Ostroh BibleКнига Приповістей Соломонових, розділ 23
Шрифт:
Запис:
1
Аще сѧ́деши вече́рѧти на трапезѣ си́лнаго, разꙋмѣва́ѧ разꙋмѣва́и предъставле́ннаѧ ти. и҆ наложѝ рꙋкꙋ твою вѣдыи ꙗ҆́же чт̂о си́цево, подоба́етъ б̂о тебѣ ѹ҆краша́ти себе. а҆ще ли насыщнѣ́ишїи е҆си не хощи слаждъшим̑ е҆го, сицева́а б̂о и҆́мать животъ лжи́выхъ. не належи ѹ҆бо́гъ сы́и съ бога́тымъ, ѿ свое҆го помышле́нїѧ въстѧза́исѧ. а҆ще б̂о ѹ҆стреми́ши на него ѻ҆́ко свое никогдаже ꙗ҆вит̑сѧ, съдѣланѣ б̂о е҆ста е҆мꙋ кри́лѣ ꙗ҆ко ѻ҆рлꙋ̀, и҆ ѻ҆бращает̑сѧ пристꙋпа́ющемꙋ к немꙋ. не вечерѧи съ мꙋжемъ ревни́вомъ, ни похощи пи́щамъ е҆го. и́мже б̂о ѻ҆́бразомъ а҆ще кт̂о поглоти́тъ кла́сы, сице ꙗ҆́сти и҆ пити с нимъ, ниже къ себѣ въведе́ши е҆го, ниже снѣси хлѣбъ свои с нимъ и҆зблюетъ б̂о и҆̀. и҆ ѻ҆сквернитъ словеса̀ твоѧ добраѧ. въ ѹ҆шїю безꙋмнаго ничтоже гл҃и, да не когда̀ подража́ти начнетъ разꙋмнаѧ словеса̀ твоѧ.
2
Не прелага́и предѣлъ вѣчныхъ, въ стѧжа́нїе сирота́мъ не вниди. и҆збавлѧ́ѧ б̂о и҆хъ г҃ь крѣпокъ е҆сть, и҆ разъсꙋдит̑ сꙋдъ и҆хъ с тобою. да́ждь въ наказа́нїе срд̑це твое, ѹ҆́ши же своѝ ѹ҆готоваи словесемъ чю́въственымъ. не ѿрѣи младенца нака́зовати, а҆ще б̂о жезломъ бїеши е҆го и҆ не ѹ́мретъ ѿ него. ты́ же ѹ҆бо бїѧй е҆го жезломъ, дш҃ꙋ же е҆го и҆збавиши ѿ злы̀ см҃рти·
3
Сн҃е а҆ще премꙋдро бꙋдетъ срд̑це твое, възвеселиши и҆ мое срд̑це. и въ поѹ҆че́нїе словесъ твоѝ ѹ҆стнѣ̀ к мои҆ма ѹ҆стна́ма, а҆ще пра́ва бꙋдета·
4
да не ревнꙋетъ срд̑це твое грѣшникомъ, н̂о въ бо́ѧ҆зни гн҃и бꙋди весь дн҃ь. а҆ще б̂о съблюдеши ѧ҆̀ бꙋдꙋтъ ти внꙋци, и҆ ѹ҆пова́нїе твое не ѿстꙋпитъ·
5
Слꙋшаи сн҃е и҆ премꙋдръ быва́и, і҆ и҆справлѧ́и мы́сль срд̑ца твое҆го·
6
Не бꙋди винопїи́ца, ниже прилага́исѧ мѧ́съ кꙋпова́нїю. всѧ́къ б̂о пїѧница и҆ любодѣи ѻ҆бнища́ютъ, и҆ ѻ҆блечетасѧ в растерза́ннаѧ, и҆ съкръпленаѧ и҆ всѧ соннаѧ·
7
Слꙋшаи сн҃е рождъшаго т̂ѧ, и҆ не неради е҆гда состарѣ́етсѧ твоѧ мати. и҆́стин̑҇нꙋ стѧжѝ, и҆ не ѿрини мꙋдрости и҆ ѹ҆че́нїѧ и҆ ра́зꙋма. добрѣ въспитѣет̑ ѿц҃ъ пра́веденъ, ѻ҆ сн҃ѣ же премꙋдрѣ весели́тсѧ дш҃а е҆го. да весели́тсѧ ѿц҃ъ и҆ мт҃и ѻ҆ тебѣ, и҆ да радꙋе҆тсѧ рождъшїѧ т̂ѧ. даждь ми сн҃е твое срд̑це, твои҆ же ѻ҆́чи моѧ пꙋтѝ да соблюда́ета. ꙗ҆́ма глꙋбо́ка тꙋждїи домъ, и҆ стꙋденець тѣснъ тꙋждь. тако б̂о въскорѣ поги́бнетъ, и҆ всѧк̑҇ законопрестꙋпник̑҇ ѻ҆тѧ́тъ бꙋдет̑·
8
Комꙋ лютѣ, комꙋ млъва, комꙋ сꙋди, комꙋ тꙋга̀ и҆ поносъ, комꙋ сокрꙋшенїе вът꙽ще, комꙋ сини ѻ҆́чи, не пребыва́ющимъ л̂и въ винѣ̀, и҆ назира́ющим̑ гдѣ когда пи́рове быва́ют̑. не ѹ҆пиваитесѧ вино́мъ, н̂о бесѣдꙋите чл҃комъ пра́веднымъ, и҆ бесѣдꙋите въ проходехъ·
9
А҆ще б̂о на ча́шꙋ и҆ стъклѧни́цꙋ даси ѻ҆́чи своѝ, послѣди же походиши нажаи тръна. послѣди же ꙗ҆́ко ѿ змїѧ сѣченъ простретсѧ, и҆ ꙗ҆́ко ѿ кера́ста разлїетсѧ ꙗ҆́дъ. ѻ҆́чи твоѝ е҆гда ѹ҆́зрита женꙋ тꙋждꙋ, и҆ ѹ҆ста̀ твоѧ̀ тогда рекꙋтъ стропо́тнаѧ. и҆ раста́еши ꙗ҆́ко въ срд̑ци мо́рѧ, и҆ ꙗ҆́ко кръмчїи въ мно́зѣ вълне́нїи. речеши же би́ша м̂ѧ и҆ не поболѣхъ, и҆ порꙋга́ша ми сѧ а҆з же не разꙋмѣхъ·
10
когда ѹ҆́тро бꙋдетъ да пришедъ и҆спрошꙋ̀ с ни́ми же сни́дꙋ·