Ostroh BibleЄвангеліє від св. Івана, розділ 6
Шрифт:
Запис:
1
По сихъ и́де і҆с҃ на ѻ́нъ полъ мо́рѧ галиле́а тиверїа́дъскы, и҆ по нем̑ и҆дѧше наро́дъ мно́г꙽, ꙗ҆́ко видѧхꙋ зна́менїа е҆го, ꙗ҆же творѧ́ше на недꙋж́ных̑·
2
Взы́де же на́ горꙋ і҆с҃, и҆ т̂ꙋ сѣдѧше съ ѹ҆чн҃кы свои́ми·
3
Бѣ же бли́зъ па́сха, пра́знд̑икъ жидо́вскыи·
4
зач̑҇, и҃і·
5
Възвед̑ ѹ҆бо і҆с҃ ѻ҆́чи, и҆ видѣ ꙗ҆́ко мно́гъ народъ грѧдетъ к꙽ немꙋ, гл҃а к꙽ фїли́п꙽пꙋ чимъ кꙋ́пимъ хлѣ́бы, да ꙗ҆́дѧт̑ сїи; се́же гл҃аше и҆скꙋша́а е҆го. сам꙽ б̂о вѣ́дѧше, чт̂о хо́щетъ сътвори́ти·
6
ѿвѣща̀ е҆мꙋ фили́ппъ. двѣма сто́ма пѣ́нѧѕь хлѣбы не довлѣют̑ и҆мъ, да ко́жд̑о их̑ ма́ло чт̂о прїимет̑·
7
Гл҃а е҆мꙋ е҆ді́нъ ѿ ѹ҆чн҃къ е҆го, а҆ндрѣа́ братъ симона петра. е҆сть ѻ҆трочищъ зд̂ѣ е҆ді́нъ, и҆же и́мать пѧть хлѣбъ ꙗ҆́чме́ннѣхъ, и҆ дв̂ѣ ры́бѣ. но сїи что сꙋть в сели́ко; рече же і҆с҃, сътвори́те чл҃кы възлежти·
8
Бѣ же трава̀ мно́га на мѣ́стѣ. възлеже ѹ҆бо мꙋжїи числомъ ꙗ҆́ко пѧть ты́сѧщь·
9
Прїа́тъ же хлѣбы і҆с҃. и҆ хвалꙋ̀ въздавъ, подастъ ѹ҆чн҃комъ, ѹ҆чн҃цы же възлежа́щимъ·
10
Та́кожде и҆ ѿ ры́бꙋ, е҆лико хотѧ́хꙋ. и҆ ꙗ҆́ко насы́тишасѧ, гл҃а ѹ҆чн҃комъ своим̑. съберѣте и҆збыткы ѹ҆крꙋ́хъ, да не поги́бнетъ ничтоже. събра́ша же, и҆ і҆сполнишѧ дв̂анадесѧте ко́шѧ ѹ҆крꙋхъ, ѿ пѧти хлѣбъ ꙗ҆́чме́ннх̑ѣ, и҆же и҆збы́ша ꙗ҆́дъшимъ·
11
зач̑҇, ѳ҃і·
12
Чл҃цы же видѣвше зна́менїе, е҆же сътворѝ і҆с҃, гл҃ахꙋ, ꙗ҆́ко се́и е҆сть въи҆́стинꙋ прро̑҇къ. грѧдыѝ в꙽ миръ·
13
І҆с҃ же разꙋмѣвъ, ꙗ҆́ко хотѧтъ прїитѝ, да въсхи́тѧтъ е҆го, и҆ сътворѧт̑ е҆го цр҃ѧ, ѿи́де паки в꙽ го́рꙋ е҆ді́н꙽·
14
Ꙗ҆́ко поздѣ бысть, снидошѧ ѹ҆ченицы е҆го на́ море. і҆ влѣѕо́шѧ в корабль, и҆ і҆дѧ́хꙋ на ѻ́нъ полъ морѧ в꙽ капернаѹ́мъ. и҆ тм̂а а҆́бїе бысть, и҆ не ѹ҆̀ б̂ѣ пришелъ к нимъ і҆с҃·
15
