Ostroh BibleП'ята книга Мойсеєва: Повторення Закону, розділ 21
Шрифт:
Запис:
1
Аще ли сѧ ѻ҆брѧ́щетъ ѹ҆бїен̑҇ лежа̀ на́ поли. в зем̑лѝ ю҆́же г҃ь б҃ъ дае́тъ тебѣ принѧ́ти и҆ не вѣ́дѧтъ и҆же е҆го ѹ҆би́лъ·
2
И҆ да прїидꙋт꙽ ста́рцы и҆ сꙋдїѝ твоѝ. и҆ да и҆змѣ́рѧтъ до гра́дъ ѻ҆́крс̑҇тъ ѹ҆бїенаго. и҆ бꙋдет̑ гра́дъ приближа́ѧсѧ ѹ҆бїе́номꙋ. и҆ да и҆мꙋтъ ста́рцы гра́да того ю́ницꙋ ѿ говѧ́дъ, е҆ю́же не дѣ́лано н̂и въ ѧ҆рмѣ̀ не тежа̀·
3
И҆ да и҆зведꙋт꙽ ста́рцы гра́да того̀ ю́ницꙋ в де́брь сꙋ́хꙋ. в не́иже нѣ́сть ѻ҆́рано ниже насѣѧ́но, и҆ да пресѣкꙋтъ жи́лы ю́ница в꙽ дебрѝ. и҆ да пристꙋпѧтъ жерцы̀ и҆ левѷти, ꙗ҆́ко тїи и҆збра̀ ес̑҇ г҃ь б҃ъ тво́и пред̑стоѧ́ти е҆мꙋ, и҆ блс̑҇ви́ти въ и҆́мѧ е҆го, и҆ въ ѹ҆стѣхъ и҆хъ да бꙋдт̑ꙋ вс̂ѧ гл҃анїѧ, и҆ всѧ́ка прѧ̀·
4
И҆ вси́ же ста́рцы гра́да того̀ и҆же приближа́ютсѧ ѹ҆бїе́номꙋ да ѹ҆мыют̑ рꙋцѣ въ кро́ви ю́ница е́иже пресѣ́чены сꙋть жи́лы въ дебрѝ·
5
И҆ ѿвѣща́вше да рекꙋтъ рꙋцѣ на́ши не пролїѧ́ша кро́ви сеѧ̀ и҆ ѻ҆́чи на́ши не ви́дѣли е҆ѧ̀. млс̑҇тивъ бꙋ́ди лю́дем̑ свои҆мъ, і҆и҆л҃ю, и҆хже и҆зведѐ г҃и из̑ землѧ̀ е҆гѷпетъски, и҆ не возложѝ кро́ви непови́нны средѣ люде́и твоих̑ і҆и҆л҃ѧ н̂о и҆зба́вы и҆хъ ѿ кро́ви тоѧ̀.
