Слава Героям України!
Книга Товита

Ostroh BibleКнига Товита, розділ 7

Шрифт:

Запис:

1

Тогда̀ внидо́ша къ рагꙋи́лꙋ и҆ прїѧ́тъ ѧ҆̀ съ ра́достїю. раз꙽смотрѧ́ше же товїю, рече а҆́ннѣ женѣ̀ свое́и, ка́ко подо́бенъ е҆сть ю҆́ноша то́и сн҃ꙋ бра́та мое҆го·

2

И҆ е҆гда̀ сїе гл҃а, ре́че, ѿкꙋ́дꙋ е҆сте ю҆́ноши бра́тїѧ на́ша. ѻ҆на́ же рѣ́ста ѿ колѣ́на неѳали́млѧ е҆смы̀, ѿ ю҆́зникъ и҆же сꙋть въ ниневїи·

3

Рече же и҆ма рагꙋи́лъ зна́ета ли товїю бра́та мое҆го. ѻ҆на́ же рѣ́ста зна́евѣ·

4

Є҆гда же мно́га бл҃га гл҃ашесѧ ѻ҆ не́мъ. рече а҆гг҃лъ къ рагꙋи́лꙋ, товїѧ ѻ҆ не́м꙽же въпраша́еши ѿц҃ъ сего е҆сть·

5

И҆ ѻ҆бїѧ́тъ и҆̀ рагꙋи́лъ. и҆ съ слеза́ми цѣлова е҆го. и҆ пла́чющи на выѝ рече. блс̑҇венїе тебѣ да бꙋ́детъ сн҃е мои. занѐ бл҃га и҆ прпд̑бна мꙋж́а сн҃ъ е҆си, и҆ а́нна жена̀ е҆го и҆ сара дщ̂и слези́ста·

6

Є҆гда же гл҃аста. повелѣ̀ рагꙋи́лъ закла́ти ѻ҆́вна, и҆ ѹ҆готова́ти ѹ҆чрежде́нїе·

7

Є҆гда же молѧ́ше и҆хъ да ѻ҆бѣдꙋют̑. реч̑҇ товїѧ, сего ради а҆зъ дне́сь и҆ не ꙗ҆́мъ ни пїю, дон̑҇деже въспроше́нїе мое ѹ҆слы́шиши, и҆ ѻ҆бѣща́еши мнѣ̀ да́ти са́рꙋ дще́рь твою̀·

8

Сїи гл҃ъ е҆гда̀ ѹ҆слы́ша рагꙋи́лъ ѹ҆страши́сѧ, вѣдѧщи чт̂о слꙋчи́сѧ ѻ҆нѣмъ седми мꙋжемъ, и҆же внидо́ша к не́и. и҆ ѹ҆страша́тисѧ нача̀ да не ѹ҆бо и҆ е҆мꙋ та́ко слꙋчи́тсѧ. и҆ е҆гда̀ размышлѧ́ше в себѣ, и҆ не даѧ́ше товїи ни е҆ді́наго ѿвѣта·

9

Рече е҆мꙋ а҆гг҃лъ, не бо́исѧ да́ти еѧ̀ е҆мꙋ. ꙗ҆́ко семꙋ̀ боꙗ҆́щꙋсѧ б҃а да вдастьсѧ въ женꙋ̀ дще́рь твоѧ̀. сего ради и҆́нъ не възмо́же и҆мѣти ю҆̀·

10

Тогда̀ рече рагꙋи́лъ, не ѻ҆ста́ви б҃ъ мл҃твы моеа, и҆ сле́зы моѧ̀ пред лицемъ своим̑ прїѧ̀·

11

И҆ вѣ́рꙋю ꙗ҆́ко сего ради сътвори вамъ прїити къ мнѣ̀. да и҆ сїѧ присовокꙋпи́тсѧ племе́ни свое҆мꙋ по зако́нꙋ моѷсїѻвꙋ·

12

И҆ сего ради нн҃ѣ не сꙋмнѧ́исѧ, ꙗ҆́ко тебѣ ю҆̀ въда́мъ. и҆ ꙗ҆́тъ за десни́цꙋ дще́рь свою̀. и҆ дадѐ ю҆̀ въ десни́цꙋ товїи рекꙋщи, б҃ъ а҆враа́мов̑҇, б҃ъ і҆саа́ковъ, и҆ б҃ъ і҆а́ковль да бꙋ́детъ с ва́ми, и҆ то́и да съвокꙋпи́тъ в̂ы. і҆ и҆спо́лнитъ блс̑҇венїе свое на васъ·

13

И҆ прїе́мъ хартїю сътвори писа́нїе съвокꙋпле́нїѧ. и҆ посем̑ ѹ҆чрежда́хꙋсѧ блс̑҇вѧще г҃а б҃а·

14

Възва же рагꙋи́лъ а҆́ннꙋ женꙋ̀ свою̀, и повелѣ̀ е́и да ѹ҆готовает̑ и҆́нꙋ ло́жницꙋ, и҆ ѹ҆готова̀. и҆ въведе в н̂ю сарꙋ дще́рь свою̀, и҆ слезѧ́ще рече е́и. крѣпко ѹ҆пова́нїе и҆мѣи дщ̂и моѧ̀·

15

Гь҃ вы́шнїи да́сть ти ра́дость, за ско́рбь ю҆́же претерпѣла е҆си·

Джерела

Holy Bible icon

Іконка:

«Holy bible» icons created by adi_sena — Flaticon

flaticon.com/free-icons/holy-bible