Ostroh BibleТретя книга Ездри, розділ 7
Шрифт:
Запис:
1
И бы́сть е҆гда̀ сконча́хъ гл҃ъ слове́съ сих̑, посла́нъ е҆сть къ мнѣ̀ а҆́гг҃лъ. и҆же послан̑҇ бы́сть къ мнѣ̀. въ прежнѧѧ нощи и҆ рече къ мнѣ воста́ни е҆́здра, и҆ слы́ши словеса̀ их̑же прїидо́хъ гл҃ати тебѣ̀. и҆ рекохъ, гл҃и г҃и мо́и·
2
И҆ рече къ мн̂ѣ. мо́ре поста́влено е҆сть въ простра́н꙽нѣ мѣстѣ да бы́сть глꙋбо́ко и҆ без̑мѣрно·
3
Бꙋ́детъ же е҆мꙋ и҆ вход̑ в тѣснѣ мѣ́стѣ поста́вленъ, дабы подо́бно рѣкам̑. кт̂о бо хотѧ́щи хо́щетъ вънитѝ в мо́ре и҆ ви́дѣти е҆го и҆ли господовати и҆мъ. а҆́ще не про́идетъ тѣсноты въ ширинꙋ ка́ко прїити мо́жетъ, и҆ па́ки и҆́но·
4
Град̑ созда́нъ е҆сть и҆ поста́влен̑҇ на мѣстѣ по́лстм̑ѣ е҆сть же пол꙽нъ всѣхъ бл҃гомъ. въсход̑ е҆го тѣ́снъ и҆ въ стромленїѝ поста́вленъ бысть ѻ҆деснꙋю б̂о ѻ҆́гнь, ѻ҆шꙋю́ю во́да глꙋбока. стеѕѧ же е҆сть е҆дна токъмо междꙋ и҆хъ поста́влена. и҆же б̂ѣ междꙋ ѻ҆гнем̑ и҆ водо́ю, е҆дин̑҇ ток꙽мо стꙋпень чл҃чїи можаше воместити. сего ради а҆́ще дастьсѧ град̑ сїи чл҃кꙋ въ достоѧ́нїе. и҆ не прїидет̑ л̂и никогд̑а выше положенаг̑҇ стремленїа, како прїимет̑ достоанїе свое и҆ рекох̑, та́ко г҃и. и҆ реч̑҇ ко мнѣ та́ко е҆сть і҆и҆л҃ь ча́сть ра́ди и҆хъ б̂о сътвори́лъ вѣ́къ и҆ ко́гда престꙋпи́лъ е҆сть а҆да́мъ положе́нїе мое. сꙋжде́но бы́сть чт̂о сътво́рено е҆сть. и҆ бы́сть входы томꙋ вѣ́кꙋ тѣ́сны и҆ болезне́ны и҆ трꙋ́дны. ма́ло же и҆ лꙋка́вы и҆ бѣднымъ по́лни, и҆ трꙋ́домъ вели́ким̑ и҆ вели́кимъ дѣ́ломъ под̑пе́рты. и҆же бо́льши вѣ́кꙋ вхо́ды простра́нны и҆ станови́ты. и҆ сътворѧ́ющи безъсмр҃тныи пло́дъ. а҆ще б̂о входѧ́ще не бы́ша въшлѝ и҆же живꙋтъ. тѣсна и҆ сꙋетна сїѧ, не възмогꙋтъ прїѧ́ти и҆же сꙋть пред̑ставленна. и҆ нн҃ѣ б̂о въскꙋ́ю т̂ы смꙋти́шисѧ е҆гда̀ бꙋ́дешъ растлѣ́нъ. и҆ чт̂о мѧтешисѧ т̂ы е҆гда̀ бꙋ́дешъ смр҃тенъ и҆ въскꙋ́ю не прїѧ́лъ е҆си въ срд̑цы твоем̑ чт̂о е҆сть прише́ствїе н̂о что̀ настоѧ́щее. ѿвѣщах̑ и҆ рѣ́хъ. влд̑ко г҃и, се расмотри́лъ е҆си зако́нъ твои. ꙗ҆́ко пра́веднїи въслѣдꙋ́ютсѧ, нечести́выи же поги́бнꙋтъ. пра́вед̑нїи же но́сѧтъ тѣснотꙋ ѹ҆пова́ющи простра́ннаѧ·
