Ostroh BibleП'ята книга Мойсеєва: Повторення Закону, розділ 28
Шрифт:
Запис:
1
Аще слꙋхомъ послꙋша́ете гла́са г҃а б҃а ва́шего, и҆ снабди́те твори́ти вс̂ѧ за́повѣди е҆го. ꙗ҆же аз̑ заповѣ́даю т̂и днс̑҇ь, и҆ дастъ т̂и г҃ь б҃ъ тво́и над̑ всѣми страна́ми землѧ̀·
2
И҆ прїидт̑ꙋ на́ тѧ вс̂ѧ блс̑҇ве́нїа сїѧ. и҆ ѻ҆брѧ́щꙋтъ т̂ѧ·
3
А҆́ще слꙋхомъ послꙋшаеши слове́съ г҃а б҃а твое҆го. блс̑҇ве́нъ т̂ы въ гра́дѣ блс̑҇ве́нъ т̂ы на селѣ̀·
4
Блс̑҇ве́на племена̀ ѹ҆тро́бы твое҆ѧ и҆ плод̑ землѧ̀ твое҆а, и҆ ста́да воловъ твои҆хъ, и҆ па́ствины ѻ҆ве́цъ твоих̑·
5
Блс̑҇вены гꙋ́мна твоѝ и҆ про́чаѧ твоѧ·
6
Блс̑҇ве́на ко́шница твоа и҆ ѻ҆ста́нцы твоѝ. блс̑҇ве́нъ ты е҆гда̀ въхо́диши, и҆ блс̑҇ве́нъ т̂ы е҆гда̀ и҆схо́диши·
7
Преда́стъ б̂о г҃ь б҃ъ врагѝ твоа̀ сꙋпротивѧ́щаасѧ тебѣ, съкрꙋше́ны пред̑ лицем̑ твои҆мъ пꙋтемъ е҆ді́немъ прїидт̑ꙋ к тебѣ, и҆ сед̑мїю пꙋтїи пробѣ́гнꙋт꙽ ѿ лица̀ твое҆го·
8
По́слетъ г҃ь на́ тѧ блс̑҇ве́нїе въ домх̑ѣ твои҆хъ, и҆ на вс̂ѧ на нѧ́же възложи́ши рꙋ́кꙋ твою̀ за землѝ, ю҆́же г҃ь б҃ъ твои да́етъ тебѣ̀·
9
Въста́витъ т̂ѧ г҃ь б҃ъ тво́и себѣ люд̑ ст҃ъ, ꙗ҆́кож̑ сѧ е҆сть клѧл̑҇ ѿцем꙽ твоим̑. а҆́ще послꙋшае҆ши гла́са г҃а б҃а твоег̑҇, и҆ хо́диши въ пꙋтѝ е҆го·
10
И҆ ѹ҆́зрѧт̑ тѧ всѧ̀ страны̀ земныа, ꙗ҆́ко и҆́мѧ г҃а б҃а твое҆го призва́сѧ на́ тѧ, и҆ ѹ҆боѧт̑сѧ тебѐ·
11
И҆ ѹ҆мно́жит̑ т̂ѧ г҃ь б҃ъ тво́и въ бл҃го. ѻ҆ племене́хъ ѹ҆тро́бы твое҆ѧ, и҆ ѻ҆ плодх̑ѣ скот꙽ твоих̑ и҆ ѻ҆ плодх̑ѣ землѝ твое҆ѧ на́ земли. ꙗ҆́же клѧсѧ г҃ь ѿц҃ем̑ твоим̑ дати ю҆̀ тебѣ̀·
12
ѿкры́етъ тебѣ̀ г҃ь съкро́вище своѐ бл҃го́е. нб҃о да́стъ до́ждь землѝ твое́и въ вре́мѧ свое, блс̑҇ви́ти вс̂ѧ дѣлеса̀ рꙋкꙋ твое҆ю. и҆ въда́си въ за́емъ стра́намъ мно́гимъ ты́ же не ѻ҆должи́шисѧ·
