Ostroh BibleТретя книга Ездри, розділ 9
Шрифт:
Запис:
1
И ѿвѣща̀ къ мнѣ̀ и҆ рече. мѣрѧ́щи мѣ́ры вре́мѧ в себѣ само́м꙽. и҆ бꙋдетъ е҆гда̀ видѧщи е҆гда про́идетъ ча́сть нѣ́которыхъ зна́менїи и҆же пред̑речена сꙋть·
2
Тогда̀ разꙋмѣ́еши ꙗ҆́ко томꙋ̀ е҆сть вре́мѧ в кое́мъ начина́етъ вы́шнїи посѣти́ти вѣ́къ чт̂о ѿ е҆го сътворе́нъ бы́сть. и҆ когда ѹ҆зрѧтъ въ вѣ́цѣ гиба́нїѧ мѣстом̑ и҆ людемъ смꙋще́нїе тогда̀ разꙋмѣеши ꙗ҆́ко ѿ сих̑ бысть вы́шнїи гл҃анъ. ѿ дн҃и и҆же бы́ша пред̑ тобо́ю ѿ нача́ла та́ко б̂о все чт̂о сътворе́но е҆сть въ вѣ́къ. нача́ло и҆́мать та́коже и҆ скон꙽ча́нїю. и҆ сконча́нїе е҆сть ꙗ҆вле́нно·
3
та́ко и҆ вы́шнѧго времена̀ нача́ла и҆маютъ ꙗ҆вле́нна в чюдесѣ́хъ и҆ си́лных̑ и҆ сконча́ни и҆ въ дѣѧ́нїе и҆ зна́менїа. и҆ бꙋдетъ всѧ́къ и҆же сп҃сенъ сътворен̑҇ бꙋдетъ і҆ и́же мо́жетъ и҆збѣжа́ти по дѣ́ломъ свои҆мъ и҆ по вѣ́рѣ в кото́рꙋю вѣ́ровалъ е҆си ѻ҆ста́нетсѧ ѿ пред̑рече́ныѧ бѣды. и҆ ѹ҆срѧ́щетъ спс̑҇нїе мое в землѝ мое́и и҆ въ предѣ́лехъ моих̑. ꙗ҆́ко ѻ҆ст҃илсѧ е҆смь ѿ вѣка и҆ тогда̀ ѹ҆млрс̑҇дѧтсѧ и҆же нн҃ѣ ѿстꙋпи́ли сꙋть пꙋтїи мои҆хъ. и҆ въ мꙋче́нїихъ поживꙋтъ. тїи и҆же и҆хъ поверго́ша въ забве́нїе и҆же б̂о не позна́ша м̂ѧ живꙋщаго бл҃готворе́нїѧ наслѣди́ти и҆же ѻ҆горчиша зако́нꙋ мое҆мꙋ е҆гда̀ е҆ще бѧ́хꙋ и҆мѣ́ющи свободꙋ и҆ е҆гда̀ е҆щѐ бы́сть и҆мъ ѻ҆творено покаѧ́нїа мѣ́сто. не възразꙋмѣша н̂о ѹ҆ничижи́ша. симъ требѣ по смр҃ти въ мꙋче́нїи позна́ти. и҆ не хощи е҆ще и҆ска́тель бы́ти ка́ко нечести́ви мꙋ́чатсѧ. н̂о взыщи ка́ко пра́вед̑нїи сп҃сꙋтсѧ і҆ и́х꙽же вѣ́къ, и҆ ра́ди кото́рыхъ вѣкъ, и҆ е҆гда·
4
И҆ ѿвѣща́хъ и҆ реко́хъ, дре́внее гл҃алъ е҆смь, и҆ нн҃ѣ гл҃ю и҆ послѣ гл҃ю, ꙗ҆́ко мно́ѕи сꙋть и҆же поги́бнт̑ꙋ нежели и҆же сп҃сꙋтсѧ·
5
ꙗ҆́ко ѹ҆мно́жатсѧ во́лны на ка́плю·
6
