Слава Героям України!
Перша книга царів (Третя книга царств)

Ostroh BibleПерша книга царів (Третя книга царств), розділ 1

Шрифт:

Запис:

1

И цр҃ь дв҃дъ бы́сть состарѣ́въсѧ. и҆ прешед̑ дн҃и своѧ. и҆ ѻ҆дѣва́хꙋ и҆̀ ри́зами мно́гими. и҆ не съгрѣва́шесѧ·

2

И҆ рѣша ѻ҆́троцы е҆мꙋ да пои҆́щемъ господи́нꙋ свое҆мꙋ цр҃ю. дв҃ица ѹ́ныи и҆ пред̑ста́нетъ цр҃еви. и҆ бꙋдетъ грѣ́ющи е҆го, и҆ да лежи́тъ с ни́мъ, и҆ съгрѣ́етъ господи́на на́шего цр҃ѧ·

3

И҆ възыска́ша ѹ҆́нотка до́бры въ всемъ предѣ́ли і҆и҆л҃евѣ. и҆ ѻ҆брѣто́ша а҆виса́нꙋ сꙋман꙽тѧны́ню. и҆ приведо́ша ѧ҆̀ къ цр҃ю·

4

И҆ б̂ѣ ю҆́нотка добра̀ видѣ́нїемъ ѕѣло. и҆ бы́сть грѣ́ющи цр҃ѧ, и҆ слꙋжа́щи е҆мꙋ. цр҃ь же не позна́ше еѧ̀·

5

И҆ посем̑ а҆до́нїѧ сн҃ъ а҆сги́ѳовъ под̑не́съсѧ гл҃ѧ а҆́зъ и҆́мамъ црс̑҇твова́ти. и҆ сътворѝ себѣ̀ колесни́ца и҆ ко́нѧ, и҆ н҃, мꙋжъ и҆же хожда́хꙋ пред̑ ни́мъ·

6

И҆ не ѻ҆ста́ви е҆го ѿцъ е҆го никогда́же гл҃ѧ почто̀ с̂е т̂ы та́ко твори́ши. и҆ б̂ѣ то́и кра́сенъ зра́комъ ѕѣ́ло·

7

и҆ того̀ роди́лъ по а҆весоло́мѣ·

8

И҆ бѣша совѣти е҆го съ і҆ѻ҆а́вомъ сн҃омъ сарꙋиа́совымъ. и҆ съ вїа҆ѳа́ромъ і҆е҆ре́ѻ҆мъ. и҆ помага́хꙋ въ слд̑ѣ а҆донїѧ́·

9

Садо́к же і҆е҆ре́и. и҆ ванѣѧ сн҃ъ и҆ѻ҆а҆наданїи́нъ. и҆ наѳа́нъ про̑҇ркъ, и҆ семеи́нъ и҆ рисі́и и҆ сн҃ове си́лнїи, двд҃вѣ не бѣша по а҆до́нїи·

10

И҆ жрѧ́ше а҆до́нїѧ ѻ҆́вца и҆ те́лца и҆ а́гнеца. при ка́мени зое҆ле́ѳѣ. и҆же ѻ҆блежа́ше ѹ҆́стїе кла́дѧѕю роги́лѧ. и҆ призва̀ вс̂ю бра́тїю свою, сн҃ы цр҃евы. и҆ вс̂ѧ мꙋжа і҆ѹ́довы ѻ҆́троки цр҃евы. наѳа́на же про̑҇рка и҆ ване́ѧ. и҆ вс̂ѧ си́лнїи. и҆ соло́мона бра́та свое҆го не зва̀·

11

И҆ рече наѳа́нъ къ вирсаві́и ма́тери соло́мони гл҃ѧ·

12

Слы́шала л̂и е҆си ꙗ҆́ко црс̑҇твꙋ́етъ а҆до́нїѧ. сн҃ъ а҆сги́ѳы. господи́нъ нашъ дв҃дъ не вѣ́дѣ. и҆ н҃нѣ прїидѝ совѣща́ю т̂и совѣтъ, і҆ и҆зба́виши дш҃ꙋ свою и҆ дш҃ꙋ сн҃а свое҆го соло́мона·

13

Прїидѝ и҆ вни́ди къ цр҃ю дв҃дꙋ. и҆ речеши к не́мꙋ гл҃ющи, нѣ́си л̂и г҃и мои цр҃ю клѧ́лсѧ рабѣ̀ свое́и пред̑ гм҃ъ бм҃ъ гл҃ѧ. ꙗ҆ко соло́монъ сн҃ъ твои црс̑҇твꙋе҆тъ по мн̂ѣ. и҆ то́и сѧ́детъ на престо́лѣ мое́мъ·

