Ostroh BibleКнига Приповістей Соломонових, розділ 27
Шрифт:
Запис:
1
Не хвалисѧ на ѹ҆тренѧѧ, не вѣси б̂о чт̂о приживетъ находѧ́и·
2
да хва́литъ т̂ѧ и҆́скренїи а҆ не твоѧ ѹ҆ста̀, тꙋждїи а҆ не твоѝ ѹ҆стнѣ·
3
Тѧжко ка́мень и҆ жестоносно пѣсок̑҇, гнѣв же безꙋмна́го тѧ́жїи ѻ҆́бое҆го·
4
безъмилостивна ꙗ҆́рость и҆ ѻ́стръ гнѣвъ, н̂о ничтоже поста́витъ рвенїе·
5
Лꙋчше ѻ҆бличенїа ѿкровена та́иныѧ любве. достовѣрнѣ́иши сꙋть стрꙋпи дрꙋга, нежели во́лнаа лобзанїѧ вра́га·
6
дш҃а въ сы́тости сꙋщи сотами рꙋга́етсѧ, дш҃и же ни́щетнѣи и҆ горкое бл҃го ꙗ҆влѧет̑сѧ·
7
Ꙗ҆́коже когда̀ пти́ца ѿлетит̑ ѿ гнѣзда свое҆го, тако чл҃кꙋ поработи́въшꙋсѧ е҆гда ѹ҆страни́тсѧ ѿ свои҆хъ мѣстъ. мѷры и҆ виномъ и҆ кадилом̑ краситсѧ срд̑це, растръза́ет же сѧ ѿ бѣды дш҃а. дрꙋга свое҆го и҆л̂и дрꙋга̑ ѿч҃а не ѻ҆ставлѧи, въ дом же бра́та свое҆го не вниди без̑ времени. лꙋчше дрꙋгъ близ̑ неже брат̑ да́ле живыи. премꙋдръ бꙋди сн҃ꙋ да веселит̑сѧ срд̑це твое, и҆ ѿврати ѿ себѐ поносли́ва словеса̀. хитрыи ѕлых̑ находѧ́щего ѹ҆крыва́етсѧ, безꙋмнїи же и҆ нашед̑шꙋю тщетꙋ стѧ́жꙋтъ. ѿи҆ми ры́зꙋ е҆го прїиде б̂о досажда́ѧи, и҆же чꙋждаѧ погꙋблѧ́ет꙽. и҆же а҆ще блс̑҇вит̑ дрꙋга ѹ҆́тро ве́лїемъ гла́сомъ, кленꙋщего ничесоже разньствова́ти непщꙋетъ. ка́плѧ и҆згонѧ́тъ чл҃ка въ дн҃ь зи́менъ и҆с хра́ма свое҆го, також̑ и҆ жена̀ клеветива и҆с꙽ свое҆го до́мꙋ. сѣверъ жесто́къ вѣтръ, и҆менем̑ же прїѧ́тенъ нарица́етсѧ·
8
Желѣзо желѣза ѻ҆́стрит̑, мꙋжъ же мꙋж́еви лице раздража́етъ. и҆же садитъ смоко́вницꙋ снѣсть ѿ плода е҆ѧ̀, а҆ и҆же хранитъ г҃а свое҆го честенъ бꙋдетъ·
9
Ꙗ҆́коже сꙋть не подо́бна лица лицем̑, си́це же и҆ срд̑ца чл҃чи. а҆́дъ и҆ погибель не насыща́ютсѧ, також̑ ѻ҆́чи чл҃чески несы́тѣ. мръзость гв҃и ѹ҆твержа́ющеи ѻ҆́чи, и҆ ненаказа́ннїи неѹ҆дръжани ꙗ҆зы́ка. и҆скꙋшенїе сребрꙋ и҆ зла́тꙋ раждеженїе, мж̑ꙋ же и҆скꙋша́етсѧ ѹ҆сты̀ хвалѧ́щих꙽ е҆го·
10
Срд̑це безако́нника възы́щетъ ѕл̂а, срд̑це же пра́во възыска́етъ ра́зꙋма. аще бїеши безꙋмнаго по́средѣ сонмища срамлѧ е҆го, не ѿи́меши ѹ҆бо безꙋмїѧ е҆го. разꙋмне разꙋмѣва́и дш҃ꙋ ста́да свое҆го, и҆ наста́виши срд̑це свое въ своа ста́да·
11
ꙗ҆́ко не въ вѣки мꙋж́еви дръжава и҆ крѣпость, ниже предают̑ ѿ рода в род̑. прилежи по́лных̑ зла́цѣхъ, и҆ по́жнеши травꙋ̀, и҆ събери сѣмѧ дꙋбра́вное. да и́маши ѻ҆́вца въ ѻ҆дѣнїе, чт̂и по́ле да бꙋдꙋть т̂и а҆́гньци·
12
Сн҃е ѿ мене и҆́маши реченїа крѣпка, въ жизнь свою, и҆ въ жизнь твои҆мъ ѹ҆год̑никомъ·