Ostroh BibleКнига Товита, розділ 5
Шрифт:
Запис:
1
Тогда̀ ѿвѣща̀ товїа ѿц҃ꙋ свое҆мꙋ и҆ рече. вс̂ѧ е҆ли́ка повелѣ́лъ ми е҆си сътворю̀ ѿч҃е. н̂о ка́ко въпрошꙋ ѻ҆ сребрѣ том̑ не вѣмъ, то́и м̂ѧ не знает̑. и҆ а́зъ е҆го та́коже·
2
Кое зна́менїе да́мъ е҆мꙋ, н̂о ниже пꙋтѝ и҆же та́мо и҆дꙋ не свѣ́де·
3
Тогда̀ ѿц҃ъ е҆го ѿвѣща̀ е҆мꙋ и҆ рече. рꙋкописа́нїе б̂о а҆зъ и҆мѣ́ю. и҆же е҆̀ е҆гда̀ пока́жеши е҆мꙋ, и҆ а́бїе възвратит̑ т̂и·
4
Но̂ и҆дѝ нн҃ѣ и҆ взыщѝ себѣ нѣ́коего вѣрна мꙋж́а и҆же и҆детъ с тобо́ю по м꙽здѣ̀. до́нъдеже е҆ще жи́въ е҆смь да въспрїимеши сребро̀ ѻ҆́но·
5
Тогда̀ и҆зы́иде товїа и҆ ѻ҆брѣтѐ ю҆́ношꙋ свѣтла препоѧ́сана стоѧ́ща, ꙗ҆́ко ѹ҆гото́ванъ на пꙋть, и҆ не знаа́ше ꙗ҆́ко а҆гг҃лъ бж҃їи б̂ѣ·
6
Поздрави е҆го и҆ рече, ѿкꙋдꙋ т̂ѧ и҆мѣ́ю бл҃гїи ю҆́ноша. ѻ҆́нже ѿвѣща̀, ѿ сн҃овъ і҆и҆л҃евъ, и҆ рече е҆мꙋ товїѧ. вѣ́си ли пꙋть и҆же веде́тъ въ стра́нꙋ мед̑скꙋю, и҆ ѿвѣща̀ е҆мꙋ вѣмъ. и҆ вс̂и пꙋти е҆го ча́сто прохождах̑, и҆ быва́хъ ѹ҆ гаваи́ла бра́та нашего, и҆же живе́тъ в раге́сѣ гра́дѣ ме́дьстѣ, и҆же е҆сть въ горѣ̀ е҆гвата́нѣ. и҆ рече е҆мꙋ товїа, потерпѝ м̂и ма́ло зд̂ѣ молю̀ т̂ѧ, до́ндеже сїѧ възвѣщꙋ ѿц҃ꙋ мое҆мꙋ·
7
И҆ вни́де товїа и҆ сказа̀ вс̂ѧ сїѧ ѿц҃ꙋ свое҆мꙋ, е҆мꙋже диви́сѧ ѿц҃ъ, и҆ моли да вни́дет꙽ к немꙋ. и҆ вниде и҆ поздрави е҆го и҆ рече. ра́дость тебѣ всегда̀ бꙋ́детъ·
8
И҆ реч̑҇ товїѧ ка́ко ра́дость мн̂ѣ бꙋ́дт̑е иже во тмѣ сѣжꙋ. и҆ свѣта нб҃си не ви́ждꙋ·
9
И҆ рече е҆мꙋ ю҆́ноша. крѣ́покъ бꙋди дш҃ею, и҆ дне́сь ѿ б҃а ѻ҆здравѣеши·
10
И҆ рече е҆мꙋ товїа. ни ли възмо́жеши и҆звести сн҃а мое҆го къ гаваи́лꙋ в рагес̑҇ град̑ мед̑скїи. и҆ е҆гда̀ възврати́шисѧ възда́мъ тебѣ м꙽здꙋ твою·
11
И҆ реч̑҇ а҆гг҃лъ. а҆зъ ведꙋ и҆ па́ки приведꙋ е҆го к тебѣ. и҆ ѿвѣща̀ е҆мꙋ товїѧ·
12
Молю̀ т̂ѧ скажи м̂и ѿ кое́го до́мꙋ е҆си, и҆ли ѿ кое́го колѣна. е҆мꙋж́е а҆гг҃лъ рафаи́лъ реч̑҇. род̑ ли и҆́щеши нае́мника, и҆ли то́кмо нае́мника и҆же съ сн҃омъ твои҆мъ и҆детъ. но да не скорбенъ тебѣ въздамсѧ·
13
А҆зъ е҆смь а҆за́рїѧ а҆на́нїи вели́каго сн҃ъ. и҆ ѿвѣща̀ товїѧ и҆ рече. ѿ вели́ка ро́да е҆си но молю̀ т̂ѧ не прогнѣви́сѧ, ꙗ҆́ко хотѣ́хъ ѹ҆вѣдѣти род̑ твои·
14
Реч̑҇ же е҆мꙋ а҆гг҃лъ, а҆зъ здра́ва ведꙋ, и҆ здра́ва к тебѣ приведꙋ сн҃а твое҆го·
15
ѿвѣща же товїа и҆ реч̑҇. бл҃го ходи́те и҆ бꙋ́детъ г҃ь с ва́ми, и҆ а҆гг҃лъ е҆го да проведе́тъ в̂ы. тогда ѹ҆готоваша вс̂ѧ и҆же бѧ́хꙋ на пꙋть. и҆ поздра́ви ѿц҃а свое҆го, и҆ мт҃рь, і҆ и҆до́ста ѻ҆́ба въкꙋ́пѣ·
16
Є҆гда же и҆до́ста, нача̀ ма́ти е҆го пла́кати и҆ гл҃ати. же́злъ ста́рости на́шеѧ взѧ́лъ е҆си, и҆ ѿсла́лъ е҆си ѿ нас̑҇·
17
ѽ да не бы было сребро̀ т̂о, поне́же посла́лъ е҆си е҆го·
18
довлѧ́ше б̂о намъ ѹ҆бо́жество на́ше. и҆ въ бога́тество въмѣнѧ́хомъ, е҆гда̀ ви́дѣхом̑ сн҃а на́шего пред̑ собо́ю·
19
Рече же е́и товїа, не пла́чисѧ, здрав̑҇ прїидетъ сн҃ъ на́шъ тамо, и҆ здрав̑҇ ѻ҆брати́тсѧ к намъ, и҆ ѻ́чи твоѝ ѹ҆́зрѧтъ е҆го·
20
Вѣ́рꙋю ѹ҆бо ꙗ҆́ко а҆гг҃л꙽ гн҃ь бл҃гїи, съпоспѣшит̑ вс̂ѧ бл҃гаѧ и҆ма. ꙗ҆́же а҆ще въсхо́щетъ твори́ти та́коже и҆ съ ра́достїю въз꙽врати́тсѧ к намъ. къ сицевомꙋ гл҃ꙋ преста̀ ма́ти е҆го пла́кати и҆ ѹ҆молча̀·