Ostroh BibleДруга книга Мойсеєва: Вихід, розділ 22
Шрифт:
Запис:
1
Аще кт̂о ѹ҆кра́детъ телѧ̀ и҆л̂и ѻ҆́вцꙋ, и҆ зако́летъ и҆̀, и҆л̂и продасть пѧ́теро телѧт̑ да въздастъ въ телѧ́те мѣсто. а҆ четы́ри ѻ҆́вцы въ ѻ҆́вцы̀ мѣсто·
2
А҆́ще в под̑копа́нїи заста́нетсѧ тать, и҆ ꙗ҆́звенъ ѹ҆́мрет̑, нѣсть е҆мꙋ вины̀ кро́ви е҆го. а҆́ще же възы́детъ сл҃нце нань пови́ненъ ес̑҇ ѹ҆мрѣти за него·
3
а҆ще ли не и҆́мат̑, да сѧ продас̑҇ въ тат̑бы мѣсто·
4
А҆́ще ли ѧт̑ бꙋдет̑ и҆ ѻ҆брѧ́щетсѧ татьбы ѻ́браз̑ въ рꙋ́кꙋ е҆го ѿ ѻ҆слѧ́те до ѻ҆вца̀ жи́во сꙋгꙋ́бъ да ѿда́стъ. а҆́ще кт̂о и҆спꙋститъ скотъ е҆го і҆ и҆спасетъ нивꙋ дрꙋгаго, и҆л̂и виногра́дъ дрꙋга свое҆го да да́стъ цѣнꙋ ѿ ни́вы свое҆ѧ и҆ ѿ жи́та свое҆го·
5
А҆ще вс̂ю ни́вꙋ и҆спасе́тъ ѹ҆́нее ни́вы свое́ѧ, и҆ ѹ́нїе виногра́да свое҆го да тѧ́житъ·
6
А҆́ще и҆сшедъ ѻ҆́гнь, и҆ ѻ҆брѧ́щетъ трънїе, и҆ запа́литъ гꙋмно, и҆л̂и стог̑҇, и҆ли ни́вꙋ, и҆ тѧ́жит̑, ꙗ҆́же възгнѣщъ ѻ҆́гнь·
7
А҆́ще же кт̂о дастъ дрꙋгꙋ сребро, и҆л̂и сосꙋдъ съкры́ти, и҆ ѹ҆кра́детсѧ, и҆з домꙋ мꙋж́а того, и҆ а́ще ѻ҆брѧ́щетсѧ ѹ҆кра́дыи, да възда́стъ сꙋгꙋбо. а҆́ще ли не ѻ҆брѧ́щет̑сѧ та́ть. да прїидетъ гдс̑҇нъ до́мꙋ пред̑ бг҃а да сѧ клене́тъ, а҆́ще самъ е҆го не коры́стовалъ и҆ не лꙋкавъствова, н́а вс̂е положе́нїе дрꙋж́не·
8
По семꙋ̀ словесѝ въ крывинꙋ̀, ѻ҆ телѧ́ти, и҆ ѻ҆слѧти, и҆ ѻ́вцы̀, и҆ ѻ҆ ри́ѕѣ, и҆ ѻ҆ все́и поги́бели е҆ꙗ҆же и҆менꙋ́етъ свое́ю прѣнїе ѹ҆бо да е҆сть пред̑ бг҃мъ, да прїидетъ сꙋдъ ѻ҆бо́ю, кого сꙋдїа пови́нит꙽ да тѧ́жит̑ сꙋгꙋбо ѹ҆ бли́жнего·
9
А҆́ще же кт̂о дастъ дрꙋгꙋ ѻ҆слѧ̀, и҆ли те́лецъ, и҆л̂и ѻ҆́вцꙋ, и҆л̂и вс̂ѧкъ скотъ, снабдѣти. и҆ ѹ҆́мретъ, и҆л̂и поги́бнетъ, и҆л̂и плѣнѧтъ е҆̀, и҆ никто́же не вѣсть, клѧ́тва да бꙋдетъ бж҃їа междꙋ̀ и́ма. а҆́ще самъ нѣсть слꙋка́вствовалъ, до всего̀ дрꙋжнего положе́нїѧ, и҆ та́ко прїемлет꙽ господи́нъ е҆го·
10
и҆ да не тѧжитъ гдс̑҇нꙋ е҆го·
11
А́ще ѹ҆кра́детсѧ ѿ него, да тѧ́житъ гдс̑҇нꙋ·
