Ostroh BibleТретя книга Мойсеєва: Левит, розділ 21
Шрифт:
Запис:
1
И рече г҃ь къ моѷсїю, гл҃и жерце́мъ сн҃омъ а҆а҆ро́немъ, и рцы̀ и҆мъ, въ дш҃ах꙽ да сѧ не ѻ҆сквернѧ́ите в лю́дехъ. но развѣ въ домꙋ̀ бли́жнего ва́шего, къ ѿц҃ꙋ и҆л̂и къ ма́тери, и҆ къ сн҃омъ, и҆ къ дще́ремъ, и҆ къ бра́тꙋ, и҆ къ сестрѣ̀ свое́и дв҃ци, е҆же е҆сть бли́жнѧа е҆мꙋ не да́нои мꙋжеви в си́хъ да ѻ҆сквернѧ́тсѧ·
2
да не ѻ҆сквернѧтсѧ внезаа҆пꙋ в люде́х꙽ свои҆хъ, въ ѻ҆скверненїѝ ег̑҇·
3
И҆ да не ѻ҆броснт̑ꙋсѧ главы по мр҃твѣмъ, и҆ ѻ҆бли́чїе брады̀ да не ѻ҆бро́снꙋтъ·
4
И҆ на пло́ти и҆хъ да не сътворѧ́тъ ꙗ҆́звы, ст҃и да бꙋ́дꙋтъ б҃ꙋ и҆хъ, да не ѻ҆сквернѧт̑ и҆́мени г҃а б҃а и҆хъ. тре́бы б̂о гн҃и дар̑҇ б҃а и҆хъ, са́ми принесꙋт꙽, и҆ бꙋ́дꙋт꙽ ст҃и, жены̀ блꙋдни́ца ѻ҆скверне́ны да не пое́млютъ, и҆ жены̀ ѿгна́ныѧ ѿ мꙋжа е҆ѧ̀ да не пое́млют꙽, ꙗ҆́ко ст҃и сꙋть г҃ꙋ б҃ꙋ свое҆мꙋ·
5
И҆ да ѻ҆ст҃иши е҆го, да́ры бо г҃а б҃а ва́шего сїи да прино́ситъ ст҃и бꙋ́дꙋтъ, ꙗ҆ко ст҃ъ а҆зъ е҆смь г҃ь б҃ъ ва́шъ, ѻ҆сщ҃аѧ и҆хъ, и҆ дщи чл҃ка жрьца̀, а҆ще ѻ҆скверни́тсѧ проблꙋди́тъ и҆́мѧ ѿц҃а свое҆го сїѧ ѻ҆сквернѧ́етъ, ѻ҆гне́м꙽ да съж꙽же́тсѧ и҆ жре́цъ вели́кїи ѿ бра́тїѧ ег̑҇, е҆мꙋже возлїенъ на главꙋ̀ е҆ле́и пома́занїѧ, и҆ съверше́н꙽ныи. е҆же ѻ҆блачи́тсѧ в ри́зы·
6
Главы̀ да не ѿкры́етъ, и҆ ри́зъ е҆го да не раздре́т꙽, и҆ на всю̀ дш҃ꙋ ѹ҆ме́ршꙋ да не вни́детъ, н̂и над̑ ѻ҆ц҃а е҆го ни над̑ мт҃ръ, да не ѻ҆скверна́витсѧ·
7
ѿ ст҃ыхъ да не и҆зы́идетъ, и҆ да не ѻ҆скверни́тъ и҆́мени ст҃го б҃а свое҆го, ꙗ҆ко ст҃ыи е҆ле́и пома́занїѧ бг҃а е҆го на не́мъ, а҆́зъ г҃ь·
8
се́и женꙋ̀ дѣ́вою ѿ ро́да людїи своих̑ да по́имет̑·
9
Вдови́цы же, и҆ пꙋщени́цы, и҆ блꙋд꙽ницы, си́хъ да не по́иметъ·
10
Но дѣви́цꙋ ѿ племе́ни свое҆го да по́иметъ въ женꙋ̀. да не ѻ҆скверни́тъ сѣмени свое҆го в лю́дехъ свои҆хъ, а҆́зъ г҃ь б҃ъ ѻ҆сщ҃аѧ́и ег̑҇·
11
И҆ рече г҃ь къ моѷсїю гл҃ѧ рцы̀ къ а҆а҆ро́нꙋ гл҃ѧ. чл҃къ ѿ ро́да твое҆го в роже́нїѧхъ ва́ших̑, и҆ а҆ще кое҆мꙋ бꙋ́детъ на немъ поро́къ, да не прихо́дитъ приноси́ти да́ръ б҃а свое҆го, всѧ́къ чл҃къ е҆мꙋже а҆ще бꙋ́дет꙽ на нем̑ поро́къ, да не прихо́дит꙽ чл҃къ слѣ́пъ и҆л̂и хро́мъ и҆л̂и корнъ, и҆л̂и ѹ҆́хомъ ѹ҆рѣз́аномъ и҆л̂и чл҃къ е҆мꙋже е҆сть съкрꙋше́нїе рꙋцѣ, и҆л̂и съкрꙋше́нїе нозѣ̀, и҆л̂и горба́т꙽, и҆л̂и гноеточив̑҇ ѻ҆чима, и҆л̂и бѣлмо на́ ѻцѣ е҆мꙋ·
12
И҆л̂и чл҃къ на немже сꙋть кра́сты ди́виѧ̀, и҆л̂и лиша́и, и҆л̂и ѻ҆ е҆ді́номъ и҆сте́сѣ, всѧ́къ е҆мꙋже а҆ще бꙋ́детъ на немъ поро́къ, ѿ сѣмени а҆а҆ро́на жерца̀, да не пристꙋпит꙽ принестѝ тре́бъ б҃ꙋ твоемꙋ, занѐ порокъ на нем̑ да́ровъ бж҃їихъ да не принесе́т꙽, да́ры б҃а е҆го ст҃аѧ ст҃ыхъ·
13
А҆ ѿ ст҃ыхъ да ꙗ҆́сть ра́звѣ къ завѣсѣ да не пристꙋпитъ, и҆ къ ѻ҆лтарю да не приближитсѧ ꙗ҆́ко порокъ и҆́мать, и҆ да не ѻ҆скверни́тъ и҆́мени ст҃го б҃а свое҆го, ꙗ҆́ко а҆́зъ г҃ь ѻ҆сщ҃аѧ и҆хъ·
14
И҆ гл҃а моѷсїи къ а҆а҆ро́нꙋ и҆ сн҃омъ е҆го, и҆ къ всѣм꙽ сн҃омъ і҆ил҃вымъ·