Ostroh BibleТретя книга Мойсеєва: Левит, розділ 25
Шрифт:
Запис:
1
И гл҃а г҃ь къ моѷсїю на горѣ синаи́стѣи рекїи, гл҃и сн҃омъ і҆и҆л҃вымъ, и҆ рече́ши къ ним̑ вънегда̀ вънидете въ зем̑лю ю҆же а҆зъ даю̀ вамъ, да почїетъ землѧ̀ ю҆же а҆зъ даю̀ ва́мъ сꙋботы г҃ꙋ, ѕ҃, лѣтъ да сѣеши ни́вꙋ твою, и҆ ѕ҃, лт̑ѣ, да рѣжеши виногра́дъ твои и҆ ѻ҆бье҆млеши пло́дъ е҆го·
2
А҆ въ з҃ е лѣто сꙋбо́та поко́и да бꙋ́детъ землѝ, сꙋбота гн҃ѧ, ни́вы свое́ѧ не сѣ́еши, ви́ногра́да своег̑҇ да не рѣжеши, и҆ никнꙋща ѻ҆ себѣ, ни́вы твое҆ѧ̀ да не жне́ши, и҆ виногра́да ѿлꙋченїѧ твое҆го да не ѻ҆бье҆млеши, лѣто поко́ѧ бꙋдет̑ зем̑ли·
3
И҆ бꙋ́дꙋтъ сꙋбо́ты землѝ ꙗ҆дь тебѣ и҆ дѣтищꙋ твое҆мꙋ, и҆ рабꙋ̀ твое҆мꙋ и҆ рабыни твое́и, и҆ нае́мникꙋ твое҆мꙋ и҆ ѻ҆бита́лникꙋ прилежащемꙋ тебѣ и҆ ско́тꙋ твое҆мꙋ, и҆ звѣри сꙋщемꙋ въ землѝ твое́и, да бꙋ́детъ всѧ́к꙽ пло́дъ е҆го въ ꙗдь·
4
И҆ съчте́ши з҃, лѣтъ поко́ю с̂е е҆сть з҃, лѣтъ седьми́жды, и҆ бꙋ́дꙋтъ тебѣ̀, з҃, лт̑ѣ си́хъ поко́ю, м҃ѳ лѣтъ, и҆ да расповѣсте трꙋбнымъ гла́сомъ въ все́и землѝ ва́шеи·
5
Мцс̑҇а з҃ го, і҃ го дн҃ѧ мцс̑҇а, въ дн҃ь ѻ҆чище́нїѧ, да расповѣсте трꙋбо́ю въ все́и землѝ ва́шеи и҆ да ѻ҆ст҃ите сїе лѣто, лѣто н҃ е, и҆ да просла́вите ѻ҆ставле́нїе всѣмъ живꙋщимъ на не́и, лѣто ѻ҆ставле́нїѧ, знаме́нїе се бꙋдетъ ва́мъ, и҆ да ѿидетъ ко́ждо ва́съ въ притѧ́жанїе свое, и҆ ко́ждо въ ѿчс̑҇тво свое ѿи҆детъ·
6
И҆ ѻ҆ставле́нїе, зна́менїа да бꙋ́детъ с̂е ва́мъ, лѣто, н҃ е, лѣто бꙋ́ди ва́мъ, да не сѣе҆те н̂и жне́те е҆же са́мо и҆зни́кнетъ на не́и и҆ да не ѻ҆бье҆млеши ѻ҆ставленых꙽, на неи, ꙗ҆́ко зна́менїе е҆сть, ѻ҆ставле́нїѧ ст҃о да бꙋ́детъ ва́мъ·
7
ѿ ни́въ да ѧ́сте жита е҆ѧ̀, и҆ въ лѣто ѿставленїѧ зна́менїѧ и҆хъ, да прїидет꙽ ко́ждо въ притѧжа́нїе свое, а҆ще ѿдаси кꙋплю бли́жнемꙋ твое҆мꙋ а҆ще л̂и притѧ́жеши ѿ бли́жнѧго твое҆го да не ѻ҆скорблѧ́етъ чл҃къ бли́жнѧго·
