Ostroh BibleКнига Товита, розділ 12
Шрифт:
Запис:
1
Тогда възва̀ товїѧ сн҃а своег̑҇ и҆ рече е҆мꙋ, чт̂о мо́жемъ да́ти мꙋжꙋ семꙋ ст҃омꙋ, и҆же и҆дѐ с тобо́ю·
2
ѿвѣща̀ товїѧ рече ѿц҃ꙋ свое҆мꙋ, ѿч҃е каковꙋ̀ м꙽здꙋ да́мы е҆мꙋ. и҆л̂и чт̂о досто́ино можетъ бы́ти бл҃годѣѧ́нїю е҆го·
3
Мене и҆зведѐ и҆ па́ки приведѐ здра́ва. сребро̀ ѿ гаваи́ла то́и прїѧ. и҆ женꙋ̀ то́и мѧ и҆мѣти сътворѝ, и҆ дѣмона ѿ неѧ то́и и҆зъгна̀. ра́дость ро́дꙋ еѧ̀ то́и сътворѝ и҆ ѿ пожре́нїѧ ры́бы мене и҆зба́ви. тебѣ зра́къ възвратѝ е҆же ви́дѣти свѣтъ нб҃си, и҆ бл҃гихъ всѣхъ и҆́мъ и҆сполни́хомсѧ·
4
И҆ сего ради чт̂о досто́ино мо́жемъ е҆мꙋ възда́ти. н̂о молю̀ т̂ѧ ѿч҃е мои да моли́ши е҆го а҆ще ѹ҆го́дно е҆мꙋ бꙋдетъ да прїиметъ полъ ѿ всѣхъ ꙗ҆́же прине́сена сꙋть·
5
И҆ възва̀ е҆го ѿц҃ъ и҆ сн҃ъ и҆ сътвори́ста е҆мꙋ че́сть, и҆ нача́ста молити е҆го, да во́змет̑ полъ ѿ всх̑ѣ прине́сеных̑. ѻ҆́н же ѿвѣща̀ им̑ тако рекꙋщи, хвали́те г҃а б҃а нбс̑҇наго, и҆ пред̑ всѣми живꙋщими и҆сповѣда́ите е҆го занѐ сътвори с ва́ми млс̑҇ть свою. та́инꙋ б̂о цр҃евꙋ съкры́ти бл҃го е҆сть дѣло же бж҃їе ѿкры́ти і҆ и҆сповѣдати чс̑҇тно е҆сть·
6
Бл҃га е҆сть мл҃тва съ говѣнїемъ и҆ млс̑҇тынею, на́ипаче неже съкро́вище зла́та собира́ти. ꙗ҆ко и҆ млс̑҇тынѧ ѿ смр҃ти и҆збавлѧ́ет꙽ сїѧ же и҆ грѣхѝ ѻ҆чища́етъ, и҆ твори́тъ ѻ҆брѣстѝ живо́тъ вѣчныи. н̂о и҆же б̂о творитъ грѣхъ и҆ безако́нїе вра́гъ е҆сть дш҃и свое́и. сего рад̑и̑ ꙗ҆влю̀ вамъ и҆́стин꙽нꙋ. и҆ не съкры́ю ѿ васъ та́инꙋ слове́съ. когда молѧ́шесѧ съ слеза́ми и҆ погрѣба́ше ме́ртвыѧ. и҆ ѻ҆пꙋщьши ѻ҆бѣд꙽ свои мр҃тва съкры̀ въ дн҃ь в домꙋ̀ твое҆м꙽ а҆ в нощѝ погребѐ е҆го. а҆зъ принесо́хъ мл҃твꙋ твою̀ г҃ꙋ б҃ꙋ, и҆ прїѧ́тна пред ни́мъ бы́сть. сего ради ѹ҆год̑но б̂ѣ е҆мꙋ, да и҆скꙋшенїемъ и҆скꙋси́ть т̂ѧ·
7
И҆ нн҃ѣ посла м̂ѧ г҃ь да ѹ҆здравлю т̂ѧ. и҆ саррꙋ женꙋ̀ сн҃а твое҆го ѿ дѣмона и҆зба́влю. а҆́зъ б̂о е҆смь рафаи́лъ а҆гг҃лъ, е҆ді́нъ ѿ сед̑ми пред̑стоѧщими пред ним̑·
8
Є҆гда же сїѧ слы́шаста, и҆ ѹ҆жасостасѧ. и҆ трепещꙋщи падо́ша на́ землю ни́цы·
9
Рече же и҆мъ а҆́гг҃лъ. ми́ръ вамъ не бои́тесѧ. и҆б̂о е҆гда быхъ с ва́ми по воли бж҃їей бѣхъ. хвалите и҆ бл҃годари́те·
10
Видѣ бо сѧ ва́мъ ꙗ҆́ко с ва́ми ꙗ҆дохъ и҆ пи́хъ, н̂о а҆́зъ пи́щи и҆ питїѧ неви́димаго, и҆же ѿ чл҃къ видѣтисѧ не мо́жет̑ ꙗ҆дохъ·
11
Времѧ б̂о е҆сть да ѻ҆бращꙋсѧ к немꙋ и҆же м̂ѧ посла̀. в̂ы же блс̑҇ви́те б҃а, и҆ повѣда́ите вс̂ѧ чюдеса̀ е҆го·
12
И҆ е҆гда сїѧ гл҃аше неви́димъ бысть пред̑ ѻ҆чи́ма их̑, и҆ ктомꙋ̀ е҆го ви́дѣти не воз̑мого́ша·
13
Тогда́ же падо́ша ни́цъ на часы̀ трѝ блс̑҇ви́ша б҃а. и҆ воста́вши и҆сповѣ́даша вс̂ѧ чюдеса̀ е҆го·