Ostroh BibleПерше соборне послання св. апостола Івана, розділ 3
Шрифт:
Запис:
1
Ви́дите, каковꙋ любо́вь дал꙽ е҆сть ѿц҃ъ намъ да чада бж҃їа нарече́мсѧ, и҆ е҆смы. сего ради ми́ръ не вѣсть васъ, занѐ не позна̀ е҆го·
2
възлю́бленїи, нн҃ѣ ча́да бж҃їѧ е҆смы, и҆ не ѹ҆̀ ꙗ҆́ви́сѧ чт̂о бꙋ́дем꙽. вѣ́мы же ꙗ҆ко а҆ще ꙗ҆ви́тсѧ, подобни е҆мꙋ бꙋ́демъ, и҆ ѹ҆зримъ е҆го ꙗ҆́коже е҆сть·
3
И҆ всѧ́къ и҆мѣѧ҆ѝ надеждꙋ свою на́нь, ѻ҆чищает̑ себе, ꙗ҆́коже ѻ҆́нъ чи́стъ е҆сть. всѧ́к꙽ творѧѝ грѣх꙽, и҆ беззако́нїе творит̑, и҆ грѣхъ е҆сть беззако́нїе·
4
И҆ вѣсте, ꙗ҆ко ѻ҆́нъ ꙗ҆ви́сѧ, да грѣхи наша въз꙽метъ. и҆ грѣха̀ в немъ нѣсть·
5
Всѧк̑҇ и҆же ѻ҆ немъ пребываѧѝ, не съгрѣша́е҆тъ. всѧ́къ съгрѣшаѧѝ не видѣ̀ е҆го, ни разꙋм̀ѣ е҆го·
6
Ча́дца, никто́же да льститъ васъ. творѧѝ пра́вдꙋ, пра́ведникъ е҆сть. ꙗ҆́коже ѻ҆́нъ пра́веденъ е҆сть. творѧѝ грх̑ѣ, ѿ непрїѧ́зни е҆сть, ꙗ҆́ко ѿ и҆спе́рва неприѧ́знь съгрѣша́е҆тъ. сего ради ꙗ҆ви́сѧ сн҃ъ бж҃їи, да разрꙋ́шитъ дѣ́ла непрїѧ́знина·
7
Всѧ́къ роже́ныи ѿ б҃а, грѣха̀ не творитъ. ꙗ҆́ко сѣмѧ е҆го въ немъ пребыва́етъ, и҆ не мо́жетъ съгрѣшати, ꙗ҆ко ѿ б҃а родисѧ·
8
Сего̀ ради ꙗ҆вле́на сꙋть ча́да бж҃їа, и҆ ча́да непрїѧ́знена·
9
зач̑҇, ов҃·
10
Всѧ́къ не творѧѝ пра́вдꙋ, нѣ́сть ѿ бг҃а, и҆ не любѧѝ брата свое҆го. ꙗ҆ко с̂е е҆сть ѻ҆бѣтова́нїе е҆же слы́шасте и҆спе́рва, да лю́бимъ дрꙋгъ дрꙋга·
11
Не ꙗ҆́коже ка́и҆нъ, ѿ непрїѧ́зни б̂ѣ, и҆ закла̀ брата свое҆го. и҆ за кꙋ́ю вин̀ꙋ закла̀ е҆го; ꙗ҆́ко дѣ́ла е҆го лꙋка́ва бѣша, а҆ бра́та е҆го пра́ведна·
12
Не чюди́тесѧ братїѧ моѧ, а҆ще ненави́дитъ васъ миръ. м̂ы вѣ́мы ꙗ҆ко преи҆дохомъ ѿ смерти въ живот꙽, ꙗ҆ко лю́бимъ братїю. не любѧѝ б̂о бра́та, пребывает̑ въ смер꙽ть. всѧ́къ ненавидѧѝ брата свое҆го, чл҃коѹ҆бїи́ца е҆сть·
13
И҆ вѣсте ꙗ҆́ко всѧ́къ чл҃коѹ҆бїи́ца не и҆́мать живота̀ вѣ́чнаго въ себѣ̀ пребываю҆ща. ѻ семъ позна́хомъ любовь, ꙗ҆́ко ѻ҆́нъ по насъ дш҃ꙋ свою положѝ. и҆ м̂ы до́лъжни е҆смы по бра́тїи дш҃а полагати·
14
Иже ѹ҆бо и҆́мать бога́тьство ми́ра сего, и҆ ви́дитъ бра́та свое҆го требꙋ́юща и҆ затворит̑ ѹ҆тробꙋ свою ѿ него, ка́ко любы бж҃їа пребываетъ в не́м꙽; ча́дца моа, не лю́бимъ сло́вомъ и҆ ꙗ҆́зы́комъ, н̂о дѣ́ломъ і҆ и҆́стиною. и҆ ѻ҆ сем̑ разꙋмѣ́емъ ꙗ҆ко ѿ и́стины е҆смы, и҆ пред нимъ смирѧ́емъ срд̑ца на́ша. занѐ а҆ще зазираетъ намъ на́ше срд̑це ꙗ҆́ко бо́лїи е҆сть б҃ъ срд̑ца нашего и҆ вѣсть вс̂ѧ·
15
зач̑҇. ог҃·
16
Възлю́бленїи, а҆ще срд̑це наше не за́зритъ намъ. дер꙽знове́нїе и҆́мамы къ бг҃ꙋ. е҆гоже а҆ще про́симъ, прїе́м꙽лемъ ѿ него, а҆ще за́повѣди е҆го съблюда́емъ, и҆ ѹ҆го́днаѧ предъ нимъ творимъ. и҆ сїѧ е҆́сть за́повѣдь е҆го да вѣ́рꙋемъ въ и́мѧ сн҃а е҆го і҆с҃ х҃а, и҆ лю́бимъ дрꙋгъ дрꙋга, ꙗ҆́коже далъ е҆сть за́повѣдь на́мъ·
17
И҆ съблюдааѝ за́повѣди е҆го, в не́мъ пребываетъ, и҆ то́и в немъ. и҆ ѻ҆ се́мъ разꙋмѣе҆мъ ꙗ҆ко пребывае҆тъ въ насъ ѿ дх҃а, е҆гоже да́лъ е҆сть намъ·