Мо́ре же вѣтрꙋ ве́лїю ды́хающꙋ, въз꙽двиза́шесѧ. гребше же ꙗ҆́ко стадїи двадесѧтъ и҆ пѧть, и҆л̂и тридесѧте, ѹ҆зрѣша і҆с҃а ходѧща по́ морю, и҆ близ̑ кораблѧ̀ бывша, ѹ҆боа́шѧсѧ·
16
ѻ҆́н꙽ же гл҃а и҆мъ, а҆зъ е҆смь, не бо́йтесѧ. хотѧ́хꙋ же прїа́ти е҆го в꙽ кора́бль, и҆ абїе корабль бысть на земли, в нюже и҆дѧ́хꙋ·
17
Въ ѹ҆трѣи же народ̑ и҆же стоѧ́ше ѻ҆б онъ полъ мо́рѧ, видѣвъ ꙗ҆́ко кораблѧ̀ и҆ного̀ не бѣ̀ т̂ꙋ, то́кмо е҆ді́нъ то́и, во́ньже внидо́ша ѹ҆чн҃цы е҆го, и҆ ꙗ҆́ко не вни́де съ ѹ҆чн҃кы свои́ми і҆с҃ в кора́бль, н̂о е҆ді́ни ѹ҆чн҃цы е҆го и҆до́ша·
18
И҆ і́ни прїидо́ша кораблѝ ѿ тиверїа́ды, бли́зъ мѣста, и҆дѣже ꙗ҆до́ша хлѣ́бы, хвалꙋ̀ въздавше гв҃и·
19
Є҆гда же видѣша наро́ди, ꙗ҆ко і҆с҃а не бысть т̂ꙋ, ни ѹ҆чн҃кы е҆го, влѣзо́шѧ сами в кораблѧ, и҆ прїидо́шѧ в꙽ капернаѹ҆мъ, и҆́щꙋще і҆с҃а. и҆ ѻ҆брѣтше е҆го ѻ҆б онъ полъ мо́рѧ, рѣш́а е҆мꙋ. ра́вви, когда зд̂ѣ бысть; ѿвѣща̀ и҆мъ і҆с҃, и҆ рече. а҆ми́нь а҆ми́нь гл҃ю вамъ. и҆́щете мене, не ꙗ҆́ко видѣсте зна́менїе, н̂о ꙗ҆́ко ꙗ҆до́сте хлѣ́бы, и насы́тистесѧ·
20
зач̑҇, к҃·
21
Дѣ́лаите не бра́шно ги́блющее, н̂о бра́шно пребыва́ющее въ животѣ вѣчнемъ, е҆же сн҃ь члчс̑҇кїи вамъ дасть. сего б̂о ѿц҃ь зна́мена б҃ъ·
22
Рѣша же к꙽ немꙋ. чт̂о сътворимъ, да дѣ́лаемъ дѣ́ла бж҃їа; ѿвѣща̀ і҆с҃, и҆ рече и҆мъ. с̂е е҆сть дѣло бж҃їе, да вѣрꙋете в꙽ то́и, е҆гоже посла̀ ѻ҆́нъ·
23
Рѣша же е҆мꙋ. ко́е ѹ҆бо т̂ы твориши зна́менїе, да ви́димъ и҆ вѣрꙋ и҆мем̑ тебѣ; чт̂о дѣ́лаеши; ѿц҃ы наши ꙗ҆́дошѧ ма́ннꙋ в꙽ пꙋсты́ни, ꙗ҆коже е҆сть пи́сано хлѣбъ с꙽ нб҃сѐ дастъ и҆мъ ꙗ҆́сти·
24
Рече ѹ҆бо и҆мъ і҆с҃. а҆ми́нь а҆ми́нь гл҃ю вамъ·
25
не моѷсїи дастъ вамъ хлѣб꙽ с꙽ нб҃сѐ, но ѿц҃ь мой дастъ вамъ хлѣба и́стиннаго с нб҃сѐ·
26
Хлѣбъ бо бж҃їи е҆сть сходѧѝ с꙽ нб҃сѐ, и҆ дааѝ живот̑ ми́рꙋ·
27
Рѣшѧ ѹ҆бо к немꙋ. г҃и, всегда̀ да́ждь намъ хлѣбъ се́и·
28
Реч̑҇ же и҆мъ і҆с҃·
29
зач̑҇, к҃а·
