Ostroh BibleКнига пророка Єзекіїля, розділ 8
Шрифт:
Запис:
1
И бы́сть в лѣто ше́стое, въ ше́стыи мс̑҇ць, въ пѧ́тыи дн҃ь мс̑҇ца. сѣдѣ́хъ в꙽ домꙋ̀ мое҆мъ, и҆ ста́рцы і҆ѹ́дини сѣдѧ́хꙋ ѹ҆ менѐ. и҆ бы́сть на мнѣ рꙋка̀ а҆дона́ѧ г҃а. и҆ ви́дѣхъ и҆ с̂е ѻ҆бли́чїе мꙋж́еско, ѿ чре́слъ е҆го до до́ла ѻ҆́гнь. ѿ чре́слъ же горѣ ꙗ҆́ко и҆ видѣ́нїе за́рѧ, и҆ ꙗ҆́ко в꙽зо́ръ прꙋ́да чи́ста. и҆ простре подо́бїе рꙋки, и҆ ꙗ҆́ м̂ѧ за ве́рхъ главы̀ мое҆ѧ. и҆ взѧ м̂ѧ дх҃ъ средѣ землѧ̀ и҆ средѣ нб҃си. и҆ веде м̂ѧ въ і҆ерс̑҇лимъ в꙽ видѣ́нїи бж҃їи. пред̑ пригра́ды врат̑ зрѧ́щих̑ на сѣверъ, и҆дѣж́е б̂ѣ сто́лпъ поста́вленъ и҆ ѻ҆́бразъ р꙽венїѧ притѧжава́ющаго. и҆ с̂е т̂ꙋ бѧ́ше сла́ва б҃а і҆и҆л҃ева по видѣ́нїю е҆же ви́дѣхъ на́ поли·
2
И҆ рече къ мнѣ̀, сн҃е чл҃чь, възри ѻ҆чи́ма свои҆ма на сѣ́веръ. и҆ възрх̑ѣ ѻ҆чи́ма мои҆ма на сѣ́веръ. и҆ се ѿ сѣ́вера къ вра́томъ зрѧ́щимъ на въсто́къ тре́бника, и҆дѣж́е ѻ҆́бразъ р꙽венїѧ сего въ вхо́дѣ е҆ѧ̀·
3
И҆ реч̑҇ къ мнѣ сн҃е чл҃чь, ви́дѣ ли чт̂о се тво́рѧтъ сїи безако́нїѧ вели́ка, до́мъ і҆и҆л҃евъ тво́ритъ зд̂ѣ, ѿдѣлѧ́тисѧ ѿ ст҃ни мое҆ѧ. и҆ е҆ще ѻ҆брати́сѧ и҆ ѹ́зриши бол̑҇ша. и҆ в꙽веде м̂ѧ къ пред̑вратїю две́рномꙋ, и҆ ви́дѣх꙽, и҆ се сква́жнѧ е҆ді́на въ стѣнѣ. и҆ рече къ мнѣ, сн҃е чл҃чь, раскопаи въ стѣнѣ. и҆ раскопах̑, и҆ се две́ри е҆ді́ны. и҆ рече къ мнѣ̀, вни́ди и҆ ви́жд̑ь безако́нїѧ зла́ѧ ꙗ҆́же тво́рѧтъ сїи зд̂ѣ. и҆ вънидо́хъ и҆ ви́дѣхъ, и҆ се всѧ́къ ѻ҆́бразъ га́да и҆ ско́та сꙋѧа съгнꙋше́нїѧ, и҆ кꙋми́ры до́мꙋ і҆и҆л҃ва напи́сани бы́ша на стѣнѣ всю́дꙋ ѻ҆́коло. и҆ сед̑мьдесѧ́тъ мꙋж́ъ ѿ ста́рець до́мꙋ і҆и҆л҃ева, и҆е҆хонїѧ а҆са́фовъ стоѧ́ше средѣ и҆хъ. и҆ сїи стоѧ́хꙋ пред̑ лицемъ написанїѧ на стѣнѣ, и҆ ко́жд̑о ихъ и҆мы́и кади́лницꙋ в рꙋцѣ свое́и, и҆ ды́мъ кади́ла въсхожд̑аше·
4
И҆ реч̑҇ къ мнѣ̀, ви́дѣ ли сн҃е чл҃чь, е҆же ста́рцы до́мꙋ і҆и҆л҃ева тво́рѧтъ зд̂ѣ, кожд̑о и҆хъ в ло́жи та́инѣмъ. занѐ рѣша, не ви́дитъ г҃ь, ѻ҆ста́вилъ е҆сть зе́млю·
5
И҆ рече къ мнѣ̀. е҆ще ѻ҆брати́сѧ и҆ ѹ́зриши безако́нїѧ бо́льша, ꙗ҆́же сїи тво́рѧтъ. и҆ в꙽веде м̂ѧ въ пред̑вра́тїе две́рїи гн҃ь зрѧ́щих̑ на сѣ́веръ. и҆ с̂е же́ны сѣдѧ́ща ѹ҆ фамꙋса, и҆ пла́чющасѧ та́мо за кꙋми́ръ·
6
И҆ рече къ мнѣ̀, ви́дѣ ли сн҃е чл҃чь. и҆ е҆ще ѹ҆́зриши хꙋдо́жество их̑ бо́льши сего. и҆ в꙽веде мѧ въ дво́ръ до́мꙋ гн҃ѧ внꙋтръ. и҆ пред̑ две́рїе хра́ма гн҃ѧ, междꙋ е҆ла́момъ и҆ ме́ждꙋ тре́бникомъ, ꙗ҆́ко дв̂адесѧть и҆ пѧт̑ мꙋжъ, за́ди дав꙽ша къ хра́мꙋ гн҃ю, и҆ лица̀ и҆хъ прѧ́мо въстокꙋ. и҆ сїиже покланѧютсѧ на въсто́къ слн҃цꙋ·
7
И҆ реч̑҇ къ мнѣ̀, сн҃е чл҃чь. е҆да ма́ло с̂и твори́ти безако́нїѧ до́мꙋ і҆ѹ́дина, ꙗ҆́же тво́рѧтъ зд̂ѣ. поне́же напо́л꙽ниша зе́млю безако́нїѧ, и҆ ѻ҆брати́шасѧ разгнѣ́вати м̂ѧ. и҆ с̂е сїи простира́ютъ ло́зꙋ ꙗ҆́ко и҆ хꙋлѧ́ще м̂ѧ. и҆ а́зъ сътворю и҆мъ съ ꙗ҆́ростїю. и҆ не пощади́тъ ѻ҆́ко мое, и҆ не поми́лꙋю. и҆ призовꙋтъ въ ѹ҆́ши мои гла́сомъ вели́комъ, и҆ не ѹ҆слы́шꙋ и҆хъ