13
И҆ ѻ҆блада́еши т̂ы мно́гими страна́ми, тобо́ю же не ѻ҆блада́ют̑·
14
И҆ поста́витъ т̂ѧ г҃ь б҃ъ твои въ нача́ле а҆ не въ концы̀, и҆ бꙋ́деши тогда̀ вы́ше, и҆ не ни́же·
15
А҆́ще послꙋш́аеши за́повѣди г҃а б҃а свое҆го е҆ли́ко а҆зъ заповѣ́даю тебѣ̀ днс̑҇ь снабдѣти и҆ твори́ти·
16
И҆ да не престꙋ́пиши ѿ всѣх꙽ словес̑҇ ꙗ҆же а҆зъ заповѣ́даю тебѣ днс̑҇ь, на́ десно ни́же на́ лѣво, да не хо́дите въ слд̑ѣ бо́гъ чюжди́хъ слꙋжити им̑·
17
И҆ бꙋдетъ а҆́ще не послꙋша́еши гла́са г҃а б҃а твое҆го, снабдѣти и҆ твори́ти вс̂ѧ за́повѣди е҆го, е҆ли́ко а҆зъ заповѣ́даю тебѣ̀ днс̑҇ь·
18
Прїидꙋтъ на́ тѧ вс̂ѧ клѧ́твы сїѧ, и҆ пости́гнт̑ꙋ т̂ѧ, и҆ про́клѧт̑ бꙋ́деши т̂ы въ гра́де, и҆ про́клѧтъ т̂ы и҆ на селѣ·
19
Про́клѧты гꙋмна твоѝ, и҆ прочаѧ твоа·
20
Проклѧ́та племе́на ѹ҆тро́бы твоеѧ, и҆ жи́та землѧ̀ твое҆ѧ, и҆ ста́да волов̑҇ твоих̑, и҆ па́ствы ѻ҆ве́цъ твоих̑·
21
И҆ про́клѧт̑ т̂ы е҆гда̀ въхо́диши, и҆ про́клѧт̑ т̂ы вънегда̀ из̑хо́диши·
22
И҆ послет̑ тебѣ г҃ь недоста́ток̑҇, и҆ а҆л꙽кне́нїе, и҆ потребле́нїе, на вс̂е на нем̑же возложи́ши рꙋ́кꙋ свою, и҆ е҆ли́ко а҆́ще сътвори́ши дон̑҇деже потреби́тъ т̂ѧ, и҆ дон꙽деже погꙋбит̑ т̂ѧ въскорѣ. ѕлых̑ ради дл̑҇ѣ твоих̑, поне́же ѻ҆ста́ви е҆го·
23
Прилѣпи́тъ г҃ь к тебѣ̀ смр҃ть до́н꙽деже потребит̑ т̂ѧ ѿ землѧ̀, в ню́же т̂ы въхо́диши та́мо прїа́ти ю҆̀·
24
Побїет̑ т̂ѧ г҃ь неи҆мѣ́нїемъ и҆ мо́лнїею и҆ зимо́ю, и҆ ва́ромъ, и҆ ѹ҆боемъ и҆ вѣтры тлѣ́нными, и҆ блѣдостїю и҆ поженет̑ тѧ до́ндеже погꙋбит̑ т̂ѧ·
25
И҆ бꙋдет̑ нб҃о над̑ главо́ю твое҆ю мѣ́дѧно. и҆ землѧ̀ под тобо́ю желѣ́зна·
26
да́стъ г҃ь до́ждь землѝ твое҆и прах̑. и҆ пр́ьсть съ нб҃си сни́дет̑ на́ тѧ, до́ндеже съкрꙋшит̑ тѧ, и҆ дон꙽деже погꙋбит̑ т̂ѧ·
