Ostroh BibleПерша книга Самуїлова (Перша книга царів), розділ 28
Шрифт:
Запис:
1
И бы́сть въ дн҃и т̂ы и҆ събра́шасѧ и҆ноплеме́нницы в пол̑҇ки своѧ, и҆зыитѝ и҆ бра́тисѧ съ і҆и҆л҃ьты. и҆ реч̑҇ а҆кхꙋсъ къ дв҃дꙋ. разꙋмѣѧ разꙋмѣи, ꙗ҆́ко со мно́ю и҆сходи́ши на́ брань, т̂ы и҆ мꙋжи твои·
2
И҆ рече дв̂дъ къ а҆кхꙋсꙋ ѿ нн҃ѣ да разꙋмѣ́еши ꙗ҆́ко сътвори́тъ ра́бъ твой. и҆ рече а҆къхꙋ́съ къ дв҃дꙋ. тѣмже нача́лника во́емъ, и҆ храни́телѧ поставлѧ́ю т̂ѧ въ вс̂ѧ дн҃и·
3
И҆ самоил̑҇ ѹ҆ме́рлъ б̂ѣ и҆ рыда́ше по немъ ве́сь і҆и҆л҃ь. и҆ погребо́ша и҆̀ в сармаѳе́мѣ въ градѣ е҆го и҆ саѹ́лъ и҆збѝ во́лхвы, и҆ разꙋмники землѧ̀ свое҆ѧ·
4
И҆ събра́вшесѧ и҆ноплеме́нницы пришед̑ше ста́ша в сано́мѣ. и҆ събра̀ саѹ́лъ вс̂ѧ мꙋжи і҆и҆л҃ѧ, и҆ пришед̑ше ста́ша в гелвꙋ́и·
5
И҆ ви́дѣ саѹ́лъ по́лки и҆ноплеме́нничи ѹ҆боѧ́сѧ и҆ ѹ҆жасе́сѧ срд̑це е҆го ѕѣло·
6
И҆ въпросѝ саѹ҆лъ г҃а. и҆ не ѿвѣща̀ е҆мꙋ г҃ь ничесо́же, ни въ снѣ̀ ни ꙗ҆́ве. ни прро̑҇ки·
7
И҆ рече саѹ҆лъ ѻ҆́трокомъ свои҆мъ. пои҆щи́те м̂и жены̀ ꙗ҆́же и҆́мать волхвова́нїе в рꙋцѣ̀, і҆ и҆дꙋ̀ к неи въпрошꙋ̀ и҆̀. и҆ рѣша ѻ҆́троцы е҆го к немꙋ. с̂е жена̀ ꙗ҆́же и҆́мать в рꙋцѣ̀ волшве́нїѧ въ е҆ндо́ре·
8
И҆ съкры́сѧ саѹ́лъ, и҆ ѻ҆блече́сѧ в ризы и҆́ны. і҆ и҆дѧ́ше са́мъ и҆ дв̂а мꙋжа с ни́мъ. и҆ прїиде но́щїю къ женѣ̀·
9
И҆ рече саѹ́лъ повражѝ м̂и, и҆мѣю҆щи в рꙋцѣ волшве́нїѧ. и҆ приведѝ м̂и е҆гоже рекꙋ ти·
10
И҆ рече е҆мꙋ жена̀ с̂е нн҃ѣ т̂ы самъ вѣси, е҆ли́ко сътворѝ саѹ́лъ, и҆ ка́ко расточѝ и҆мꙋща в рꙋка́хъ волшве́нїѧ, и҆ разꙋмныѧ на землѝ се́и. и҆ ка́ко с̂е т̂ы ло́виши дш҃ꙋ мою. да ѹ҆мори́ши ю҆̀·
11
И҆ клѧ́тсѧ к неи саѹ́лъ гл҃ѧ. жи́въ г҃ь а҆ще срѧ́щетъ т̂ѧ непра́вда ѻ҆ словесѝ семъ·
12
И҆ рече жена саѹ́лови. кого възведꙋ̀ ти. и҆ рече саѹ́лъ само́ила възведѝ м̂и·
13
И҆ ви́дѣ жена̀ само́ила и҆ възъгласѝ гла́сомъ, и҆ рече жена̀ к саѹ́лꙋ, почт̂о м̂ѧ прельстѝ и҆ ты̀ е҆си саѹ́лъ·
14
И҆ рече е́и цр҃ь, не бо́исѧ и҆зрещѝ, ꙗ҆́коже ви́дѣ. и҆ рече е҆мꙋ жена̀. богѝ ви́дѣх꙽ въсходѧ́ща ѿ землѧ̀·
15
И҆ рече е́и цр҃ь ꙗ҆́ко въ что́же е҆сть ѻ҆́бразъ е҆го и рече е҆мꙋ жена̀. ви́дѣхъ мꙋжа ра́но сходѧ́ща ѿ землѧ̀. и҆ с̂е ѻ҆болче́нъ ѻ҆дѣꙗ҆́ломъ. и҆ разꙋмѣ саѹ́лъ ꙗ҆́ко само́илъ е҆сть. и҆ положѝ лице своѐ на землѝ. и҆ поклони́сѧ е҆мꙋ до зем̑лѧ.
