Ostroh BibleЄвангеліє від св. Луки, розділ 24
Шрифт:
Запис:
1
зач̑҇, рв҃і·
2
Въ еді́нꙋ же ѿ сꙋботъ, ѕѣло̀ ра́но, прїидо́шѧ на́ гробъ·
3
носѧ́ще ꙗ҆́же ѹ҆гото́ваша а҆рома́ты·
4
И҆ дрꙋгыа с ни́ми. ѻ҆брѣтошѧ же ка́мень ѿвале́нъ ѿ гроба. и҆ вшед̑ше не ѻ҆брѣто́ша телесе г҃а і҆с҃а·
5
И҆ бысть недомыслѧщимсѧ и҆мъ ѻ҆ семъ·
6
И҆ с̂е мꙋж́а дв̂а ста́ста в нихъ, в ри́захъ бли́щащих̑сѧ·
7
Пристра́шнамъ же бы́вшамъ и҆мъ, и҆ покло́ншимъ лицѧ̀ на́ зем̑лю. реко́ста к ни́мъ·
8
Чт̂о и҆́щете жива́го с мр҃твыми; нѣсть зд̂ѣ, н̂о въста. помѧнѣте ꙗ҆́коже гл҃а вамъ е҆щѐ сыѝ в галиле́ѝ, гл҃ѧ. ꙗ҆́ко подоба́ет꙽ сн҃ꙋ чл҃чьскомꙋ пре́данꙋ бы́ти. в рꙋцѣ чл҃къ грѣш́ник꙽, и҆ про́пѧтꙋ бы́ти, и҆ тре́тїи дн҃ь въскрс̑҇нꙋти. и҆ помѧнꙋшѧ гл҃ы е҆го·
9
И҆ възвра́щшесѧ ѿ гроба, възвѣсти́шѧ вс̂ѧ сїа е҆ді́номꙋнадесѧте, и҆ всѣмъ про́чим̑·
10
Бѣша же магдалы́ни ма́рїа, и҆ і҆ѻа́нна, и҆ ма́рїа і҆а́ковлѧ, и҆ про́чаѧ с ни́ми, ꙗ҆́же гл҃ахꙋ къ а҆пс̑҇ломъ сїа. и҆ ꙗ҆́ви́шасѧ пред̑ ни́ми ꙗ҆́ко лж̂а гл҃и и҆хъ, и҆ не вѣр́овахꙋ имъ·
11
зач̑҇, рг҃і·
12
Петръ же въста́въ течѐ къ́ гробꙋ. и҆ прини́кь, видѣ̀ ри́зы е҆ді́ны лежа́ща. ѿи́де в себѣ дивѧсѧ бы́вшемꙋ.
13
И҆ с̂е дв̂а ѿ них̑ бѣ́ста и҆дꙋщ́ѧ в то́иже дн҃ь, в꙽ ве́сь, ѿстоа́щꙋ стадїи шестьдесѧт̑ ѿ і҆е҆рс̑҇ли́ма, е҆иже и҆м́ѧ е҆ммаѹ҆съ. и҆ т̂а бесѣ́доваста к себѣ̀ ѻ҆ всѣхъ сихъ приклю́чшихсѧ. и҆ бысть бесѣд́ꙋющема и҆́ма и҆ съвопрашаю҆щимасѧ·
14
И҆ сам̑ і҆с҃ прибли́жисѧ и҆дѧ́ше с ни́ма, ѻ҆́чиж̑ ею̀ дръжа́стасѧ да е҆го не позна́ета. реч̑҇ же к ни́ма. чт̂о сꙋть словеса̀ сїа, ѻ҆ них̑же стѧзаетасѧ к себѣ̀ и҆дꙋща, и҆ е́ста дрѧх̑л́а; ѿвѣща́в же е҆дін̑҇, е҆мж̑ꙋ и҆́мѧ клеѻ҆́па, речѐ к немꙋ̀. т̂ы ли е҆дін̑҇ прише́лец̑҇ е҆си въ е҆рс̑҇лим̑, и҆ не ѹ҆вѣ́дѣ бы́вших̑ в нем̑ въ́ дн҃и сїа; и҆ реч̑҇ и҆́ма. кыих̑; ѻ҆на же рѣ́ста е҆мꙋ, ꙗ҆́же ѻ҆ і҆с҃ѣ назарѧни́нѣ, и҆же бысть мꙋж́ъ прро̑҇къ, си́ленъ дѣ́ломъ и҆ сло́вомъ, пред̑ бг҃омъ, и҆ всѣ́ми люд̑ми·
