Ostroh BibleПерша книга Мойсеєва: Буття, розділ 19
Шрифт:
Запис:
1
Прїйдоста же дв̂а а҆гг҃ла въ содо́мъ вечеръ, ло́тъ же сѣдѧ́ше пред̑ вра́ты содомскыми, и҆ е҆гда̀ видѣ и҆хъ лот̑ въста̀ и҆ срѣте ѧ҆̀, и҆ поклони́сѧ лицем̑ до землѝ·
2
И҆ рече с̂е гдс̑҇їе ѹ҆клони́тесѧ въ домъ раба ва́шего, да почи́ета и҆ ѻ҆мы́ета ноѕѣ ваши, ѻ҆свѣтша же и҆зы́дета на пꙋть свой,.
3
Рѣша же н̂и ѹ҆бо на стъгнах꙽, почи́евѣ·
4
И҆ нꙋжда́ше ѧ҆̀, и҆ съврати́стасѧ к немꙋ̀, и҆ прїидоста въ домъ е҆го, и҆ сътвори и́ма ѹ҆чрежде́нїе, и҆ ѻ҆прѣсноки спече́ны пред̑стави и҆́ма, и҆ ꙗ҆́доста пред̑ спа́нїемъ·
5
Мꙋ́жїе же града содо́мска ѻ҆быдоша до́мъ е҆го ѿ юнот꙽ даже и҆ до ста́рецъ, весь народ̑ въкꙋпѣ і҆ и҆з꙽зыва́хꙋ ло́та и҆ гл҃ахꙋ къ немꙋ, где е҆ста мꙋжа ꙗ҆́же прїидоста к тебѣ но́щїю, и҆зведи ѧ̀ к на́мъ, да бꙋдемъ с ни́ми и҆зшед̑ же лотъ пред̑ две́ри къ нимъ, двери же затворѝ за собо́ю и҆ рече и҆мъ, никакоже братїа не дѣи́те, е҆ста б̂о м̂и дще́ри дв̂ѣ, и҆же не зна́ета мꙋжа и҆зведꙋ ѝ къ вамъ. и҆ сътвори́та с нима, ꙗ҆коже годѣ е҆сть вам̑·
6
Точїю мꙋжема сима не сътвори́те зла, понеже прїидо́ста под̑ кро́в꙽ до́мꙋ мое҆го·
7
И҆ рѣша ѿи҆ди ѿселѣ, пришел̑҇ е҆си сѣмо, ѹ҆ нас̑҇ ѻ҆бита́ти, а҆ не сꙋда̀ сꙋди́ти·
8
нн҃ѣ б̂о тѧ бо́лее ѹ҆бїемъ нежели ѻ҆ны·
9
И҆ наси́лѣе творѧхꙋ лотꙋ ѕѣло, и҆ пристꙋпи́ша да разби́ютъ две́ри·
10
И҆сѧ́гша мꙋжа рꙋкама въсхитиста лота къ себѣ въ хра́минꙋ, и҆ две́ри храмꙋ заключи́ста мꙋжа же сꙋща пред̑ две́рми домꙋ поби́ста слѣпотою ѿ мала до вели́ка, и҆ погибо́ша и҆́щꙋщеи две́реи·
11
Рѣ́ста же мꙋ́жа тїѝ къ лотꙋ. Є҆ста ли кт̂о здѣ твоѝ зѧ́тїе, и҆ли сн҃овъ, и҆ли дще́ри, и҆л̂и кто и҆́нъ въ градѣ, и҆зведї ѧ̀ ѿ мѣ́ста сего̀, ꙗ҆ко погꙋблѧ́емъ мѣсто с̂е. поне́же възвыси́сѧ вопль и҆хъ пред̑ бг҃омъ, и҆ посла̀ г҃ь потребитї ѧ҆̀·
12
И҆зы́иде же лот꙽ и҆ гл҃а къ зѧ́темъ свои҆мъ, пои́мъшемъ дще́ри е҆го·
13
И҆ рече, въста́нѣте и҆зыидѣте вон̑҇ ѿ мѣста сего, ꙗ҆ко погꙋблѧет̑ г҃ь грд̑а. и҆ мнѣша зѧ́тѧ е҆го и҆гра́юще к ним̑. ꙗ҆коже ѹ҆́тро бысть тща́хꙋ а҆гг҃ли лота гл҃ще, въстав꙽ пои҆мѝ женꙋ твою̀ и҆ двѣ дще́ри твоѝ ꙗ҆́же и҆́маши, і҆ и҆зы́иди да не и҆ ты̀ поги́бнеши въ безако́нїи града, и҆ ѹ҆жасо́шасѧ·
14
И҆ е́мши а҆гг҃ли за рꙋкꙋ е҆го, и҆ за́ рꙋкꙋ женꙋ̀ е҆го, и҆ за́ рꙋкꙋ двѣ дще́ри е҆го, понеже пощадї и҆̀ г҃ь·
15
И҆ быс̑҇ егда̀ и҆зведоша ѧ҆̀ вонъ, и҆ рѣ́ста спасай и҆ спс҃и дш҃ꙋ твою, не ѻ҆зира́исѧ въспѧть, н̂и посто́и въ всемъ предѣлѣ семъ. н̂о въ горѣ сп҃се́шисѧ, да и т̂ѧ сїе не ѻ҆бы́идетъ·
16
