Ostroh BibleПерша книга Мойсеєва: Буття, розділ 38
Шрифт:
Запис:
1
Бысть же в то вре́мѧ ѿи҆де и҆ѹ́да ѿ бра́тїѧ свое҆ѧ. і҆ и́де до мꙋжа е҆дїнаго, ѻ҆деламитина е҆мꙋже и́мѧ и҆ра́съ.
2
И ви́дѣ т̂ꙋ і҆ѹ́да дще́рь чл҃ка ханане́иска, е҆йже и́мѧ сава̀. и҆ поѧт̑ ю̀, и҆ въни́де къ не́и, и҆ заче́нши родѝ сн҃ъ. и҆ нарече и́мѧ е҆мꙋ и́ръ·
3
И҆ заче́нши пакы и҆ родѝ сн҃ъ, и҆ нарече и́мѧ е҆мꙋ а҆нна́нъ и҆ приложивъ е҆щѐ роди сн҃ъ тре́тїи, и҆ нарече и́мѧ е҆мꙋ сѝло́мъ. сіи же бѣша в ха́звѣ, е҆гда̀ роди сїѧ̀·
4
И҆ приведѐ і҆ѹ́да женꙋ̀ пръве́нцꙋ̀ свое҆мꙋ и́рꙋ, е́йже и́мѧ ѳамар̑҇·
5
Бы́сть же и́ръ пръвене́цъ і҆ѹ҆́динъ, зо́лъ пред꙽ лице́мъ гдс̑҇инимъ, и҆ ѹ҆бѝ е҆го б҃ъ. рече же і҆ѹ҆да, а҆нїа́нꙋ, въни́ди къ женѣ̀ бра́та твое҆го, и҆ съвокꙋпи́сѧ с не́ю, и҆ въста́ви сѣмѧ бра́тꙋ твое҆мꙋ. разꙋмѣ же а́нїа́нъ ꙗ҆́ко не себѣ̀ бꙋдет̑ е҆го сѣмѧ·
6
И҆ бысть е҆гда̀ въни́де къ женѣ̀ бра́та свое҆го и҆ пролїѧ̀ сѣмѧ на́ землю, да не бꙋдет̑ сѣмени бра́та е҆го, зо́л же сѧ ꙗ҆вѝ пред꙽ бм҃ъ, поне́же сътворѝ с̂е і҆ ѹ҆бѝ е҆го·
7
Рече же і҆ѹ҆́да къ ѳама́рѣ невѣстъцѣ свое́и по смр҃ти дв̂ꙋ сн҃ов꙽ е҆го, сѣдѝ вдово́ю в домꙋ̀ ѿц҃а твоег̑҇ до́ндеже вели́къ бꙋдеть сило́мъ сн҃ъ моѝ, рече б̂о въ ѹ҆мѣ̀ с̂и е҆да̀ ѹ҆мрет̑ и҆ се́и ꙗ҆ко бра́тїѧ е҆го·
8
И҆ шед̑ши ѳамар̑҇ сѣде въ домꙋ̀ ѿц҃а свое҆го, ѹ҆мно́жиша же сѧ дн҃їе. и҆ ѹ҆мрѐ сава̀ жена̀ і҆ѹ҆́дина, ѹ҆тѣшив же сѧ і҆ѹ҆́да взы́де къ стрыгꙋщ́им꙽ ѻ҆вца̀ е҆го, і҆ и҆ра́съ пасты́рь ста́дъ е҆го, ѻ҆делами́тъ въ ѳа́мнꙋ с ни́мъ·
9
И҆ повѣда́ша ѳама́рѣ невѣстце е҆го, гл҃юще с̂е све́кор̑҇ твой въхо́дитъ въ ѳа́мнꙋ стры́щи ѻ҆ве́цъ е҆го, ѻ҆на́же съвр́ьгши ризы вдовъства̀ свое҆го съ себѐ, и҆ ѻ҆блече́сѧ въ ри́зы лѣ́потныѧ и҆ ѹ҆краси́сѧ, и҆ сѣде пред̑ вра́ты е҆нна́ни, ꙗ҆же сꙋт꙽ на пꙋтѝ ѳамни́нъ, вѣ́дѧше б̂о ꙗ҆́ко вели́къ бы́сть сило́мъ се́й же не да̀ е҆мꙋ еѝ въ женꙋ̀·
10
Ви́дѣв же ю҆̀ і҆ѹ҆̀да мн̂ѣ ю҆̀ ꙗ҆́ко любодѣю́ сꙋща, покры̀ б̂о лицѐ свое, и҆ не позна̀ еѧ̀, съвратиж̑ сѧ къ не́и пꙋте́мъ, и҆ рече е́и. попꙋстѝ м̂и вни́ти къ себѣ̀, не разꙋмѣ б̂о, ꙗ҆́ко невѣ́стка е҆мꙋ ес̑҇·
