Ostroh BibleДруга книга Маккавейська, розділ 14
Шрифт:
Запис:
1
По трїехъ же лѣтехъ прїиде въ і҆ѹ҆де́искꙋю стра́нꙋ. дими́трїи селев꙽кїев꙽ , съ мно́жествомъ ѕѣ́лным꙽, трех̑ ради гра́довъ приста́нищных̑ и҆ ѹ҆держа странꙋ·
2
и҆ ѹ҆бѝ а҆нтїѻ́ха и҆ е҆го приѻ҆бра́знаго лисїю. а҆лким̑ же нѣ́кто бы́выи пре́жде а҆рхїере́и, во́лею же ѻ҆скверненъ въ времена̀ смѣшенїѧ. и҆ помышлѧ́ѧ ꙗ҆́ко никимже ѻ҆́бразомъ нѣсть е҆мꙋ сп҃сенїа, ниже прихоже́нїѧ къ ст҃омꙋ ѻ҆лтарю̀·
3
Прїиде къ цр҃ю дими́трїю, рн҃а, лѣта. приносѧ е҆мꙋ вѣнецъ зла́т꙽ и҆ фини́ки, кси́м же и҆ цвѣти , и҆же цр҃ковнїи сꙋще видѧхꙋсѧ. и҆ въ дн҃ь ѻ҆́нъ бысть въ млъча́нїи. ѹ҆смотри́ же вре́мѧ неразꙋмїю свое҆мꙋ и҆ призва́сѧ дими́трїемъ въ собо́ръ, и҆ въпроше́нъ бысть. в кое҆мъ раз̑лоѕе и҆ совѣтѣ стоѧ́тъ і҆ѹ҆де́и, ксим же рече. гл҃емїи і҆ѹ҆де́и а҆сиде́и и҆хъже во́ждъ і҆ѹ҆да, и҆ мак꙽каве́и брани строи́тели и҆ ра́спрѧ въздвиза́ютъ не помышлѧ́ютъ црс̑҇каго бл҃гостоꙗ҆́нїѧ полꙋчи́ти. ѿню́дꙋже ѿлꙋчен̑҇ е҆смь прародительскїѧ сла́вы. сирч̑҇ѣ сщ҃енонача́лъства. грѧды́и нн҃ѣ прїидо́хъ. прьвое ѹ҆бо полезныхъ ради цр҃еви вѣрꙋ съдръжа́щи. второ́е же и҆ свои҆хъ гража́нъ созираѧ пред̑реченыхъ ѹ҆бо безъсловесїе, по всемꙋ род̑ нашъ не мало ѻ҆жесточает̑·
4
Ко́ждо же сихъ зна́но ти бꙋди ѽ цр҃ю ѻ҆ странѣ̀ и҆ ѻ҆ стоѧ́нїю рода проразꙋмѣ́и. по е҆мꙋже и҆́маши къ всѣм꙽ любочл҃чїѧ бл҃госрѣте́нїе·
5
донелиж̑ б̂о і҆ѹ҆да е҆сть невозмо́жно ми́ра полꙋчи́ти дѣтелеи. си́цевым же рече́ннымъ ѿ него. и҆ про́чїи дрꙋзи вра́ждꙋ и҆мꙋщи на і҆ѹ́дꙋ, разждего́ша дими́трїѧ. призва́ же ско́ро никано́ра гл҃ема старѣ́ишинꙋ е҆лефа́новъ и҆ вое҆водꙋ поста́ви і҆ѹ҆деѻ́м꙽, и҆ посла̀ да́въ за́повд̑ѣ, самаго і҆ѹ́дꙋ ѹ҆бити і҆ и҆же с ни́мъ расточи́ти·
6
поста́вити же а҆лки́ма а҆рхїере́ѧ вели́каго хра́ма·
7
Тогда̀ ꙗ҆зы́цы ѹ҆бѣгшїѧ въ і҆ѹ҆де́ю къ і҆ѹ́де, смѣси́шасѧ внеза́пꙋ съ никаноромъ. хотѧ́ща і҆ѹ҆де́искаго неполꙋче́нїѧ и҆ бл҃говременїѧ гони́тели бы́ти·
8
Слы́шавши же і҆ѹ҆де́и никано́рово прише́ствїе, и҆ повинове́нїе ꙗ҆́зы́къ, поко́ивше зем̑лю молѧ́хꙋ даже до́ вѣка поста́вльшаго лю́ди своѧ прс̑҇но съ ꙗ҆вле́нїемъ въспомага́ѧ свое҆ѧ ради ча́сти·
