Ostroh BibleКнига пророка Даниїла, розділ 13
Шрифт:
Запис:
1
Бѣ мꙋжъ жи́выи въ вавѷло́нѣ, и́мѧ же е҆мꙋ і҆ѻ҆а҆ки́м꙽. и҆ поѧ̀ женꙋ е́йже и́мѧ сꙋса́на дщ̂и хел꙽кїева, добра̀ ѕѣло, и҆ боѧ́щисѧ б҃а. роди́телѧ же еѧ̀ правд̑нва, и҆ наѹ҆чиста дще́рь свою по зако́нꙋ моѷсїѻвꙋ·
2
Бѣ же і҆ѻ҆а҆ки́мъ бога́тъ ѕѣло, и҆ б̂ѣ ѻ҆гра́дъ бли́зъ двора̀ е҆го. и҆ схожда́хꙋсѧ к немꙋ жи́дове, и҆мже бѧ́ше славнѣ́и и҆хъ всѣхъ·
3
И҆ ѻ҆бра́ша дв̂а ста́рца ѿ людїи сꙋдїи в то̀ лѣто. ѻ҆ неюже гл҃а влд̑ка, ꙗ҆ко и҆зы́идетъ безако́нїе и҆з вавѷло́на ѿ ста́рецъ сꙋдїи, и҆же мнѧхꙋсѧ строѧще лю́ди. сїѧ пребыва́сте в꙽ домꙋ і҆ѻ҆а҆ки́мли, и҆ прихожд̑а́хꙋ к нима вс̂и прѧ́щеисѧ·
4
И҆ бы́сть внегда ѿхожда́хꙋ лю́дїе въ пла́днїѧ, в꙽хожда́ше и сꙋса́на и҆ хожда́ше въ ѻ҆градѣ мꙋжа своего. и҆ смотрѣста еѧ̀ ѻ́ба ста́рца вс̂ѧ дн҃и входѧ́ща, і҆ и҆сходѧ́ща. и҆ бы́сте в хотѣнїи еѧ̀. и҆ разъврати́ста ѹмъ свои, и҆ ѹ҆клони́ста ѻ́чи своѝ ꙗ҆ко не възглѧда́ти на́ нб҃о, ни помѧнꙋти сꙋдъ пра́ведныхъ·
5
И҆ бѣста ѻ́ба ѻ҆сла́биласѧ на ню̀, и҆ не съвѣсти́ста сама̀ себѣ бо́лѣзни свое҆ѧ. ꙗ҆ко стыдѣстасѧ и҆сповѣдати помышле́нїе свое, ꙗ҆́ко хотѧ́ста бы́ти з нею̀. и҆ блюдѧ́ста жада́юща всѧ̀ дн҃и зрѧ́ща еѧ̀. и҆ рѣста дрꙋг꙽ къ дрꙋгꙋ, и҆дѣве ѹ҆бо домо́вѣ, ꙗ҆́ко ѻ҆бѣденъ ча́съ е҆сть. и҆ шед̑ша и҆ разыдо́стасѧ ѿ себе. и҆ ѻ҆бра́щ꙽шасѧ прїидо́ста е҆ди́намо. и҆ ѻ҆тѧза́ю҆ща самасѧ, винꙋ̀ и҆сповѣда́ста похотѣнїе свое. и҆ тогда ѻ́бъщ꙽нѣ съчини́ста вре́мѧ, когда ѹ҆лꙋчиста ѻ҆брѣсти е҆ді́нꙋ·
6
