Ostroh BibleКнига Ісуса, сина Сирахового, розділ 43
Шрифт:
Запис:
1
Възвышенїе высоты̀ ѹ҆твер꙽женїе ѻ҆чищенїѧ. зракъ нб҃си видѣнїем̑ сла́вы, слн҃це въ ꙗ҆вленїе проповѣда́ѧ въ и҆сход̑, съсꙋдъ ди́венъ дѣло вы́шнѧго. препладенїемъ свои҆мъ и҆сꙋша́етъ странꙋ̀, и҆ прѧ́мо ва́рꙋ е҆го кт̂о постои́тъ. пещь стрегꙋщїѧ дѣла и҆ вара, трегꙋ́бо слн҃це жегыи горы. кꙋренїе ѻ҆́гнено дымъ, и҆ простираѧ лꙋча ѻ҆мрача́етъ ѻ҆́чи·
2
Велїи г҃ь сътвореи е҆го, и҆ словесы свои́ми потща ше́ствїѧ·
3
И҆ лꙋна̀ всѣм꙽ въ свое времѧ ꙗ҆влѧ́етъ лѣта, и҆ зна́менїе вѣка. ѿ лꙋны зна́менїе праз̑ника, свѣти́ло ѹ҆малѧ́асѧ на конец̑҇·
4
Лꙋна̀ по и҆́мени е҆ѧ е҆сть возраста́ющи ди́вно въ и҆змѣненїе. сосꙋдъ прит̑че́и на высотѣ, на тверди нбс̑҇нѣи свѣтѧ́щисѧ·
5
И҆ доброта̀ нбс̑҇наѧ сла́ва ѕвѣ́зднаѧ, красота свѣтѧщисѧ на высоких̑ гн҃ихъ·
6
Словесы ст҃ыхъ ста́нꙋтъ ѻ҆сꙋжденїѧ, и҆ не и҆мꙋтъ ѻ҆слабити въ хранилищихъ и҆хъ·
7
Виждь дꙋгꙋ̀ и҆ блс̑҇ви сътворшаго и҆̀, ѕѣло кра́сна свѣтенїемъ свои҆мъ. ѻ҆крꙋжи нб҃о ѻ҆крꙋженїем̑ сла́вы. рꙋцѣ вы́шнѧго простросте е҆̀. повеленїем̑ е҆го потщасѧ снѣгъ, и҆ въскорѧе҆тъ молнїѧ сꙋдебъ е҆го·
8
Сего ради ѿвер꙽зошасѧ съкровища, и҆ па́рѧт̑ ѻ҆́блацы ꙗ҆ко птицы. величїемъ свои҆мъ ѹ҆крѣпѝ ѻ҆́блаки, и҆ съкрꙋши ка́менїе град̑ное. и҆ возрѣнїемъ е҆го подви́жат̑сѧ го́ры, и҆ волею е҆го възлѣет̑ ю҆́гъ·
9
Глас̑҇ гро́ма е҆го поносѝ земли, и҆ бꙋрѧ сѣверова и҆ вихоръ вѣтра·
10
ꙗ҆ко птица парѧ́щи сы́плет̑ снѣгъ, и҆ ꙗ҆́коже прꙋѕи спаденїа е҆го. добротѣ бѣ́лости его подивисѧ ѻ҆́ко, и҆ ѻ҆ дожд̑енїи е҆го ѹ҆жаснет̑сѧ срд̑це. и҆не́и ꙗ҆́ко со́ль на земли сы́плетъ, и҆ сме́ръз꙽шисѧ быва́етъ на концы ѻ҆стра̀. стꙋден꙽ вѣтръ сѣверъ възвѣ́етъ, и҆ смеръзнетсѧ ледъ ѿ воды̀. на всѧ́ко събо́рище вод̑ное ѻ҆бита́етъ, и҆ ꙗ҆́ко въ бронѧ ѻ҆блечетсѧ водо́ю. поѧ́сть го́ры и҆ пꙋсты́нѧ пож꙽жетъ, и҆ ѹ҆гаситъ травꙋ̀ ꙗ҆ко ѻ҆́гнь. и҆сцѣленїе вс̂е тща́нїемъ м꙽гла, и҆ роса̀ срѣтаю҆щи ѿ ва́ра ѹ҆тишитсѧ·
11
Мыслїю е҆го преста̀ без꙽дна, и҆ насади е҆и г҃ь ѻ҆токи·
12
Плава́ющїи мо́ре повѣдают̑ бѣдꙋ е́ѧ̀, и҆ слꙋхомъ ѹ҆шїи на́шихъ чюдимсѧ. и҆ т̂ꙋ сꙋть сла́вна и҆ чюд̑на дѣ́ла е҆го, пестростїю всѧкаго живот̑наго, ки́тове е҆го ради созда́ни. бл҃гоѹ҆ха́нїе кончи́на е҆го, и҆ сло́вомъ е҆го сож꙽жетсѧ вс̂е·
13
Мно́го и҆́мамы рещи и҆ не и҆́мамы постигнꙋти, и҆ сконча́нїе словесъ всего и҆мъ·
14
Славѧще гдѣ ѹ҆крѣпимсѧ, то́и б̂о великъ паче всѣхъ дѣлъ своих̑·
15
Стра́шенъ г҃ь и҆ ѕѣ́ло великъ, и҆ чюд̑но моженїе е҆го·
16
Славѧ́ще г҃а възнесѣтесѧ, е҆ли́ко а҆ще мо́жете приспѣет̑ б̂о и҆ е҆ще. възносѧщїи е҆го ѹ҆мно́житесѧ крѣпостїю, и҆ не трꙋди́тесѧ не и҆́мате б̂о пости́гнꙋти. кт̂о вѣдѣ е҆го і҆ и҆сповѣсть, и҆ кт̂о възвеличитъ е҆го ꙗ҆́коже е҆сть·
17
Мно́го съкровено е҆сть вѧ́щеи сего, ма́ло б̂о видѣхомъ дѣлъ е҆го. всѐ б̂о сътвори г҃ь, и҆ бл҃говѣрнымъ да́сть премꙋдрость·