Ostroh BibleЄвангеліє від св. Івана, розділ 11
Шрифт:
Запис:
1
зач̑҇, л҃ѳ·
2
Бѣ же нѣ́кто болѧ̀ ла́зар̑҇ ѿ виѳанїѧ, ѿ веси марїины и҆ ма́р꙽ѳы сестры̀ е҆а̀·
3
Бѣ же марїа пома́завшїа г҃а мїромъ, и҆ ѻ҆те́рши но́ѕѣ е҆го власы свои́ми, е҆ꙗ҆́же бра́тъ ла́зарь болѧ́ше·
4
Посла́стѣ ѹ҆бо сестрѣ к немꙋ гл҃ющи. г҃и, с̂е е҆гоже лю́биши, боли́тъ·
5
Слы́шав же і҆с҃, рече. сїа болѣзнь, нѣсть къ смр҃ти, н̂о ѻ҆ сла́вѣ бж҃їи да просла́вит̑сѧ сн҃ъ бж҃їи е҆ѧ̀ ради·
6
Люблѧше же і҆с҃ ма́рѳꙋ, и҆ сестрꙋ е҆ѧ̀. и҆ ла́зарѧ·
7
Є҆гда же ѹ҆слы́ша ꙗ҆ко болитъ. тогда̀ пребы́сть на немже бѣ мѣ́стѣ, дв̂а дн҃и·
8
Пото́м же гл҃а ѹ҆чн҃комъ. и҆́демъ въ і҆ю҆де́ю па́ки·
9
Гл҃ашѧ е҆мꙋ ѹ҆чн҃цы̀. ра́вви, нн҃ѣ и҆ска́хꙋ тебѐ ка́менїем̑ побити і҆ю҆де́е, и҆ паки ли и҆́деши та́мо; ѿвѣща і҆с҃, не дв̂а л̂и на́десѧте часа̀ е҆ста во́ дн҃е; а҆ще кт̂о хо́дитъ во́ дн҃е, не поткнетсѧ, ꙗ҆́ко свѣтъ ми́ра сего ви́дит̑·
10
А҆ще же кт̂о хо́дитъ в нощи, потъкнетсѧ, ꙗ҆ко нѣ́сть свѣта в немъ·
11
Сїа рече, и҆ по семъ гл҃а и҆́мъ, ла́зарь дрꙋ́гъ нашь ѹ҆спе. но и҆дꙋ̀ да возбꙋжд̑ꙋ е҆го·
12
Рѣшѧ же ѹ҆чн҃цы е҆го. г҃и, а҆ще ѹ҆спе, сп҃сенъ бꙋдетъ·
13
Рече же і҆с҃. ѻ҆ смр҃ти е҆го·
14
ѻ҆ни же мнѣшѧ, ꙗ҆́ко ѻ҆ ѹ҆спе́нїи сн҃а гл҃етъ·
15
Тогда рече и҆́мъ і҆с҃ не ѻ҆бинꙋѧсѧ, ла́зарь ѹ҆́мрет̑, и҆ радꙋюсѧ васъ, ради, да вѣ́рꙋете, ꙗ҆ко не бѣхъ тамо, н̂о и́демъ к немꙋ·
16
Рече же ѳома, гл҃емыи близне́цъ, ѹ҆чн҃комъ. и҆демъ и҆ м̂ы, да ѹ҆́мремъ с ни́мъ·
17
Пришедъ же і҆с҃, ѻ҆брѣте е҆го четы́ри дн҃и ѹ҆же и҆мꙋща въ гробѣ·
18
Бѣ же виѳанїа близъ і҆ерс̑҇ли́ма. ꙗ҆́ко стадїи пѧтьнадесѧт̑. и҆ мно́ѕи ѿ і҆ю҆деи бѧхꙋ пришлѝ к ма́рѳѣ и҆ марїи, да ѹ҆тѣшѧтъ и҆́хъ ѻ҆ бра́тѣ е҆ю̀·
19
Ма́рѳа же е҆гда ѹ҆слыша ꙗ҆́ко і҆с҃ грѧдетъ, срѣте е҆го. марїа же до́ма сѣдѧше·