И҆ бы́сть внегда̀ блюдѧ́ста ю҆̀ дн҃ь поко́сенъ, вни́де тогда а҆ки вчера̀ и҆ тре́тїимъ дн҃е, съ двѣма то́чїю ѻ҆трокови́цама, и҆ въсхотѣ̀ мы́тисѧ въ ѻ҆гра́дѣ, ꙗ҆́ко зно́и бѧ́ше. и҆ не бѧ́ше нико́гоже т̂ꙋ, ра́звѣ двою ста́рцꙋ съкрове́нꙋ и҆ стрегꙋщꙋ еѧ̀. и҆ рече ѻ҆трокови́цама, принесета масло и҆ смѣше́нїе, и҆ две́ри ѻ҆́гра́дныѧ затво́рита да сѧ и҆змы́ю. и҆ сътвори́стѣ ꙗ҆́кож̑ рече, и҆ затвори́ста две́ри ѻ҆град̑ныѧ і҆ и҆зыдо́ста принестѝ повелѣ́ное и́ма, и҆ не ви́дѣстѣ ста́рцꙋ ꙗ҆ко бѣа́ста съкровена·
7
И҆ бы́сть ꙗ҆́ко и҆зыдо́ста ѻ҆троковицы, въста́ша̑ ѻ́ба ста́рца, и҆ рѣста, с̂е две́ри ѻ҆град̑ныѧ затвори́шасѧ, и҆ никто́же не ви́дит̑ насъ, а҆ похотѣнїѧ твое҆го е҆свѣ. ѻ҆бѣща́и на́ сѧ, и҆ бꙋди с на́ма. а҆ще ли н̂и, т̂о послꙋши́вѣ на́ тѧ, ꙗ҆́ко б̂ѣ с нею̀ ю́ноша. и҆ того ра́ди ѿпꙋстѝ ѻ҆трокови́цы ѿ себѐ·
8
И҆ въз꙽дше сꙋса́на, и҆ ре́че, тѣ́сно ми ѿвсю́дꙋ. а҆ще б̂о сѐ сътворю̀ смр҃ть м̂и е҆сть, и҆ а́ще не сътворю̀ не ѹ҆бѣжꙋ ѿ ва́ю. и҆зволенѣ́е е҆сть м̂и не сътвори́вши впа́сти в рꙋ́цѣ ва́ю, негли съгрѣши́ти пред̑ бм҃ъ·
9
И҆ възъпи жрѣломъ вели́комъ сꙋса́на. възъпи́ста же и҆ ѻ҆ба ста́рца проти́вꙋ е́и. и҆ текъ е҆ді́нъ ѿврьзе две́ри ѻ҆гра́дныѧ. и҆ ꙗ҆́ко ѹ҆слы́шаша крыча́нїе въ ѻ҆гра́дѣ дома́шнїи, въм꙽кнꙋшасѧ стран꙽ными две́рми ви́дѣти слꙋчи́вшеесѧ е́й. е҆гда́ же и҆сповѣда́ста ста́рца словеса̀ своѧ, ѹ҆стыдѣшасѧ раби еѧ̀ ѕѣло, ꙗ҆́ко николиж̑ и҆звѣща́сѧ таково̀ сло́во ѻ҆ сꙋса́нѣ·
10
И҆ бы́сть наѹ́трїѧ, ꙗ҆ко събра́шасѧ лю́дїе к꙽ мꙋжꙋ еѧ̀ і҆ѻ҆а҆ки́мꙋ, прїидо́ста и҆ ѻ҆ба ста́рца полна безакон̑҇наго помышле́нїѧ на сꙋса́нꙋ, ѹ҆мори́ти ю҆̀. и҆ рѣста пред̑ людми, посли́те по сꙋса́нꙋ дще́рь хел꙽кїевꙋ. ѻ҆ни́ же посла́ша. и҆ прїиде т̂а, и҆ вс̂ѧ ѹ́жики е҆ѧ̀. сꙋса́на же бѧ́ше мла́да ѕѣло, и҆ добра̀ ѻ́бразомъ. ббезако́ннїи же повелѣш́а ѿкры́ти ю҆̀ бѧше б̂о покрове́н꙽на, ꙗ҆́ко да сѧ насы́тѧтъ доброты е҆ѧ̀. и҆ ви́дѣша ю҆̀ вс̂и. въста́вшаж̑ ѻ҆ба ста́рца