Рече же лотъ к ни́ма, молю́ тѧ г҃и, е҆лмаже ѻ҆брѣ́те рабъ твои блгд̑ть пред̑ тобо́ю, и҆ ѹвели́чи правдꙋ твою ю́же сътвори мнѣ, да живетъ дш҃а моа·
17
А҆з же не могꙋ̀ цѣлити до горы̀ е҆гда̀ пости́гнет̑ ѕло и҆ ѹ҆мрꙋ, с̂е близ̑ е҆сть град꙽, во́ньже ѹ҆бѣга́ю, ѻ҆́нже е҆сть малъ въ томъ сп҃сꙋсѧ, нѣсть б̂о малъ, н̂о живе́тъ дш҃а моа̀ тебе ра́ди·
18
И҆ рече е҆мꙋ с̂е чюдих̑сѧ лицꙋ твое҆мꙋ, и҆ словꙋ семꙋ, да не поги́бнетъ грд̑а, ѻ҆́ немже гл҃еши·
19
Потщи́сѧ ѹ҆бо да сѧ сп҃сеши т̂ꙋ. не могꙋ б̂о сътвори́ти дѣтели, дондеже вни́деши тамо·
20
Сего ра́ди прозва и҆́мѧ градꙋ томꙋ сиго́ръ·
21
възы́иде же сл҃нце нд̑а зе́млю. ло́тъ же внїиде въ сигор̑҇. г҃ь же надожди́въ содомъ, и҆ гомор̑҇, камы горѧщїи ѻ҆гнь ѿ г҃а съ нб҃си, и҆ преврати грады и҆ весь предѣл꙽, и҆ все вселенїе въ ѻ҆градх̑ѣ. и҆ вс̂ѧ живꙋщаѧ въ градѣхъ, и҆ вс̂е проѕѧбъшее ѿ землѧ·
22
И҆ ѻ҆зрѣсѧ жена е҆го въспѧт̑, и҆ бысть столпъ сланъ. свѣнꙋ́в же а҆враам̑ заѹ҆́тра, на мѣстѣ, и҆дѣже бѣ стоѧ̀. пред̑ гм҃ъ и҆ възрѣ къ содо́мѣ и҆ гомо́рѣ лицъ, и҆ къ землѝ ли́цъ предѣла и҆хъ, и҆ видѣ и҆ с̂е въсхожда́ше пламы ѿ землѧ̀, а҆ки дым̑ пещныи·
23
И҆ бысть е҆гда̀ превратѝ вс̂ѧ гра́ды и҆ предѣ́лы их̑·
24
И҆ помѧнꙋ̀ б҃ъ а҆враа́ма, і҆ и҆спꙋстѝ ло́та ѿ землѧ̀, превраще́ныѧ, е҆гда превратѝ г҃ь гра́ды, въ них̑же житъ ло́тъ·
25
Възы́иде же лот꙽ ѿ сиго́ра и҆ сѣде въ горѣ и҆ дв̂ѣ дще́ри е҆го с ним̑ боѧ́ше бо сѧ жити в сигорѣ, и҆ въсели́сѧ въ пеще́рꙋ самъ, и дще́ри е҆го с нимъ·
26
Рече же старѣ́ишаѧ къ ю҆нѣ́ишеи, ѿц҃ъ нашъ ста́ръ, и҆ нѣсть никтоже на землѝ, и҆же вни́де к нам̑ по ѻ҆бы́чаю въсеѧ̀ землѧ̀·
27
Ходѝ ѹ҆б̂о ѹ҆поѝмы ѿц҃а нашег̑҇ виномъ, и҆ бꙋ́демъ с ним꙽, и҆ въставимо ѿ ѻ҆ц҃а сѣмѧ·
28
Ѹ҆пои́ста же ѿц҃а свое҆го вино́мъ на тꙋю нощъ, и҆ пришед̑ши старѣ́ишаѧ быс̑҇ съ ѿц҃ем̑ своим̑, тоѝ нощи, ѻ҆́нже не разꙋмѣ е҆гда и҆стрезви́сѧ, и҆же бы́въ с нею и҆ въста̀·
29
Бысть же наѹ҆трїе, и҆ рече старѣ́ишаѧ къ ю҆нѣ́ишеи, с̂е а҆́зъ быхъ вчера́ съ ѿц҃ем꙽ свои҆мъ, ѹ҆пои́мъ ѹ҆бо е҆го вино́м꙽, и҆ въ сїю нощъ і҆ въшед̑ши бꙋди с нимъ, и҆ въставимо ѿ ѻ҆ц҃а свое҆го сѣмѧ·
30
Ѹ҆пои́ста же ѝ вино́мъ, въшед̑ши ю҆нѣ́ишаѧ бысть съ ѿц҃емъ свои҆мъ, и҆ не разꙋмѣ е҆гда̀ и҆стрезви́сѧ и҆же бывъ с нею, и҆ въста̀·
31
И҆ заче́нши ѻ҆б̂ѣ дще́ри ло́товѣ ѿ ѻ҆ц҃а свое҆го, и҆ родѝ старѣи́шаа сн҃ъ, и҆ прозва и҆мѧ е҆мꙋ моа́въ, рекꙋ́щи ѿ ѻ҆ц҃а мое҆го си́й, и҆ то́й ѿц҃ъ моавитомъ, и҆ до нн҃ѣшнего дн҃е·
32
Роди же и҆ ме́ншаѧ̀ сн҃ъ, и҆ прозва и҆мѧ е҆мꙋ ам꙽манъ, рекꙋщ́и сн҃ъ ро́да мое҆го, си́й ѿц҃ъ, ам꙽мони́томъ, до нн҃ѣшнего дн҃е·