30
А҆́зъ е҆смь хлѣбъ животныи. грѧдыѝ къ мнѣ, не и́мать в꙽залка́тисѧ. и҆ вѣрꙋаѝ в м̂ѧ, не и́мать в꙽жада́тисѧ никогдаже. н̂о рѣхъ вам̑, ꙗ҆́ко и҆ видѣ́сте м̂ѧ, и҆ не вѣ́рꙋете·
31
Все е҆же дастъ ми ѿц҃ь, къ мнѣ прїидет̑. и҆ грѧдꙋщаго къ мнѣ не и҆жд̑енꙋ во́нъ·
32
Ꙗ҆́ко снидохъ с нб҃се, не да творю во́лю мою̀, н̂о во́лю посла́вшаго мѧ ѿц҃а·
33
Се же е҆сть во́лѧ посла́в꙽шаго м̂ѧ ѿц҃а, да вс̂е е҆же дастъ м̂и, не погꙋблю ѿ него, н̂о въскрешꙋ е҆̀ в꙽ послд̑ѣнїи дн҃ь·
34
зач̑҇, к҃в·
35
Се́ же е҆сть волѧ посла́вшаго м̂ѧ, да всѧкъ видѧѝ сн҃а, и҆ вѣрꙋа в него, и҆́мать животъ вѣчныи, и҆ въскрешꙋ е҆го а҆зъ в꙽ послѣднїи дн҃ь·
36
Роптахꙋ ѹ҆бо і҆ѹ҆де́е ѻ҆ немъ, ꙗ҆́ко рече, а҆́зъ е҆смъ хлѣбъ съшедыѝ с꙽ нб҃сѐ. и҆ гл҃ахꙋ, не се́й л̂и е҆сть і҆с҃ сн҃ъ і҆ѻ́сифовъ. е҆мꙋже м̂ы зна́емъ ѿц҃а и҆ мт҃ре; ка́ко ѹ҆бо гл҃етъ се́й. ꙗ҆ко с нб҃се снидох̑; ѿвѣща̀ ѹ҆бо і҆с҃, и҆ рече и҆мъ. не роп꙽щи́те междꙋ собою.
37
Никтоже можетъ прїѝти къ мнѣ̀, а҆ще не ѿц҃ъ посла́выѝ м̂ѧ привлечет̑ е҆го, и҆ а҆зъ въскрешꙋ е҆го в꙽ послд̑ѣнїи дн҃ъ·
38
Є҆сть пи́сано въ прро̑҇цѣхъ. и҆ бꙋ́дꙋтъ вси ѹ҆че́ни б҃ꙋ·
39
Всѧкъ слы́шавыѝ ѿ ѻ҆ц҃а и҆ навы́къ, прїидетъ къ мнѣ. не ꙗ҆́ко ѿц҃а видѣлъ ес̑҇ кто̀, то́кмо сыи ѿ б҃а, сїй видѣ ѿц҃а·
40
А҆ми́нь а҆мин̑҇ гл҃ю вамъ. вѣрꙋаѝ в м̂ѧ, и҆́мать живота вѣ́чнаго·
41
зач̑҇, к҃г·
42
А҆́зъ е҆смь хлѣбъ живо́тныи. ѿц҃ы ваши ꙗ҆до́шѧ ма́ннꙋ в꙽ пꙋстыни, и҆ ѹ҆мро́ша·
43
Се́й е҆сть хлѣбъ сходѧѝ с нб҃сѐ, да а́ще кто̀ ѿ него ꙗ҆́сть, не ѹ҆мретъ·
44
А҆зъ е҆смь хлѣбъ живот꙽ныи, и҆же съше́дыи с꙽ нб҃се. а҆ще кто̀ снѣсть ѿ хлѣба сего, живъ бꙋ́детъ въ вѣкы. и҆ хлѣбъ е҆гоже а҆зъ дамъ, плоть моа е҆сть. ю҆же а҆зъ дахъ за живо́тъ ми́ра·
45
прѧ́хꙋ же сѧ межд̑ꙋ собою жи́дове гл҃юще. ка́ко мо́жетъ се́й намъ дати плоть свою ꙗ҆́сти; рече же и҆мъ і҆с҃, а҆ми́нь а҆ми́нь гл҃ю вамъ. а҆ще не снѣсте плоти сн҃а чл҃ческаго, и҆ пїе́те кро́вь е҆го, живота не и҆мате в꙽ себѣ·