27
да́стъ тѧ г҃ь на и҆с꙽сѣче́нїе пред̑ враги твои́ми. пꙋтем̑ е҆ді́нем̑ и҆зы́идеши к ним̑, а҆ сед̑мїю̀ да пробѣ́гнеши ѿ лица̀ их̑. и҆ бꙋ́деши в рас꙽сы́панїе въ всх̑ѣ црс̑҇твх̑ѣ земных̑·
28
И҆ бꙋдт̑ꙋ мр҃твецы ваши пи́ща птицам̑ нбс̑҇ным, и҆ ѕвѣремъ земным̑ и҆ не бꙋдет̑ ѿгонѧ́щаго·
29
Побїет̑ т̂ѧ вре́дом̑ е҆гѷпет꙽скимъ въ седа́лехъ, и҆ кра́стами дивїими, и҆ гноем̑. ꙗ҆́ко не мощѝ тебѣ̀ и҆сцѣлитисѧ·
30
Побїет̑ т̂ѧ г҃ь неи҆стов꙽ствомъ смѧтенїем̑ срд̑ца, и҆ невѣдѣнїемъ и҆ ѹ҆жасне́нїем̑ ра́зꙋма·
31
И҆ да бꙋ́деши ѻ҆сеза́ѧи въ полꙋдн҃и ꙗ҆́коже ѻ҆сѧза́етъ слѣпы́и въ тмѣ̀, и҆ не ѹ҆лꙋчи́ши пꙋтїи своих̑. и҆ бꙋ́деши тогда̀ ѻ҆бидим̑, и҆ расхита́емъ въ вс̂ѧ дн҃и. и҆ не бꙋдетъ помага́ѧ тебѣ̀·
32
Женꙋ ѻ҆брꙋчиши и҆́нъ мꙋжь по́имет̑ ю҆̀. до́мъ съгради́ши и҆ не поживе́ши въ немъ.
33
Виноград̑ насади́ши и҆ не ѻ҆бъе́млеши его·
34
Во́лъ тво́и закла́нъ пред̑ тобо́ю, и҆ не ꙗ҆́си ѿ него и҆ ѻ҆слѧ̀ твое ѿꙗ҆́то ѿ тебѐ, и҆ не възврати́тсѧ к тебѣ̀, ѻ҆вца твоѧ̀ ѿда́ны бꙋ́дꙋтъ врагом̑ твоим̑. и҆ не бꙋдетъ тебѣ̀ помага́ющаго·
35
Сн҃ове твоѝ и҆ дще́ри твоа̀ ѿда́ны бꙋдꙋтъ ꙗ҆зы́кꙋ и҆номꙋ и҆ ѻ҆чи твоѝ зрѧ́ще и҆зы́дꙋтъ в н̂ѧ, и҆ не возмо́жет̑ рꙋка твоа·
36
Во́зрастъ землѧ̀ твое҆а, и҆ всѧкъ трд̑ꙋ твои, и҆зъꙗ҆́стъ страна̀ е҆ꙗ҆́же не вѣ́си. и҆ бꙋ́деши ѻ҆би́дим̑ и҆ съкрꙋшен̑҇ въ вс̂ѧ дн҃и·
37
И҆ бꙋдеши и҆сполнен̑҇ печа́ли, видѣнїа ради ѻ҆чїю твое҆ю, ꙗ҆́же ѹ҆́зриши·
38
Побїе́тъ т̂ѧ г҃ь вредом̑ злы́мъ на колѣнохъ і҆ на го́ленехъ, ꙗ҆ко не́ мощно и҆сцѣлити тебѣ̀, ѿ стопы̀ но́гꙋ твое҆ю даже до ве́рхꙋ главы̀ твое҆ѧ·
39