15
Ка́ко преда́шѧ е҆го а҆рхїе҆ре́е и҆ кнѧ́ѕи на́ши на ѻ҆сꙋжденїе сме́рти, и҆ распѧ́ша е҆го·
16
Мы̂ же надѣа́хомсѧ, ꙗ҆́ко се́и е҆сть хотѧ̀ и҆зба́вити і҆и҆л҃ѧ·
17
Но̂ и҆ над̑ всѣ́ми си́ми, тре́тїи с̂е дн҃ь и҆́мать днесь, ѿнелиже сїа бы́ша·
18
Но̂ и҆ жены̀ нѣ́кыѧ ѿ нас̑҇ ѹ҆жаси́шѧ н̂ы, бы́вшаѧ̀ ра́но ѹ҆́ гроба, и҆ не ѻ҆брѣтше телесѐ, е҆го, прїидо́шѧ гл҃юще. и҆ ꙗ҆́вле́нїе а҆гг҃лъ видѣвша, и҆же гл҃ютъ е҆го жи́ва. и҆ і҆до́ша нѣ́цїи ѿ насъ къ́ гробꙋ, и҆ ѻ҆брѣто́ша та́ко, ꙗ҆́коже и҆ жены̀ рѣшѧ, самого же не видѣш́ѧ. и҆ то́й рече к ни́мъ : ѽ несмы́сленаѧ, и҆ коснаѧ̀ срд̑цемъ, е҆же вѣ́ровати ѻ҆ всѣхъ, ꙗ҆́же гл҃ашѧ проро́цы·
19
не сїа ли подоба́ше пострадати х҃ꙋ, и҆ вни́ти въ сла́вꙋ свою; и҆ наче́нъ ѿ моѷсе́а, и҆ ѿ всѣхъ прро̑҇къ, сказаа́ше и҆́ма, ѿ всѣхъ писа́нїи ꙗ҆́же ѻ҆ не́мъ. и҆ приближишѧсѧ в꙽ ве́сь, в нюже и҆дѧ́ста. и҆ то́и творѧ́шесѧ далеча́ише и҆ти. и҆ нꙋ́жаста е҆го гл҃юще. ѻ҆блѧ́зи с на́ма. ꙗ҆́ко к ве́черꙋ е҆сть, и҆ приклони́лсѧ е҆сть дн҃ь. и҆ въни́де с ни́ма ѻ҆блежти. и҆ бы́сть ꙗ҆́ко възлеже́ с ни́ма. прїим̑ хлѣбъ, блс̑҇ви, и҆ преломи́въ даѧ́ше и҆́ма·
20
ѻ҆нѣ́ма же ѿвръзо́стасѧ ѻ҆́чи, и҆ позна́ста е҆го. и҆ то́й неви́димъ бысть и́ма. и҆ реко́ста к себѣ, не срд̑це ли на́ю горѧ б̂ѣ в на́ю. е҆гд̑а гл҃аше на́ма на пꙋтѝ, и҆ ꙗ҆́ко ска́зоваше на́ма писа́нїа; и҆ въста́вшѧ в то́и часъ, възврати́стасѧ въ і҆е҆рс̑҇ли́мъ. и҆ ѻ҆брѣто́ста съвокꙋ́плены е҆ді́ногона́десѧте, и҆ и҆же бѧ́хꙋ с ни́ми. гл҃ющихъ, ꙗ҆ко въи҆́стиннꙋ въста̀ г҃ь, и҆ ꙗ҆висѧ сѷмонꙋ. и҆ т̂а повѣ́даста ꙗ҆́же бы́ша на пꙋтѝ, и҆ ꙗ҆́ко позна́сѧ и҆́ма въ преломленїи хлѣба·
