Ostroh BibleЄвангеліє від св. Марка, розділ 3
Шрифт:
Запис:
1
И вни́де па́ки в꙽ со́нмище, и҆ б̂ѣ та́мо чл҃къ, сꙋхꙋ и҆мы̀ рꙋкꙋ, и҆ назира́хꙋ е҆го, а҆ще в꙽ сꙋботы и҆сцѣлитъ е҆го, да нань въз꙽гл҃ют꙽. и҆ гл҃а чл҃кꙋ, сꙋ́хꙋ и҆мꙋще рꙋ́кꙋ, стани посредѣ·
2
и҆ гл҃а и҆мъ. достои҆тъ л̂и в сꙋбо́ты добро̀ тво́рити, и҆л̂и зл̂о твори́ти; дш҃ꙋ спс̑҇ти, и҆ли погꙋби́ти; ѻ҆ни́ же млъчѧхꙋ·
3
И҆ възрѣ́въ на нихъ съ гнѣ́вомъ, скорбѧ̀ ѻ҆ ѻ҆ка́мененїи сръдецъ и҆хъ. гл҃а чл҃кꙋ, прострѝ рꙋкꙋ твою̀. и҆ про́стрѐ, и҆ ѹ҆тверди́сѧ рꙋка е҆го цѣла ꙗ҆ко дрꙋга́а·
4
зач̑҇, а҃і·
5
І҆ и҆зшед̑ше фарисе́е а҆бїе съ и҆родиа́ны, съвѣтъ творѧхꙋ на́нь, ка́ко е҆го погꙋбѧтъ·
6
І҆с҃ же ѿи́де съ ѹ҆чн҃кы свои҆ми к꙽ мо́рю. и҆ мно́гъ народъ, ѿ галиле́а по немъ и҆де, и҆ ѿ і҆юде́ѧ, и҆ ѿ і҆ерс̑҇ли́ма, и҆ ѿ и҆дꙋме́а, и҆ съ ѻ҆́ного полꙋ и҆ѻ҆рда́нѣ, и҆ ѿ тѷра и҆ сидо́на, множество мно́го, слы́шавше е҆ли́ка творѧ́ше, прїи҆до́шѧ к немꙋ. и҆ реч̑҇ ѹ҆чн҃комъ свои҆мъ, да корабль бꙋдетъ ѹ҆ него наро́да ради, да не стꙋжа́ю҆тъ е҆мꙋ. мно́гы б̂о и҆сцѣли, ꙗ҆коже напа́дати е҆мъ, да е҆мꙋ прикоснꙋт꙽сѧ, е҆ли́цы и҆мѧ́хꙋ ра́ны·
7
И҆ дꙋ́си нечистїи е҆гда видѧхꙋ е҆го, припа́дахꙋ к꙽ немꙋ, и҆ зва́хꙋ гл҃юще. ꙗ҆́ко т̂ы еси сн҃ь бж҃їи·
8
И҆ много прѣща́ше и҆мъ, да не ꙗ҆́влена е҆го сътворѧ́тъ·
9
зач̑҇, в҃і·
10
И҆́ взы́де на горꙋ, и҆ призва̀ и҆хже хотѧ́ше са́мъ, и҆ прїидо́шѧ к немꙋ. и҆ сътвори дв̂анадесѧте, да бꙋ́дꙋтъ съ нимъ, и҆ да посыла́етъ их̑ проповѣдати, и҆ и҆мѣти власть цѣлити недꙋгы, и҆ і҆зъгони́ти бѣсы·
11
И҆ нарече сі́монꙋ и҆мѧ петръ. и҆ і҆а́кова зеведеѻ҆ва, и҆ і҆ѻ҆а́нна брата і҆а́ковлѧ, и҆ наречѐ и҆́ма и҆мена̀, въа҆нергесъ, е҆же е҆сть сн҃а гро́мова, и҆ а҆ндрѣ́а, и҆ фїли́ппа, и҆ варѳоломе́а, и҆ матѳе́а, и҆ ѳомꙋ, и҆ і҆а́кова а҆лѳе́ѻ҆ва, и҆ ѳад̑де́а, и҆ си́мона канани́та, и҆ і҆ю́дꙋ и҆скариѻ́тскаго, и҆же и҆ предастъ е҆го·
12
зач̑҇, г҃і·
13
И҆́ прїидо́шѧ в꙽ домъ, и҆ събрасѧ пакы народъ, ꙗ҆ко не можти и҆мъ ни хлѣба ꙗ҆́сти·
14
И҆ слы́шавше и҆же бѣхꙋ ѹ҆ него̀, и҆зыдо́шѧ да и҆мꙋтъ е҆го. гл҃ахꙋ б̂о, ꙗ҆́ко неи́стовъ е҆сть·
15
И҆ кни́жницы и҆же ѿ і҆ерс̑҇ли́ма низшед꙽шеѝ, гл҃ахꙋ, ꙗ҆́ко вее҆лзевꙋлъ и҆́мать, и҆ ꙗ҆́ко ѻ҆ кнѧзи бѣсо́встѣмъ и҆зго́нитъ бѣсы·
16
И҆ призвавъ и҆хъ, в꙽ при́тчѧх꙽ гл҃аше и҆мъ. ка́ко можетъ сатана сатанꙋ и҆згонити; и҆ а́ще црс̑҇тво на сѧ раздѣлитсѧ, не мо́жетъ стати црс̑҇тво т̂о·
17
И҆ а́ще домъ на́ сѧ раздѣлитсѧ, не мо́жетъ стати дом̑ то́и·
18
и҆ а́ще сатана въста̀ на́ сѧ самъ, и҆ раздѣлисѧ, не мо́жетъ ста́ти, н̂о конецъ и҆́мать·
19
Никтоже мо́жетъ съсꙋ́ды крѣпкаго в꙽шед̑ в дом̑ его расхи́тити, а҆ще не пе́рвѣе крѣпкаго свѧ́жет̑, и҆ тогда̀ домъ его расхи́титъ·
20
зач̑҇, д҃і·
21
А҆́ми́нь гл҃ю вамъ, ꙗ҆ко вс̂ѧ ѿпꙋстѧтсѧ съгрѣшенїѧ сн҃омъ члчс̑҇кымъ, и҆ хꙋле́нїа е҆ли́ка а҆ще въсхꙋ́лѧтъ·
22
А҆ иже въсхꙋ́литъ на́ дх҃ь ст҃ыи, не и҆́мать ѿпꙋщенїа въ вѣкы, н̂о пови́ненъ е҆сть вѣ́чномꙋ сꙋдꙋ. зане гл҃ахꙋ, дꙋхъ нечистъ и҆́мать·
23
Прїидоша ѹ҆бо ма́ти и҆ братїѧ е҆го. и҆ вн̂ѣ стоа́ще послашѧ к немꙋ зовꙋще е҆го·
24
и҆ сѣдѧ́ше народ̑ ѻ҆ немъ рѣша же е҆мꙋ. с̂е ма́ти твоа̀ и҆ братїѧ твоѧ, и҆ сестры твоѧ вн̂ѣ и҆́щꙋтъ тебе·
25
и҆ ѿвѣща и҆мъ гл҃ѧ. кт̂о е҆сть ма́ти моа̀ и҆ братїѧ моѧ̀; и҆ съглѧ́давъ ѻ҆́крестъ себе сѣдѧ́щаѧ, гл҃а, с̂е ма́ти моа̀ и҆ братїа моѧ, и҆же б̂о а҆́ще сътвори́тъ во́лю бж҃їю, се́и братъ мои и҆ сестра̀ моа̀, и҆ ма́ти м̂и е҆сть·