20
Рече же ма́рѳа къ і҆с҃ꙋ. г҃и, а҆ще бы зд̂ѣ былъ, не бы бра́тъ мо́и ѹ҆мерлъ. н̂о и҆ нн҃ѣ вм̑ѣ, ꙗ҆́ко е҆ли́ка а҆́ще про́сиши ѿ б҃а. да́ст꙽ тебѣ б҃ъ. гл҃а е́й і҆с҃, воскрс̑҇нетъ брат̑ тво́й·
21
Гл҃а е҆мꙋ ма́рѳа. вѣ́мъ ꙗ҆ко воскрс̑҇нетъ въ воскресенїе в послд̑ѣнїи дн҃ь·
22
Рече же е́й і҆с҃. а҆́зъ е҆смь воскресе́нїе и҆ живо́тъ·
23
вѣрꙋаѝ в м̂ѧ, а҆ще и҆ ѹ҆мретъ, ѻ҆живетъ. и҆ всѧк̑҇ живыѝ, и҆ вѣрꙋѧ в м̂ѧ, не ѹ҆мрет̑ въ вѣкы·
24
Є҆́млеши ли вѣрꙋ семꙋ; гл҃а е҆мꙋ, е҆́й г҃и. а҆зъ вѣровахъ, ꙗ҆ко ты е҆си х҃с сн҃ъ бж҃їи, и҆́же в ми́ръ грѧдыи·
25
И҆ сїа ре́кши, и҆́де, и҆ пригласѝ марїю сестрꙋ свою тай ре́кши. ѹ҆чи́тель прише́лъ е҆сть, и҆ глашает̑ т̂ѧ·
26
ѻ҆на́же ꙗ҆́ко ѹ҆слы́ша, въста̀ ско́ро и҆ і҆де к немꙋ. не ѹ҆̀же б̂о бѣ пришелъ і҆с҃ в꙽ ве́сь, н̂о бѣ на мѣ́стѣ и҆дѣже срѣте е҆го ма́рѳа·
27
І҆ю҆де́е же ѹ҆бо сꙋщїи с нею в домꙋ и҆ ѹ҆тѣша́юще ю҆̀. видѣвше ма́рїю ꙗ҆́ко ско́ро въста̀ и҆ і҆зы́де, по неи и҆до́шѧ, гл҃юще, ꙗ҆́ко и҆́детъ на́ гроб꙽ да пла́четъ та́мо·
28
Ма́рїѧ же ꙗ҆́ко прїиде и҆дѣже бѣ і҆с҃, видѣ́вши е҆го, падѐ е҆мꙋ на́ ногꙋ, гл҃ющи е҆мꙋ. г҃и, а҆ще бы бы́лъ зд̂ѣ, не бы̀ ѹ҆мерлъ мо́и бра́тъ·
29
І҆с҃ же ꙗ҆́ко видѣ ю҆̀ пла́чющꙋсѧ, и҆ пришед̑шаѧ с не́ю і҆ю҆деѧ пла́чющꙋсѧ, запрѣти дх҃ꙋ, и҆ возмꙋти́сѧ са́мъ, и҆ реч̑҇, гдѣ положѝсте е҆го·
30
Гл҃ашѧ е҆мꙋ. г҃и, прїиди и҆ ви́жд̑ь. прослези́сѧ і҆с҃·
31
Гл҃ахꙋ ѹ҆́бо жи́дове, ви́жд̑ь ка́ко люблѧ́ше е҆го·
32
Нѣцыи же ѿ нихъ рѣша, не можа́ше ли се́и ѿве́рзыи ѻ҆́чи слѣпо́мꙋ, сътворити да и҆ се́й не ѹ҆́мретъ; і҆с҃ же па́ки прѣтѧ в себѣ прїиде къ́ гробꙋ·
33
Бѣ же пещера, и҆ ка́мень лежа́ше на не́и·
34
Гл҃а і҆с҃, возмѣте ка́мень·
35
Гл҃а е҆мꙋ сестра ѹ҆ме́ршаго ма́рѳа. г҃и, ѹ҆же смерди́т꙽, четверодне́вен꙽ бо е҆сть.