5
И҆же б̂о нечести́во сътвори́ша. и҆ тѣсноты̀ пострада́ша и҆ простра́ннаѧ не ѹ҆зрѧтъ. и҆ реч̑҇ ко мнѣ̀ нѣ́сть сꙋдїи па́че б҃а ни ра́зꙋмъ над̑ вы́шнѧго. поги́бнꙋтъ б̂о мно́ѕи настоѧ́щїи. ꙗ҆́же не по́мнитсѧ и҆же пред̑ставле́нъ е҆сть бж҃їи зако́нъ. повелѣва́ющи б̂о повелѣ̀ б҃ъ грѧдꙋщим̑. когда прїидо́ша чт̂о сътворѧ́ющи живꙋтъ. и҆ чт̂о въздержа́щи да не въз꙽казнѧ́тсѧ тїи б̂о не сꙋть совѣтова́нїи проти́вишасѧ е҆мꙋ. и҆ положи́ша себѣ помышле́нїа сꙋетнаа. и҆ пред̑ста́виша себѣ ѻ҆бхоженїе грѣхов̑҇. и҆ вы́ше гл҃аше вы́шнемꙋ не бы́ти. и҆ пꙋтѝ е҆го не позна́ша, и҆ зако́нъ е҆го ѹ҆ничижи́ша, и҆ ѻ҆бѣща́нїе е҆го ѿверго́ша. и҆ в зако́нѣ е҆го вѣры не и҆мѣша и҆ дѣ́ла е҆го не съверши́ша. того ра́ди е҆́здра пра́зденъ пра́здным꙽. и҆ по́лн꙽ по́лнымъ, с̂е вре́мѧ прїидетъ и҆ бꙋдетъ когда прїидꙋтъ зна́менїѧ, и҆же пред̑реко́хъ тебѣ̀. и҆ ꙗ҆ви́тсѧ жена̀ и҆ ꙗ҆влѧ́ющи пока́жетсѧ и҆же нн҃ѣ покрыва́етсѧ землѧ̀ и҆ всѧ́къ и҆же и҆збавле́нъ е҆сть ѿ пред̑рече́ныхъ лꙋка́выхъ. тои ѹ҆зри́тъ ди́внаѧ моѧ̀. ѿкры́етъ бо сѧ сн҃ъ мои і҆с҃ с тѣми и҆же с ни́мъ сꙋть. и҆ ѹ҆блажа́тсѧ и҆же ѹ҆ставле́ни сꙋть в лѣтѣхъ у҃. и҆ бꙋ́детъ по лѣтѣхъ сихъ и҆ ѹ҆́мрет̑ сн҃ъ мои х҃с. и҆ вс̂и и҆же дыха́нїе и҆мт̑ꙋ чл҃цы. и ѻ҆брати́тсѧ вѣ́къ въ дре́внее молъча́нїе, дн҃їи се́дьмъ·
6
ꙗ҆́ко въпрьвыхъ сꙋдѣхъ тако да никт̂о ѻ҆ста́нетсѧ, и҆ бꙋдетъ по дн҃ехъ седмѝ и҆ възбꙋ́дитсѧ·
7
чт̂о не е҆щѐ бди́тъ вѣкъ и҆ ѹ҆мретъ растлѣнъ. и҆ землѧ̀ въздае́тъ и҆же на не́и спѧ́тъ. и҆ пра́хъ и҆же на нем꙽ млъча́нїе ѻ҆бита́етъ, и҆ храни́лища въздаю́тъ, и҆же в ни́хъ преда́ни сꙋть дш҃и·
8
