Ostroh BibleПерша книга Самуїлова (Перша книга царів), розділ 4
Шрифт:
Запис:
1
И бы́сть во́ дн҃и т̂ы събра́шасѧ и҆ноплеме́нницы проти́вꙋ і҆и҃лѧ. і҆ и҆зы́де і҆и҃ль въ срѣте́нїе и҆хъ на́ брань. и҆ въполчи́шасѧ въ невезе́ре. і҆ и҆ноплеме́нницы вполчи́шасѧ въ а҆фе́це·
2
И҆ би́шасѧ и҆ноплеме́нницы съ і҆и҆л҃ьтѧны. и҆ прекло́нисѧ бра́нь. и҆ падо́ша мꙋжи і҆и҆л҃и прд̑е и҆ноплеме́н꙽никы. и҆ ѹ҆би́ша въ бра́ни на селѣ̀, д҃. мꙋжъ·
3
И҆ прїидо́ша лю́дїе в꙽ по́лкъ, и҆ рѣша старцы і҆и҆л҃еви. почт̂о поразѝ н̂ы г҃ь днс̑҇е, прд̑е и҆ноплеме́н꙽никы. възмемъ кїѻ́тъ б҃а на́шего ѿ сило́ма. і҆ и҆зы́дет̑ посредѣ̀ на́съ, и҆ сп҃сетъ н̂ы ѿ рꙋкѝ вра́гъ на́шихъ·
4
И҆ посла́ша лю́дїе в꙽ сило́мъ, и҆ взѧ́ша ѿтꙋдꙋ кїѻ҆тъ гн҃ь, сѣдѧ́щаго на херꙋви́мѣ·
5
И҆ бы́ша та́мо ѻ҆́ба сн҃а и҆лі́ина, с кїѻ́том̑ бж҃їимъ ѻ҆фънїи, и҆ ѳинеѻ́съ·
6
И҆ бы́сть ꙗ҆́ко прїиде кїѻ҆тъ гн҃ь въ по́лкъ. и҆ възопѝ ве́сь і҆и҆л҃ь гла́сомъ вели́кимъ, и҆ возшꙋмѣ̀ землѧ̀·
7
И҆ ѹ҆слы́шаша и҆ноплеме́нницы глас̑҇ во́плѧ. и҆ рѣша чт̂о с̂е во́пль вели́кїи въ по́лцѣ е҆вре́истѣ. и҆ разꙋмѣша ꙗ҆́ко киѻ́тъ гн҃ь е҆сть въ по́лцѣ. и҆ ѹ҆боа́шасѧ и҆ноплеме́нницы. и҆ рѣша̑ с̂и бѕ҃и пришли сꙋть въ по́лкъ к ним̑. го́ре намъ. и҆змѝ н̂ы г҃и днс̑҇ь, ꙗ҆́ко не бы́сть та́ко вчера̀ и҆ ѻ҆но́мъ дн҃и·
8
Го́ре на́мъ кт̂о ны̀ и҆зме́тъ ѿ рꙋкѝ б҃ъ, ѹ҆твръжа́ющихъ ѧ҆̀. с̂и сꙋть бѕ҃и поби́вшїи е҆гѷпта всѧ́цѣми ꙗ҆́звами, и҆ въ пꙋсты́ни·
9
Ѹ҆крѣпи́тесѧ. и҆ бꙋ́дите въ мꙋ́жи и҆ноплеме́нницы ꙗ҆́ко да не поработае҆те и҆ е҆вреѻм̑. ꙗ҆́ко порабо́таша на́мъ, и҆ бꙋ́дете въ мꙋж́ество. и҆ побїитесѧ с ни́ми·
10
И҆ би́шасѧ с ни́ми, и҆ падо́ша мꙋж́и і҆и҆л҃еви пред̑ и҆ноплеме́нникы. и҆ побѣжа ко́ждо на село̀ своѐ, и҆ бы́сть ꙗ҆́зва вели́ка ѕѣло̀. и҆ падѐ ѿ і҆и҆л҃ѧ, ҂л҃, чино́въ·
11
И҆ киѻ́тъ бж҃їи в꙽зѧтъ бы́сть, и҆ ѻба сн҃а і҆лїи́на ѹ҆мро́ста. ѻ҆фънїи, и҆ ѳинеѻ́съ·
