Ostroh BibleСоборне послання св. апостола Якова, розділ 2
Шрифт:
Запис:
1
зач̑҇, н҃в·
2
Братїе моѧ̀ не на лица зрѧще и҆мѣ́ите вѣрꙋ г҃а нашего і҆с҃ х҃а сла́вы. а҆ще б̂о вни́дет̑ въ сон̑҇мище ва́ше мꙋж꙽, злат̑ пе́рстень носѧ и҆ в ри́зѣ свѣтлѣ. вни́дет же и҆ нищъ въ хꙋ́дѣ ѻ҆де́жд̑и, и҆ възритѐ на носѧ́щего ри́зꙋ свѣтлꙋ, и҆ речете е҆мꙋ, т̂ы сѧ́ди зд̂ѣ добрѣ. и҆ ни́щемꙋ речете, т̂ы ста́ни тамо, и҆ли сѧ́ди зд̂ѣ на под̑но́жїѝ мое҆мъ, и҆ не расмотри́сте в себѣ и҆ бы́сте сꙋдїѧ помышле́нїемъ ѕлым̑. слы́шите братїе моа възлю́бленаа, не б҃ъ л̂и из̑бра̀ ни́щаа мира сего, богатых̑ въ вѣрѣ, и҆ наслѣ́дники црс̑҇твїю, е҆же ѻ҆бѣща любѧ́щимъ е҆го; вы же ѹ҆кори́сте ни́щаго. не бога́тїи л̂и наси́лꙋютъ вамъ, и҆ тїѝ влекꙋтъ в̂ы на сꙋдища; не тїѝ л̂и хꙋ́лѧтъ до́брое и҆́мѧ нарече́нное на васъ; а҆ще ѹ҆бо зако́нъ съвръша́ете црс̑҇кїи по писа́нїю, възлю́биши и҆скренѧго свое҆го ꙗ҆́коже самого себѐ, до́брѣ творитѐ. а҆ще л̂и на лица зритѐ, т̂о грѣхъ съдѣва́ете, ѻ҆бличае҆ми ѿ зако́на ꙗ҆́кож̑ престꙋпницы·
3
И҆же б̂о весь зако́нъ съблюдетъ, съгрѣши́т же въ е҆ді́номъ, бысть всѣмъ пови́ненъ. рекїѝ б̂о не прелюбы сътвори́ши, ре́клъ е҆́сть, и҆ не ѹ҆бїеши. а҆ще л̂и не прелюбы сътвори́ши, ѹ҆бива́еши же. бысть престꙋ́пникъ зако́нꙋ. та́ко гл҃ете и҆ тако твори́те, ꙗ҆́ко зако́номъ свободномъ хотѧще сꙋдъ прїѧ́ти. сꙋдъ б̂о без ми́лости не сътворшемꙋ ми́лости. хва́литсѧ милость на сꙋдѣ·
4
зач̑҇, н҃г·
5
Ка́ѧ по́льза братїе моѧ̀, а҆ще вѣрꙋ гл҃етъ кт̂о и҆мѣ́ти, дѣ́ла же не и҆́мать, е҆да мо́жетъ вѣ́ра спс̑҇тѝ е҆го; аще же братъ и҆л̂и сестра̀ нага̀ бꙋдета, и҆ лише́ни бꙋ́дета дневныа пища, речет же кт̂о и҆́ма ѿ васъ, и҆дѣта с ми́ромъ, грѣ́итасѧ и҆ насыща́и҆тасѧ, не да́сть же и́ма требованїе теле́сное, каа по́льза; тако и҆ вѣ́ра а҆ще дѣлъ не и҆́мать, ме́ртва е҆сть ѻ҆ себѣ̀·
6
Но̂ речетъ кт̂о, ты вѣ́рꙋ и҆́маши, а҆зъ же дѣла и҆́мамъ. покажи м̂и вѣ́рꙋ твою ѿ дѣлъ твои҆х꙽, и҆ а҆́зъ покажꙋ тебѣ ѿ дѣ́лъ мои҆́хъ вѣрꙋ мою. т̂ы вѣ́рꙋеши ꙗ҆́ко бг҃ъ е҆ді́нъ е́сть; до́брѣ твори́ши. и҆ бѣ́си вѣ́рꙋютъ и҆ трепе́щꙋтъ. хо́щеши же л̂и разꙋмѣти ѻ҆҇ чл҃че сꙋ́етне, ꙗ҆́ко вѣ́ра без дѣ́лъ ме́ртва е҆́сть; а҆враа́мъ ѿц҃ъ на́шъ, не ѿ дѣ́лъ л̂и ѻ҆правдасѧ. възнесъ і҆саа́ка сн҃а свое҆го на ѻ҆л꙽та́рь; ви́диши л̂и, ꙗ҆́ко вѣ́ра поспѣшествоваше дѣломъ е҆го и҆ ѿ дѣ́лъ вѣ́ра съвершисѧ; и҆ съверши́сѧ писа́нїе гл҃ющее, вѣ́рова же а҆враам̑ бг҃ови, и҆ вмѣнисѧ е҆мꙋ въ правдꙋ, и҆ дрꙋгъ бж҃їи наречетсѧ. зри́те л̂и ѹ҆бо ꙗ҆́ко ѿ дѣ́лъ ѻ҆правдаетсѧ чл҃къ, а҆ не ѿ вѣ́ры е҆дїныѧ; та́кожде же и҆ раа́вь блꙋдни́ца не ѿ дѣ́лъ л̂и ѻ҆правда́сѧ, прїемше схо́дники, і҆ и́нымъ пꙋтем̑ и҆звед̑ше и҆́хъ·
7
Ꙗ҆́коже б̂о и҆ тѣ́ло без꙽ дꙋха ме́ртво е҆сть, та́ко и҆ вѣ́ра без꙽ дѣлъ ме́ртва е҆сть·