Ostroh BibleКнига Приповістей Соломонових, розділ 6
Шрифт:
Запис:
1
Сн҃е а҆ще порꙋча́еши за свое҆го дрꙋ́га, предаси свою̀ рꙋ́кꙋ вра́гꙋ·
2
Сѣть б̂о крѣ́пка мꙋжꙋ свои ѹ҆стнѣ, и҆ ѹ҆вѧзает̑ ѹ҆стна́ми своихъ ѹ҆́стъ·
3
Творѝ сн҃е ꙗ҆́же а҆зъ заповѣ́даю т̂и и҆ сп҃сешисѧ, и҆деши б̂о въ рꙋ́цѣ злы́хъ за свои дрꙋ́гъ, бꙋди не ѻ҆слабѣѧ·
4
Прогнѣ́ваи же дрꙋ́га свое҆го е҆гоже спорꙋчи, не да́ждь сна̀ свои҆ма ѻ҆чи́ма, ни въздрѣмли вѣкома свои҆ма·
5
да сп҃сешисѧ а҆ки серна̀ ѿ тенета̀, и҆ а҆ки пти́ца ѿ склепцы̀·
6
И҆дѝ къ мравїи ѽ лѣ́ностиве и҆ възревнꙋ́и ви́дѣвъ пꙋти е҆ѧ̀, и҆ бꙋ́ди тоѧ̀ мꙋдрѣ́и, ѻ҆на б̂о тѧжа́нїю не сꙋщꙋ, ни нꙋдѧ́щаго и҆мꙋщи ни под̑ вла́стїю сꙋщи, гото́витъ с̂и в꙽ жат̑вꙋ пи́щꙋ, и҆ мно́го же въ лѣто тво́рит꙽ ѹ҆гото́ванїе·
7
И҆ли и҆ди къ б꙽челѣ, и҆ ѹ҆вѣжд̑ъ ꙗ҆́ко тѧжа́телница е҆сть, тѧжа́нїе же ꙗ҆́ко пречи́сто тво́рит̑, е҆ѧ́же ѹ҆си́лїе цр҃и и҆ про́стїи къ зрд̑а́вїю прилага́ютъ, и҆ люби́ма же е҆сть всѣми и҆ сла́вима. понѐ сꙋщи си́лою не́мощна, н̂о прмд̑ростїю почте́на пред̑видѣсѧ·
8
доко́лѣ ѽ лѣ́ностиве възлежи́ши, ко́гда же ѿ сна̀ въста́неши·
9
Ма́ло ѹ҆бо спи́ши, мало же сѣди́ши, ма́ло дрѣ́млеши, ма́ло же ѻ҆бїе́млеши рꙋка́ма свои҆ма пр́ьси·
10
Пото́м же на́идетъ тебѐ а҆ки зо́лъ спꙋтникъ ѹ҆бо́жество, и҆ нищета а҆ки бл҃гъ ходе́цъ теча̀·
11
А҆ще ли нелѣни́въ бꙋдеши, прїидетъ ꙗ҆́ко и҆сто́чникъ жа́тва твоѧ̀, и҆ нищета̀ ꙗ҆́ко зо́лъ ходецъ ѿ тебѐ ѿи҆́детъ·
12
Мꙋжъ безꙋ́менъ, и҆ зако́нопрестꙋпенъ по́идетъ въ пꙋти не бл҃ги·
13
То́и е҆сть намиза́ѧи ѻ҆́комъ, и҆ кле́плетъ ного́ю, и҆ ѹ҆чи́т꙽ же помаа́нїа пе́рстомъ·
14
Развраще́но же срд̑це кꙋетъ ѕл̂о на всѧ́ко времѧ, тако́въ и҆ мѧте́жь съставлѧет̑ гра́дꙋ·
15
Сего ра́ди прихо́дитъ внезаа́пꙋ поги́бель е҆мꙋ, раз꙽сѣче́нїе и҆ съкрꙋше́нїе неи҆сцѣ́лно·
