лꙋка́вымъ и҆сходити ѿ нихъ·
5
Начаша же нѣ́цыи ѿ скита́ю҆щихсѧ і҆ѹ҆де́и ѻ҆ба́ѧнникъ и҆менова́ти на и҆мꙋщаѧ дꙋхи лꙋка́выа, и҆́мѧ г҃а і҆с҃а, гл҃юще, заклина́емъ в̂ы і҆с҃омъ е҆гоже па́вел̑҇ проповѣ́дꙋетъ·
6
бѧ́хꙋ же нѣ́цыи сн҃ове ске́вы і҆ѹ҆де́анина а҆рхїере́а седмь, и҆же с̂е творѧ́ще. ѿвѣща́в же дꙋхъ лꙋка́выи, речѐ. і҆с҃а зна́ю и҆ па́вла свѣмъ, вы же кт̂о е҆сте; и҆ скача̀ на нихъ чл҃къ в не́мже б̂ѣ дꙋх꙽ лꙋка́выи, и҆ ѻ҆долѣвъ и҆мъ ѹ҆крѣпи́сѧ на нихъ, ꙗ҆́коже на́гомъ и҆ ѹ҆ра́неномъ и҆збѣжа́ти ѿ храма ѻ҆́ного. с̂е же бысть разꙋмно всѣмъ живꙋщим꙽ въ е҆фе́сѣ і҆ѹ҆де́ѻм же и҆ е҆́ллиномъ, и҆ нападе стра́хъ на всѣхъ и҆хъ, и҆ велича́шесѧ и҆́мѧ г̂а і҆с҃а. мно́ѕи же ѿ вѣ́ровавшихъ прихожа́хꙋ и҆сповѣ́даю҆ще и҆ сказꙋ́юще дѣ́ла своа. дово́лни же ѿ сътворшихъ чародѣа́нїѧ, събра́вше кни́ги своѧ, съжига́хꙋ пред꙽ всѣми. и҆ съложи́ша цѣ́ны и҆хъ, и҆ ѻ҆брѣто́ша сребра̀ пѧть те́мъ. си́це крѣ́пко сло́во гн҃е растѧше и҆ крѣплѧшесѧ·
7
И҆ ꙗ҆коже сконча́шасѧ сїа, вложѝ павлови дх҃ъ, прошедъ македонїю и҆ а҆ха́и҆ю, и҆тѝ въ і҆ерс̑҇ли́мъ, рек꙽, ꙗ҆́ко бы́вшꙋ м̂и та́мо, подоба́е҆тъ м̂и и҆ ри́мъ ви́дѣти·
8
Посла́в же въ македо́нїю дв̂а ѿ слꙋжа́щихъ е҆мꙋ, тимоѳе́ѧ и҆ е҆ра́ста, са́м же пребы́сть вре́мѧ въ а҆сїи·
9
Бы́сть же въ времѧ ѻ҆но мол̑҇ва не ма́ла ѻ҆ пꙋтѝ гн҃и. дїми́трїе б̂о нѣ́кто и҆́менемъ, сребросѣ́чецъ, творѧ̀ хра́мы сре́брѧны а҆ртеми́дѣ, даа́ше хитръцемъ дѣ́ланїе не ма́ло, и҆хже събравъ, и҆ ꙗ҆́же ѻ҆ си́цевых̑ дѣ́лателѧ, рече, мꙋ́жїе, вѣсте ꙗ҆́ко ѿ сего̀ дѣ́ланїѧ дово́льство житїю на́шемꙋ е҆сть·
10
И҆ ви́дите и҆ слы́шите, ꙗ҆́ко не то́кмо е҆фес꙽, н̂о ѿнꙋ́дъ и҆ всю а҆сїю́ па́велъ се́й препрѣ́въ і҆ ѻ҆братѝ мног̑҇ народ̑, гл҃ѧ, ꙗ҆́ко нѣ́ сꙋть бо́ѕи и҆же рꙋка́ми члчс̑҇кама быва́е҆мїи. не то́кмо же с̂е, бѣдꙋ̀ прїе́млетъ наша ча́сть въ ѻ҆бличе́нїе прїити, н̂о и҆ вели́кїѧ боги́нѧ хра́мъ а҆ртеми́динъ нивъчто́же вмѣни́тсѧ, хо́щетъ же и҆ разори́тисѧ вели́чество е҆ѧ̀, е҆ꙗ҆́же вс̂ѧ асїа́ и҆ вселе́ннаа почита́ет꙽·
