Ostroh BibleКнига пророка Софонії, розділ 3
Шрифт:
Запис:
1
Ý свѣтлыи і҆ и҆зба́вленыи град̑ го́лꙋбь. не слы́ша гла́са н̂и прїѧтъ наказа́нїѧ. на г҃а не ѹ҆пова̀, и҆ къ б҃ꙋ свое́мꙋ не прибли́жисѧ. кнѧ́ѕи в нем̑ ꙗ҆́ко львѝ вы́юще, сꙋдїѧ е҆го ꙗ҆́ко влъци а҆равїистїи не ѻ҆ставлѧ́хꙋ с̂и на ѹ́тро. про̑҇рцы е҆го дꙋхоно́сцы мꙋжи неради́ви. сщ҃еннїи е҆го сквернѧ́тъ ст҃аѧ, и҆ нечествꙋ́ютъ в꙽ зако́нъ. г҃ь же пра́веденъ по́средѣ е҆го и҆ не и́мат̑ сътвори́ти непра́вды. наѹ́тра ѹ҆тро дасть сꙋдъ свои въ свѣтъ, и҆ не ѹ҆кры́сѧ. и҆ не разꙋмѣ непра́вды въ прельще́нїе и҆ не в꙽ побѣдꙋ. въ растлѣнїе низложи́хъ велича́выѧ, и҆щезнꙋтъ до́мы и҆хъ и҆ ѻ҆пꙋщꙋ пꙋтѝ и҆хъ ѿнꙋдь не проходи́тисѧ. и҆щезнꙋтъ гра́ди и҆хъ занѐ не быти ни е҆ді́номꙋ н̂и жи́ти. рѣхъ, ѻ҆ба́че ѹ҆бо́итесѧ менѐ, и҆ прїимѣте наказа́нїе, и҆ не и́мате потреби́тисѧ ѿ ѻ́чїю мое́ю за всѧ̀ е҆ли́ко м꙽стих̑ ѻ҆ нем̑. гото́висѧ ѹ҆ранѝ, и҆стлѣ̀ вс̂е ли́ствїе и҆мъ·
2
Сего ра́ди потръпи менѐ, гл҃етъ г҃ь, въ дн҃ь въскрс̑҇нїѧ мое҆го въ свѣдѣтельство. занѐ сꙋдъ мои въ сон꙽мища ꙗ҆зы́къ прїѧти цр҃ѧ. і҆ и҆злїати на́ нѧ гнѣвъ свои, весь гнѣвъ ꙗ҆́рости моеѧ. занѐ ѻ҆гнем̑ рве́нїѧ моег̑҇ поѧде́на бꙋдетъ вс̂ѧ землѧ̀. ꙗ҆́ко тогда̀ приѻ҆брѧ́щꙋ на лю́ди ꙗ҆зык꙽ в ро̑ и҆хъ, призыва́ти всѣмъ и́мѧ гн҃е, работати е҆мꙋ под̑ и́гом̑ е҆ді́нѣмъ. ѿ конець рѣкъ е҆ѳиѻ҆пїискъ прїимꙋ̀ молѧ́щаѧ м̂ѧ, рас꙽сѣа́нїи принест̑ꙋ жрътвы м̂и·
3
Въ дн҃ь ѻн̑҇ не и́маши постыди́тисѧ ѿ всѣхъ нача́токъ свои҆хъ и́миже нечествова в꙽ м̂ѧ. ꙗ҆́ко тогда̀ ѿи҆мꙋ ѿ тебе ѹ҆кори́зны досажде́нїѧ твое҆го, и҆ ктомꙋ не и́маши приложи́ти велича́тисѧ ѻ҆ горѣ̀ ст҃ѣи мое́и. и҆ ѻ҆ста́влю в꙽ тебѣ̀ лю́ди кро́тки и҆ смире́ны, и҆ бꙋдт̑ꙋ надѣѧ́тисѧ на и҆мѧ гн҃е. ѻ҆ста́нцы і҆и҆л҃евы не сътво́рѧт̑ непра́вды, и҆ не рект̑ꙋ сꙋ́етна, и҆ не и́мат̑ ѻ҆брѣ́стисѧ въ ѹ҆стех꙽ их̑ ꙗ҆зык̑҇ льстив̑҇, занѐ тїи пожирꙋют̑ и ѹ҆гнѣздѧт̑сѧ, и҆ не бꙋдет̑ пострашаѧ́й ихъ·
4
Ра́дꙋисѧ дщ̂и сїѻ́нова ѕѣло, проповѣдаи дщ̂и і҆ерс̑҇лимлѧ, весели́сѧ и҆ преѹ҆крашаисѧ ѿ всего срд̑ца свое҆го дщ̂и і҆е҆рлс̑҇имлѧ. ѿꙗ҆́тъ г҃ь непра́вды твоѧ, і҆ и҆зба́вил̑҇ т̂ѧ ес̑҇ и҆з рꙋкѝ врагъ твоих̑. въцр҃итсѧ г҃ь посредѣ тебе, и҆ не ѹ́зриши зл̂а ктомꙋ̀. въ вре́мѧ ѻ́но реч̑҇ г҃ь і҆ерс̑҇лимꙋ, дръза́и сїѻ́не да не ѻ҆слабѣ́ете рꙋцѣ твоѝ, г҃ь б҃ъ твои в тебѣ̀ си́лен̑҇ спс̑҇ти т̂ѧ. наведет̑ на́ тѧ весе́лїе, и҆ ѻ҆бновит̑ т̂ѧ въ любвѝ е҆мꙋ. и҆ възвесели́тсѧ ѻ҆ тебѣ въ ѹ҆краше́нїе ꙗ҆́ко въ дн҃ь празд̑ника. и҆ съберꙋ сътре́ныѧ, го́ре кт̂о прїимет̑ на́ нѧ поноше́нїе. с̂е аз̑ сътворю̀ в тебѣ менѐ ра́ди, гл҃ет꙽ г҃ь, въ времѧ ѻ́но. и҆ сп҃сꙋ ѹ҆тѣщен̑҇нꙋю, и҆ ѿриновен̑҇нꙋю прїимꙋ̀. и положꙋ ѧ҆̀ в꙽ похвале́нїе, і҆ и҆мени́ты въ всю̀ зе́млю. и҆ постыдѧт̑сѧ въ времѧ ѻ́но е҆гда добро̀ ва́мъ сътворю̀, и҆ въ вре́мѧ е҆гда прїимꙋ в̂ы, занѐ дахъ в̂ы и҆мени́ты въ похвале́нїе въ всх̑ѣ лю́дехъ землѧ̀, възвраща́ти м̂и плѣн꙽ники ва́ша пред̑ ва́ми, гл҃етъ г҃ь·