Ostroh BibleПерша книга царів (Третя книга царств), розділ 17
Шрифт:
Запис:
1
И прїиде и҆лїѧ̀ про̑҇рк꙽ ѿ ѳезві́ѧ галаа́дъскїѧ къ а҆хаа́вꙋ, и҆ рече, жи́въ г҃ь б҃ъ і҆и҆л҃въ и҆же пред̑стою̀ пред ни́мъ. а҆ще бꙋдетъ в лѣто с̂и роса̀ и҆л̂и дождъ, то́лїи ѿ ѹ́стъ словесѝ мое҆го·
2
И҆ бы́сть гл҃ъ гн҃ь къ и҆лїѝ, и҆дѝ ѿсю́дꙋ на восто́къ. и҆ скры́исѧ в꙽ потоцѣ хора́ѳа прѧ́мо лицꙋ̀ і҆ѻ҆рда́новꙋ·
3
И҆ бꙋдеши пи́ти ѿ пото́ка во́дꙋ и҆ вра́номъ заповѣ́дахъ препита́ти т̂ѧ тꙋ̀·
4
И҆ сътворѝ и҆лїѧ̀ по г҃лꙋ гн҃ю, и҆ сѣдѣ при пото́цѣ хора́ѳи прѧ́мо лицꙋ̀ і҆ѻ҆рда́новꙋ·
5
И҆ вра́нове приноша́хꙋ е҆мꙋ хлѣ́бы заѹ́тра, и҆ мѧ́са к ве́черꙋ, и҆ ѿ пото́ка пїꙗ҆́ше во́дꙋ·
6
И҆ бы́сть по дн҃ехъ и҆сшѐ и҆с꙽то́чникъ. ꙗ҆́ко не бѣ̀ до́жда на́ землю·
7
И҆ бы́сть гл҃ъ гн҃ь къ и҆лїѝ гл҃ѧ·
8
Въста́ни і҆ и҆дѝ въ саре́ѳꙋ сидо́ньскꙋю и҆ пребꙋди та́мо. се́ бо заповѣдахъ т̂ꙋ женѣ̀ вдови́ци препита́ти т̂ѧ·
9
И҆ въста́въ и҆́де въ саре́ѳꙋ сидо́ньскꙋю. и҆ прїиде къ вра́томъ гра́да, и҆ с̂е т̂ꙋ жена̀ вдови́ца събира́ющи дровца, и҆ възопѝ съзад̑и̑ и҆лїѧ̀, и҆ рече е́и. принесѝ ѹ҆́бо ма́ло воды̀ в꙽ сосꙋ́дѣ и҆ да пїю·
10
І҆ и́де взѧти и҆ възопѝ въ слѣдъ е҆ѧ̀ и҆лїѧ̀. и҆ рече прїимѝ ѹ҆бо ѹ҆крꙋхъ хлѣба в рꙋцѣ свое́и и҆ да ꙗ҆́м꙽·
11
И рече жена̀, жи́въ г҃ь б҃ъ мои а҆ще е҆сть въ сокро́вищи мое҆мъ чт̂о. н̂о то́кмо при́горща мꙋкѝ въ водоно́сѣ, и҆ ма́ло ма́сла въ чва́нцѣ. и҆ с̂е а҆зъ събира́ю дв̂ѣ полѣнцы. и҆ вни́дꙋ и҆ сътворю̀ себѣ̀ и҆ дѣтемъ свои҆мъ и҆ ꙗ҆́ми и҆ ѹ́мрем̑·
12
И҆ рече к ней и҆лїѧ̀. потщи́сѧ вни́ди и҆ сътворѝ ꙗ҆́коже рече. и҆ сътвори́ ми ѿтꙋдꙋ ѻ҆прѣ́снокъ ма́лъ пре́жде принесѝ м̂и. себѣ̀ же и҆ ча́домъ своим̑ сътвори́ши послѣжде·
13
Ꙗ҆́ко та́ко гл҃етъ г҃ь б҃ъ і҆и҆л҃евъ водоно́съ мꙋкѝ не ѻ҆скꙋдѣ́етъ, и҆ чва́нецъ ма́сла не ѹ҆мали́тсѧ. до дн҃е дондеже дасть г҃ь до́ждъ на́ землю·
14
І҆ и́де жена̀ и҆ сътворѝ, по гл҃ꙋ и҆лїи҆нꙋ̀ и҆ да́сть е҆мꙋ, и҆ ꙗ҆сть сам̑, и҆ та̀ и҆ ча́да е҆ѧ̀·
15
И҆ съсꙋдъ мꙋ́чныи не ѻ҆скꙋдѣ. и҆ чва́нецъ ма́сла не ѹ҆мали́сѧ по гл҃ꙋ гн҃ю и҆же гл҃а рꙋко́ю и҆лїи҆но́ю·
16
Бы́сть по си́хъ и҆ разболѣсѧ сн҃ъ господы́нѧ до́мꙋ. и҆ бо́лѣзнь е҆го бѣ̀ крѣ́пка ѕѣ́ло, до́н꙽деже и҆зы́иде ѿ него дх҃ъ е҆го·
17
И҆ реч̑҇ къ и҆лїѝ чт̂о мнѣ̀ и҆ тебѣ чл҃че бж҃їи, вни́де къ мнѣ въспомѧнꙋти непра́вдъ моих̑, и҆ ѹ҆мори́ти сн҃а мое҆го·
18
И҆ рече и҆лїѧ̀ къ женѣ̀, да́ждь м̂и сн҃а твое҆го, и҆ взѧ́тъ е҆го ѿ ло́на е҆ѧ̀ и҆ възнесѐ и҆̀ в го́рницꙋ, и҆дѣже са́мъ т̂ꙋ почива́ше, и҆ положѝ и҆̀ на ѻ҆дрѣ свое́мъ·
19
И҆ възопѝ и҆лїѧ̀ къ г҃ꙋ и҆ рече, ѹ҆вы́ мнѣ г҃и свѣдѣтелю вдовы̀ ѹ҆ неꙗ҆́же нн҃ѣ а҆зъ пребыва́ю, т̂ы ѻ҆ѕлобѝ е҆же ѹ҆мори́ти сн҃а е҆ѧ̀·
20
И҆ дꙋнꙋ на ѻ҆тро́чище три́жды, и҆ призва̀ г҃а и҆ рече, г҃и бж҃е мо́и да възврати́тсѧ ѹ҆бо дш҃а ѻ҆тро́чища сего во́нь и҆ бы́сть та́ко·
21
И҆ възопѝ ѻ҆тро́чищъ. и҆ сведѐ и҆̀ съ го́рницы в домꙋ и҆ да́сть и҆̀ мт҃ри е҆го. и҆ рече и҆лїѧ̀ ви́ждъ ꙗ҆ко жи́въ е҆сть сн҃ъ твои·
22
И҆ рече жена̀ къ и҆лїѝ, с̂е а́зъ разꙋмѣхъ ꙗ҆́ко чл҃къ бж҃їи е҆си ты̀, и҆ гл҃ъ гн҃ь въ ѹ҆стѣхъ твои҆х꙽ и҆́стиненъ·