И҆ ѿвѣща къ мнѣ̀ и҆ рече. какова̀ ни́ва таково и҆ сѣ́мѧ, и҆ каковы цвѣти таковы̀ и҆ пестроты. и҆ каковъ дѣлатель таково и҆ дѣ́ло. каковъ ра́таи такова и҆ мѧкота. ꙗ҆́ко времѧ бы́сть вѣ́ка·
7
И҆ нн҃ѣ е҆гда̀ быхъ ѹ҆готовающїи тѣ́мъ и҆же нн҃ѣ сꙋть, пре́же неже бы́сть вѣ́къ во́нже ѻ҆бита́ша. и҆ никто́же проти́вꙋ рече мнѣ·
8
Тогда̀ всѧ́къ и҆же нн҃ѣ сътво́ритсѧ въ ми́ръ т̂о ѹ҆гото́ванно, и҆ ми́ра не ѻ҆скꙋдѣ́ющи, зако́нъ не и҆с꙽слѣдован꙽. растлѣни сꙋть жи́тїѧ и҆хъ, и҆ промысли въ вѣк꙽. и҆ с̂е бы́сть бѣда ра́ди помышле́нїа и҆же в не́мъ прїидо́ша. и҆ видх̑ѣ и҆ ѻ҆прости́лъ е҆мꙋ ѕѣло, и҆ съкры̀ мнѣ ꙗ҆́годꙋ ѿ гро́зда, и҆ сажде́нїе ѿ колѣ́на мно́га. поги́бнетъ б̂о мно́жество и҆же без̑ ве́щи рожде́но е҆сть. и҆ съхрани́тсѧ ꙗ҆́годица моѧ̀ и҆ сажде́ница моѧ̀, и҆же вели́кимъ трꙋдомъ съверши́лъ·
9
Ты же а҆ще и҆ е҆ще въспрїимеши, з҃, дн҃їи и҆́нѣхъ, н̂о не пости́шисѧ в ни́х꙽, и҆деши на́ поле цвѣтное гдѣ до́мъ нѣ́сть създа́нъ, и҆ ꙗ҆си токмо ѿ цвѣтъ по́льскихъ и҆ мѧ́съ не вкꙋси́ши, и҆ вина̀ не пїеши, н̂о то́кмо цвѣтъ. възмоли́ши вы́шнѧго без̑преста́ни, и҆ прїидꙋ и҆ гл҃ю с тобо́ю·
10
І҆ и҆до́хъ ꙗ҆́кож̑ рече мнѣ на́ поле и҆же зове́тсѧ а҆рда́ѳъ, и҆ сѣдох̑ та́мо ѹ҆ цвѣтъ и҆ ѿ тра́въ польских̑ ꙗ҆до́хъ, и҆ бы́ша мѝ пита́нїе и҆хъ в сы́тость·
11
И҆ бы́сть по сед̑ми дн҃ехъ и҆ а́зъ лежа́хъ на сенѣ. и҆ срд̑це мое паки смꙋщашесѧ ꙗ҆́ко и҆ преже. ѿвръзена сꙋть ѹ҆ста моѧ̀, и҆ начах̑ гл҃ати пред̑ вы́шнимъ и҆ реко́хъ. ѽ г҃и т̂ѧ нам̑ показꙋ́ющи, показа́лсѧ е҆си ѿц҃емъ на́шимъ въ пꙋсты́ни. чт̂о не поперетсѧ непло́дное когда бѧ́хꙋ и҆сходѧ́ще ѿ е҆гѷпта. и҆ гл҃юще ре́клъ е҆си. т̂ы і҆и҆л҃ю послꙋшаи м̂ѧ и҆ сѣ́мѧ і҆а҆ковле́, во́нми слове́съ моих̑. с̂е бо а҆зъ сѣ́ю сѣмена на ва́съ зако́нъ мои, и҆ сътворитъ въ васъ пло́дъ, и҆ просла́витесѧ в не́мъ по вѣкꙋ·
12
