Ostroh BibleКнига Суддів, розділ 19
Шрифт:
Запис:
1
И бы́сть въ ты̀ дн҃и не бѣа́ше цр҃ѧ въ і҆и҆л҃и, и҆ бы́сть мꙋж꙽ левѷтинъ живы́и въ стра́не горы̀ е҆фрѣмовы, и҆ поѧ̀ себѣ̀ женꙋ̀ под̑ло́жницꙋ ѿ виѳлеѻ́ма і҆ю́дина·
2
И҆ разгнѣ́васѧ на́нь подло́жница е҆го. и҆ ѿи҆де ѿ не́го въ до́мъ ѿц҃а свое҆го. и҆ въ виѳлеѻ́мъ і҆ю́динъ. и҆ б̂ѣ та́мо, д҃, мцс̑҇ы·
3
И҆ въста̀ мꙋж́ъ е҆ѧ̀, і҆ и́де въ слѣ́дъ е҆ѧ̀, гл҃ати въ срд̑це е҆ѧ̀. да намо́вит̑ еѐ себѣ̀, и҆ да приведе́тъ е҆ѧ̀ па́ки къ себѣ̀. и҆ ѻ҆тро́къ е҆го с ни́мъ бы́сть, и҆ дво́е ѻ҆слѧ́тъ. си же въведе и҆̀ в дом̑ ѿц҃а свое҆го. и҆ ви́дѣ е҆го ѿц҃ъ ѻ҆трокови́цы и҆зы́иде з весе́лїемъ въ срѣте́нїе е҆го·
4
И҆ ѹ҆дръжа̀ и҆̀ те́сть е҆го ѿц҃ъ ѻ҆трокови́ца, пребы́сть с ни́мъ, г҃, дн҃и и҆ ꙗ҆́ша и҆ пи́ша. и҆ прележа т̂ꙋ·
5
И҆ бы́сть въ дн҃ь, д҃, ѻ҆бꙋтрѣ́вши заѹ́тра и҆ въста̀, и҆ сїи поитѝ. и҆ реч̑҇ ѿц҃ъ ѻ҆трокови́ца к зѧтю свое҆мꙋ, ѹ҆твръдѝ срд̑це твоѐ ѹ҆ло́мъками хлѣ́ба. и҆ посе́мъ и҆́дете·
6
И сд̑ѣше ѻ҆́ба и҆ ꙗ҆́ста в꙽кꙋ́пѣ и҆ пи́ста. и҆ рече ѿц҃ъ ѻ҆трокови́ца к мꙋж́ꙋ. и҆дѝ нн҃ѣ и҆ преспѝ, и҆ воз̑бл҃жа́етъ срд̑це твоѐ·
7
И҆ въста̀ мꙋ́жъ пои҆тѝ и҆ задръжа̀ е҆го те́сть е҆го, и҆ прележа̀ та́мо·
8
И҆ въста́лъ ра́но. въ, е҃, дн҃ь, да идетъ. и҆ ре́клъ ѿц҃ъ ѻ҆трокови́ца ѹ҆моцнѝ ѹ҆б̂о срд̑це твоѐ хлѣ́бомъ, и҆ пото́мъ да и҆́дешъ. и҆ та́ко задръжа е҆го до́н꙽деже преклони́сѧ дн҃ь и҆ ꙗ҆́ли и҆ пи́ли ѻ҆́ба·
9
И҆ ѹ҆ста́лъ мꙋжъ да и҆́детъ са́мъ и҆ жени́ма е҆го с ни́мъ и҆ ѻ́трокъ е҆го. и҆ реч̑҇ е҆мꙋ те́сть е҆го ѿц҃ъ ѻ҆троковица. с̂е нн҃ѣ скончава́етсѧ дн҃ь на́ вечеръ и҆ прележи зд̂ѣ. и҆ въз꙽бл҃жа́етъ срд̑це твоѐ. и҆ ѻ҆бꙋтрѣ́ете ѹ҆́тро въ пꙋть ва́шъ, и҆ ѿидеши въ хра́мъ сво́и·
10
И҆ не и҆зво́ли мꙋж́ъ прележа́ти. и҆ въста́въ ѿи́де. и҆ прїиде да́ждь прѧ́мо е҆вꙋ́сꙋ, и҆ се́и ес̑҇ і҆ерс̑҇ли́мъ. и҆ с ни́мъ дво́е ѻ҆слѧ́тъ съ бре́мены. и҆ жени́ма е҆го с ни́мъ·
11
И҆ е҆гда̀ прїидо́ша и҆ до е҆вꙋ́съ дн҃ь же преклони́сѧ къ ве́черꙋ ѕѣло, и҆ реч̑҇ ѻ҆́трок꙽ к господи́нꙋ свое҆мꙋ. ходѝ ѹ҆бо да сѧ съврати́мъ въ град̑ се́и и҆е҆вꙋ́съ да прележи́мъ т̂ꙋ·
