Ostroh BibleКнига пророка Єзекіїля, розділ 44
Шрифт:
Запис:
1
И ѻ҆брати м̂ѧ на пꙋть вра́т꙽ ст҃ыхъ внѣшнихъ, зрѧ́щихъ на восто́къ. та́же бѣхꙋ заключен̑҇на. и҆ рече ко мнѣ̀, т̂а врата заключен̑҇на бꙋдꙋтъ. и҆ не ѿвр́ьзꙋтсѧ. и҆ никтож̑ не про́идетъ и҆́ми. ꙗ҆́ко г҃ь б҃ъ і҆и҆л҃въ вни́детъ и҆́ми, и҆ бꙋдꙋтъ заклю́чен꙽на·
2
занѐ старѣ́ишина то́и сѣдит̑ в нихъ, ꙗ҆́сти хлѣбъ пред̑ гм҃ъ. по пꙋтѝ е҆ла́мъ вра́тномꙋ вни́детъ, и҆ по пꙋти е҆го и҆зы́идет꙽·
3
И҆ въведе мѧ по пꙋти вра́тъ, ꙗ҆́же къ сѣверꙋ прѧ́мо хра́мꙋ. и҆ с̂е по́лнъ сла́вы до́мъ гн҃ь·
4
и҆ падо́хъ ниць на лицы свое҆мъ·
5
И҆ ре́че г҃ь къ мнѣ̀, сн҃е чл҃чь вчини въ срд̑цы свое҆мъ, и҆ ви́ждь ѻ҆чима, и҆ ѹ́шима, слы́ши вс̂е е҆ли́коже а҆зъ гл҃ю с тобо́ю по всемꙋ повелѣнїю хра́ма гн҃ѧ, и҆ всѧ̀ зако́ны е҆го. и҆ ѹ҆чиниши срд̑це свое на пꙋтѝ хра́ма̑, по всѣмъ пꙋтемъ е҆го въ всх̑ѣ ст҃ых̑. и҆ речеши, къ до́мꙋ гнѣ́вающемꙋ м̂ѧ къ домꙋ і҆и҆л҃евꙋ·
6
Се гл҃етъ г҃ь б҃ъ і҆и҆л҃евъ, довлѣт꙽ в̂ы ѿ всего̀ безако́нїѧ до́ме і҆и҆л҃евъ, ꙗ҆́коже въвести вам̑ сн҃ы и҆ноплемен꙽ник̑҇ неѻ҆брѣзаны срд̑цем̑ и҆ неѻ҆брѣзаны плотїю, ꙗ҆́коже бывати и҆м꙽ въ ст҃ых̑, и҆ ѻ҆сквернавлѧ́хꙋ ст҃аѧ моѧ̀. внегда̀ прино́сите в̂ы хлѣбы, ло́и и҆ мѧса. и҆ престꙋпа́сте завѣт꙽ мо́и въ всѣхъ безако́нихъ ва́ших̑. и҆ не снабдѣша снабдѣнїѧ ст҃ых̑ моих̑. и҆ заповѣ́дасте снабдѣнїѧ снабдѣва́ти ст҃ыхъ мои҆хъ·
7
Того ради с̂е гл҃етъ а҆дона́и г҃ь, весь сн҃ъ и҆ноплемен꙽никь неѻ҆брѣ́занъ срд̑цемъ, и҆ пло́тїю, да не вни́детъ въ ст҃аѧ моѧ̀. ꙗ҆́же въ всѣхъ сн҃овѣхъ и҆ноплемен꙽ничестѣхъ, и҆же сꙋть средѣ до́мꙋ і҆и҆л҃ева. н̂о и҆ левѷте и҆же сѧ ѿвръгоша мене, е҆гда̀ прелща́шесѧ і҆и҆л҃ь. и҆же прельстишасѧ ѿ менѐ въ слѣдъ по́мыслъ свои҆хъ, и҆ во́змт̑ꙋ непра́вдꙋ свою. и҆ бꙋдꙋтъ слꙋжа́ще въ ст҃ыхъ мои҆хъ, врата́ри ѹ҆ дверїи хра́мꙋ, слꙋжащеи хра́мꙋ. тїи да закала́ютъ вс̂есъж꙽женїѧ, и҆ требы лю́демъ. и҆ тїи да ста́нꙋтъ предъ люд̑ми слꙋжи́ти и҆мъ, поне́же и҆ слꙋжаша и҆мъ пред̑ лицемъ кꙋмир꙽ском̑. и҆ бы́сть до́мꙋ і҆и҆л҃евꙋ въ мꙋченїе непра́вды. того ра́ди въз꙽двигохъ на нѧ рꙋкꙋ свою, гл҃етъ г҃ь б҃ъ і҆и҆л҃въ, и҆ во́змꙋтъ безако́нїе свое. и҆ не пристꙋ́пѧт̑ къ мнѣ̀ слꙋжи́ти мнѣ, н̂и приноси́ти къ ст҃ым̑ ст҃ых̑. и҆ воз̑мꙋтъ безако́нїе свое въ прельщенїи е҆же сѧ прельсти́ша. и҆ ѹ҆чинитъ ѧ҆̀ снабдѣти стра́ж꙽бы хра́ма на всѐ дѣло е҆го, и҆ на всѐ е҆же тво́рѧтъ. жер꙽цы