46
Ꙗ҆́дыѝ мою̀ пло́ть, и҆ пїаѝ мою кро́въ, и҆́мать животъ вѣ́чныи. и҆ а҆зъ въскр҃шꙋ е҆го в꙽ послд̑ѣнїи дн҃ь·
47
Плоть б̂о моа̀ и҆́стинно ес̑҇ бра́шно, и҆ кровь моа̀ и҆́стинно ес̑҇ пи́во·
48
зач̑҇, к҃д·
49
Ꙗ҆́дыѝ мою плоть, и҆ пїаѝ мою кров̑҇, въ мнѣ пребыва́етъ, и҆ а҆зъ в нем̑·
50
Ꙗ҆́коже посла̀ м̂ѧ живы́и ѿц҃ъ. и҆ а҆зъ жи́вꙋ ѿц҃а ради. и́ ꙗ҆́дыѝ м̂ѧ, и҆ то́й, живъ бꙋ́детъ мене ради. се́й е҆сть хлѣбъ съше́дыѝ с нб҃сѐ. не ꙗ҆коже ꙗ҆́дошѧ ѿц҃ы ваши ма́ннꙋ, и҆ ѹ҆мро́ша. ꙗ҆́дыѝ хлѣбъ се́й, жи́въ бꙋ́детъ въ вѣкы·
51
Сїа рече на с́онмищи ѹ҆ча в капернаѹ҆мѣ·
52
Мно́ѕи ѹ҆бо слы́шав꙽ше ѿ ѹ҆чн҃къ е҆го, рѣшѧ. жестоко е҆сть сло́во с̂е, и҆ кто мо́жетъ е҆го послꙋшати; вѣдыи же і҆с҃ в себѣ ꙗ҆́ко ро́пщꙋтъ ѻ҆ семъ ѹ҆чн҃цы е҆го, рече им̑. сѐ ли в̂ы бла́знитъ; а҆ще ѹ҆бо ѹ҆ѕрите сн҃а члчс̑҇каго въсходѧ́ща и҆дѣже б̂ѣ пре́жде; дх҃ь е҆сть и҆же ѻ҆живлѧ́етъ, плоть не по́лзꙋетъ ничтоже. гл҃ы ꙗ҆́же а҆зъ гл҃ахъ вамъ, дх҃ь сꙋть и҆ животъ сꙋть. н̂о сꙋть ѿ васъ нѣцїи, и҆же не вѣ́рꙋютъ·
53
Вѣдѧше б̂о и҆скони і҆с҃. кт̂о сꙋть невѣрꙋющеѝ, и҆ кт̂о е҆сть предааѝ е҆го·
54
И҆ гл҃аше, сего ради рѣхъ вамъ, ꙗ҆́ко никтоже мо́жетъ прїитѝ ко мнѣ, а҆ще не бꙋ́дет̑ е҆мꙋ дано ѿ ѻ҆ц҃а мое҆го·
55
ѿ сего мно́ѕи ѿ ѹ҆чн҃къ е҆го и҆до́шѧ в꙽спѧть, и҆ ктомꙋ не хожд̑ах́ꙋ с нимъ·
56
Рече же і҆с҃ ѻ҆бѣманадесѧте. е҆д̂а и҆ в̂ы хо́щете и҆тѝ; ѿвѣща̀ е҆мꙋ симонъ петръ. г҃и, к꙽ къмꙋ̀ и҆́демъ; гл҃ы живота̀ вѣчнаго и҆́маши. и҆ м̂ы вѣровахом꙽, и҆ позна́хомъ, ꙗ҆ко т̂ы е҆си х҃с, сн҃ь б҃а живаго·
57
ѿвѣща̀ и҆мъ. не а҆з꙽ л̂и васъ дванадесѧте и҆збрахъ, і҆ е҆ді́нъ ѿ васъ дїа́волъ е҆сть; гл҃аше же і҆ѹ҆дꙋ си́монова и҆скарїѻ́та. се́и б̂о хотѧше предати е҆го, е҆ді́нъ сы́и ѿ ѻ҆боюнадесѧте·