36
Гл҃а е́й і҆с҃, не рх̑ѣ л̂и ти ꙗ҆ко а҆ще вѣ́рꙋеши, ѹ҆́зриши сла́вꙋ бж҃їю; взѧ́шѧ же ка́мень и҆дѣже бѣ ѹ҆мерыи лежа̀·
37
І҆с҃ же возве́дъ ѻ҆́чи горѣ, реч̑҇, ѿч҃е. хвалꙋ̀ тебѣ въздаю̀, ꙗ҆́ко ѹ҆слы́ша м̂ѧ. а҆з же ви́дѣхъ ꙗ҆́ко всегд̑а м̂ѧ послꙋ́шѧеши, н̂о наро́да ради стоа́щаго ѻ҆́крестъ рѣхъ, да вѣ́рꙋ и҆́мꙋть ꙗ҆́ко т̂ы мѧ посла̀·
38
И҆ сїа рек̑҇, гла́сомъ вели́ком̑ възва̀. ла́заре грѧдѝ вонъ. и҆ и҆зы́де ѹ҆мерыѝ ѻ҆бѧ́зан꙽ рꙋка́ма и҆ ногама ѹ҆кро́емъ, и҆ лице е҆го ѹ҆брꙋ́сомъ ѻ҆бѧ́зано. гл҃а им̑ і҆с҃. разрѣши́те е҆го, и҆ ѻ҆ста́вите и҆тѝ·
39
Мно́ѕи ѹ҆бо ѿ і҆ѹ҆де́й пришед̑шеѝ к꙽ ма́рїи, и҆ видѣ́вше ꙗ҆же сътворѝ і҆с҃, вѣровашѧ во́нь·
40
Нѣцїи же ѿ нихъ и҆дошѧ к꙽ фарїсе́ѻмъ, и҆ рекоша и҆мъ ꙗ҆же сътворѝ і҆с҃·
41
зач̑҇, м҃·
42
Събра́шѧ ѹ҆бо а҆рхїере́е и҆ фарїсе́е со́н꙽мъ, и҆ гл҃ахꙋ, что сътворимъ. ꙗ҆́ко чл҃къ се́й мно́га зна́менїѧ творитъ; а҆ще ѻ҆ста́вим̑ е҆го та́ко, вс̂и вѣрꙋютъ в него. и҆ прїидꙋтъ римлѧне, и҆ възмꙋтъ мѣ́сто и҆ ѧ҆ѕы́къ на́шъ·
43
Є҆ди́нъ же нѣ́кто ѿ нихъ, кайа́фа, а҆рхїере́й сыи лѣтꙋ томꙋ, рече им̑. в̂ы не вѣ́сте ничесоже ни помышлѧ́ете, ꙗ҆́ко ѹ́не е҆сть нам̑, да е҆ді́нъ чл҃къ ѹ҆́мрет꙽ за́ люди, а҆ не ве́сь ꙗ҆зык̑҇ поги́бнетъ. сего же ѻ҆ себѣ не рече, н̂о а҆рхїере́й сыи лѣтꙋ томꙋ, прореч̑҇, ꙗ҆́ко хотѧше і҆с҃ ѹ҆мрети за́ люди. и҆ не то́кмо за́ люд̑и̑. н̂о да и҆ чѧ́да бж҃їа расточенаѧ съберетъ въ е҆ді́но·
44
ѿ того же дн҃е съвѣща́ша да ѹ҆бїю́тъ е҆го·
45
І҆с҃ же ктомꙋ̀ не ꙗ҆́вѣ хожд̑аше въ і҆ѹ҆де́ехъ, но и҆де ѿтꙋ́дꙋ въ странꙋ близъ пꙋсты́нѧ, въ е҆фремъ нарица́емыи град̑, и҆ т̂ꙋ хожд̑аше съ ѹ҆ченикы свои́ми·
46
Бѣ же близъ па́сха і́ѹ҆де́иска, и҆ взыдо́шѧ мно́ѕи въ і҆ерс̑҇лим̑ ѿ стра́нъ прежд̑е па́схы да ѻ҆чи́стѧт꙽сѧ·
47
И҆скахꙋ ѹ҆бо і҆с҃а, и҆ гл҃ахꙋ к꙽ себѣ в꙽ цр҃кви стоа́ще. чт̂о мнитсѧ вам̑, ꙗ҆ко не и҆́мать ли прїитѝ в꙽ празд̑никъ; да́шѧ ѹ҆бо а҆рхїере́е и҆ фарїсе́е за́повѣдь. да а҆ще кто̀ ѻ҆щꙋти́тъ е҆го гд̂ѣ бꙋдет̑, повѣ́сть, ꙗ҆ко да и҆мт̑ꙋ е҆го·