8
по числꙋ лѣтъ по зна́менїю да притѧ́житъ ѿ бли́жнѧго по числꙋ̀ лт̑ѣ жи́тъ да да́сть тѝ, ꙗ҆́коже а҆ще бо́лїи лѣтъ, ѹ҆мно́житъ притѧжа́нїе е҆го, ꙗ҆́коже мнѣ́е лѣтъ, ѹ҆мен꙽шитъ притѧжа́нїѧ е҆го·
9
Та́ко и҆ число̀ житъ да ти ѿда́сть, да не ѻ҆скорби́тъ чл҃къ бли́жнѧго, и҆ да ѹ҆бои́шисѧ̀ г҃а б҃а свое҆го, а҆́зъ г҃ь б҃ъ ва́шъ и҆ да сътворите вс̂ѧ ѻ҆правда́нїѧ моѧ̀ и҆ всѧ̀ сꙋды̀ моѧ̀, снабди́те и҆ сътвори́те ѧ҆̀, и҆ вселите́сѧ на землѝ, ѹ҆пова́юще·
10
И҆ да́стъ землѧ̀ пло́дъ свои, и҆ ꙗ҆́сте в сы́тость, и҆ всели́тесѧ на не́и ѹ҆пова́ющеи, а҆ще глаголите чт̂о н̂ы ꙗ҆́сти бꙋ́детъ, въ седмо́е лѣто, а҆ще не сѣе҆мъ, н̂и събира́емъ жи́тъ свои҆хъ, послю̀ бл҃гослове́нїе моѐ ва́мъ, въ лѣто ѕ҃ е, и҆ сътвори́тъ жита е҆ѧ̀, въ г҃ лѣта да сѣе҆те до лѣта ѻ҆́смаго, и҆ да ꙗ҆́сте ѿ житъ ве́тхих̑ да́же до лѣта ѳ҃ го, до́ндеже приспѣю́тъ жита еѧ̀, да ꙗ҆́сте ве́тхаѧ̀ ве́тхих꙽, землѧ́ же не преда́сте въ ѻ҆скверне́нїе, моѧ̀ б̂о е҆сть землѧ̀, ꙗ҆ко прише́лцы и҆ ѻ҆бита́тели в̂ы е҆сте предо мно́ю по все́и землѝ ѻ҆дръжа́нїѧ ва́шего, и҆скꙋпъ да дае҆те землѝ, а҆ще л̂и ни́щꙋе҆тъ бра́тъ тво́и и҆же с тобо́ю, и҆ ѿдаст꙽ ѿ ѻ҆дръжа́нїѧ свое҆го да прїидетъ, ѹ҆́жикъ бли́жнїи е҆мꙋ и҆ да и҆скꙋп́ит꙽ проданїѧ бра́та свое҆го, а҆ще л̂и не бꙋ́детъ е҆мꙋ ѹ҆́жикъ, и҆ възмо́жет꙽ рꙋка е҆го пости́гнꙋти дово́лныи и҆скп̑҇ꙋ е҆го, и҆ да съчтꙋтсѧ лѣта кꙋ́пли е҆го и҆ да възда́ст꙽ е҆же и҆́мать чл҃кꙋ е҆мꙋже долженъ бѣ̀, и҆ възврати́тсѧ въ ѻ҆дръжа́нїе е҆го·
11
А҆ще л̂и не пости́гнетъ рꙋка̀ е҆го дово́лное ꙗ҆́коже ѿда́ти е҆мꙋ да бꙋ́дет꙽ притѧжа́нїе продавшемꙋ сїѧ, до лѣта ѻ҆ставле́нїѧ·
12