21
зач̑҇, рд҃і·
22
Сіа же и҆мъ гл҃ющемъ, самъ і҆с҃ ста̀ посредѣ и҆хъ, и҆ гл҃а и҆мъ, ми́ръ вам̑·
23
ѹ҆боѧ́вше же сѧ и҆ пристра́шни бы́вше, мнѧ́хꙋ дх҃ъ ви́дѧще·
24
И҆ рече и҆мъ, чт̂о смꙋще́ни е҆сте, и҆ почто̀ помышле́нїа вхо́дѧтъ в꙽ срд̑цѧ ва́шѧ;
25
Ви́дите рꙋцѣ моѝ и҆ но́ѕѣ моѝ, ꙗ҆ко самъ а҆́зъ е҆́смь. ѻ҆сѧжи́те м̂ѧ и҆ ви́дите, ꙗ҆́ко дх҃ъ пло́ти и҆ кости не и́мать, ꙗ҆́коже менѐ ви́дите и҆мꙋща·
26
И҆ с̂е рекъ, показа̀ и҆мъ рꙋцѣ и҆ но́ѕѣ·
27
е҆ще же невѣрꙋю́щемъ и҆мъ, ѿ ра́дости и҆ чюдѧ́щемсѧ, рече им̑ и҆́мате ли чт̂о снѣ́дно зд̂ѣ. ѻ҆ни же да́шѧ е҆мꙋ̀ ры́бы печены ча́сть, и҆ ѿ пчелъ сот꙽. и҆ вземъ пред̑ ни́ми ꙗ҆́сть·
28
Рече же им̑. с̂и сꙋтъ словеса̀, ꙗ҆́же гл҃ахъ вамъ е҆ще сыи с ва́ми. ꙗ҆́ко подобаетъ скон꙽ча́тисѧ всѣмъ напи́санымъ, в зако́нѣ моѷсе́ѻ҆вѣ, и҆ прро̑҇цѣхъ, и҆ ѱалмх̑ѣ ѻ҆ мнѣ̀·
29
Тогда̀ ѿврьзе им̑, ѹ҆мъ, разꙋмѣти писа́нїа. и҆ рече и҆мъ. ꙗ҆́ко та́ко пи́сано е҆сть. и та́ко подоба́ше пострада́ти х҃ꙋ. и҆ въскрс̑҇нꙋти ѿ мр҃твыхъ тре́тїи дн҃ь. и҆ пропов́ѣдатисѧ въ и҆мѧ е҆го покаа́нїю. и҆ ѿпꙋщенїю грѣхомъ, въ всѣхъ ꙗ҆́зы́цех̑, наче́нше ѿ ие҆рс̑҇ли́ма. вы же е҆сте свѣдѣтелїе симъ.
30
И҆ с̂е а҆зъ послю̀ ѻ҆бѣтованїе ѿц҃а мое҆го на в̂ы. вы же сѧ́дѣте въ́ градѣ і҆е҆рс̑҇ли́м꙽стѣ, до́ндеже ѻ҆бле́четесѧ си́лою свы́ше·
31
И҆звед̑ же и҆хъ во́нъ, до виѳанїа. и҆ въз꙽двигъ рꙋцѣ своѝ, блс̑҇ви и҆хъ. и҆ бысть е҆гда блс̑҇вѧше и҆хъ, ѿстꙋпѝ ѿ них̑, и҆ възноша́шесѧ на́ нб҃о. и҆ тїи поклонив̑҇шѧсѧ е҆мꙋ, и҆ въз꙽врати́шѧсѧ въ і҆е҆рс̑҇ли́мъ с ра́достїю вели́кою. и҆ бѣхꙋ вынꙋ в꙽ цр҃кви, хвалѧ́ще и҆ блс̑҇вѧ́ще бг҃а. а҆ми́нь·
32
Є҆́же ѿ лꙋки ст҃аго е҆ѵг̑҇листа, и҆́мать в себѣ, к҃д, глв̑҇а, а҆ зачалъ цр҃ковныхъ, рд҃і·