Ostroh BibleДії святих апостолів, розділ 21
Шрифт:
Запис:
1
И ꙗ҆коже бы́сть ѿвести́сѧ намъ ѿто́ргъшесѧ ѿ них̑, прѧ́мо ходи́вше прїидо́хом꙽ въ ко́нъ. въ дрꙋгїи же дн҃ь въ родонъ, и҆ ѿтꙋ́дꙋ въ пата́рꙋ. и҆ ѻ҆брѣтше кора́бль преходѧ́щь въ финикїю, възшед̑ше ѿвезо́хомсѧ·
2
Възни́кшꙋ же кѷпрꙋ, и҆ ѻ҆ста́вльше е҆го ѻ҆шꙋ́ю, пла́вахомъ въ сирїю́, и҆ приста́хомъ въ тѷрѣ. т̂ꙋ б̂о бѧ́ше кораблю̀ и҆зложи́ти бре́мѧ.
3
І҆ и҆зъѻ҆брѣтше ѹ҆чн҃ки, пребы́хомъ т̂ꙋ дн҃їи сед̑мь, и҆же па́влови гл҃ахꙋ дх҃ом̑ не въсходи́ти въ і҆ерс̑҇ли́м꙽·
4
Є҆гда же бы́сть намъ сконча́ти дн҃и, и҆зшед̑ше и҆дѧ́хомъ, провожда́ющимъ насъ всм̑ѣ съ жена́ми и҆ дѣтми, до внѣ̀ гра́да·
5
И҆ покло́нше колѣ́нѣ при́ мори помоли́хомсѧ. и҆ лобыза́вше дрꙋгъ дрꙋга, внидо́хом̑ въ кора́бль и҆ ѿвезо́хомсѧ·
6
ѻ҆ни́ же възврати́шасѧ въ своѧ с̂и. м̂ы же пла́ванїе наче́нше ѿ тѷра, приста́хомъ въ птолемаи҆дѣ, и҆ цѣлова́вше бра́тїю, пребы́хомъ дн҃ь е҆дінъ ѹ҆ ни́хъ·
7
зач̑҇, м҃е·
8
Въ ѹ҆трѣи же и҆зшед̑ше и҆же ѻ҆ па́влѣ, прїидо́хомъ въ кесарі́ю. и҆ вшед̑ше въ до́мъ филиппа бл҃говѣ́стника, сꙋща ѿ сед̑ми́хъ дїа́конъ, пребы́хомъ ѹ҆ него. сегоже бѧ́хꙋ дще́рѧ дв҃ца четы́ри прорица́юще. пребыва́ющим̑ же намъ на́ дн҃и мно́ги·
9
Сни́де нѣ́кто ѿ і҆ѹ҆де́ѧ прро̑҇къ и҆́менемъ а҆га́въ. и҆ пришед̑ к на́мъ, и҆ възем̑ по́ѧ҆съ па́вловъ, и҆ свѧза́в же своѝ рꙋцѣ и҆ но́зѣ, рече, та́ко гл҃ет̑ дх҃ъ ст҃ыи, мꙋ́жа е҆гоже е҆сть по́ѧ҆съ се́и, тако свѧ́жт̑ꙋ е҆го въ і҆е҆рс̑҇ли́мѣ і҆ѹ҆де́е и҆ предадѧтъ в рꙋцѣ ꙗ҆́зы́комъ. и҆ ꙗ҆коже слы́шахомъ сїа, молѧ́хомъ м̂ы же и҆ намѣстнїѝ, не въсходи́ти е҆мꙋ въ і҆ерс̑҇ли́мъ·
10
ѿвѣщав же па́велъ и҆ рече. чт̂о творитѐ пла́чюще, и҆ съкрꙋша́юще м̂и срд̑це;
11
А҆зъ б̂о не то́чїю свѧ́занъ бы́ти хощꙋ̀, н̂о и҆ ѹ҆́мрети въ і҆ерс̑҇ли́мѣ гото́въ е҆́смь ѻ҆ имени г҃а і҆с҃а·
12
не повинꙋ́ющꙋ же сѧ е҆мꙋ, ѹ҆молча́хом̑ ре́кше, во́лѧ гн҃ѧ да бꙋ́детъ·
13
По́ дн҃ехъ же сих̑, ѹ҆гото́вльшесѧ, взыдо́хомъ въ і҆ерс̑҇лим̑·
14
Прїи҆до́ша же с на́ми и҆ нѣ́цыи ѿ ѹ҆ченик̑҇ ѿ кесарїа,.