И҆ ѿкры́етсѧ вы́шнїи на прс̑҇тлѣ сꙋдїѧ и҆ про́идꙋтъ бѣды, и҆ длъжнаѧ събира́ютсѧ. сꙋдїѧ же самъ ѻ҆ста́нетъ, и҆́стинна ста́нет̑ и҆ вѣра възмо́жетъ. и҆ дѣло въслѣдꙋ́етсѧ и҆ м꙽зды̀ ска́жꙋтсѧ и҆ пра́вды бдѧ́тъ, и҆ непра́вды не владꙋю҆тсѧ. и҆ реко́хъ. прьвыи а҆враа́мъ ради содо́млѧнъ моли́лъсѧ. и҆ моѷсїи за ѿц҃ы в пꙋсты́ни съгрѣш꙽ша. і҆ и҆же по не́мъ за і҆и҆л҃ѧ въ дн҃и а҆ха́за и само́ила, и҆ дв҃дъ за съкрꙋше́нїе. и҆ соло́монъ за и҆хъ и҆же прїидо́ша въ ѻ҆сщ҃енїе, і҆ и҆лїѧ за тѣхъ и҆же до́жд̑ъ прїѧша и҆ за мѐртва да ѻ҆живи́тъ. і҆ е҆зекїѧ за́ люди въ дн҃и сенахери́ма и мно́зи за мно́гихъ. а҆ще б̂о нн҃ѣ когда тлѣнно възрасло̀. и҆ непра́вда ѹ҆мно́жена е҆сть. и҆ моли́шасѧ пра́вїи за нечести́выхъ. въскꙋю нн҃ѣ та́ко не бꙋдетъ, и҆ ѿвѣща̀ къ мн̂ѣ и҆ рече. настоѧ́щемꙋ вѣкꙋ нѣсть конца̀, слава в немъ безъпреста́ни пребыва́етъ. ради того молишасѧ за не́мощны. дн҃и б̂о сꙋдныи, бꙋдет̑ коне́цъ вре́мени сего. и нача́ло вре́мени прише́ствїа бесме́ртнаго в нем̑же проше́лъ растлѣнна ѿрѣше́нїѧ е҆сть толкова́нїѧ, ѿсѣче́но е҆сть невѣрїе. възрасте́ же пра́вда въз꙽сїѧна е҆сть и҆́стинна тогда б̂о никто́же мо́жет꙽ спс̑҇ти е҆го и҆же поги́бе. ни ѿрѣши́ти и҆же свѧза̀, и҆ ѿвѣща́хъ и҆ реко́хъ. сѐ сло́во мое прьвое и послѣднее, ꙗ҆ко лꙋчши быс̑҇ не да́ти зем̑лю а҆да́мꙋ и҆л̂и е҆гда ѹ҆же дана бысть въздержа́ти е҆го да не съгрѣши́тъ. чт̂о б̂о требѣ е҆сть чл҃комъ в настоѧ́щем̑ жи́тїи и҆ въ ско́рби. и҆ мерътвымъ ѹ҆пова́ти ка́знемъ. ѽ чт̂о сътвори́лъ а҆да́ме·
9
а҆ще б̂о ты̀ съгрѣши́лъ е҆си нѣсть сътворе́но е҆ді́но твое паде́нїе, н̂о и҆ на́ше и҆же ѿ тебѐ прїидо́хом꙽. что́ бо требѣ нам̑ а҆ще ѻ҆бѣща́но е҆сть бесмр҃тъное вре́мѧ. мы́ же смр҃тнаѧ дѣла съдѣловаем̑, и҆ ꙗ҆́ко пред̑речено е҆сть нам̑ вѣчныѧ ѹ҆пова́нїѧ. мы̀ б̂о стропти́вы и҆ сꙋ́етни сътворе́ни е҆смы̀. и҆ ꙗ҆́ко пред̑ста́влена сꙋть намъ жили́ща здравле́ни и҆ станови́ты. мы б̂о лꙋка́во жилѝ е҆смы̀. и҆ ꙗ҆́ко пред̑ставле́на е҆сть сла́ва вышнѧ́го защити́ти их̑ и҆же поздѣ̀ пожи́ша. мы же стропо́тныѧ пꙋтѝ ходи́хом̑. и҆ ꙗ҆́ко повѣстьсѧ ра́и е҆мꙋже плодъ нерастлѣнъ пред̑стои҆тъ, в не́мъже е҆сть станови́таѧ и҆ враче́внаѧ. мы́ бо не вни́демъ въ небл҃года́рных̑ б̂о мѣстехъ пожи́хомъ. и҆ ꙗ҆́ко на звѣзда́хъ свѣтѧ́тъ лица̀ и҆хъ и҆же въздержа́нїѧ и҆мѧ́хꙋ. наши б̂о лица на мра́цѣхъ черныхъ, ни б̂о помы́слихомъ живꙋщи когда безако́нно творѧ́щи чт̂о и҆мамы по сме́рти терпѣти. и҆ ѿвѣща̀, и҆ рече·
10
Си̂ е҆сть помышле́нїе подвигненїе чт̂о подви́гнетъ и҆же на землѝ рожде́нъ е҆сть чл҃къ, да а҆ще ѻ҆би́женъ бꙋдетъ да тръпи́тъ чт̂о ре́клъ е҆си. а҆ще же победи́тъ прие́млетъ чт̂о гл҃ю ꙗ҆́ко се́и е҆сть живот̑ ꙗ҆́же моѷсїи рече е҆гда̀ жи́тъ, к лю́демъ гл҃ющи, и҆зберѝ себѣ живо́т꙽ и҆ да живе́шъ. не вѣроваша же е҆мꙋ н̂о ни по не́мъ про̑҇ркомъ, н̂о ни мн̂ѣ и҆же гл҃алъ е҆смь и҆мъ. ꙗ҆́ко не бы́сть скорбъ въ погꙋбле́нїе и҆хъ, ꙗ҆́ко прише́ствїе е҆сть ра́дости на них̑ и҆хже совѣтно е҆сть сп҃сенїе. и҆ ѿвѣща́хъ и҆ рекохъ·
11
Вѣмъ г҃и ꙗ҆́ко званъ е҆си вышнїи милосердъ, чт̂о любитсѧ тѣми и҆же жи́тїе сътворѧ́ютъ по зако́нꙋ е҆го, и҆ тръпели́въ е҆сть, ꙗ҆́ко терпѣнїемъ подае́тъ си́мъ и҆же съгрѣши́ша ꙗ҆ко свои́ми дѣлы. въздатель е҆сть ꙗ҆́ко б̂о да́ти хо́щетъ за пра́во и҆спроше́нїе. и҆ мно́го млс̑҇рдъ всѣмъ ꙗ҆́же настоѧ́ще сꙋть, і҆ и́же минꙋша і҆ е҆же бꙋдꙋще сꙋть·
12
А҆ще б̂о не ѹ҆мно́жит̑ млс̑҇рдїѧ свое҆го, не ѻ҆живе́тсѧ вѣкъ с тѣмѝ и҆же въслѣдѧ́хꙋ на́нь, и҆ дает̑ ꙗ҆́ко а҆ще не да́сть ѿ блгс̑҇ти свое́ѧ, да ѻ҆блегча́тсѧ сїи и҆же въ безако́нїе сътвори́ша ѿ свои҆хъ безако́нїи, не възмо́жетъ десѧто ты́сѧщнаѧ ча́сть ѻ҆живи́ти чл҃комъ. и҆ сꙋдїѧ а҆ще невѣдѣтъ симъ и҆же ѻ҆чище́ни сꙋть сло́вомъ е҆го, и҆ ѻ҆чи́ститъ мно́жество рве́нїѧ не ѹ҆̀ б̂о ѻ҆ста́вили бы сѧ въ бесчи́сленное мно́жество то́кмо ма́ло ѕѣло·