Є҆гдаж̑ и҆зы́иде лѣто ѻ҆ставле́нїѧ и҆ прїидет̑ въ ѻ҆дръжа́нїе е҆го, а҆ще л̂и кт̂о прода́стъ до́мъ вселе́нїѧ ѻ҆гражде́нїѧ въ градѣ, да бꙋ́детъ и҆скꙋпле́нїе е҆го, до́ндеже скон̑҇чают̑сѧ лѣт́а дн҃и. и҆ да бꙋдет̑ и҆скꙋпле́нїе е҆го, а҆ще л̂и не и҆скꙋпит̑ до́ндеже сконча́е҆тсѧ лѣто вс̂е, да ѻ҆дръжи́тсѧ дом̑ сꙋщїи въ гра́дѣ, и҆мꙋщемꙋ ѻ҆гражд̑енїе, въ тве́рдь притѧжа́вшемꙋ е҆̀, и҆ в роже́нїѧ е҆го, и҆ да не възвратит̑сѧ въ ѻ҆ставле́нїе·
13
до́ми же и҆же на се́лех꙽ и҆мже нѣсть ѻ҆коло и҆хъ ѻ҆гражд̑енїѧ, къ селꙋ землѝ да сѧ приложат̑, и҆скꙋпи е҆го всегда̀ да бꙋ́дꙋтъ, и҆ въ ѻ҆ставле́нїе да сѧ възвратѧтъ·
14
Гра́ди же леви́тъстїѝ и҆ до́мы ѻ҆дръжинїѧ их̑ и҆скꙋпи да бꙋ́дꙋт꙽, прс̑҇но леви́томъ·
15
И҆н̂о и҆же кт̂о а҆ще и҆скꙋпитъ ѿ леви́тъ да и҆зы́идетъ прода́нїе дворовъ грд̑аныхъ ѻ҆дръжанїѧ и҆хъ, въ ѻ҆ставле́нїе, ꙗ҆́ко дворо́ве гра́дъ леви́тъскихъ, ѻ҆дръжа́нїѧ и҆хъ посреди сн҃въ і҆и҆л҃въ, и҆ се́ла нарече́нїѧ въ граде́хъ и҆хъ, да сѧ не продадꙋтъ ꙗ҆́ко ѻ҆дръжа́нїе и҆хъ вѣ́чное е҆сть, а҆́ще ли же ни́щꙋетъ бра́тъ твои, иже с тобо́ю и҆ знемо́жетъ ѹ҆ тебѐ рꙋка́ми, по́дъи҆ми е҆го. ꙗ҆ко прише́лца и҆ ѻ҆бита́лника·
16
да поживе́тъ бра́тъ твои с тобо́ю не въз꙽меши ѿ него̀ лих̑вꙋ, н̂иже сꙋгꙋ́бины и҆ ѹ҆бои́шисѧ б҃а твое҆го, а҆́зъ г҃ь, да поживе́тъ бра́тъ тво́и с тобо́ю. сребра̀ твое҆го не да́си е҆мꙋ въ ли́хвꙋ·
17
и҆ пи́ща твое҆ѧ̀ не дасѝ е҆мꙋ въ сꙋгꙋбинꙋ, а҆́зъ г҃ь б҃ъ ваш꙽, и҆зведы́и в̂ы и҆зъ землѧ̀ е҆гѷпетъскїѧ, да́ти вамъ зе́млю ханаа́ньскꙋ. ꙗ҆́ко бы́ти мн̂ѣ б҃ꙋ ва́шемꙋ·
18
И҆ а҆ще ѻ҆ѹ҆бо́жает̑ бра́тъ тво́и ѹ҆ тебѐ. и҆ продастъсѧ тебѣ̀, да не рабо́тае҆тъ тебѣ̀ рабо́ты ра́бїѧ, а҆ки нае҆мникъ, и҆л̂и насе́лникъ да бꙋ́детъ ти до лѣта ѻ҆ставле́нїѧ, да дѣ́лаетъ ѹ҆ тебѐ, и҆ да и҆зы́идетъ ѿ тебѐ и҆ дѣти е҆го с ни́м꙽ въ лѣто ѻ҆ставле́нїѧ, и҆ да и́детъ в роже́нїе своѐ, и҆ въ ѻ҆дръжа́нїе ѿч҃ества е҆го да и́детъ·
19