12
А҆́ще ѕвѣръ сънѣлъ, да ведетъ и҆хъ на ѕвѣроꙗ҆́динꙋ, и́ да не тѧ́жетъ·
13
А҆́ще же кт̂о и҆спроси́тъ ѹ҆ дрꙋга и҆ погибнетъ, и҆л̂и ѹ҆мретъ, и҆л̂и плѣни́тсѧ, а҆ гдс̑҇нъ е҆го не бꙋдетъ с ним̑, то́е да тѧ́житъ, а҆́ще гдс̑҇нъ е҆го бꙋ́детъ с ни́мъ, то да не тѧ́житъ. а҆́ще ли нае́мник̑҇ е҆сть, да бꙋ́дет꙽ е҆мꙋ въ мздꙋ̀ е҆го·
14
А҆́ще же кт̂о прельстит̑ не ѻ҆бѣща́нꙋ деви́цꙋ, и҆ бꙋдетъ с нею̀ вѣ́номъ да вѣ́нитъ е҆ѧ̀, и҆ пои́метъ е҆ѧ̀ себѣ въ женꙋ̀·
15
А҆́ще възбранѧ́а възбрани́тъ, и҆ не хо́щетъ ѿц҃ъ е҆а̀ да́ти е҆мꙋ въ женꙋ̀, цѣнꙋ̀ дадѧ́тъ сребра̀ ѿц҃ꙋ, ꙗ҆́коже е҆сть вѣ́но дв҃чьско·
16
Волхвъ да не живет̑. и҆ пото́мъ всего съ ското́м꙽ быва́юща, смр҃тїю ѹ҆би́ета·
17
А҆ и҆же требꙋ кладет̑ богом̑ да потребите и҆̀, н̂о то́чїю г҃ꙋ е҆ді́номꙋ и пришелца не вреди́те, ни сжа́лите е҆мꙋ, пришелцы б̂о бѣсте въ землѝ е҆гѷпетъстѣи·
18
И҆ всѧ́коѧ вдовы̀, и҆ сироты̀ не вреди́те, а҆́ще бо зло́бою вредите ѧ҆̀, и҆ тїи въстена́вше възопію́тъ къ мнѣ, слꙋ́хомъ ѹ҆слы́шꙋ глас̑҇ и҆хъ, и҆ разгнѣваюсѧ ꙗ҆́ростїю и҆ побїю в̂ы мече́мъ, и҆ бꙋ́дꙋтъ жены̀ ваша вдовы̀, и҆ ча́да ваша сироты̀.
19
А҆́ще же даси сребро̀ вза́емъ братꙋ ни́щемꙋ и҆же ѹ҆ тебе ес̑҇, не бꙋ́ди тщали́въ е҆мꙋ ни зажедѝ е҆мꙋ ли́хвы въ зало́гъ, и҆ а́ще зало́житъ ризꙋ дрꙋгъ твои до за́хода сл҃нцꙋ ѿда́ждъ е҆мꙋ е҆сть б̂о ѻ҆де́жда е҆мꙋ с̂и, е҆ді́на ри́за стыде́нїемъ е҆го, въ чемъ е҆мꙋ̀ спа́ти, а҆́ще бо възопїетъ къ мнѣ слꙋ́хом꙽ ѹ҆слы́шꙋ, млс̑҇тивъ бо е҆смь богомъ да не гл҃еши зл̂а·
20
ни кн҃ѕю людїи твои҆хъ не рцы зл̂а·
21
Нача́ток̑҇ же ѿ гꙋмна̀ и҆ ѿ точи́ла твое҆го да ми принесе́ши. прьвенца сн҃овъ твоих̑, да ми дасѝ·
22
Та́кожде сътвори́ши ѿ телца твое҆го, и҆ ѿ ѻ҆вцы̀ твое҆ѧ̀, и҆ ѿ ѻ҆слѧ́те твое҆го сед̑мь дн҃їи да бꙋ́дет̑ ѹ҆ матери, а҆ въ ѻ҆смы́и же дн҃ь ѿдаси ѧ҆̀ мн̂ѣ·
23
Лю́ди ст҃и да бꙋ́дете м̂и и҆ звѣроꙗ҆́дины да не ꙗ҆́сте, ѱо́мъ же да дастъсѧ·