Ostroh BibleЄвангеліє від св. Івана, розділ 21
Шрифт:
Запис:
1
зач̑҇, ѯѕ҃·
2
По семъ ꙗ҆́висѧ пакы і҆с҃ ѹ҆ченикомъ свои́мъ въставъ ѿ мр҃твыхъ, на́ мори тиверїа́д꙽стѣмъ·
3
Ꙗ҆́ви же сѧ си́це·
4
Бѣхꙋ в꙽ кꙋпѣ си́мон꙽ петръ, и҆ ѳома̀ нарица́емыѝ близ꙽нецъ, и҆ наѳана́илъ, и҆же б̂ѣ ѿ ка́ны галиле́йскїа, и҆ сн҃а зеведе́ѻва, и҆ і́на ѿ ѹ҆чн҃къ е҆го дв̂а·
5
Гл҃а и҆мъ си́монъ петръ, и҆дꙋ рыбъ лови́ти. гл҃ашѧ е҆мꙋ, и҆́демъ и҆ мы̂ с тобо́ю·
6
И҆зыдо́ша же и҆ всѣдо́ша а҆́бїе в кора́бль. и҆ в т̂ꙋ но́щь не ꙗ҆́шѧ ничесоже. ѹ҆трꙋ же бы́вшꙋ, ст̂а і҆с҃, при́ брезѣ, не позна́шѧ же ѹ҆чн҃ицы ꙗ҆́ко і҆с҃ е҆сть·
7
Гл҃а же и҆мъ і҆с҃, дѣти, е҆да̀ чт̂о снѣдно и҆́мате. ѿвѣща́ша е҆мꙋ, н̂и. ѻ҆н꙽ же рече и҆мъ, в꙽ве́рзѣте мре́жꙋ ѻ҆деснꙋ́ю странꙋ̀ кораблѧ̀ и҆ ѻ҆брѧ́щете. в꙽врьго́ша же, и҆ ктомꙋ не можа́хꙋ привлещѝ е҆ѧ̀ ѿ мно́жества ры́бъ·
8
Гл҃а же ѹ҆чени́къ то́и, е҆гоже люблѧ́ше і҆с҃, петро́ви, г҃ь е҆сть. си́монъ же пе́тръ слы́шавъ, ꙗ҆́ко г҃ь е҆сть, е҆пенди́том̑ препоѧ́сасѧ, б̂ѣ б̂о на́гъ, и҆ в꙽вр́ьжесѧ в мо́ре. а҆ дрꙋѕїѝ ѹ҆ченицы корабице́мъ прїидо́шѧ. не бѣшѧ б̂о далече ѿ землѧ, н̂о ꙗ҆́ко двѣстѣ лактїи. влекꙋще мре́жꙋ ры́б꙽·
9
Ꙗ҆́коже и҆злѣзо́ша на́ землю, видѣшѧ ѻ҆́гнь лежа́щь, и҆ ры́бꙋ на немъ лежа́щꙋ, и҆ хлѣ́бъ.
