Ostroh BibleКнига пророка Єремії, розділ 37
Шрифт:
Запис:
1
И црс̑҇твова седекїѧ сн҃ъ і҆ѻ҆сїин̑҇ въ і҆ехонїи мѣсто сн҃а і҆ѻ҆а҆ки́мова, е҆гоже поста́ви нанав꙽ходоносоръ цр҃ь вавѷлонъскїи, црс̑҇твовати въ і҆ѹ҆де́и. и҆ не послꙋша тои ни ѻ́троцы е҆го, ни лю́дїе землѧ̀ словесъ гн҃ь, ꙗ҆́же гл҃а в рꙋцѣ і҆еремїинѣ·
2
И҆ посла̀ цр҃ь седекїѧ і҆ѻ҆а҆хас꙽са сн҃а сел꙽мїина, и҆ софо́нїѧ сн҃а мас꙽сеа жрьца, къ і҆еремїи прро̑҇кꙋ, гл҃ѧ, молѝ за ны къ гв҃и.
3
І҆еремїѧ же про́стъ проиде средъ гра́да̑ не въведо́ша б̂о е҆го въ храмъ темни́чныи. и҆ си́ла фараѻ́нѧ и҆зыиде и҆зъ е҆гѷпта. и҆ слы́шавше халде́и ѻ҆бле́гшен і҆ерс̑҇лимъ слꙋхъ и҆хъ, ѿстꙋпи́ша ѿ і҆ерс̑҇лима·
4
И бысть слово гн҃е къ і҆еремїи гл҃ѧ. та́ко рече г҃ь б҃ъ і҆и҆л҃евъ, та́ко р꙽цѣте цр҃ю і҆ѹ́динꙋ посла́вшемꙋ ва́съ къ мнѣ въпроси́ти мѧ. с̂е си́ла фараѻ́нѧ и҆зшед̑шїа вамъ на пощъ, ѻ҆братѧ́тсѧ па́ки до землѧ е҆гѵпет꙽ски. и҆ въз꙽вратѧ́тсѧ халде́и, и҆ вою́ютъ на градъ се́и и҆ во́змꙋтъ и҆̀ и҆ пожгꙋтъ и҆̀ ѻ҆гнем꙽. ꙗ҆́ко та́ко рче г҃ь, не прелща́ите дш҃ь свои҆хъ гл҃юще, ѿходѧ́ще ѿи́дꙋтъ ѿ насъ хал꙽деи, ꙗ҆́ко не ѿи́дꙋт꙽. и҆ а́ще побїете всю си́лꙋ халдѣискꙋ, воюющихъ на вы. и҆ ѻ҆ста́нꙋтъ нѣціи ꙗ҆звени кождо на мѣсте свое҆мъ, и҆ въста́вше пож꙽гꙋтъ градъ ѻ҆гнем̑·
5
И҆ бысть ꙗ҆ко взыиде си́ла хал꙽деиска ѿ і҆ерс̑҇лима, ѿ лица си́лы фараѻ́нѧ. и҆зы́иде і҆еремїѧ и҆зъ і҆ерс̑҇лима, и҆тѝ в землю венїами́ню. и҆ раздѣли та́мо и҆мѣнїе пред̑ гражд̑а́ны. ꙗ҆́коже бы́ти е҆мꙋ та́мо въ вра́техъ венїаминх̑ѣ. и҆ бысть въ среди людїи т̂ꙋ чл҃къ, ѹ́ него же ѻ҆бита̀ і҆а҆рꙋїа сн҃ъ селемїин꙽ сн҃а а҆нанїина. и҆ взѧ̀ і҆е҆ремїю гл҃ѧ, къ халдеемъ ты̀ бѣжи́ши. и҆ рече і҆еремїа, лжа̀, н̂и, не къ хал̑҇дїемъ аз̑ бѣжꙋ, и҆ не послꙋша е҆го. и҆ взѧ̀ и҆а҆рꙋїа і҆еремїю, и҆ приведе и҆̀ къ кн҃ѕем̑·
6
и҆ разгнѣвашасѧ кн҃ѕи на і҆еремїю и҆ би́ша и҆̀, и҆ посла́ша и҆̀ в꙽ домъ і҆ѻ҆наѳа́нь кни́гочїѧ, ꙗ҆́ко того сътвори́ша̑ над̑ хра́момъ темни́чнымъ. и҆ прїиде і҆еремїѧ въ хра́мъ ровныи и҆ в꙽ херрет̑, и҆ сѣде т̂ꙋ дн҃и мно́ги·
7
И҆ посла седекїѧ и҆ призва и҆̀, и҆ въпраша и҆̀ цр҃ь ѻ҆таи, а҆ще е҆сть сло́во ѿ г҃а. и҆ рече е҆мꙋ, е҆сть. и҆ рече, в рꙋцѣ цр҃ѧ вавѵлонска предаси́сѧ. и҆ рече і҆еремїѧ цр҃ю, чимъ преѻ҆бидихъ т̂ѧ и҆ ѻ́троки твоѧ и҆ люди сїѧ, ꙗ҆ко ты̀ вдае́ши м̂ѧ въ хра́мъ темни́чныи. т̂о гдѣ сꙋть прро̑҇ци ва́ши прорица́вшеи вамъ и҆ гл҃ющеи, ꙗ҆́ко не прїидет̑т̑ цр҃ь вавѵлонъскъ на васъ и҆ на зе́млю сїю. нн҃ѣ же послꙋшаи молю ти сѧ г҃и мои цр҃ю, да падетъ млс̑҇ть твоа пред̑ лицемъ мои҆мъ. и҆ не посыла́и мѧ паки до до́мꙋ и҆ѻ҆наѳа́нѧ книгочїѧ да не ѹ҆мрꙋ та́мо. и҆ повелѣ цр҃ь, и҆ въвергоша и҆̀ въ хра́мъ темни́чныи. и҆ даѧ́хꙋ е҆мꙋ хлѣбъ е҆ді́нъ на дн҃ь и҆з꙽внꙋ, и҆же работаю́тъ, кромѣ варе́нїѧ. дондеже сконча́шасѧ хлѣби и҆з꙽ гра́да, и҆ сѣде і҆еремїѧ въ дворѣ̀ темни́чнемъ·