Ostroh BibleКнига пророка Єзекіїля, розділ 29
Шрифт:
Запис:
1
Въ в҃і лѣто, и҆ въ в҃і мс̑҇ць, во пр́ьвыи дн҃ь мс̑҇ца.
2
Бы́сть сло́во гн҃е къ мнѣ гл҃ѧ. сн҃е чл҃чь, ѹ҆тверди лице своѐ на фараѻ́на цр҃ѧ е҆гѷпетъска, и҆ прорцы на́нь, и҆ на е҆гѷпетъ ве́сь гл҃и, и҆ рц̂ы. с̂е гл҃ет̑ а҆дона́и г҃ь, с̂е а҆зъ наведꙋ на́ тѧ фараѻ́не цр҃ю е҆гѷпет̑скїи ѕмїю вели́кїи, сѣдѧ́щїи средѣ рѣ́къ, и҆ гл҃еши моѧ сꙋть рѣ́ки, а҆з꙽ же ѧ҆̀ сътворих̑·
3
А҆́зъ б̂о дамъ ѹ҆здꙋ в че́люсти твоѝ и прилѣплю ры́бы рѣчныѧ кры́лꙋ твое҆ю. і҆ и҆зведꙋ т̂ѧ ѿ среды рѣки твое́а и҆ чешꙋѧ́хъ твои҆хъ прильпнꙋтъ. и҆ ѿвръгꙋ т̂ѧ въ пꙋсты́ню, и҆ всѧ̀ ры́бы рѣки твое́ѧ. и҆ поражꙋ т̂ѧ въско́ре на лицы по́лю паде́ши. и҆ не събере́шисѧ, и҆ не ѻ҆гради́шисѧ. ѕвѣремъ зе́мнымъ и҆ пти́цамъ нбс̑҇ным̑ да́хъ т̂ѧ въ ꙗ҆де́нїе. и҆ ѹ҆вѣ́дѧтъ вс̂и живꙋщїи въ е҆гѷптѣ, ꙗ҆́ко а҆́зъ е҆смь г҃ь. зане бы́сть жезлъ тростѧн꙽ до́мови і҆и҆л҃евꙋ. е҆гда сѧ ꙗ҆́ша по тѧ̀ рꙋка́ма свои́ма, и҆ съкрꙋшиша̑сѧ, и҆ е҆гда̀ плеснꙋ̀ ѻ҆ них̑ всѧ́ка рꙋка̀. и҆ е҆гда̀ почи́ша ѹ҆ тебе сътресѧ. и҆ сломи и҆хъ вс̂ѧ чресла·
4
Того ра́ди с̂е гл҃етъ а҆дона́и г҃ь. с̂е а҆́зъ наведꙋ̀ на́ тѧ ме́чь, и҆ погꙋблю чл҃кы ѿ тебѐ и҆ скотъ. и҆ бꙋ́детъ землѧ̀ е҆гѷпет꙽ска въ погибель, и҆ въ ѻ҆пꙋстѣнїе. и҆ разꙋмѣ́ютъ ꙗ҆́ко а҆зъ е҆смь г҃ь·
5
Поне́же гл҃аше, ꙗ҆́ко рѣки моа сꙋть, и҆ а́зъ сътворихъ ѧ҆̀. того ра́ди с̂е а҆зъ наведꙋ на тѧ мечь, и҆ на всѧ̀ рѣки твоѧ. и҆ дамъ землю е҆гѷпет꙽скꙋ въ ѻ҆пꙋстѣнїе, мечь и҆ погибель ѿ магдола и҆ съи҆ни́съ, даже и҆ до предѣлъ мꙋ́риньскъ·
6
Не прои҆детъ в не́и нога̀ чл҃ча, н̂и нога̀ скотїѧ не постꙋпитъ по не́и, и҆ не вселѧтсѧ м҃ лѣтъ. и҆ дамъ зе́млю е҆го въ пагꙋбꙋ средѣ землѝ ѻ҆пꙋщеныѧ, и҆ гради и҆хъ средѣ̀ град̑ ѻ҆пꙋстѣвшь, бꙋдꙋтъ неꙗ҆влени четыредесѧ́тъ лѣтъ. и҆ рас꙽сѣ́ю е҆гѷпта въ странах̑, и҆ разбѣю ѧ҆̀ въ зе́млѧх꙽·
7
Се̂ гл҃етъ а҆дона́и г҃ь, по четырьдесѧ́тихъ лѣтехъ, съберꙋ е҆гѷптѧны ѿ стран̑҇, и҆дѣже ѧ бѣхъ расы́палъ та́мо. и҆ въз꙽вращꙋ плѣн꙽ники е҆гѷпет꙽ски, и҆ вселю ѧ̀ въ зе́млю фатꙋри́съ, въ землю ѿню́дꙋже поѧ́шасѧ·
8
И҆ бꙋдетъ вла́сть смирен꙽на, тꙋ, па́че всѣхъ вла́стеи. и҆ бꙋдет̑ смирен꙽на, ꙗ҆коже не възнестисѧ ктомꙋ̀ на страны. и҆ ма́лы ѧ҆̀ сътворю, ꙗ҆коже не быти и҆мъ множа́ишимъ въ страна́хъ·
9
И҆ не бꙋдетъ ктомꙋ до́мꙋ і҆и҆л҃евꙋ в꙽ наде́ждꙋ, въспомина́юще безако́нїе, ꙗ҆́кож̑ въслѣди́ти по них̑. и҆ разꙋмѣ́ютъ ꙗ҆ко а҆зъ г҃ь·
10
И҆ бы́сть в сед̑мое междꙋ десѧтма лѣтома, въ е҆ді́нъ дн҃ь мс̑҇ца прьваго. бы́сть сло́во гн҃е къ мнѣ̀ гл҃ѧ, сн҃е чл҃чь, нав꙽ходоносо́ръ цр҃ь вавѷлон꙽скь, поработи си́лꙋ свою работою вели́кою на тѷра. всѧ́ка глава̀ плѣшива, и҆ всѧко рамо на́го. и м꙽зда не бы́сть е҆мꙋ, н̂и силе е҆го на тѷра работы ра́ди, е҆ю́же порабо́тисѧ на́нь·
11
Того ра́ди с̂е гл҃ет̑ а҆дона́и г҃ь. с̂е а҆зъ да́ю навходоносо́рꙋ цр҃ю вавѷлоньскꙋ, зе́млю е҆гѷпет꙽скꙋ, и҆ по́иметъ мно́жество еѧ̀, и҆ плѣнитъ плѣненїе еѧ̀, и҆ повою́ютъ се́ла еѧ̀. и҆ бꙋдетъ м꙽зда си́ле е҆го, за слꙋж꙽бꙋ е҆го ю́же послꙋжи на тѷра. и҆ дах꙽ е҆мꙋ зе́млю е҆гѷпет̑скꙋ, зане же колико съдѣла̀·
12
Се гл҃етъ а҆дона́и г҃ь. въ то́и дн҃ь възы́идетъ рогъ всемꙋ до́мꙋ і҆и҆л҃евꙋ, и҆ тебѣ да́мъ ѹ҆ста̀ ѿвръста средѣ и҆хъ. и҆ ѹ҆вѣдѧтъ ꙗ҆́ко а҆зъ г҃ь·