9
Повелѣвшꙋ же вое҆во́дѣ ско́ро ѿтꙋдꙋ дви́гнꙋшасѧ, и҆ смѣси́шасѧ съ страно́ю деса́влею·
10
Си́монъ же братъ і҆ѹ́динъ сътворѝ съ никано́ром̑ бра́нь мале же ѹ҆страшисѧ нахожде́нїѧ рад̑и̑ сꙋпоста́тъ, ꙗ҆́коже слыша никанор̑҇ мꙋжество и҆же ѻ҆ і҆ѹ́де сꙋщих̑, и҆ бл҃годш҃їе и҆мже подвиза́ютсѧ за ѿч҃ество и҆ страша́шесѧ сꙋда крове ради сътвори́ти·
11
Сего ради посла̀, посидо́на, і ѳеѻ҆до́та, и҆ мат̑таѳїа, дати и҆ взѧ́ти десни́цꙋ·
12
На мно́ѕѣ же ѻ҆ семъ бывшꙋ совѣтꙋ, и҆ вое҆во́да къ мно́жествꙋ и҆знесе. всѣмъ е҆ді́но бысть и҆зволе́нїе прїѧ́ти дрꙋжбꙋ. и҆ нареко́ша дн҃ь во́ньже на ѹ҆е҆дине́нїе сни́дꙋтсѧ, и҆ прїиде, и҆ поста́виша комꙋждо сѣда́лище·
13
Повелѣ же і҆ѹ́да въѻ҆рꙋженымъ быти гото́вом̑ въ мѣстѣ подо́бнѣ, да не когда ѿ сꙋпоста́тъ внеза́пꙋ ѕлодѣѧнїе бꙋдет̑ и҆ съвръше́нꙋ бесѣдꙋ сътвори́ша. пребысть же никано́ръ въ і҆ерс̑҇лимѣ, и҆ никое҆гоже ѕла̀ сътворѝ. ста́да же народовъ събра́нныхъ ѿпꙋстѝ·
14
И҆мѣѧше же і҆ѹ́дꙋ всегда̀ въ лицы̀ и҆ дш҃евне прилежа́ше мꙋжꙋ. молиж̑ е҆го жени́тисѧ и҆ ча́да сътвори́ти. и҆ ѻ҆женьсѧ бл҃гостоѧше и҆ соѻ҆бщисѧ жи́тїю·
15
А҆лким же ви́дѧщи межд̑ꙋ и҆ма бл҃горазꙋмїе и҆ бы́вшаѧ совѣща́нїѧ·
16
Прїиде къ дими́трїю и҆ гл҃аше, никанора вещемъ чюждим꙽ мꙋдръствова́ти·
17
і҆ѹ҆дꙋ же совѣт꙽ника црс̑҇тва свое҆го въспрїѧти. цр҃ь же възꙗ҆ри́сѧ, и҆ стропти́выми ѻ҆клевета́нїи е҆го разъсверѣпѣ·
18
писа̀ никано́рꙋ рекꙋщи. ѻ҆ завѣща́нїѧхъ сихъ тѧ́жко ми е҆сть носити. повелѣва́ю же т̂и мак꙽кавеѧ свѧзана̑ посла́ти к на́мъ въ а҆нтїѻхїю·
19
Ѹ҆вѣдѣ же ѻ҆ си́хъ никано́ръ и҆ смѧтесѧ и҆ бѣдне пребыва́ше. не хотѧ ѿврещисѧ завѣща́наго, занѐ ничто́же видѣ ѻ҆би́дна въ мꙋжи. н̂о понеже цр҃ю съпротивитисѧ не бѣ бл҃говре́мѧ снабдѧ́ше воин̑҇ством̑ сїѧ съвершити·
20
Мак꙽каве́и же ви́дѧщи собою грознѣе дѣа́ти никанора, ѻ҆бычное срѣтнїе ѕвѣрско і҆мꙋща. разꙋмѣ не ѿ блажа́иша быти прещенїѧ с̂и, собра̀ нема́ло и҆же ѻ҆́крс̑҇тъ себе, и҆ съкрысѧ ѿ никанора. позна́ же дрꙋгъ е҆го ꙗ҆́ко род̑нѣише ѿ мꙋжа ратꙋ́етсѧ, прїиде къ вели́комꙋ и҆ ст҃омꙋ хра́мꙋ, и҆ възносѧ́щим̑ подобныѧ жертвы повелѣ преда́ти мꙋжа·
