Слава Героям України!
Євангеліє від св. Луки

Ostroh BibleЄвангеліє від св. Луки, розділ 20

Шрифт:

Запис:

1

зач̑҇, ч҃ѳ·

2

И бы́сть въ е҆ді́нъ ѿ дн҃їи ѻ҆нх̑ѣ ѹ҆чѧ́щꙋ е҆мꙋ люди в꙽ цр҃кви, и҆ бл҃говѣствꙋющꙋ·

3

Прїидо́шѧ сщ҃е́нницы и҆ кни́жницы съ ста́рцы, и҆ рѣшѧ к немꙋ гл҃юще. рцы намъ коею̀ ѻ́бластїю сїа твори́ши; и҆ли кт̂о е҆сть давыи тебѣ вла́сть сїю; ѿвѣща́в же реч̑҇ к ним̑. въпрошꙋ вы и҆ а҆зъ е҆ді́ного словесѐ, и҆ рцѣте м̂и, кр҃ще́нїе і҆ѻ҆а́нново. съ нб҃се л̂и б̂ѣ; и҆ли ѿ чл҃къ·

4

ѻ҆ни́ же помышлѧхꙋ к себѣ гл҃юще. ꙗ҆́ко а҆ще реч̑҇мъ съ нб҃се. речет̑, почт́о ꙋбо не вѣровасте е҆мꙋ; а҆ще ли же речем̑ ѿ чл҃къ, вс̂и лю́дїе ка́менїемъ побїют н̂ы·

5

И҆звѣстно бо ес̑҇ ѻ҆ і҆ѻа́ннѣ, ꙗ҆́ко прро̑҇къ бѣ·

6

И҆ ѿвѣща́шѧ, не вѣмы ѿкꙋ́дꙋ·

7

І҆с҃ же рече и҆́мъ. ни а҆зъ гл҃ю ва́мъ, коею ѻ҆бластїю сїа творю·

8

зач̑҇, р҃·

9

Начѧт̑ же к людем̑ гл҃ати при́тчю сїю. чл҃къ нѣкыи̑ насади виногра́дъ, и҆ вда́стъ е҆го дѣ́лателемъ, и҆ ѿи҆де на лѣта мно́га·

10

И҆ въ времѧ посла̀ к дѣ́лателемъ, ра́бъ, да ѿ плода виногра́да дадѧ́ть е҆мꙋ·

11

дѣлателе же би́вше е҆го, посла́шѧ то́щь. и҆ приложи посла́ти дрꙋгїи ра́бъ·

12

ѻ҆ни же и҆ того би́вше, и҆ доса́жд̑ьше е҆мꙋ, посла́шѧ то́щь·

13

И҆ приложи посла́ти тре́тїи. ѻ҆ни́ же и҆ того ѹ҆ꙗ҆звльше, и҆згна́ша·

14

Рече же господи́нъ виногра́да. чт̂о сътворю; послю̀ сн҃а мое҆го възлюбленнаго, е҆да ка́ко сего видѣ́вше, ѹ҆срамл́ѧютсѧ·

15

Видѣвше же е҆го дѣлателе, мы́шлѧхꙋ к себѣ гл҃юще, се́и е҆сть наслѣдникъ, прїидѣте ѹ҆бїемъ е҆го, да на́ше бꙋдетъ достоѧ́нїе·

16

И҆ і҆звед̑ше е҆го вонъ и҆з виногра́да, ѹ҆би́шѧ. чт̂о ѹ҆бо сътвори́т꙽ и҆́мъ господи́нъ виногра́да; прїидет꙽ и҆ погꙋби́тъ дѣл́ателѧ сїа, и҆ вда́сть виноград̑ и҆нѣмъ·

17

Слы́шавше же, реко́шѧ, да не бꙋ́детъ·

18

ѻ҆́н же възрѣвъ на ни́хъ, рече. чт̂о ѹ҆бо пи́саное с̂е;

19

Ка́мень, е҆гоже небрего́шѧ ѕи́жд̑ꙋщеѝ, се́и бысть въ главꙋ ю꙽глꙋ·

20

Всѧкъ падыѝ на ка́мени томъ, съкрꙋши́тсѧ. а҆ на не́мже падетъ, сътрыетъ е҆го·

21

зач̑҇, р҃а·

22

И҆́ взыска́шѧ а҆рхїере́е и҆ кни́жницы. възложити на́нь рꙋцѣ в то́и час̑҇, и҆ ѹ҆боѧ́шасѧ народа. разꙋмѣша бо, ꙗ҆ко к ним̑ при́тчю сїю рече·

23

И҆ съблюд̑ше, посла́шѧ ла́ѧтелѧ. творѧще себе пра́вед̑ники быти, да и҆мꙋтъ е҆го въ словеси, въ е҆же преда́ти е҆го начѧ́льствꙋ и҆ ѻ҆́бласти и҆ге́монови·

24

И҆ въпроси́шѧ е҆го̀ гл҃юще. ѹ҆чи́телю. вѣм́ы ꙗ҆́ко пра́во гл҃еши и҆ ѹ҆чи́ши, и҆ не на лица зри́ши, н̂о въ и҆́стинꙋ пꙋти бж҃їю ѹ҆чи́ши. досто́ит ли на́мъ кесаре́ви да́нъ даѧти, и҆ли нѝ;