15
Вѣ́дꙋще ѹ҆ негоже ѻ҆бита́е҆мъ мнасо́на нѣ́кое҆го кѷпрѧнина дре́внѧ ѹ҆чн҃ка·
16
Бы́вшем же на́мъ въ і҆ерс̑҇ли́мѣ, любе́зно прїѧ҆ша насъ бра́тїѧ·
17
На ѹ҆́трѣи҆ же вни́де па́велъ с на́ми къ і҆а́ковꙋ. вс̂и же прїидо́ша ста́рцы. и҆ цѣлова́въ и҆хъ, сказаа́ше по е҆ді́номꙋ ко́жд̑о и҆хже сътворѝ б҃ъ въ ꙗ҆́зы́цѣхъ слꙋже́нїемъ е҆го·
18
ѻ҆ни же слы́шавше сла́влѧхꙋ б҃а·
19
И҆ ре́кше е҆мꙋ. ви́диши ли бра́те, коли́ко те́мъ е҆сть і҆ѹ҆де́и вѣ́ровавшихъ; и҆ вс̂и ревни́теле зако́нꙋ сꙋть. наѹ҆чени же сꙋть ѿ тебе. ꙗ҆́ко ѿстꙋпле́нїю ѹ҆чи́ши ѿ зако́на моѷсе́ѻ҆ва живꙋщаа въ ꙗ҆зы́цѣхъ вс̂ѧ і҆ѹ҆де́ѧ. гл҃ѧ не ѻ҆брѣ́зовати и҆мъ ча́дъ, ни по ѻ҆бы́чаем̑ ходити·
20
Чт̂о ѹ҆бо е҆сть, всѧ́ко подоба́етъ наро́дꙋ снитисѧ. ѹ҆слы́шат̑ бо, ꙗ҆́ко прише́лъ е҆си·
21
Сїе ѹ҆бо творѝ е҆же т̂и гл҃ем꙽. сꙋть ѹ҆ насъ мꙋ́жїе четы́ре ѻ҆бѣща́вше себе б҃ꙋ. сих̑ поим̑. ѻ҆чи́стисѧ с ни́ми і҆ и҆ждивѝ на них̑, да ѻ҆стри́жꙋтъ с̂и главы̀, и҆ разꙋмѣют̑ вс̂и ꙗ҆́ко и҆мже наѹ҆че́ни сꙋть ѿ тебе, ничтоже е҆сть, н̂о пребыва́еши и҆ сам̑ зако́нъ хранѧ·
22
ѻ҆ вѣ́ровавшихъ же ꙗ҆́зы́цѣхъ, м̂ы посла́хомъ сꙋжд̑ьше, ничто́же таково́е съблюда́ти и҆мъ, токмо да храни́ти себѐ ѿ и҆́доложер꙽тв꙽ и҆ крове и҆ ѹда́вленины и҆ блꙋда·
23
зач̑҇, м҃ѕ·
24
Тогда̀ па́велъ поим̑ мꙋ́жа на ѹ҆трѣи, с ни́ми ѻ҆чи́щьсѧ, вни́де въ ст҃и́лище завѣща́ѧ сконча́нїе д҃нем̑ ѻ҆чище́нїа, до́ндеже принесе́но бы́сть за е҆ді́ного когождо и҆хъ приноше́нїе·
25
И҆ ꙗ҆́коже хотѧ́хꙋ сед̑мь дн҃їи сконча́тисѧ,.