21
И҆м꙽же е҆гда̀ съ клѧ́твою рекшимъ не вѣдѣти ка́мо е҆сть и҆ще́мыи. и҆ простеръ рꙋкꙋ на цр҃ковъ клѧт̑сѧ рекꙋщи, а҆ще не предасте ми свѧ́зана і҆ѹ́дꙋ. т̂о бж҃їи храм̑ в равнинꙋ сътворꙋ и҆ ѻ́лтарь раскопа́ю, и҆ капище дїѻнисїю сътворю здѐ. и҆ сїѧ рекъ ѿи́де·
22
Жръцы же въздѣ́юще рꙋцѣ на́ нб҃о призывахꙋ строи́телѧ и҆ съпоборьника ꙗзыка и҆хъ, сꙋщаго всегда, сїѧ рекꙋщи·
23
Ты г҃и всѣхъ сы́и, не требꙋ́ѧи ничтоже бл҃говолил꙽ е҆си храмъ ѻ҆бита́нїѧ твое҆го быти в насъ·
24
И҆ нн҃ѣ ѽ ст҃е всѧкого ѻ҆сщ҃енїѧ и҆ г҃и, съхрани въ вѣк꙽ несквернен̑҇ храмъ твои секраты ѻ҆чищеныи·
25
загради́ же всѧка ѹ҆ста̀ неправед̑на. разїи же нѣ́кто ста̀рецъ ѿ і҆ерс̑҇ли́ма ѻ҆клеветан̑҇ бысть никанорꙋ·
26
Мꙋжъ любополитъ и҆ ѕѣло добрѣсло́выи. и҆ по бл҃горазꙋмїю ѿц҃ъ і҆ѹ҆деѻ҆мъ и҆меновашесѧ·
27
Бысть б̂о въ прежних̑ временех̑ смѣшенїѧ сꙋдъ вносѧ і҆ѹ҆де́иства ради си́цевъ, ꙗ҆́ко тѣло и҆ дш҃ꙋ предаа́ше съ всѧкимъ прилѣжанїемъ·
28
Хотѧ́ше же ника́норъ и҆з꙽вѣстно ꙗ҆вити не́нависть ю҆́же и҆мѣ на і҆ѹ҆де́и, посла̀ во́инъ пѧть сот̑ ꙗ҆́ти е҆го. мнѧше б̂о ѻ҆́наго ꙗ҆́вши сим̑ съдѣлати по́лезнаѧ. мно́жествꙋ же хотѧ́щꙋ столпъ раскопа́ти и҆ дворныи двери раздрꙋша́ющи, і҆ повелѣша ѻ҆́гнь принести и҆ двери зажещи·
29
Є҆гда̀ и҆маше е҆го мечемъ сѧ пораѕи. лꙋче хотѧ ѹ҆́мрети неже л̂и врагомъ под̑рꙋчникъ быти, и҆ своѐ бл҃город̑ство ѻ҆без̑честити. скоростиж̑ ради не смр҃тна ꙗ҆́зва бысть, наро́дом̑ же двери разбива́ющимъ, ѻ҆́н꙽ же притекъ дръзновенне на стѣнꙋ сверже самъ себе мꙋжествено наро́ды, ѻ҆ни же а҆́бїе разбѣгошасѧ паденїѧ е҆го ради. и҆ паде посредѣ и҆хъ. е҆ще же дыхаше разжен̑҇ дш҃ею воста̀, кро́виж̑ е҆го ѕѣлне текꙋщи, и҆ тѧжча́ишими ранами бысть ꙗ҆́звенъ. и҆ теча̀ народ̑ прои҆де, и҆ ста̀ на нѣ́коемъ ка́мени высоцѣ, и҆ ѹ҆же без̑ кро́ви бысть·
30
ѻ҆бъѧ́тъ внꙋтренѣѧ своѧ̀ ѻ҆бѣма рꙋка́ма врьжесѧ на наро́ды. възыва́ю҆щи владꙋщаго животом̑ и҆ дх҃омъ. сїѧ е҆мꙋ̀ па́ки воздати, и҆ сим̑ ѻ҆́бразом̑ живота̀ гонзе·