Ostroh BibleКнига пророка Єремії, розділ 35
Шрифт:
Запис:
1
Сло́во бы́вшее къ і҆еремїи ѿ г҃а, въ дн҃и і҆ѻ҆а́кима сн҃а і҆ѻ҆сїина цр҃ѧ і҆ѹ́дина, гл҃ѧ·
2
И҆ди въ до́мъ раха́винъ и҆ възови ѧ҆̀, и҆ ведї ѧ҆̀ въ до́мъ гн҃ь въ е҆ді́нъ ѿ дво́ровъ, и҆ напои́ши ѧ҆̀ виномъ. и҆ приведо́хъ е҆зонїю сн҃а і҆еремїина, сн҃а хавасїина и҆ бра́тїю е҆го, и҆ сн҃ы е҆го, и ве́сь дом꙽ раха́винъ. и҆ въведохъ ѧ҆̀ въ до́мъ гн҃ь, въ хра́мъ и҆мѣнїѧ сн҃҃овъ а҆нанїинъ, сн҃а годо́лїина чл҃ка бж҃їѧ. и҆же е҆сть близъ до́мꙋ кнѧ́жа, вы́ше до́мꙋ маа҆сеѻ́ва, сн҃а сеело́млѧ стрегꙋщаго дво́ръ. и҆ поста́вихъ пред̑ ни́ми кор꙽чагъ вина и҆ ча́ша, и҆ рекохъ пїите·
3
И҆ реко́ша не пїемъ вина, ꙗ҆́ко і҆ѻ҆надавъ сн҃ъ рах́авль ѿц҃ъ наш̑҇ заповѣ́да намъ рекїи. не пїите вина̀ в̂ы, и҆ сн҃ове ва́ши до́ вѣка. и҆ храминъ не съградитѐ, и҆ сѣмене не сѣите, и҆ виногра́дъ да не бꙋдетъ вам̑. н̂о въ кꙋщахъ да живете вс̂ѧ дн҃и живота̀ ва́шего. да живете дн҃и мно́ги на́ земли, на неиже ходи́те в̂ы·
4
и҆ послꙋшахомъ словесе і҆ѻ҆нада́влѧ ѿц҃а на́шего. ꙗ҆́коже не пи́ти вина всѧ̀ дн҃и живота на́шего, м̂ы и҆ же́ны на́ша, и҆ сн҃ове на́ши, и҆ дще́ри на́ша. ꙗ҆́коже не съгражд̑ати храминъ жи́ти та́мо. винограда же и҆ нивы и҆ сѣмене не бы́сть на́мъ, и҆ жихомъ въ кꙋщахъ. и҆ послꙋша́хом̑ и҆ сътворихомъ по всемꙋ е҆ли́ко заповѣда на́мъ і҆ѻ҆а҆нада́въ ѿц҃ъ на́шъ.
5
И҆ быс̑҇ е҆гда̀ прїиде навходоносо́ръ цр҃ь вавѷлоньскїи на́ землю на́шꙋ, и҆ рекохомъ, в꙽шед̑ше да вни́демъ въ і҆ерс̑҇лим̑ ѿ лица̀ халдѣ́иска, и҆ ѿ лица си́лы сѷр꙽ски, и҆ всели́хомсѧ т̂ꙋ·
6
И҆ бы́сть сло́во гн҃е къ і҆еремїи гл҃ѧ. та́ко гл҃ет̑ г҃ь, и҆дѝ и҆ рцы чл҃кꙋ і҆ѹ́динꙋ, и҆ живꙋщимъ въ і҆ерс̑҇ли́мѣ. е҆да̀ не воспрїмете л̂и наказа́нїа послꙋшати слове́съ мои҆хъ. ѹ҆ста́виша сло́во сн҃ве і҆ѻ҆а҆нада́вли сн҃а рахав̑҇лѧ, е҆же заповѣда сн҃омъ свои҆мъ, ꙗ҆́коже не пи́ти вина̀ и҆ не пи́ша. а҆́з же гл҃ахъ к꙽ ва́м꙽ заѹ҆́тра и҆ вечеръ, и҆ не послꙋшаста мене. и҆ посылахъ к вам̑ рабы̀ своѧ̀ про̑҇рки, гл҃ѧ·
7
ѻбрати́тесѧ ко́ждо ѿ пꙋтѝ свое҆го зла́го, и҆ ѹ҆́н꙽ша сътвори́те дѣ́ла своѧ, и҆ не ходи́те въ слд̑ѣ бо́говъ и҆́нѣхъ ꙗ҆́ко слꙋжи́ти и҆мъ. и҆ вселю васъ на́ землю ю҆же да́хъ ва́мъ и҆ ѿц҃емъ ва́шимъ, и҆ не приклони́сте ѹ҆шїю свое́ю и҆ не послꙋша́сте·
8
И҆ ѹ҆ста́виша сн҃ове і҆ѻ҆а҆нада́вли сн҃а раха́влѧ за́повѣдь ѿц҃а свое҆го, е҆же заповѣ́да и҆мъ. а҆ лю́дїе моѝ не послꙋшаша менѐ.
9
Сего ра́ди си́це рече г҃ь. се а҆зъ наведꙋ на і҆ѹ҆дꙋ, и҆ на всѧ̀ живꙋщаа въ і҆ерс̑҇ли́мѣ вс̂е зло̀, е҆же съгл҃ах꙽ на́ нѧ. того рад̑и̑ и҆же гл҃ахъ к ним̑, и не послꙋша́ша. възыва́хъ ѧ҆̀, и҆ не ѿвѣща́ша м̂и. н̂о до́мꙋ раха́влю речѐ і҆еремїѧ. та́ко рече г҃ь б҃ъ вседръжи́тель, е҆́льмаже послꙋшаша сн҃ове і҆ѻ҆а҆нада́вли за́повѣди ѿц҃а свое҆го, твори́ти е҆ли́ко заповѣ́да и҆мъ ѿц҃ъ их̑. не ѻ҆скꙋдѣ́етъ мꙋжъ ѡ сн҃овъ і҆ѻ҆а҆нада́вль сн҃а рахавлѧ, стоѧ пред̑ лицемъ мои҆мъ в̂сѧ̀ дн҃и землѧ̀·