Ostroh BibleКнига Товита, розділ 10
Шрифт:
Запис:
1
Єгда б̂о продолжи вре́мѧ дн҃їи товїѧ бра́ка ради, прискор̑҇бенъ бысть ѿц҃ъ е҆го товїа рекꙋщи. чесо ради пребывает̑т̑ сн҃ъ мо́и, и҆ли въскꙋю ѹ҆дер̑҇жа́нъ е҆сть·
2
Мню б̂о занѐ гаваи́лъ ѹ҆́мре. и҆ нс̑҇ѣ кто е҆мꙋ̀ воздас̑҇ сребро̀·
3
Нача же скорбѣти ѕѣ́ло ѻ҆́нь, и҆ а́нна жена̀ е҆го с ним̑. и҆ нача́ша ѻ҆́ба вкꙋпѣ скорбѣти, того ради и҆же дн҃ь ѹ҆ста́влен̑҇ и҆ не ѻ҆брати́сѧ сн҃ъ их̑ к ним̑·
4
И҆ пла́каше б̂о мт҃и е҆го неѹ҆тѣшными слеза́ми и҆ рече·
5
Ѹ҆вы мн̂ѣ сн҃ꙋ мо́и въскꙋ́ю тебѐ послахомъ пꙋтьствова́ти дале́че. ѽ свѣтлость ѻ҆́чїю на́шею и҆ жезлъ ста́рости на́шеѧ, ѹ҆тѣше́нїе живота на́шего, и҆ ѹ҆пованїе послѣдїѧ на́шего, вс̂ѧ вкꙋпѣ въ тебѣ̀ е҆ді́номъ и҆мѣ́ющи, не и҆мѣхомъ б̂о тебѐ ѿпꙋсти́ти ѿ себѐ. е҆́йже гл҃аше товїѧ ѹ҆молчи и҆ не скоръби. здра́въ е҆сть сн҃ъ на́ю, поне́же вѣ́ренъ е҆сть мꙋж́ъ то́и с ни́мже послахом̑ е҆го. ѻ҆на́ же ника́коже не хотѧ́ше ѹ҆тѣшитисѧ, н̂о на всѧ́къ дн҃ь и҆схожда́ше ѻ҆́крс̑҇тъ зрѧ́ще, и҆ ѻ҆бхожда́ше пꙋти всѧ̀ по ни́хже ѹ҆пова̀ възвратитисѧ е҆мꙋ, да понѐ и҆зъдалеча ѹ҆́зритъ е҆го грѧдꙋща·
6
Рагꙋи́лъ же гл҃а к зѧ́тю свое҆мꙋ пребыва́и здѣ̀, и҆ а́зъ послю посолъ възвѣща́ющи ѻ҆ здра́вїи твое҆мъ къ товїю ѿц҃ꙋ твое҆мꙋ, къ немꙋже товїѧ рече·
7
А҆́зъ вѣмъ и҆же ѿц҃ъ мо́и и҆ мт҃и моѧ̀ нн҃ѣ съчита́ютъ дн҃и, и҆ смꙋща́етсѧ дх҃ъ и҆хъ в ни́хъ. Є҆гдаж̑ словесы многими мл҃ѧ́ше рагꙋил̑҇ товїю, ѻ҆́нже ника́ко и҆зволи быти семꙋ̀·
8
И҆ даде е҆мꙋ сарꙋ, и҆ полъ и҆мѣнїѧ свое҆го, и҆ ѻ҆тро́ки и҆ ѻ҆трокови́цы, и҆ скоти и҆ вельблю́ды, и҆ кра́вы, и҆ сребренники мно́ги·
9
И҆ здрава и҆ радостна ѿпꙋсти и҆̀ ѿ себе рекꙋщи. а҆гг҃лъ гн҃ь ст҃ъ да бꙋдет̑ в пꙋтѝ ва́шем̑ проведетъ же васъ здра́вы и҆ крѣпки и҆ да ѻ҆брѧ́щете вс̂ѧ пра́ва въ ро́дѣ ва́шемъ, и҆ да ви́дѧтъ ѻ҆́чи моѝ сн҃ове ваши преже неже ѹ҆мрꙋ·
10
И҆ взѧ́ша роди́тели дще́рь свою ѻ҆блобыза́ша е҆ѧ̀ и҆ ѿпꙋстиша да и҆дет̑, наказꙋ́юще ю҆̀ чс̑҇тне и҆мѣти све́кра и҆ свекро́вь, и҆ люби́ти мꙋжа свое҆го, и҆ домоча́дцы стро́ити и҆ дръжа́ти до́мъ. и҆ себе самꙋю непови́ннꙋ храни́ти·