11
Сїа же реч̑҇ что м̂и дасѝ е҆же вни́деши къ мнѣ ѻн̑҇ же ѿвѣща а҆́зъ тебѣ пошлю̀ ко́зли́щъ ѿ стадъ свои҆хъ·
12
Сїѧ же рече а҆ще даси залог̑҇, до́ндеже при́шлеши. се́и же речѐ кїи зало́гъ тебѣ дамъ·
13
ѻ҆́на же рече пръстень твои и҆ гри́внꙋ, и҆ жезлъ и҆же въ рꙋцѣ твое́й, и҆ дасть е́й, и҆ въни́де къ не́й, и҆ зача̀ въ ѹ҆тро́бѣ, ѿ него·
14
Въста́вши же ѿи́де, и҆ съвр́ъже ризы лѣ́потныѧ съ себѐ, и҆ ѻ҆блечесѧ в ри́зы вдов꙽ства̀ свое҆го·
15
Посла́ же і҆ѹ҆да ко́злищъ ѿ ко́зъ, рꙋко́ю пастырѧ свое҆го ѻ҆доломи́та, и҆ взѧ́ти зало́гъ ѿ жены̀, и҆ не ѻ҆брѣте е́ѧ̀·
16
Въпроша же мꙋже́и насе́лныхъ, и҆ рече и҆мъ. гдѣ е҆сть любодѣѧвшаѧ е҆же бѧше въ е҆на́нѣ на распꙋт́їѝ. си́ же рѣша нѣсть здѣ̀ любодѣ́и·
17
Възврати́сѧ къ і҆ѹ҆дѣ, и҆ рече не ѻ́брѣтох꙽, и҆ мꙋж́и насе́лнїи рѣша, не быва́ет꙽ зд̂ѣ любодѣ́ица·
18
Рече же і҆ѹ҆да да и҆́мать т̂о, н̂о е҆гда̀ когда посмѣю́т ны сѧ, а҆́зъ б̂о послах̑ ко́злищ꙽ а҆ т̂ы не ѻ҆брѣте·
19
Бысть же тре́тїи мцс̑҇ь, и҆ повѣ́даша і҆ѹ҆дѣ г҃лющи, съблꙋдѝ ѳамар̑҇ невѣ́стъка твоа, и҆ с̂е въ ѹ҆тро́бѣ и҆́мать ѿ блꙋда́. рече же і҆ѹ҆да и҆зведи́те ю҆̀ да ю̀ сож̑гꙋтъ·
20
Се́ѝ же е҆гда ведо́мѣ, и҆ посла̀ къ све́крꙋ свое҆мꙋ гл҃ющи, ѿ негоже чл҃ка е҆сть с̂е ѿ того́же и҆ а́зъ и҆́мамъ въ ѹ҆тро́бѣ, и҆ рече позна́и чи́и с̂е пр́ъстень и҆ гри́вна и҆ же́злъ сїй.
21
И҆ позна і҆ѹ҆да, и҆ реч̑҇, ѻ҆чи́стисѧ ѳама́ръ паче менѐ, і҆ и҆же а́зъ не дах̑ еѧ̀ сило́мꙋ сн҃ꙋ свое҆мꙋ, и҆ не приложи́ посе́мъ прилѣпѧ́тисѧ е҆ѧ̀·
22
Бысть же е҆гда ражда́ше, и҆ бѣ́ста близнѧ́та въ ѹ҆тробѣ е҆ѧ̀. бы́сть же въ рожде́нїи еѧ̀, е҆ді́нъ извлечѐ рꙋ́кꙋ, възем̑ши же ба́ба навѧза̀ на рꙋкꙋ е҆го, чр́ъвлень. гл҃юще се́й и҆зы́идетъ пр́ъвѣе, і҆а́ко въвлечѐ рꙋ́кꙋ, и҆ а́бїе и҆зы́де братъ е҆го·
23
Сїѧ́ же рече чт̂о прерѣза́сѧ тебѐ ради прегражде́нїе, и҆ прозва̀ имѧ е҆мꙋ фаре́съ. и҆ по се́мъ и҆зы́иде братъ е҆го, емꙋже б̂ѣ на рꙋцѣ е҆го чр́ъвлень, и҆ прозва̀ и҆́мѧ е҆мꙋ за́ра·