И҆ ѿведет̑ т̂ѧ г҃ь и҆ кн҃ѕѧ твоѧ̀ ꙗ҆́же поста́виши себѣ̀. въ странꙋ̀ ю҆же не вѣ́дѧше т̂ы ниже ѿц҃ы твоѝ, и҆ послꙋж́иши та́мо богом̑ и҆нѣмъ древꙋ и҆ ка́менїю·
40
И҆ бꙋ́деши та́мо въ позо́ръ и҆ въ прит̑чю, и҆ по́вѣсть всѣмъ страна́мъ, в нѧ́же въведе́т꙽ т̂ѧ г҃ь б҃ъ та́мо·
41
Сѣмѧ мно́го и҆знесе́ши на по́лѧ, а҆ ма́ло внесе́ши. ꙗ҆́ко поꙗ҆дѧ́тъ ѧ҆̀ прꙋѕи·
42
И҆ виногра́ды насади́ши, и҆ воз̑дѣла́еши, и҆ вина̀ не пїе́ши, и҆ не възвесели́шисѧ ѿ него, ꙗ҆́ко поꙗ҆́стъ ѧ҆̀ че́рвь·
43
Ма́слины бꙋ́дꙋтъ тебѣ̀ въ всѣхъ предѣ́лех꙽ твои҆хъ, е҆леем̑ же не помажешисѧ. ꙗ҆́ко и҆стече́тъ ма́сли́ца твоа·
44
Сн҃ы и҆ дще́ри роди́ши и҆ не бꙋ́дꙋтъ пред̑ тобо́ю, ѿидꙋтъ б̂о въ плѣ́нъ·
45
Вс̂ѧ дре́вѧнаѧ твоа̀ и҆ вс̂ѧ жи́та землѧ̀ твое҆ѧ, потребит̑ р꙽жа̀·
46
И҆ прише́лецъ и҆же е҆сть ѹ҆ тебѐ, възы́детъ над̑ т̂ѧ вы́ше вы́ше, ты же състꙋ́пиши ни́зꙋ ни́зꙋ·
47
То́й въ заи́мъ да́стъ тебѣ̀, ты́ же е҆мꙋ не заи́м꙽ствꙋеши. и҆ се́й бꙋдет꙽ въ нача́ло, а҆ т̂ы бꙋ́деши на концы̀·
48
И҆ прїидꙋт꙽ на́ тѧ вс̂ѧ клѧ́твы сїѧ. и҆ поженꙋт꙽ т̂ѧ, и҆ пости́гнꙋт꙽ т̂ѧ. до́ндеже потребѧт̑ т̂ѧ, и҆ дондеже погꙋбѧт̑ т̂ѧ, ꙗ҆́ко не послꙋша гла́са г҃а б҃а свое҆го. снабдѣти за́повѣди е҆го, и҆ ѻ҆правле́нїа е҆го, е҆ли́коже е҆сть заповѣ́да тебѣ̀·
49
И҆ бꙋдꙋтъ тебѣ̀ зна́менїа и҆ чюдеса̀, и҆ во племе́ни твоем̑ до́ вѣка·
50
Поне́же не послꙋжѝ гв҃и б҃ꙋ твое҆мꙋ, съ весе́лїемъ и҆ бл҃гим̑ срд̑цем꙽ мо́жества ра́ди всѣхъ бл҃гихъ н̂о послꙋ́жиши врагом̑ твоим̑ ꙗ҆́же послетъ г҃ь б҃ъ твои на́ тѧ, съ гла́домъ и҆ жа́ждею и҆ нагото́ю, и҆ съ ѻ҆скꙋ́дѣнїемъ всѣмъ. и҆ възложит̑ ꙗ҆ре́мъ желѣзен̑҇ на вы́ю твою̀, до́ндеже съкрꙋшит̑ т̂ѧ·
51