14

Чт̂о с̂е е҆́сть да црс̑҇твꙋетъ а҆до́нїѧ, и҆ с̂е бꙋ́детъ гл҃юще тебѣ съ цр҃емъ, и҆ а́зъ вни́дꙋ въ слѣ́дъ тебѐ и҆ сконча́ю гл҃ъ тво́и·

15

И҆ вни́де вир꙽саві́ѧ къ цр҃ю въ ло́жницꙋ, и҆ цр҃ь состарѣ́лсѧ бѧ́ше ѹ҆же ѕѣ́ло, и҆ ави́са сꙋман꙽тѧны́ни бѧ́ше слꙋжащи цр҃ю·

16

И҆ прикло́ньшесѧ вир꙽савїѧ, поклони́сѧ цр҃еви. и҆ рече цр҃ь что̀ т̂и е҆сть·

17

ѻ҆на́ же рече г҃и мои цр҃ю. т̂ы клѧ́сѧ пред̑ гм҃ъ бм҃ъ твои҆мъ рабѣ̀ твое́и. ꙗ҆́ко црс̑҇твꙋ́етъ сн҃ъ твои соло́монъ по мн̂ѣ, и҆ то́и сѧ́детъ на прс̑҇тлѣ мое҆мъ·

18

И҆ с̂е нн҃ѣ а҆до́нїѧ црс̑҇твꙋ́ет꙽, и҆ ты̀ господи́не мои цр҃ю не вѣ́си·

19

И҆ поже́рлъ е҆сть телца̀ и҆ а́гнеца. и ѻ́вца мно́жество. и҆ созва̀ вс̂ѧ сн҃ы цр҃евы. и҆ а҆вїа҆ѳа́ра жерца̀ и҆ѻ҆а́ва. кнѧ́ѕѧ си́лныхъ. соло́мона же раба̀ твое҆го не призва̀·

20

Ты́ же г҃и мои цр҃ю ѻ҆́чи всего і҆и҆л҃ѧ к тебѣ возира́ют̑ да възвѣсти́ши и҆мъ кт̂о сѧ́детъ на прс̑҇тѣ господи́на мое҆го и҆ цр҃ѧ·

21

И҆ бꙋдетъ ꙗ҆́ко ѹ҆сне́тъ господин̑҇ мои цр҃ь съ ѿц҃ы свои́ми. и҆ бꙋ́девѣ а҆зъ и҆ сн҃ъ мо́и соло́монъ грѣшна·

22

И҆ быс̑҇ е҆ще е́и гл҃ющи съ цр҃емъ и҆ наѳа́нъ про̑҇ркъ прїиде·

23

И҆ възвѣсти́ша цр҃ю гл҃юще с̂е наѳа́нъ про̑҇ркъ и҆ вни́де пред̑ лицѐ цр҃ево. и҆ поклони́сѧ цр҃ю пред̑ лицемъ е҆го до землѧ̀·

24

И҆ рече наѳа́нъ г҃и мо́и цр҃ю. ты́ ли рече а҆до́нїи да црс̑҇твꙋ́етъ по мнѣ̀. и҆ да сѧ́детъ на прс̑҇тлѣ мое҆мъ·

25

Ꙗ҆́ко сни́де днс̑҇ь и҆ закла̀ те́лца, и҆ ꙗ҆гнѧ́та. и҆ ѻ҆вца̀ въ мно́жество. и҆ созва̀ вс̂ѧ сн҃ы цр҃вы и҆ кнѧ́ѕѧ си́лных̑. и҆ а҆вїа҆ѳа́ра и҆ере́ѧ, и҆ с̂е сꙋть ꙗ҆дꙋщи и҆ пїю́щи пред̑ ним̑. и рѣша да живе́тъ цр҃ь а҆до́нїѧ·

26

И менѐ самого раба̀ твое҆го. и҆ садо́ка і҆ере́ѧ. и҆ ванѣѧ сн҃а и҆ѻ҆да́ева. и҆ соло́мона раба̀ твое҆го не зва̀·

27

ѿ господи́на л̂и цр҃ѧ мое҆го бы́сть гл҃ъ се́и. не сказа̀ б̂о рабꙋ̀ свое҆мꙋ, кт̂о сѧ́дет̑ на прс̑҇тлѣ господи́на мое҆го цр҃ѧ по нем̑·

28

И҆ ѿвѣща̀ цр҃ь дв҃дъ, и҆ рече зовѝ м̂и вирсавїю. и҆ вни́де вирсавїѧ, и҆ ста̀ пред̑ цр҃емъ·