И҆же ѿц҃ы ва́ши прїе́млюще зако́нъ не съдръжа́ша, и҆ зако́ннаѧ моѧ̀ не съхрани́ша, и҆ бы́сть плод̑ зако́нъ неродѧ́щи. не бо можа́ше ꙗ҆́ко твои бы́сть, и҆́же ꙗ҆́ко прїа́ша погибо́ша, не съхранѧ́ющи чт̂о в нихъ сѣ́ѧно бы́сть·
13
И҆ с̂е ѻ҆бы́чаи е҆сть, да е҆гда̀ прїе́млетъ землѧ̀ сѣ́мѧ, и҆ли кора́бль мо́рѧ, и҆ли сосꙋ́дъ нѣ́кїи пи́ща, и҆ли питїѧ·
14
Є҆гда бы́сть сконча́но т̂о в ни́хъ сѣѧ́но е҆сть, и҆ли в че́мъ поста́влено е҆сть вкꙋ́пѣ, т̂о что̀ сѣѧно, и҆ли поста́влено е҆сть, и҆ли и҆же прїѧ́та сꙋть и҆стребѧ́тсѧ. и҆ въспрїѧ́та ѹ҆же не пребывает̑ пред̑ нами, н̂о намъ та́ко не сътворе́но бы́сть·
15
Мы̀ б̂о и҆же зако́нъ прїѧли е҆смы̀, съгрѣша́ющи заблꙋди́хомъ, и҆ срд̑це наше чт̂о въспрїѧ́ е҆го, ꙗ҆ко закон꙽ не поги́бнетъ. н̂о пребыва́етъ въ свое҆мъ трꙋдѣ·
16
И҆ е҆гда гл҃ахъ сїѧ въ срд̑цы мое҆мъ. възрѣ́хъ ѻ҆чи́ма мои́ма, и҆ ви́дѣхъ женꙋ въ деснѣ́и стра́нѣ. и҆ с̂е сїѧ рыда́ше и҆ пла́каше съ гла́сомъ вели́ким̑, и҆ дш҃ею болѧ́ше ѕѣло, и҆ ѻ҆дѣѧ́нїе е҆ѧ̀ раздра́но, и҆ пепелъ на главѣ̀ е҆ѧ̀·
17
И҆ ѻ҆ста́вихъ помышле́нїе в кото́рых̑ бых̑ мыслѧщи. и҆ ѻ҆брати́хсѧ к не́и и҆ реко́хъ е́и. ѻ҆ чем̑ пла́чеши и҆ чт̂о боли́ши дш҃ею рече къ мнѣ̀, ѻ҆ста́ви м̂ѧ г҃и мои да въспла́чю себѐ. и҆ приложꙋ болѣзни ꙗ҆́ко ѕѣло ѻ҆горчи́хсѧ дш҃ею и҆ смире́на е҆смь ѕѣ́ло·
18
И҆ рекохъ, чт̂о стра́жд̑еши рц̂ы м̂и. и҆ рече къ мнѣ̀, неплод̑на быхъ раба̀ твоѧ̀ и҆ не роди́хъ. и҆мѣ́ющи лѣтъ, л҃. а҆зъ б̂о пое҆ді́ны ча́сы и҆ пое҆ді́ны дн҃и лѣтъ, л҃, си́хъ. въз꙽молю́сѧ вы́шнемꙋ дн҃ь и҆ но́щь·
19
И҆ бы́сть по л҃, лѣтехъ, ѹ҆слы́ша м̂ѧ б҃ъ рабꙋ̀ свою̀, и҆ ви́дѣ смире́нїе мое, и҆ внѧ́тъ скорбѣ́нїе мое. и҆ да́сть мн̂ѣ сн҃а, и҆ ѹ҆блажи́сѧ на́нь ѕѣ́ло а҆зъ и҆ мꙋ́жъ мои, и҆ вс̂и гража́не мои. и҆ почти́хомъ ѕѣ́ло крѣпкого. и҆ въскорми́хъ е҆го с трꙋдомъ вели́кимъ·
20
И҆ бы́сть е҆гда̀ растѧ́ше и҆ прїидетъ прїѧ́ти женꙋ̀, сътвори́лъ дн҃ь пирныи·