26
И҆ же ѿ а҆сїа і҆ѹ҆де́е видѣ́вше е҆го въ ст҃и́лищи, нава́диша ве́сь нард̑о, и҆ възложи́ша на́нь рꙋ́цѣ, въпїю҆ще, мꙋ́жїе і҆ил҃ьтьстїи, помози́те. се́и е҆сть чл҃къ и҆же на́ люди и҆ закон̑҇, и҆ на мѣ́сто сїе, всѣх꙽ всю́дꙋ ѹ҆ча̀·
27
Є҆ще же и҆ е҆́ллины въведѐ въ цр҃ковь, и҆ ѻ҆сквернѝ ст҃ое мѣсто сїе·
28
Бѧ́хꙋ бо ви́дѣли трофи́ма е҆фе́сѧнина въ градѣ с нимъ, е҆гоже мнѧ́хꙋ ꙗ҆́ко въ цр҃ковь въве́лъ е҆сть па́велъ. под̑ви́же же сѧ грд̑а ве́сь, и҆ бы́сть стеченїе лю́демъ·
29
И҆ е́мше па́вла влеча́хꙋ е҆го во́нъ и҆з꙽ цр҃кве, и҆ а́бїе затворишасѧ двѐри. и҆́щꙋщимъ же им̑ ѹ҆би́ти е҆го,.
30
Взы́де вѣ́сть къ ты́сѧщникꙋ спи́рѣ, ꙗ҆́ко ве́сь възмꙋти́сѧ і҆ерс̑҇ли́мъ. и҆же а҆бїе пои҆мъ во́и҆ны и҆ со́тники, причте на́ нѧ. ѻ҆ни же видѣ́вше ты́сѧщника и҆ во́и҆ны, преста́ша бїю́ще па́вла·
31
Пристꙋпль же ты́сѧщник̑҇ ꙗ҆́тъ е҆го, и҆ повелѣ̀ свѧза́ти е҆го вери́гама желѣ́знома двѣма,.
32
И҆ въпраша́ше кт̂о ѹ҆бо е҆сть, и҆ чт̂о сътвори́лъ е҆сть. дрꙋзїи же и҆́но нѣчто въпїѧ҆хꙋ въ наро́дѣ. не могїи же разꙋмѣти и҆звѣ́стное мо́лвы ра́ди, повелѣ̀ ѿвестѝ е҆го въ по́лкъ·
33
е҆гда же бы́сть на степе́нехъ, прилꙋчи́сѧ въздви́женꙋ бы́ти е҆мꙋ ѿ во́и҆нъ, нꙋж꙽ды ра́ди наро́да·
34
Послѣ́доваше бо мно́жество людїи зовꙋще взѧти е҆го. хотѧ́ же вни́ти въ по́лкъ па́велъ, гл҃а ты́сѧщникꙋ. а҆́ще лѣть м̂и е҆сть гл҃ати тебѣ; ѻ҆́нъ же рече, т̂о гре́чески ѹ҆мѣ́еши л̂и; не т̂ы ли е҆си е҆гѷп꙽тѧнинъ и҆же прежд̑е сих̑ дн҃їи превѣщав̑҇.
35
И҆ і҆звед̑ въ пꙋсты́ню четы́ре ты́сѧща мꙋ́жїи сикаре́и;
36
Рече же па́велъ. азъ чл҃къ ѹ҆бо е҆смь жидовин̑҇, ѿ та́рса киликїискаго, славнаго гра́да житель·
37
Молю́ же т̂ѧ повели м̂и гл҃ати къ лю́дем꙽. повелѣ́вшꙋ же е҆мꙋ.
38
Па́велъ стоѧ̀ на степе́нехъ, пома́ав̑҇ рꙋко́ю къ лю́демъ. мно́гꙋ же безмо́л꙽вїю бывшꙋ, въз꙽гласѝ е҆врѣ́искимъ ꙗ҆́зы́комъ гл҃ѧ·