посредѣ людїи, и҆ възложи́ста рꙋцѣ на главꙋ̀ еѧ̀. сїѧ же пла́чющи возрѣ̀ на́ нб҃о. ꙗ҆́ко бѧ́ше срд̑це еѧ ѹ҆пова́ѧ къ г҃ꙋ. рѣста же ѻ҆ба ста́рца, ходѧ́щема на́ма ѻ҆бѣма въ ѻ҆гра́дѣ, вни́де с̂и съ двѣма̑ ѻ҆трокови́цама, и҆ затворѝ две́ри ѻ҆гра́дныѧ, и҆ ѿпꙋсти ѻ҆трокови́цы. и҆ прїиде к неи ю́ноша и҆же бѧ́ше съкрове́нъ, и҆ възлеже с нею̀. на́м же сꙋще въ ѹ́глѣ ѻ҆града, ви́дѣвша безако́нїе теко́ховѣ на́ нѧ, и҆ ви́дѣвша ѧ҆̀ под̑ви́гнꙋховѣсѧ. и҆ не мого́ховѣ ꙗ҆́ти е҆го, и́мже па́че на́ю можа́ше, и҆ ѿврьзе две́ри ѻ҆гра́дныѧ и҆ско́чи. сїю же и́м꙽ше, въпраша́ховѣ кт̂о быс̑҇ ю҆́ноша, и҆ не хотѣ̀ повѣда́ти на́ма. ѻ҆ се́мъ послꙋшествꙋ́евѣ. и҆ вѣрова и́ма сън꙽мь а҆ки ста́рцемъ люд꙽скомъ и҆ сꙋдїѧм꙽. і҆ ѻ҆сꙋди́ша ю҆̀ на ѹ҆мрьтїе·
11
И҆ възъпѝ сꙋса́на жрѣломъ вели́комъ, и҆ рече. бж҃е вѣчныи, и҆ съкровен꙽ных̑ свѣдѣтелю, съвѣдыи вс̂е прежде бытїѧ и҆хъ, т̂ы вѣ́си ꙗ҆́ко лжꙋ̀ послꙋшествова́ста̑ на́ мѧ, и҆ с̂е ѹ҆мира́ю, не сътво́рши ничесо́же, е҆же сїѧ сълꙋкова́ста на́ мѧ. и҆ послꙋша г҃ь гла́са еѧ·
12
И҆ ведо́мѣ е́и на погꙋбле́нїе. въздви́же б҃ъ дх҃омъ ст҃ымъ ѻ́трока ю́на, е҆мꙋже и́мѧ данїи́лъ. и҆ възъпѝ жрѣломъ вели́комъ чи́стъ а҆зъ ѿ кро́ви е҆ѧ̀. ѻ҆брати́ша же сѧ вс̂и лю́дїе к немꙋ̀ и҆ рѣша, чт̂о сло́во с̂е е҆же т̂ы гл҃еши. се́и же ста́въ сре́дѣ, ре́че, си́це л̂и ѹ҆роди́вїи сн҃ове і҆и҆л҃еви, не и҆зъѹ҆проша́вше ни и́стин꙽ны разꙋмѣвше, ѻ҆сꙋди́сте дще́рь і҆и҆л҃евꙋ. ѻ҆брати́тесѧ на сꙋдище, л꙽жа б̂о сїѧ послꙋшествова́ста на ню̀·
13
И҆ ѻ҆брати́шасѧ вс̂и лю́дїе с пот꙽ща́нїем꙽. и҆ рѣша е҆мꙋ ста́рцы, ходѝ, и҆ сѧ́ди посредѣ на́съ, и҆ съвѣстѝ намъ. ꙗ҆́ко тебѣ е҆сть далъ б҃ъ ста́рчество. и҆ рече к нимъ данїилъ, разведѣте ѧ҆̀ ѿ себе дале́че, и҆ въпраша́ю ѧ҆̀. и҆ ꙗ҆ко разведо́ша ѧ҆̀ ко́иждо ѿ кое҆гождо·