29

И҆ клѧ́тсѧ цр҃ь и҆ рече, жи́въ г҃ь и҆же и҆зба́ви дш҃ꙋ мою̀ ѿ всеѧ̀ печа́ли. ꙗ҆́коже клѧх̑ ти сѧ пред̑ гм҃ъ бм҃ъ і҆и҆л҃евымъ гл҃ѧ ꙗ҆́ко соло́монъ сн҃ъ твои, се́и црс̑҇твꙋ́етъ по мнѣ̀. и҆ то́и сѧ́детъ на прс̑҇тлѣ моем̑ въ менѐ мѣсто. ꙗ҆́ко та́ко сътворю̀ е҆мꙋ въ дне́шнїи дн҃ь·

30

И҆ преклони́сѧ вирсавїѧ лице́мъ на́ землю, и҆ поклони́сѧ цр҃еви. и҆ рече да живе́тъ господи́нъ мо́и цр҃ь дв҃дъ въ вѣ́ки·

31

И҆ рече дв҃дъ цр҃ь. призовѝ м̂и садо́ка жер̑҇ца̀ и҆ наѳа́на про̑҇рка. и҆ ванѣѧ сн҃а и҆ѻ҆да́е҆ва. и҆ въшед̑ше ста́ша пред̑ цр҃емъ·

32

И҆ рече и҆мъ цр҃ь, пои҆мѣте съ собо́ю рабы̀ господи́на свое҆го. и҆ всади́те сн҃а мое҆го соло́мона на м꙽ща̀ моѐ. и҆ ведѣте и҆̀ на ѻ҆лта́рь·

33

И҆ да пома́жет꙽ е҆го т̂ꙋ садо́къ і҆ере́и и҆ наѳа́нъ про̑҇ркъ на црс̑҇тво въ і҆и҆л҃и і҆ и҆ѹ́дѣ. и҆ въстрꙋби́те ро́гомъ. и҆ речетѐ живе́тъ цр҃ь соло́монъ·

34

І҆ и҆зыидѣте и҆ в̂ы въ слд̑ѣ е҆го. и҆ вни́детъ и҆ сѧ́детъ на прс̑҇тлѣ мое҆мъ. ꙗ҆́ко то́и црс̑҇твꙋ́етъ въ моѐ мѣ́сто. и҆ а́зъ заповѣ́дахъ да бꙋдет̑ властели́нъ, надъ і҆и҆л҃емъ і҆ и҆ѹ́дою·

35

И҆ ѿвѣща́въ и҆ ванѣѧ́ сн҃ъ и҆ѻ҆а҆нада́евъ, ц҃рю и҆ рече. да бꙋдет꙽ та́ко вѣренъ г҃ꙋ б҃ꙋ гл҃ъ се́и господи́на мое҆го цр҃ѧ·

36

Ꙗ҆́коже е҆сть г҃ь съ господи́номъ мои҆мъ цр҃емъ. та́ко да бꙋдетъ и҆ с꙽ соло́мономъ. и҆ да възвели́читъ прс̑҇етлъ е҆го паче прс̑҇тла господи́на мое҆го дв҃да·

37

И҆ сни́де садо́къ і҆е҆ре́и, и҆ а҆наѳа́нъ про̑҇ркъ. и҆ ванѣѧ́ сн҃ъ и҆ѻ҆да́евъ. и҆ хере́ѳ꙽ѳи и҆ ѻ҆ ѳелеѳїи́. и҆ всади́ша соло́мона на м꙽ща̀ цр҃ѧ двд̑ва. и҆ възведо́ша и҆̀ на ѻ҆лтар̑҇.

38

И взѧ́тъ садо́къ і҆е҆ре́и ро́гъ съ и҆еле́ѻм̑ ѿ скѵ́нїѧ. и҆ помаза̀ соло́мона, и҆ въстрꙋби́ша ро́гомъ, и҆ рѣша вс̂и лю́дїе, живе́тъ цр҃ь соло́монъ·

39

И҆ възыидо́ша вс̂и лю́дїе въслѣд꙽ е҆го. и҆ ликова́хꙋ в ли́цѣхъ, и҆ веселѧ́хꙋсѧ весе́лїемъ вели́кимъ, и҆ рас꙽сѣде́сѧ землѧ̀ ѿ гласа и҆хъ·