6
И҆ та́ко ѿи́меши кро́вь непови́ннꙋ ѿ среды себѐ, а҆ще сътвори́ши до́брое и҆ ѹ҆го́дное пред̑ гм҃ъ бм҃ъ твои҆мъ·
7
А҆́ще и҆зы́идеши на́ брань проти́вꙋ враго́мъ твои҆мъ и҆ преда́стъ ѧ҆̀ г҃ь б҃ъ твои в꙽ рꙋцѣ твоѝ, и҆ плѣни́ши плѣ́нъ ѿ них̑. и҆ ѹ҆зри́ши въ плѣ́не женꙋ̀ до́брꙋ ѻ҆бличїем̑, и҆ възлю́биши е҆ѧ̀, и҆ по́имеши ю҆̀ себѣ въ женꙋ̀. тогда въведе́ши ю҆̀ въ до́мъ свой, и҆ да ѻ҆бро́снеши главꙋ̀ еѧ̀ и҆ да в꙽рѣжеши но́гти еѧ̀, и҆ да съвлече́ши ри́зы плѣнн́ыѧ е҆ѧ с неѧ̀. и҆ да сѧ́детъ в꙽ домꙋ̀ твое҆мъ и҆ да сѧ пла́четъ ѿц҃а свое҆го, и҆ ма́тери своеѧ̀, мс̑҇цъ дн҃їи. и҆ посем̑ въни́деши к не́и и҆ съвокꙋ́пишисѧ с не́ю и҆ бꙋ́дет꙽ т̂и жена̀·
8
И҆ бꙋ́дет꙽ а҆ще не въсхо́щеши еѧ̀ да ѿпꙋ́стиши ю҆̀ свобо́днꙋ, прода́жею же да не продасѝ еѧ̀ на цѣнѣ̀, и҆ да не ѻ҆ста́виши еѧ̀ поне́же ѻ҆бидѣлъ ю҆̀ е҆си·
9
А҆́ще ли бꙋдет̑ мꙋжꙋ дв̂ѣ женѣ̀, е҆ді́на е҆мꙋ люба̀ а҆ дрꙋга́ѧ не люба̀, и҆ породи́тъ е҆мꙋ люба̀ и҆ не люба̀, и҆ бꙋдетъ сн҃ъ прьворожде́ныи ѿ не люби́мыѧ·
10
И҆ бꙋдетъ воньже дн҃ь разде́лит̑ сн҃омъ свои҆мъ, и҆мѣнїе свое. и҆ да не воз̑мо́жетъ прьвенцем̑ быти сн҃ъ люби́мыѧ презрѣ́вши не люби́мыѧ прьвен꙽ца̀·
11
Но̂ сн҃а нелюби́мыѧ въ прьвенецъ прїимет꙽, и҆ дастъ е҆мꙋ сꙋгꙋ́бо ѿ всего̀ ꙗ҆́же ѻ҆брѧ́щетсѧ е҆мꙋ, ꙗ҆́ко се́й е҆сть нача́ло чад̑ е҆го, и҆ семꙋ̀ достои́тъ прьвен꙽ство̀·
12
А҆́ще л̂и комꙋ̀ бꙋ́детъ сн҃ъ непокори́въ, и҆ гꙋби́тель непослꙋшаѧѝ гла́са ѿц҃а свое҆го и҆ гла́са мт҃ре свое҆ѧ и҆ нака́жꙋтъ е҆го, и҆ не послꙋша́етъ и҆хъ·
13
да по́имет̑ е҆го ѿц҃ъ е҆го и҆ мт҃и е҆го, и҆ да и҆зведꙋтъ е҆го пред̑ ста́рцы гра́да свое҆го, и҆ пред̑ вра́та мѣста свое҆го·
14
И҆ да рекꙋтъ къ мꙋжем̑ гра́да свое҆го, сн҃ъ на́шъ сїи непокори́въ е҆сть и҆ гꙋби́тель и҆ непослꙋжает̑ рѣ́чи на́шеѧ, вѣтꙋѧ́ пїа́нствꙋет̑·
15
И҆ да побїю́тъ и҆̀ мꙋжи гра́да сего̀ ка́менїемъ и҆ да ѹ҆́мретъ. да и҆змѣте ѕло́е ѿ себѐ са́ми, да и҆ дрꙋѕїи слы́шавше ѹ҆боа́тсѧ·
16
А҆́ще л̂и бꙋ́детъ в кои́мъ грѣсѣ̀ сꙋ́дъ смр҃тныи и҆ ѹ҆ме́ртвїе и҆ повѣ́ситї е на́ древѣ. да не преме́длитъ тѣло е҆го на́ древѣ, н̂о въ гро́бѣ погреби́те и҆̀ въ то́иже дн҃ь·
17
Ꙗ҆́ко проклѧт̑ е҆сть ѿ б҃а всѧ́къ висѧ́и на́ древѣ, да не ѻ҆скверна́виш꙽ зе́млѧ ю҆́же г҃ь б҃ъ тво́и да́етъ тебѣ̀ въ прича́стїе·