16
И҆ рече е҆мꙋ само́илъ. чт̂о с̂е нꙋдиши м̂ѧ взыитѝ м̂и. и҆ рече саѹ́лъ скорблю̀ ѕѣло, ꙗ҆́ко и҆ноплеме́нницы въю́ютъ на́ мѧ, и҆ г҃ь ѿстꙋпѝ ѿ менѐ, и҆ ѹ҆же не послꙋшае҆тъ менѐ ктомꙋ. ни рꙋка́ми прро̑҇ческими, ни въ снѣхъ. ни въ ꙗ҆вле́нїи. и҆ нн҃ѣ призва́х тѧ да наста́виши м̂ѧ чт̂о сътворю̀·
17
И҆ рече само́ил̑҇ чт̂о въпраша́еши м̂ѧ а҆ г҃ь ѿстꙋпил̑҇ е҆сть ѿ тебѐ и҆ г҃ь ѹ҆же съ ю҆нѣ́ишим꙽ тебе·
18
И҆ сътвори́лъ е҆сть тебѣ, ꙗ҆́коже гл҃а мно́ю. и҆ ѿи́метъ г҃ь црс̑҇тво твое из̑ рꙋкꙋ твою, и҆ вда́сть и҆̀ ближнемꙋ ти дв҃дꙋ·
19
Поне́же т̂ы не послꙋша гла́са гн҃ѧ. и҆ не и҆спо́лни гнѣва ꙗ҆́рости е҆го на а҆м꙽мали́цѣ. гл҃а ради того̀ сътворѝ тебѣ г҃ь с̂и въ дн҃и сїи·
20
И҆ преда́сть г҃ь і҆и҆л҃ѧ и҆с тобо́ю, в рꙋки и҆ноплеме́нникъ. и҆ ѹ́тро т̂ы и҆ сн҃ове твоѝ падꙋтъ с тобо́ю, и҆ по́лкъ і҆и҆л҃евъ да́сть г҃ь в рꙋцѣ и҆ноплеме́нъникъ·
21
И҆ потща́всѧ саѹ́лъ ꙗ҆́коже стоѧ̀ и҆ падѐ на землѝ. и҆ възбоѧ́сѧ ѕѣло ѿ лица̀ словесѐ само́и҆лѧ. и҆ не бы́сть ктомꙋ̀ крѣ́пости в немъ. ꙗ҆́ко не ѧ́лъ хлѣба ве́сь дн҃ь то́и и҆ вс̂ю но́щь т̂ꙋ·
22
И҆ вни́де жена̀ къ саѹ́лꙋ и҆ ви́дѣ е҆го ꙗ҆́ко смѧте́сѧ саѹл̑҇ ѕѣло и҆ рече к немꙋ с̂е нн҃ѣ слы́ша раба̀ твоѧ гла́съ твой. и҆ положи́хъ дш҃ꙋ мою в рꙋцѣ твоѝ. и҆ послꙋшахъ словесъ ꙗ҆же ми б̂ѣ гл҃алъ·
23
И҆ нн҃ѣ ѹ҆же послꙋш́аи гла́са рабы̀ твое҆ѧ. и҆ положꙋ̀ пред̑ тобо́ю насыще́нїе хлѣба и҆ ꙗ҆́ждъ, и҆ бꙋдетъ в тебѣ крѣпость. и҆ по сем̑ и҆́деши в пꙋть и҆ не хотѧ́ше ꙗ҆́сти·
24
И҆ понꙋжа́хꙋ и҆̀ ꙗ҆́сти, ѻ҆́троцы е҆го и҆ жена̀, и҆ послꙋша гла́са и҆хъ. и҆ въста́въ ѿ землѧ̀ и҆ сѣде на́ двое мы́слѧ. и҆ бѣ женѣ то́и в домꙋ̀ ю҆́ница и҆ подви́гшисѧ заколѐ и҆̀. и҆ взе́мши мꙋкꙋ̀ вмѣсѝ. и҆ сътворѝ хлѣбъ·
25
И҆ принесѐ пред̑ саѹ́ла, и҆ пред̑ ѻ҆́троки е҆го. и҆ ꙗ҆́ша и҆ въста́вше тоѝ но́щи и҆ ѿи҆до́ша·