11
Слы́шавше же, и҆ бы́вше и҆спо́лнени ꙗ҆́рости, въпїа́ше гл҃юще, вели́ка а҆ртеми́да е҆фе́ськаѧ, і҆ и҆спо́лнисѧ градъ ве́сь мѧтежа. ѹ҆стреми́ша же сѧ е҆дїнодꙋшно въ позо́рище, въсхи́щьше га́і꙼а и҆ а҆риста́рха македо́нѧны, дрꙋги па́вловы. па́влꙋ же хотѧ́щꙋ внити въ наро́дъ, не ѻ҆ставлѧ́хꙋ е҆го ѹ҆чн҃цы. нѣ́цы и҆же і҆ ѿ а҆сїи́скихъ нача́лникъ, сꙋще е҆мꙋ любе́зни, посла́вше к немꙋ молѧхꙋ не вдати себѐ въ позоръ·
12
дрꙋѕїи же ѹ҆бо, и҆́но нѣчто въпїа́хꙋ, б̂ѣ б̂о собр́анїе смꙋще̂нно и҆ множа́ишїи не вѣ́дѧхꙋ чесо̀ ради събра́шасѧ. ѿ наро́да же и҆збраша а҆леѯа́ндра, и҆зведшимъ е҆го і҆ѹ҆де́ѻмъ алеѯа́ндръ же помаа́въ рꙋкою, хотѧше ѿвѣщати народꙋ·
13
разꙋмѣвше же ꙗ҆́ко і҆ѹ҆де́ѧнинъ е҆сть, гласъ быс̑҇ е҆ді́нъ ѿ всѣх꙽ ꙗ҆ко въ дв̂а часа̀ въпїю́щим̑, вели́ка а҆рте́мида е҆фе́ськаѧ. ѹ҆ста́вль же кни́жникъ народ̑, рече, мꙋ́жїе е҆фе́сьтїи, кто б̂о е҆сть чл҃къ и҆же не вѣсть ꙗ҆́ко е҆фе́ськїи градъ слꙋжи́тель е҆сть вели́цеи боги́ни а҆рътеми́ди, и҆ диѻ҆пе́тови без꙽ всѧкого ѿвѣта ѹ҆бо сꙋщемъ си́мъ, потребно е҆сть вамъ безмо́лвы быти, и҆ ничтоже безчи́нно творити·
14
приведосте б̂о мꙋ́жа сїа, ни хра́мъ а҆ртемидинъ ѻ҆крадша н̂и хꙋлѧще боги́нѧ ва́шеѧ. а҆ще ѹ҆бо дими́треи се́и и҆же с ни́мъ хꙋдожницы и҆́мꙋть къ комꙋ̀ слово, сꙋдїи сꙋть и҆ а҆нѳѷпати сꙋть, да пое́млютъ дрꙋгъ на́ дрꙋга, а҆ще ли что̀ ѻ҆ и҆ныхъ и҆́щете·
15
по зако́нꙋ цр҃кви да разрѣшитсѧ·
16
и҆бо бѣд꙽ствꙋемъ ѻ҆клевета́е҆ми быти ѻ҆ крамолѣ ѻ҆ дне́шнѣи, ни е҆ді́нѣи винѣ сꙋщи, ѻ҆ не́иже възмо́жемъ въздати сло́во ѻ҆ крамолѣ̀ се́й, и҆ сїа рекъ, распꙋстѝ събравшисѧ народъ·