14
и҆ призва̀ е҆ді́наго ею̀, и҆ рече к немꙋ, ѻ҆бет꙽ша́лче дн҃їи зо́лъ, нн҃ѣ приспѣша грѣсѝ твоѝ ꙗ҆же творѧ́ше прежде, сꙋдѧ̀ сꙋды непра́ведны, непови́нныѧ ѻ҆сꙋжда́ѧ, праща́ѧ же пови́нныѧ. гл҃ющꙋ б҃ꙋ, чиста и҆ правди́ва не ѹ҆бива́и·
15
н҃нѣ ѹ҆бо сїю а҆ще е҆си ви́дѣлъ, рцы̀ под̑ кїимъ дре́вомъ ви́дѣлъ ѧ҆̀ е҆си бесѣдꙋю҆ща къ себѣ̀. се́и же рече, под̑ тръномъ·
16
рече же данїилъ, пра́во сълга̀ на свою дш҃ꙋ·
17
се бо а҆гг҃лъ бж҃їи прїимъ ѿвѣтъ ѿ б҃а, растор꙽гнет̑ т̂ѧ польма. и҆ ѿпꙋсти́въ и҆̀. повелѣ привестѝ дрꙋга́го. и҆ рече е҆мꙋ, племѧ̀ ханаа́не а҆ не і҆ѹ́дино, доброта̀ прельсти т̂ѧ, и҆ похотѣ́нїе разврати срд̑це твое·
18
си́це ли твори́ли е҆сте дщерем̑ і҆и҆л҃евомъ, да ѻ҆ны̀ боѧ́щасѧ бесѣдовахꙋ к꙽ ва́мъ·
19
н̂о н҃нѣ дщ̂и іѹ҆дина не претръпи́тъ безако́нїѧ ва́шего·
20
н҃нѣ ѹ҆бо гл҃и м̂и под̑ кїимъ дре́вомъ ви́дѣ сїѧ бесѣ́дꙋюща к꙽ себѣ. се́и же рече, под̑ чесми́ною·
21
рече же е҆мꙋ данїилъ, пра́во сълга и҆ ты̀ на свою главꙋ̀·
22
жде́тъ б̂о а҆гг҃лъ бж҃їи мече́мъ рас꙽сѣщи т̂ѧ по́льма, ꙗ҆́ко да потреби́тъ в̂ы·
23
И҆ възъпѝ весь сѣн꙽мь жрѣломъ вели́комъ, и҆ блс̑҇ви б҃а сп҃саю҆щаго надѣющаѧсѧ к немꙋ̀. и҆ въста́вше въста́ша на ѻ́ба ста́рца ꙗ҆́ко въста́ви ѧ҆̀ данїилъ, ѿ ѹ́стъ же е҆ю̀ л꙽жа послꙋшествова́вшема̑. и҆ сътвори́ша и́ма ꙗ҆́коже слꙋкова́сте бли́жномꙋ, сътвори́ти по зако́нꙋ моѷсїѻвꙋ·
24
и҆ поби́ша ѧ҆̀, и҆ сп҃сесѧ кро́вь непови́нна в то́и дн҃ь·
25
Хел꙽кїѧ же и҆ жена̀ е҆го похвали́сте б҃а ѻ҆ дще́ри е҆ю̀ сꙋса́нѣ съ и҆ѻ҆а҆ки́момъ мꙋжемъ еѧ̀ и҆ съ ѹ́жиками всѣми, ꙗ҆́ко не ѻ҆брѣтесѧ неправда́нїе ѻ҆ не́и·
26
данїи́лъ же бы́сть вели́къ пред̑ люд̑ми ѿ дн҃е того и҆ потомъ·