И҆ наведет̑ г҃ь на́ тѧ, странꙋ̀ и҆здале́ча ѿ кра́ѧ землѧ̀ а҆ки воѻ҆рꙋже́нїе ѻ҆́рле странꙋ̀ е҆ѧ́же не разꙋмѣ́еши гл҃а. странꙋ̀ без̑ сра́ма лицемъ, и҆же не посрамит̑сѧ лица̀ ста́рча, и҆ ю́на не помилꙋетъ·
52
И҆ поꙗ҆́сть пло̑ ско́тъ твои҆хъ, и҆ жита землѧ̀ твое҆ѧ. ꙗ҆́же не ѻ҆ста́вит̑ тебѣ пшени́ца, н̂и вина̀ н̂и е҆ле́ѧ. и҆ ста́да воло́въ твоих̑ и҆ па́ствины ѻ҆ве́цъ твоих̑, до́ндеже потребит̑ т̂ѧ·
53
И҆ погꙋбит̑ т̂ѧ въ всх̑ѣ гра́дѣхъ твоих̑. до́ндеже и҆скоренѧт̑сѧ стѣ́ны твоѝ вили́кїе и҆ крѣ́пкїе, въ ни́хже т̂ы ѹ҆пова́еши, въ все́и землѝ твое́и. и҆ зазлит̑ т̂ѧ въ всѣ́хъ гра́дех̑ твои҆хъ, ꙗ҆́же е҆сть далъ тебѣ̀ г҃ь б҃ъ тво́и·
54
І҆ и҆зъꙗ҆́си племѧ̀ ѹ҆тро́бы свое҆ѧ, пло́ть сн҃овъ и҆ дще́реи твоих̑. и҆хже да́лъ тебѣ̀ г҃ь б҃ъ тво́и въ тꙋзѣ̀ твое́й, и҆ въ скорбѣнїи, им̑же стꙋжат̑ тебѣ вра́ѕи твоѝ·
55
Ю҆́ныи въ ва́съ и҆ млады́и ѕѣ́ло, възрѣвнꙋе́тъ ѻ҆́ком̑ своим̑ бра́тꙋ свое҆мꙋ, и҆ женѣ̀ ꙗ҆же во лонѣ е҆го, и҆ ѻ҆ставшим̑ чадам̑, ꙗ҆́же а҆ще ѻ҆стант̑ꙋ е҆мꙋ·
56
Ꙗ҆́ко да́ти е҆ді́номꙋ их̑ ѿ пло́ти чад̑ своих̑, их̑же из̑ꙗ҆́сти, поне́же нс̑҇ѣ ѻ҆ста́ло е҆мꙋ ничтож̑ въ тꙋѕѣ̀ и҆ въ скорбѣ́нїи твоем̑. им̑же слꙋжат̑ тебѣ̀ вра́ѕи твоѝ, въ всх̑ѣ гра́дх̑ѣ твоих̑·
57
Ю҆́наѧ же въ вас̑҇ жена̀ и҆ млада ѕѣ́ло. е҆и҆же нѣсть ѻ҆бы́кла нога̀ еѧ̀ стꙋпа́ти по землѝ ю҆́ности ради и҆ мла́дости. за́зрит̑ ѻ҆́ком̑ своим̑ мꙋж́ꙋ свое҆мꙋ и҆же въ лонѣ̀ е҆ѧ̀, и҆ сн҃ꙋ и҆ дщери свое҆и·
58
І҆ и҆звергъ сво́и съшед̑шеи ѿ ло́на еѧ̀, и҆ ча́до еѧ̀ е҆же породит̑ и҆зъꙗ҆́стъ ѧ҆̀ ѹ҆бо ѻ҆та́и всего̀ недостат̑ка ра́ди свое҆го. и҆ въ тꙋѕѣ̀ и҆ въ скорбѣнїи свое҆мъ. и҆ми́же стꙋжит̑ тебѣ̀ враг̑҇ тво́и, въ всх̑ѣ гра́дх̑ѣ твоих̑·
59
А҆́ще не послꙋш́ае҆те творити всх̑ѣ словесъ зако́на сего̀, напи́саннаго въ кни́гах̑ си́хъ, боѧ́тисѧ и҆́мени ст҃го и҆ чюде́снаго г҃а б҃а твое҆го·