и҆ левѷти сн҃ове садо́кови, и҆же снабдѣша снабдѣнїѧ моѧ̀ и҆ пꙋтѝ моѧ, е҆гда̀ прельщашесѧ дом̑ і҆и҆л҃евъ ѿ мене. сїи да прино́сѧтъ слꙋж́бы къ мнѣ̀. и҆ ста́нꙋтъ пред̑ лицем̑ моим̑, приноси́ти мнѣ тре́бꙋ ло́и и҆ кровь, гл҃етъ а҆дона́и г҃ь. сїи пристꙋпѧ́тъ къ трапеѕѣ мое́и слꙋжити мнѣ̀, и҆ снабдѧ́тъ снабдѣнїѧ моа̀. и҆ бꙋдет̑ внегда̀ въхо́дѧтъ въ вра́та двора̀ ѹ҆́трьнѧго, въ ры́зы платнѧ́ны да сѧ ѻ҆блекꙋтъ. да сѧ не ѻ҆блекꙋтъ в сꙋкнѧ́ны, е҆гда̀ слꙋжатъ ѿ вра́тъ двора̀ ѹ҆́трьнѧго. клобꙋки плат꙽нѧ́ны да и҆́мꙋтъ на глава́хъ своих̑, и҆ препоа́санїѧ платнѧ́на да и҆мꙋт꙽ на чреслѣхъ свои҆хъ, и҆ да не препоѧ́шꙋтсѧ крѣп꙽ко. и҆ е҆гда̀ и҆схо́дѧтъ къ лю́демъ въ внѣшнїи дво́ръ, да съвлекꙋтъ ри́зы в ни́хже тїи слꙋжат꙽, и҆ да положа́тъ ѧ҆̀ въ ст҃аѧ ст҃ыхъ. и҆ ѻ҆блекꙋтсѧ в ри́зы и҆́ны·
8
и҆ да не ѻ҆ст҃ѧ́тъ лю́дїи ри́зами их̑. и҆ гла́въ свои҆хъ да не ѻ҆бръснꙋтъ, и҆ вла́съ свои҆хъ да не растѧ́тъ. покрыва́юще покрыва́ютъ гла́вы своѧ̀, и҆ вина̀ да не пїетъ всѧ́къ жре́цъ, е҆гда̀ въхо́дитъ въ ѹ҆́трьнїи двор꙽·
9
и вдови́ца, и҆ пꙋщеница, да не пое҆́млютъ себѣ̀ женѣ, н̂о дв҃цю ѿ племе́ни до́мꙋ і҆и҆л҃ева. и҆ а́ще бꙋдет̑ в꙽дова жерча́ѧ, да ю҆̀ по́иметъ·
10
и҆ лю́ди моа̀ да нака́жꙋтъ разлꙋчи́ти междꙋ ст҃ымъ и҆ сквернавымъ, и҆ междꙋ чи́стымъ и҆ нечи́стымъ совѣстѧтъ им̑. и҆ расꙋжденїе ѻ҆ кро́ви. да ѹ҆ста́вѧтъ, ꙗ҆́ко расꙋжда́ти ѻ҆правда́нїѧ моѧ̀. и҆ зако́ны моѧ̀, и҆ повелѣнїѧ моа въ всѣхъ празд̑ницех̑ мои҆хъ снабдѧ́тъ, и҆ сꙋбо́ты моѧ̀ ѻ҆ст҃ѧт꙽·
11
и҆ на дш҃ю чл҃чьскꙋ не прїидꙋтъ ѻ҆скверна́витисѧ. н̂о точїю над̑ ѿц҃ъ и҆ мт҃ре, и҆ сн҃а и҆ дще́ре, и҆ бра́та и҆ сестрꙋ ꙗ҆́же не посѧгла̀ за мж̑ꙋ ѻ҆скверни́тсѧ. и҆ по ѻ҆чище́нїи е҆го, сед̑мъ дн҃ъ да сочтетъ себѣ̀. и҆ вон꙽же въхо́дѧтъ въ дво́ръ ѹ҆́трьнїи слꙋжити ст҃ыни мое́и, да принесꙋтъ ѻ҆чищенїе, гл҃етъ г҃ь б҃ъ·
12
и҆ не бꙋдет̑ им̑ въ прича́стїе, а҆зъ им̑ прича́стїе. да сѧ не дастъ и҆мъ ча́сть въ сн҃овѣх꙽꙽ і҆и҆л҃евѣх꙽, ꙗ҆ко а҆зъ ча́сть их̑. тре́бы и҆ е҆же за грѣхи и҆ за видѣнїе, сїи да ꙗ҆дѧтъ·
13
и҆ все нарече́нное въ і҆и҆л҃и тѣмъ да бꙋ́детъ, приносъ всѣхъ и҆ прьвенцы всѣх꙽, и҆ ѹ҆ча́стїѧ вс̂ѧ, ѿ всѣхъ прино́съ ва́шихъ жерцем꙽ да бꙋдетъ·
14
и҆ нача́токъ жи́та ва́шего да да́сте жерцꙋ, ꙗ҆́коже положи́ти блс̑҇ве́нїа въ домх̑ѣ ва́шихъ. всеѧ мер꙽твечины и҆ ѕвѣ́роꙗ҆́дины ѿ птиць и҆ ѿ скот̑, да не ꙗ҆дѧт̑ жерцы·