Ostroh BibleКнига Естер, розділ 5
Шрифт:
Запис:
1
И бысть по трехъ дн҃ехъ е҆гд̑а преста̀ моли́тисѧ, съвлечесѧ съ ри́зъ скорбныхъ, и҆ ѻ҆блечесѧ в ри́зы свѣтлыа. и҆ бысть добро̀зрачна призыва́ющи всѐвид̑ца б҃а и҆ сп҃сителѧ·
2
И҆ взѧ̀ двѣ̀ дв҃цѣ съ собою̀ да и҆дет꙽ пред̑зрѧ́щи е҆ді́на, дрꙋга́ѧ же послѣдꙋю҆щи да ѻ҆блегчает̑ ри́зы еѧ̀. и҆ сїѧ и҆мꙋщи мла́дость красоты свое́ѧ, и҆ лице еѧ̀ ѻ҆съсклаблѧ́ющисѧ ꙗ҆́ко прелюбивѣиша, н̂о срд̑це еѧ̀ стенѧ́ше ѿ стра́ха, и҆ прошед̑ше вс̂ѧ двери ста̀ пред̑ цр҃емъ·
3
Цр҃ь же седѧ́ше на прс̑҇толѣ црс̑҇тва свое҆го, ѻ҆болченъ въ ри́зы зла́ты съ ка́менїем꙽ мно́гоцѣнным̑, и҆ бѧ́ше стра́шенъ ѕѣло̀. и҆ възведъ лице свое ѻ҆гневид̑но, и҆ ѕѣлною ꙗ҆́ростїю възрѣ. и҆ паде цр҃ца і҆ и҆змѣни́сѧ лице еѧ̀ съ ѻ҆слабленїемъ, и҆ преклони́сѧ на главꙋ̀ двцы предъи҆дꙋщеи. і҆ и҆змѣни б҃ъ дх҃ъ цр҃евъ въ смиренїе, и҆ потща́всѧ сни́де съ престола свое҆го, и҆ въспрїѧ́тъ еѧ̀ любе́зно рꙋкама свои́ма, дондеже ста̀ и҆ ѹ҆тѣши ю҆̀ гл҃ы мирными·
4
И҆ реч̑҇ е́и чт̂о ти е҆сть е҆сѳи́ръ, а҆зъ е҆смь ꙗ҆́ко бра́тъ твои, дръза́и не ѹ҆́мреши, ꙗ҆́ко ѻ҆б꙽ще повеленїе на́ше е҆сть. пристꙋпи и взѧ̀ зла́тыи жезлъ цр҃ь възложи на вы́ю еѧ̀, и ѻ҆блобыза жезлъ е҆сѳи́ръ, и҆ рече гл҃и м̂и·
5
И҆ реч̑҇ е҆мꙋ вижꙋ т̂ѧ господи́не мои ꙗ҆ко агг҃ла бж҃їѧ, и смѧте́сѧ срд̑це мое ѿ стра́ха сла́вы твое́ѧ, ꙗ҆́ко ди́венъ е҆си господи́не, и҆ лицѐ твое блгд̑ть ве́лїю и҆́мать·
6
И҆ е҆гда̀ бесѣ́довати е́и к немꙋ, паде ѡ ѻ҆слабле́нїѧ е҆ѧ̀·
7
И҆ цр҃ь смѧте́сѧ, и҆ вси рабы̀ е҆го ѹ҆тѣшахꙋ е҆ѧ·
8
И҆ рече цр҃ь, чт̂о хо́щеши е҆сѳиръ, и чт̂о проше́нїе твое, бꙋдет̑ т̂и да́же и҆ до по́лꙋ црс̑҇тва мое҆го·
9
И҆ рече е҆сѳи́рь дн҃ь мое҆го празнова́нїѧ, а҆ще ѹ҆бо го́дѣ е҆сть да прїидеши цр҃ю съ а҆ма́номъ на пи́ръ, е҆же творю̀ дне́сь·
10
И҆ рече цр҃ь ѹ҆борзи́те и҆тѝ по а҆ма́на, да сътво́римъ сло́во е҆сѳи́рино·
11
И҆ прїидо́ста ѻ҆́ба на пи́ръ е҆же сътвори е҆сѳи́рь·
12
На пирꙋ же реч̑҇ цр҃ь къ е҆сѳи́ри чт̂о ти е҆сть е҆сѳи́рь цр҃це, и҆ чт̂о е҆сть мы́сль проше́нїѧ твое҆го. дамъ т̂и и҆ до по́лꙋ црс̑҇тва мое҆го, и҆ сътво́римъ тебѣ е҆лико хо́щеши·
13
И҆ реч̑҇ е҆сѳи́рь проше́нїе мое и мы́сль моѧ̀, а҆ще ѻ҆брѣто́хъ блгд̑ть пред̑ цр҃емъ. да прїидетъ цр҃ь и҆ а҆ма́нъ заѹ҆́тра на пи́ръ, е҆гоже сътворю̀ па́ки има·
14
И҆зы́иде а҆ма́нъ ѿ цр҃ѧ ѕѣ́ло ра́достен꙽ и веселъ·
15
Ви́дѣв же мардохеѧ і҆ѹ҆деѧни́на на дворѣ цр҃евѣ не подвигнꙋвшасѧ, и҆ не кла́нѧющасѧ пред̑ ним̑ и҆ въз꙽ꙗ҆ри́сѧ ѕѣ́ло, и҆ прїиде въ домъ свои. посла̀ и҆ призва̀ дрꙋги своѧ̀, и҆ зосарꙋ женꙋ̀ свою. и҆ показа и҆́ма богатьство свое, и҆ сла́вꙋ е҆ю́же възвели́чи е҆го цр҃ь. и҆ ꙗ҆́ко сотвори е҆го пе́рвомꙋ бы́ти ѹ него, и҆ правити црс̑҇твїе·
16
И҆ рече а҆ма́нъ, не зва цр҃ца ни е҆ді́наго на пи́ръ съ цр҃емъ н̂о то́чїю мене, и҆ па́ки наѹ҆́трїѧ възва м̂ѧ. н̂о сїѧ нѣ́сть м̂и ѹ҆год̑на, е҆гда̀ ви́жꙋ мардое́хѧ і҆ѹ҆деѧни́на сѣдѧ́ща на дворѣ цр҃евѣ·
17
И҆ рече е҆мꙋ зосара жена е҆го и҆ дрꙋ́зи е҆го, пригото́ви дре́во лакот̑ н҃, и҆ заѹ҆́тра рече́ши цр҃еви да повѣситсѧ мардохе́и на не́мъ. ты же въни́ди съ цр҃емъ на пи́ръ и҆ весели́сѧ·
18
И҆ го́дѣ бысть е҆мꙋ гл҃ъ се́и, и пригото́ви дре́во·