Ostroh BibleСоборне послання св. апостола Якова, розділ 1
Шрифт:
Запис:
1
зач̑҇, н҃·
2
Иа́ковъ б҃ꙋ и҆ г҃ꙋ і҆с҃ х҃ꙋ ра́бъ, ѻ҆бѣ́манадесѧте колѣ́нома и҆же въ разсѣ́анїи ра́доватисѧ. всѧкꙋ ра́дость и҆мѣите братїе моѧ̀, е҆гда̀ въ и҆скꙋше́нїа въпадае҆те разли́чна. вѣдѧще ꙗ҆ко и҆скꙋше́нїе ва́шеа вѣ́ры, съдѣлова́етъ тръпе́нїе. терпе́нїе҆ же дѣ́ло съвръше́но да и҆́мать, ꙗ҆́ко да бꙋ́дете съверше́ни и҆ всецѣ́ли, и҆ ничи́мже лише́ни. а҆ще кт̂о ѿ ва́съ лише́нъ е҆сть премꙋ́дрости. да про́сит꙽ ѿ даю́щаго б҃а всѣмъ вкꙋ́пѣ, и҆ не поноша́юща, и҆ да́стьсѧ е҆мꙋ. да про́сит же вѣ́рою, ничто́же сꙋмнѧ́сѧ. сꙋмнѧ́и б̂о сѧ ѹ҆подо́бисѧ волъне́нїю морско́мꙋ вѣтры възмѣта́емꙋ и҆ развѣва́емꙋ. да не мни́тъ чл҃къ ѻ҆́нъ ꙗ҆́ко прїиметъ чт̂о ѿ́ бг҃а·
3
Мꙋжъ дв̂оедꙋшенъ, неѹ҆стро́енъ въ всѣх꙽ пꙋтехъ свои҆хъ. да хва́лит же сѧ братъ смире́ныи, въ высотѣ̀ свое́ѝ бога́тыи же, въ смире́нїи свое҆мъ, занѐ ꙗ҆́коже цвѣтъ тра́вны́и ми́мои́детъ. въсїѧ́ б̂о слн҃це съ зно́емъ, і҆ и҆ссꙋши травꙋ̀, и҆ цвѣтъ еа̀ ѿпадѐ, и҆ бл҃голѣпїе лица еѧ̀ поги́бе. си́це и҆ бога́тыи въ хоже́нїи свое҆мъ ѹ҆вѧда́етъ·
4
Бл҃женъ мꙋжъ и҆же претръпитъ и҆скꙋше́нїе, занѐ и҆скꙋсенъ бывъ, прїиметъ вѣнецъ жи́зни, е҆гоже ѻ҆бѣща̀ б҃ъ любѧщимъ е҆го·
5
Никтоже и҆скꙋша́емъ да гл҃етъ ꙗ҆́ко ѿ́ бг҃а и҆скꙋша́емъ е҆смь. б҃ъ б̂о нѣсть и҆скꙋси́тель ѕлы́мъ, не и҆скꙋша́е҆тъ же той никогоже·
6
Ко́ждо же и҆скꙋша́етсѧ ѿ своеѧ̀ по́хоти влекомъ и҆ прельща́емъ. т̂аже по́хоть заче́н꙽ши ража́етъ грѣхъ, грѣ́х же съдѣѧ́нъ ража́етъ смерть. не льсти́тесѧ братїе моѧ възлю́бленаѧ. всѧ́ко даѧ҆́нїе бл҃го, и҆ всѧ́къ даръ съвръше́нъ свы́ше е҆́сть, сходѧ ѿ ѻ҆ц҃а свѣтомъ, ѹ҆ негоже нѣсть премене́нїѧ и҆ли преложенїю стѣ́нь. въсхотѣ́въ б̂о породи нас̑҇ сло́вомъ и҆́стины въ е҆же быти намъ, нача́токъ нѣ́кїи създа́нїѻ҆мъ е҆го·
7
зач̑҇, н҃а·
8
Тѣмже братїе моѧ̀ възлю́бленаѧ̀, да бꙋ́детъ всѧкъ чл҃къ ско́ръ ѹ҆слы́шати, и҆ ко́сенъ гл҃ати, ко́сенъ въ гнѣ́въ. гнѣ́въ б̂о мꙋжꙋ, правдꙋ бж҃їю не съдѣва́етъ. сего ради ѿло́жьше всѧкꙋ сквернꙋ і҆ и҆збы́ток꙽ ѕло́бы, въ кротости прїи҆ми́те всажде́нное сло́во, могꙋще спс̑҇ти дш҃а ваша, быва́ите же творцы сло́вꙋ, а не точїю слы́шателе, прельща́юще себѐ самх̑ѣ. зане а҆ще кт̂о е҆сть слы́шатель словꙋ а҆ не творець, таковыи ѹ҆подо́бисѧ мꙋ́жꙋ смотрѧющꙋ лице бытїа свое҆го въ зерца́лѣ. ѹ҆смотри б̂о себѐ, и҆ ѿи́де, и҆ а́бїе забы̀ каковъ б̂ѣ·
9
Приникїи же в законъ съвръшен̑҇ свобо́дѣ, и҆ пребывъ, се́и не слы́шатель забы́тливъ бывъ, н̂о творець дѣлꙋ, се́и бл҃же́нъ въ дѣ́ланїи своемъ бꙋ́детъ·
10
А҆ще то̀ мнитсѧ добродѣтеленъ бы́ти въ ва́съ, и҆ не ѻ҆бꙋздава́етъ ꙗ҆́зыка свое҆го, н̂о льсти́тъ срд̑це своѐ, сего сꙋетна е҆сть добродѣтель. вѣ́ра б̂о чи́ста и҆ нескве́рна пред̑ бг҃омъ и҆ ѿц҃емъ сїа е́сть, е҆же посѣщати сѷрыхъ и҆ вдови́цъ въ ско́рбѣх꙽ и҆хъ, и҆ нескве́рна себе съблюсти ѿ ми́ра·