60
То̂ ѹ҆мно́жит̑ г҃ь ꙗ҆́звы твоѧ̀, и҆ ꙗ҆́звы племе́ни твое҆го ꙗ҆́звы вели́кїа и҆ ди́вныа и҆ болѣзни злы́и и҆ совѣдены·
61
И҆ възвратит̑ на́ тѧ вс̂ю болѣзнь е҆гѷпет̑скꙋ ѕлꙋ́ю, е҆ѧ́же т̂ы боа́шесѧ ѿ лица их̑, и҆ прилепи́тсѧ к тебѣ̀·
62
И҆ вс̂е раслабле́нїе и҆ вс̂ю ꙗ҆звꙋ не напи́саннꙋю, и҆ вс̂ю пи́санꙋю въ кни́гах̑ зако́на сего. напꙋстит̑ г҃ь на́ тѧ, до́ндеже потребит̑ т̂ѧ·
63
И҆ ѻ҆ста́нетъ васъ въ число̀ ма́ло. въ того̀ мѣсто и҆же бѣсте ꙗ҆ко ѕвѣзды нбс̑҇ныѧ мно́жеством̑, ꙗ҆ко не послꙋш́асте гла́са г҃а б҃а ва́шего·
64
И҆ бꙋ́детъ ꙗ҆́ко весели́сѧ г҃ь ѻ҆ вас̑҇ бл҃готворѧ̀ ва́мъ. и҆ мно́жа вас̑҇. та́ко възвеселит̑сѧ г҃ь ѻ҆ ва́съ, потреблѧ́а вас̑҇. і҆ и҆зги́бнете ѿ землѧ̀, в ню́же в̂ы въхо́дите та́мо принѧ́тї еѧ̀·
65
и҆ раз̑сы́плет̑ ва́съ г҃ь б҃ъ ва́шъ въ всѣ страны̀, ѿ кра́ѧ землѝ до кра́ѧ е҆ѧ·
66
И҆ послꙋ́жите та́мо богом̑ и҆нѣмъ дре́вꙋ и҆ ка́менїю. и҆хже не вѣ́си т̂ы ни ѿц҃ы твоѝ·
67
И҆ во странах̑ тѣ́хъ не поко́итъ тебѐ. и҆ не бꙋ́детъ ѹ҆ставле́нїѧ пле́снома твои҆ма. и҆ дас̑҇ тебѣ̀ г҃ь та́мо срд̑це горю́ще и҆ ѻ́чи скꙋ́дни, і҆ и҆с꙽хнꙋщ́ꙋ дш҃ꙋ·
68
И҆ бꙋдет̑ жи́тїе твое ꙗ҆́ко ви́сѧ пред̑ ѻчи́ма твои҆ма. и҆ ѹ҆бои́шиса въ дн҃и и҆ в но́щѝ, и҆ не бꙋдетъ т̂и и҆звѣ́сто жотїе твоѐ. заѹ҆́тра рече́ши ка́ко бы́ти ве́черꙋ, и҆ въ ве́черъ рече́ши ка́ко бы́ти заѹ́тра ѿ бо́ѧзни срд̑ца твое҆го боѧ́ же сѧ ѹ҆бои́шисѧ. ѿ видѣнїѧ ѻ҆́чїю твое҆ю. и҆хже зри́ши·
69
И҆ ѻ҆брати т̂ѧ г҃ь б҃ъ въ е҆гѷпетъ въ кораблѝ и҆ въ пꙋтѝ е҆гоже реко́хъ не приложи́те ксемꙋ̀ ви́дѣти е҆го·
70
И҆ преда́стесѧ та́мо враго́м꙽ вашим̑. въ рабы̀ и҆ въ рабы́нѧ и҆ не бꙋ́детъ притѧжа́вшаго·