16
Ꙗ҆́ко ра́дꙋетсѧ ѻ҆ всх̑ѣ и҆́х꙽же ненави́дитъ б҃ъ, съкрꙋшает̑ же сѧ за не ѻ҆цѣще́нїе дш҃и·
17
ѻ҆ко досади́телевѣ ꙗ҆зы́къ непра́веденъ, рꙋцѣ же пролива́ющи кро́вь пра́вед̑наго. срд̑це кꙋ́ющее мы́сли ѕл̂ы, и҆ но́ѕѣ подвиза́ющисѧ ѕл̂о твори́ти и҆скоренѧ́тсѧ·
18
Раждиза́етъ л꙽жа свѣдѣтель непра́веденъ, и҆ насыла́етъ сꙋды посредѣ бра́тїѧ·
19
Сн҃е хранѝ зако́ны ѿц҃а твое҆го, и҆ не ѿвръзи наказа́нїѧ мт҃ре свое҆ѧ. навѧжи же ѧ҆̀ на свою дш҃ꙋ прс̑҇но, и҆ ѻ҆бѧжи ѧ҆̀ ѻ҆ свое́и вы́и·
20
Внегда̀ хо́диши води ю҆̀ и҆ с тобо́ю да бꙋдетъ, е҆гда же спи́ши да храни́тъ т̂ѧ, и҆ въста́ющꙋ т̂и гл҃етъ с тобо́ю·
21
Занѐ свѣти́л꙽никъ за́повѣдь зако́нна и҆ свѣтъ, и҆ пꙋть живо́тныи ѻ҆бличе́нїе и҆ наказа́нїе. е҆же съхрани́ти т̂ѧ ѿ жены̀ мꙋжа́ты, и҆ ѿ наважде́нїѧ ꙗ҆зы́ка тꙋж́даго·
22
Сн҃е да не ѻ҆долѣ́ет꙽ т̂и по́хоть тꙋж́деѧ доброты, ни ѹ҆ловленъ бꙋ́ди твои҆ма ѻ҆чи́ма·
23
Ниже да въсхити́шисѧ ѿ вѣ́и е҆ѧ̀, цѣна б̂о любодѣ́ицѣ ꙗ҆́ко е҆ді́наго хлѣ́ба, занѐ жена мꙋжемъ чс̑҇тнымъ дш҃а ѹ҆лавлѧ́етъ·
24
Ввѧ́жетъ ли кт̂о ѻ҆́гнь в на́дра ри́зъ своих̑ не вож꙽жет̑ л̂и, и҆ли настꙋ́пит̑ кт̂о на ѹ҆́глїѧ ѻ҆́гнена но́гꙋ же свое҆ю не ѻ҆жже́тъ л̂и. та́ко и҆же вшедъ къ женѣ̀ мꙋжа́тѣ, не без мꙋ́ки бꙋ́дет̑ ниже прикаса́ѧсѧ е́и·
25
Не ди́вно а҆ще кт̂о впаде́тъ крады́и, кра́детъ б̂о да насы́титъ дш҃ꙋ свою а҆́лчющꙋ·
26
А҆́ще же впаде́тъ и҆скꙋпитсѧ сед̑ми́цею, и҆ вс̂е и҆мѣ́нїе да́въ и҆зба́витъ себѐ·
27
А҆ прелюбодѣ́и за скꙋ́дость ѹ҆ма̀ поги́бель дш҃и свое́и съдѣва́етъ·
28
Болѣзни же и҆ досажде́нїе тръпи́тъ, тогда̀ поноше́нїе е҆го въ вѣ́къ не потреби́тсѧ·
29
И҆спо́лнь б̂о рве́нїѧ ꙗ҆́ростнаго мꙋжꙋ е҆ѧ̀, не пощади́тъ въ дн҃ь сꙋ́да. не и҆змѣни́тъ же ни е҆ді́ною м꙽здо́ю вра́жды, ниже разрѣши́тсѧ мно́гими дарми·