12
И҆ течѐ мж̑ꙋ ѿ бра́ни и҆менемъ е҆менїи, и҆ прїи́де въ сило́мъ въ дн҃ь ѻ҆́нъ и҆ ри́зы своѧ̀ растерзав̑҇. и҆ пер꙽сть б̂ѣ на главѣ̀ е҆го·
13
И҆ прїиде, и҆ с̂е і҆лі́и, сѣдѧ́ше на престо́лѣ е҆го ѹ҆ две́рїи помышлѧ́а пꙋть ꙗ҆ко б̂ѣ срд̑це е҆го въ ѹ҆жа́сѣ вели́цѣ, ѻ҆ кїѻ́тѣ бж҃їѝ. и҆ чл҃къ вни́де во́ град̑ възвѣща́ѧ, и҆ возо́пи весь град̑ гласом̑ вели́кимъ·
14
И҆ слы́ша і҆лі́и гла́съ во́плѧ, и҆ рече чт̂о е҆сть гла́съ во́плѧ сего̀. и҆ чл҃къ потща́в꙽сѧ вни́де, и҆ и҆сповѣ́да і҆лі́и·
15
И҆ б̂ѣ і҆лі́и, ч҃и, лт̑ѣ и҆ ѻ҆́чи е҆го бѣ́ста и҆знемоглѝ, и҆ не ви́дѧше·
16
И҆ рече і҆лі́и мꙋж́емъ. пред̑стоа́щимъ ѹ҆ него̀, чт̂о е҆сть глас̑҇ во́плѧ сего̀. и мꙋж́ъ пот꙽щав꙽сѧ вни́де къ і҆лі́ю, и҆ рече е҆мꙋ̀, а҆́зъ е҆смь пришедыи ѿ по́лка. и҆ а́зъ прибѣжах̑ ѿ во́и днс̑҇ь, и҆ рече і҆лі́и. чт̂о бы́в꙽шїи гл҃ъ ча́до·
17
И҆ ѿвѣща̀ ѻ҆тро́чищъ и҆ реч̑҇ побѣж́аша мꙋж́и і҆и҆л҃и, ѿ лица̀ и҆ноплеме́нникъ, и҆ ꙗ҆́зва ве́лїѧ б̂ѣ въ лю́дехъ, и҆ ѻ́ба сн҃а твоа̀ ѹ҆мро́ста, и҆ киѻ́тъ бж҃їи в꙽зѧт̑ е҆сть·
18
И҆ бы́сть ꙗ҆́ко помѧнꙋ̀ ѻ҆ киѻ́тѣ бж҃їѝ, и҆ спаде́сѧ і҆лі́и съ престо́ла възна́къ, и҆дж̑ѣ сѣдѧше при две́рехъ. и҆ съкрꙋшисѧ хребетъ е҆го, и҆ ѹ́мре т̂ꙋ, ꙗ҆́ко стар̑҇ б̂ѣ чл҃къ и҆ тѧ́жекъ, и҆ то́й сꙋдѝ і҆и҆л҃еви, м҃, лѣтъ·
19
И҆ жена̀ ѳинеѻ҆́сова зачала̀ роди́ти, и҆ слы́ша вѣсть ꙗ҆́ко взѧт̑сѧ киѻ́тъ бж҃їи, и҆ ꙗ҆ко ѹ҆́мре свекоръ е҆ѧ̀, и҆ мꙋж́ъ е҆ѧ̀ и҆ пла́касѧ го́рко, и҆ родѝ. ꙗ҆ко възврати́шасѧ на не́ѧ болѣ́зни е҆ѧ̀·
20
И҆ въ́ времѧ вънегда̀ ѹ҆мира́ше, и҆ рѣша е́й же́ны и҆ пред̑стоа́щаѧ е́й, не бо́исѧ ꙗ҆́ко сн҃а роди́ла е҆си и҆ не ѿвѣща̀, и҆ не разꙋмѣ срд̑це еѧ̀·
21
И҆ наречѐ ѻ҆тро́чищ̑҇ варха́воѳъ. гл҃юще, пренесе́сѧ сла́ва гн҃ѧ ѿ і҆и҆л҃ѧ поне́же в꙽зѧт̑ бы́сть, кїѻ́тъ бж҃їи. и҆ ѻ҆ све́крѣ е҆ѧ̀ и҆ ѻ҆ мꙋжи е҆ѧ̀·
22
И҆ рече погы́бе сла́ва і҆и҆л҃ева, ꙗ҆́ко взѧ́тъ бысть кїѻ́тъ бж҃їи·