25

Разꙋмѣв꙽ же и҆хъ лꙋка́вство, рече к ни́мъ. что̀ м̂ѧ и҆скꙋшѧ́ете; покажи́те м̂и ца́тꙋ. чїи́ и҆́мать ѻ҆браз̑ и҆ над̑писа́нїе; ѿвѣща́вше же реко́шѧ, кесаревъ·

26

ѻ҆́н же рече и҆м꙽. въздади́те ѹ҆б̂о, ꙗ҆́же кесаре́ва, кесаре́ви. и҆ ꙗ҆́же бж҃їа, бв҃и·

27

И҆ не мого́ша зазрѣти гл҃а е҆го пред̑ людми. и҆ диви́вшесѧ ѻ҆ ѿвѣтѣ е҆го, ѹ҆молчѧ́шѧ·

28

зач̑҇, р҃в·

29

Пристꙋпи́шѧ же нѣ́цыѝ ѿ сад̑дꙋке́и, гл҃ющеѝ въскр҃се́нїю не бы́ти. въпраша́хꙋ е҆го гл҃юще. ѹ҆чи́телю, моѷси написа на́мъ. а҆ще комꙋ бра́тъ ѹ҆́мретъ. и҆мы̀ женꙋ. и҆ то́и бесчѧ́денъ ѹ҆мретъ, да бра́тъ е҆го, пои́мет̑ женꙋ̀, и҆ въста́витъ сѣмѧ бра́тꙋ своемꙋ·

30

Сед̑мь ѹ҆бо бра́тїѧ б̂ѣ, и҆ первыи поѧ́тъ женꙋ, ѹ҆мре бесчѧ́денъ. и҆ поѧ́тъ вт́орыи женꙋ̀, и҆ то́и ѹ҆мре бесчѧ́денъ. и҆ тре́тїи поѧ́тъ ю҆̀. та́кожд̑е же и҆ вс̂и сед̑мь.

31

І҆ не ѻ҆ста́виша чѧдъ, и҆ ѹ҆мро́шѧ. послѣжд̑е же всѣх꙽, ѹ҆мре и҆ жена̀. въ воскреше́нїе ѹ҆бо, кото́раго и҆хъ бꙋ́детъ жена̀; сед̑мь бо и҆мѣшѧ ю҆̀ женꙋ·

32

И҆ ѿвѣща́въ рече и҆мъ і҆с҃. сн҃ове вѣ́ка сего, же́нѧтсѧ и҆ посага́ют̑. а҆ сподо́бльшеѝсѧ вѣкъ ѻ҆нъ ѹ҆лꙋчити, и҆ въскресе́нїе е҆же ѿ мр҃твыхъ, н̂и же́нѧтсѧ н̂и посага́ютъ, ни ѹ҆мрети бо ктомꙋ мо́гꙋть. ра́вни б̂о ст̑ꙋ а҆́гг҃лом̑, и҆ сн҃ове сꙋть бж҃їи, въскр҃се́нїѧ сн҃ове сꙋще·

33

А҆ ꙗ҆́коже въста́ют̑ мр҃твїи, и моѷси ска́за при кꙋпи́нѣ, ꙗ҆́коже гл҃етъ г҃а б҃а а҆враа́млѧ, и҆ б҃а і҆са́акова, и҆ б҃а і҆а́ковлѧ. б҃ъ же нѣсть мр҃твыхъ, н̂о живыхъ. всѝ б̂о томꙋ жи́ви сꙋть·

34

ѿвѣща́вше же нѣцыи ѿ кни́жникъ, реко́ша. ѹ҆чителю, добрѣ рече·

35

Ктомꙋ же не смѣ́ахꙋ е҆го въпроси́ти ничесоже·

36

Рече же к нимъ. ка́ко гл҃ютъ х҃а сн҃а двд̑ва быти·

37

самъ б̂о двд̑ъ гл҃етъ в꙽ кні́ѕѣ ѱало́мъстѣй. рече г҃ь гв҃и мое҆мꙋ, сѣди ѻ҆деснꙋю мене, до́ндеж̑ положꙋ врагы̀ твоѧ подножїе нога́ма твои́ма; двд̑ъ ѹ҆бо г҃а е҆го нарицает̑, и҆ ка́ко сн҃ь е҆мꙋ е҆сть;

38

зач̑҇, р҃г·

39

Слы́шащим же всѣм́ъ лю́дем̑, рече ѹ҆чн҃комъ свои́мъ. внемлѣте себѣ ѿ кни́жникъ, хотѧ́щихъ ходи́ти въ ѻ҆деждахъ, и҆ любѧ́щихъ цѣлованїѧ на тръжищыхъ, и҆ пред̑сѣданїѧ на со́нмищихъ, и преждезванїѧ на вечерѧх꙽·

40

И҆же снѣда́ютъ до́мы в꙽дови́цъ, и҆ виною далече мо́лѧтсѧ. сїи прїимꙋтъ ли́шше ѻ҆сꙋжде́нїе·

Джерела

Holy Bible icon

Іконка:

«Holy bible» icons created by adi_sena — Flaticon

flaticon.com/free-icons/holy-bible