Поне́же рабѝ сꙋть сїѝ моѝ, ꙗ҆́же и҆зведо́хъ и҆зъ землѧ̀ е҆гѷпетьски, да сѧ не продаст꙽ прода́нїемъ ра́бїем꙽, да не стꙋжи́ши е҆мꙋ трꙋдомъ, да ѹ҆бои́шисѧ г҃а б҃а твое҆го, ра́бъ же тво́и и҆ раба̀ и҆же а҆́ще бꙋ́дет꙽ ѹ҆ тебѐ ѿ ꙗ҆́зы́къ, и҆же ѻ҆крс̑҇тъ тебѐ сꙋть ѿ тѣхъ, да притѧ́житсѧ ра́бъ и҆ рабы́нѧ, и҆ ѿ сн҃въ населны́хъ и҆же сꙋть въ ва́съ ѿ си́хъ да притѧжи́те, и҆ ѿ роже́нїѧ и҆хъ. е҆ли́цы и҆же а҆́ще бꙋ́дꙋтъ в землѝ ва́шеи да бꙋ́дет꙽ ва́мъ въ ѻ҆дръжанїе и҆ да раздѣли́те ѧ҆̀ дѣтемъ ва́шимъ по ва́съ, и҆ да бꙋ́детъ ва́мъ во ѻ҆дръжанїе въ вѣки, бра́тїѧ же ва́шеѧ̀ сн҃въ і҆и҆л҃въ ко́иждо бра́та свое҆го, да не стꙋжи́тъ трꙋдо́мъ, а҆́ще пости́гне рꙋка̀ прише́лцꙋ и҆ ѻ҆битал̑҇никꙋ и҆же ѹ҆ тебѐ, и҆ ѻ҆ѹ́божа́лъ бра́тъ твои и҆ прода́стьсѧ къ пришел̑҇цꙋ, и҆л̂и къ ѻ҆бита́лникꙋ и҆же ѹ҆ тебѐ, и҆л̂и ро́дившемꙋсѧ тꙋ прише́лцꙋ по прода́нїѝ к немꙋ, и҆скꙋпъ да бꙋ́дет꙽ е҆мꙋ, е҆ді́номꙋ ѿ бра́тїѧ да и҆скꙋпитъ е҆го бра́тъ ѿц҃а е҆го, и҆л̂и сн҃ъ бра́та ѿц҃а е҆го, да и҆скꙋпитъ е҆го и҆л̂и ѿ сво́иствены́ѧ пло́ти ро́да е҆го, и҆скꙋпитъ е҆го, а҆ще л̂и возмо́жет꙽ рꙋка е҆го и҆скꙋпи́ти себѐ да съчте́тсѧ съ притѧжа́вшим̑ е҆го, ѿ лѣта е҆же вда́сѧ е҆мꙋ, да́же до лѣта ѻ҆ставле́нїѧ̀·
20
И҆ да бꙋ́детъ сребро̀ прода́нїѧ е҆го, а҆ки дн҃ь нае́мъникꙋ, ѿ лѣта до лѣта да бꙋ́детъ с ни́мъ, а҆́ще л̂и комꙋ бо́лїи лт̑ѣ е҆сть, против̑҇ то́мꙋ ѿдаст꙽ и҆скꙋпъ свои·
21
ѿ сребра̀ прода́наго, а҆́ще л̂и мало ѻ҆ста́нетсѧ ѿ лѣтъ, до лѣтъ ѻ҆ставле́нїѧ, и҆ да съчте́тъ е҆мꙋ по лѣтом̑ е҆го, и҆ да ѿда́стъ и҆скꙋпъ е҆го а҆ки нае́мникъ ѿ го́да до го́да, да бꙋ́дет꙽ с ни́мъ·
22
да не стꙋжи́ши е҆мꙋ трꙋдом̑ прд̑е тобо́ю, а҆́ще л̂и не и҆скꙋ́питсѧ, посе́мъ да и҆зы́идетъ въ лѣто ѻ҆ставле́нїѧ, са́мъ и҆ дѣти е҆го с ни́мъ, ꙗ́ко моѝ рабѝ сн҃ове і҆и҆л҃вы, рабѝ моѝ с̂и сꙋть, и҆хже и҆зведо́х꙽ и҆зъ землѧ̀ е҆гѷпет̑скїѧ·