40

И҆ слы́ша а҆до́нїѧ и҆ вс̂и и҆збра́ннїи е҆го, и҆ тїи бѧ́хꙋ сконча́ли ѹ҆жѐ ꙗ҆дꙋще, и҆ слы́ша іѻ҆а́въ гла́съ ро́жныи, и҆ рече чїи́ глас̑҇ е҆сть гра́дꙋ шꙋмѧ́щꙋ·

41

И҆ с̂е е҆мꙋ е҆щѐ гл҃ющꙋ. и҆ се́и і҆ѻ҆а҆наѳа́нъ сн҃ъ и҆а҆вїа҆ѳа́рь і҆е҆ре́ѧ прїиде. и҆ рече а҆до́нїѧ, вни́ди ꙗ҆́ко мꙋжъ си́лныи т̂ы е҆си. и҆ бл҃га́ѧ възвѣща́еши·

42

И҆ ѿвѣща̀ і҆ѻ҆а҆наѳа́нъ и҆ рече, и҆звѣстно господи́нъ нашъ цр҃ь дв҃дъ поставѝ соло́мона цр҃ем꙽·

43

И҆ посла̀ с ни́ми цр҃ь садо́ка і҆е҆ре́ѧ, и҆ наѳа́на про̑҇рка. и҆ ванѣѧ́ сн҃а и҆ѻ҆да́ева. и҆ хереѳі́ѧ, и҆ фелеѳїю́, и҆ всади́ша и҆̀ на м꙽ща̀ цр҃ево·

44

И҆ помаза́ста и҆̀ садо́къ і҆е҆ре́и, и҆ наѳан̑҇ про̑҇рк꙽ на црс̑҇тво на ѻ҆лтарѝ. и҆ взыидо́ша ѿтꙋдꙋ веселѧ́щесѧ, и҆ то́и т̂и е҆сть бы́лъ шꙋмъ гра́да. и҆ гласъ и҆же слы́шасте·

45

И҆ сѣ́де соло́монъ на прс̑҇тлѣ црс̑҇тѣмъ·

46

И҆ внидо́ша рабѝ цр҃еви блс̑҇ви́ти господи́на на́шего цр҃ѧ дв҃да гл҃юще. да ѹ҆бл҃житъ г҃ь да ѹ҆бл҃житъ и҆́мѧ соломоне сн҃а твое҆го, паче и҆́мени твое҆го, и҆ да възвели́читъ прс̑҇тлъ е҆го. па́че прс̑҇тола твое҆го. и҆ поклони́сѧ цр҃ь къ ѻ҆дрꙋ е҆го·

47

И҆ си́це рече цр҃ь. блс̑҇вен꙽ г҃ь б҃ъ і҆и҆л҃евъ. и҆же да́стъ днесь ѿ сѣмене мое҆го, на прс̑҇тлѣ мое҆мъ. и҆ ѻ́чи моѝ с̂е ви́дѣста·

48

И҆ ѹ҆жасо́шасѧ ѹ́жасомъ, и҆ въста́ша вс̂и и́збра́ннїи а҆до́нїе҆вы. і҆ и҆дѧ́хꙋ кож̑до пꙋте́мъ свои́мъ·

49

И҆ а҆до́нїѧ ѹ҆боѧ́сѧ ѿ лица̀ соло́монѧ. и҆ въстав̑҇ и ѿи́де. и҆ ꙗ҆́сѧ за ро́гъ ѻ҆лтарѧ̀, и҆ възвѣсти́ша соло́монꙋ гл҃юще. с̂е а҆до́нїѧ ѹ҆боꙗ҆́сѧ ѿ лица̀ цр҃ѧ соло́мона, и҆ держи́тсѧ за ро́гъ ѻ҆лтарѧ̀ гл҃ѧ. да клене́тъ м̂и сѧ цр҃ь днесь ꙗ҆ко да не ѹ҆бїетъ раба̀ свое҆го ѻ҆рꙋжие҆мъ·

50

И рече соло́монъ, а҆ще бꙋдет̑ съ сн҃ы си́лныхъ т̂о ни власъ главы̀ е҆го ѹ҆падет̑ на́ землю. и҆ а́ще ѕло́ба ѻ҆брѧ́шетсѧ в нем̑ потом̑, т̂о да ѹ́мретъ·

51

И҆ посла̀ цр҃ь соло́мон̑҇, и҆ сведо́ша и҆̀ со ѻ҆лтарѧ̀, и҆ поклони́сѧ цр҃ю соло́монꙋ, и҆ рече е҆мꙋ соло́мон̑҇ и҆дѝ в дом̑ свои·

Джерела

Holy Bible icon

Іконка:

«Holy bible» icons created by adi_sena — Flaticon

flaticon.com/free-icons/holy-bible