10
И҆ гл҃а и҆мъ і҆с҃. принесѣте ѿ ры́бъ ꙗ҆́же ꙗ҆́сте нн҃ѣ·
11
Влѣ́зъ же си́монъ пе́тръ, и҆звлечѐ мрежꙋ на́ землю, по́лнꙋ, вели́кых̑ ры́бъ, р҃ и҆ н҃ и҆ тр̂и. и҆ толи́кꙋ сꙋщꙋ, не прото́ржесѧ мре́жа·
12
Гл҃а и҆́мъ і҆с҃, прїидѣте ѻ҆бѣдꙋите·
13
Ни е҆ді́нъ же смѣ́аше ѿ ѹ҆ченикъ и҆стѧза́ти е҆го, т̂ы кто̀ е҆си, вѣ́дѧще ꙗ҆ко г҃ь е҆сть·
14
Прїиде же і҆с҃, і҆ прїат̑ хлѣбъ, и҆ дастъ им̑. и҆ ры́бꙋ та́кожде·
15
Се̂ ѹ҆же тре́тїе ꙗ҆́ви́сѧ і҆с҃ ѹ҆ченикомъ свои́мъ, въставъ ѿ мр҃твыхъ·
16
зач̑҇, ѯз҃·
17
Є҆́гда же ѻ҆бѣ́довашѧ. гл҃а си́монꙋ петрꙋ і҆с҃. си́моне и҆ѻ́нинъ, лю́биши ли м̂ѧ па́че сихъ; гл҃а е҆мꙋ, е́й г҃и, т̂ы вѣ́си ꙗ҆́ко люблю̀ т̂ѧ·
18
Гл҃а е҆мꙋ, пасѝ а҆́гньцѧ моа·
19
Гл҃а е҆мꙋ па́кы в꙽торо́е. си́моне и҆ѻ́нинъ, лю́биши л̂и м̂ѧ; гл҃а е҆мꙋ, е́й г҃и, т̂ы вѣси ꙗ҆ко люблю̀ т̂ѧ·
20
Гл҃а е҆мꙋ, пасѝ ѻ҆́вцѧ̀ моѧ̀·
21
Гл҃а е҆мꙋ тре́тїе, сі́моне і҆ѻ́нинъ, лю́биши ли м̂ѧ; ѻ҆скръбѣ же пе́тръ, ꙗ҆ко рече е҆мꙋ тре́тїе, лю́биши л̂и м̂ѧ·
22
И҆ гл҃а е҆мꙋ. г҃и, т̂ы вс̂ѧ вѣсѝ, т̂ы вѣси, ꙗ҆ко люблю̀ т̂ѧ·
23
Гл҃а е҆мꙋ і҆с҃, пасѝ ѻ҆вца̀ моѧ̀·
24
А҆ми́нь а҆ми́нь гл҃ю тебѣ, е҆гда б̂ѣ ю҆́нъ, поѧ́сашесѧ самъ, и҆ хожаше ꙗ҆́може хотѧше. е҆гда же съста́рѣешисѧ, възде́жеши рꙋцѣ твоѝ, и҆ і́нъ т̂ѧ поѧ́шетъ, и҆ веде́тъ, ꙗ҆́може не хо́щеши. се́ же рече, назна́менꙋа коею̀ смр҃тїю просла́витъ бг҃а·
25
И҆ сїѧ рекъ, гл҃а е҆мꙋ, и҆дѝ по мнѣ̀·
26
ѻ҆бра́щъ же сѧ пе́тръ, видѣ ѹ҆ченика, е҆гоже люблѧ́ше і҆с҃, въ слѣдъ и҆дꙋща, и҆же и҆ възле́же на́ вечери на пр́ьси е҆го, и҆ реч̑҇. г҃и, кто̀ е҆сть предааѝ т̂ѧ; сего̀ видѣв꙽ петръ, гл҃а і҆с҃ови. г҃и, се́й же чт̂о; гла е҆мꙋ і҆с҃. а҆ще хощꙋ да то́й пребыва́етъ, до́ндеже прїидꙋ, чт̂о к꙽ тебѣ; т̂ы по мнѣ̀ грѧди·
27
И҆зы́де же сло́во с̂е в꙽ бра́тїю, ꙗ҆́ко ѹ҆чени́къ то́й не ѹ́мретъ·
28
И҆ не рече е҆мꙋ і҆с҃, ꙗ҆́ко не ѹ҆мрет̑. н̂о а҆ще хощꙋ̀ томꙋ пребывати до́ндеже прїидꙋ̀, чт̂о к꙽ тебѣ;
29
Се́и е҆сть ѹ҆чн҃къ свѣдѣтельствꙋаѝ ѻ҆ сихъ, и҆же и҆ написа̀ сїа. и҆ вѣм꙽ ꙗ҆́ко и́стинно е҆сть свѣдѣтельство е҆го·
30
Сꙋть же и҆ і́на мно́га, ꙗ҆́же сътворѝ і҆с҃, ꙗ҆же а҆ще пое҆ди́номꙋ пи́сана быва́ютъ, ни самомꙋ̀ мн̂ю всемꙋ ми́рꙋ вмѣ́стити пи́шемых̑ кни́гъ, а҆ми́нь·
31
Є҆́же ѿ і҆ѻа́нна ст҃го е҆ѵг̑҇листа, и҆́мать в себѣ, глв̑҇а, к҃а·
32
А҆ зачалъ цр҃ковныхъ, ѯз҃·