12
И҆ реч̑҇ к немꙋ̀ господи́нъ е҆го. не съврати́мсѧ въ град̑ чю́жь, и҆же нѣ́сть ѿ сн҃овъ і҆и҆л҃евъ. н̂о да мине́мъ до гаваѻ́на·
13
И҆ реч̑҇ къ ѻ҆́трокꙋ си. ходѝ да пристꙋ́пимъ къ е҆ді́номꙋ ѿ мѣ́ста гаваѻ́ньскаго. да прележи́мъ в꙽ гаваѻ́нѣ и҆л̂и в ра́мѣ·
14
И҆ минꙋша и҆̀ прїидо́ша, и҆ за́иде слн҃це бли́зъ гаваѻ́на, и҆же е҆сть венїами́нь·
15
И҆ съврати́шасѧ та́мо вънистѝ прележа́ти въ гаваѻ́нъ. и҆ въшед̑ше сѣ́де на сте́гнах̑. и҆ не бы́сть мꙋж́а въводѧ́щаго и҆хъ в до́мъ прележа́ти·
16
И҆ с̂е мꙋж́ъ ста́рь и҆зы́иде съ дѣ́ла свое҆го ѿ по́лѧ въ ве́черъ, и҆ се́и мꙋ́жъ ѿ горы̀ е҆фрѣ́млѧ. ѻ҆бѣтова́ше же въ гаваѻ́нѣ. мꙋж́и же град̑стїи сн҃ове венїами́ни·
17
И҆ възвед̑ ѻ҆́чи своѝ видѣ̀ мꙋж́а пꙋт́ника на сте́гнахъ град̑ных̑, и҆ реч̑҇ мꙋж́ꙋ ста́рецъ ка́мо и҆́деши ѿкꙋ́дꙋ л̂и грѧде́ши·
18
И҆ реч̑҇ к немꙋ̀ прїидо́хомъ ѿ виѳлеѻ́ма і҆ю́дина і҆ и́демъ даже до коне́цъ горы е҆фрѣмлѧ ѿкꙋ́дꙋ а҆́зъ е҆смь. и҆ ходих̑ до виѳлеѻ́ма і҆ю́дина. и҆ нн҃ѣ и҆дꙋ̀ в дом̑ сво́и, и҆ нѣ́сть никто́же в꙽веды́и м̂ѧ в до́мъ·
19
А҆ пле́вы и҆ пи́ща ѻ҆слѧ́том̑ на́шимъ е҆сть. и҆ мн̂ѣ хлѣ́бъ и҆ вино̀ е҆сть. и҆ ѻ҆трокови́цы и҆ ѻ́трокꙋ, и҆ рабо́мъ нѣ́сть скд̑ꙋно никое҆ѧ ве́щи·
20
И҆ реч̑҇ сїи мꙋ́жꙋ ста́ръ ми́ръ тебѣ̀. и҆ недоста́токъ тво́и на мнѣ̀. ѻ҆бач̑҇ на сте́гнахъ не лѧ́зи. и҆ в꙽веде и҆̀ в дом̑ сво́и и҆ пред̑ложи ѻ҆слѧ́томъ е҆го пи́щꙋ. и҆ сим̑ ѹ҆мы̀ но́ѕѣ. и҆ ꙗ҆до́ша и҆ пи́ша·
21
И҆ е҆гда възвесели́сѧ срд̑це и҆хъ. и҆ с̂е мꙋ́жи град̑стїи сн҃ове безако́н꙽никъ. ѻ҆быидо́ша дво́ръ и҆ бїюще въ две́ри. и҆ рѣша господи́нꙋ до́ма ста́рцꙋ гл҃ющи и҆зведѝ мꙋ́жа и҆же вни́де в дом̑ тво́и. да позна́емъ е҆го·
22
И҆зы́иде к ни́мъ господи́нъ до́мꙋ и҆ реч̑҇ и҆мъ. н̂и бра́тїа моѝ не сътвори́те ѕл̂а. въшед̑шꙋ мꙋж́ꙋ семꙋ̀ в до́мъ мо́и. и҆ не сътвори́те безꙋ́мїѧ сего̀·
23
Се̂ дщи моѧ̀ дв҃ою, и҆ жени́ма е҆го да и҆зведꙋ̀ ѻ҆́бѣ и҆ ѻ҆би́дѣте ѧ҆̀. и҆ сътвори́те и҆́ма по блгс̑҇ти ѻ҆́чїю ва́шею. а҆ мꙋж́ꙋ не сътвори́те ника́коже безꙋ́мїѧ сего̀·
24
И҆ не и҆зво́лиша мꙋж́и послꙋш́ати е҆го. и҆ е́мъ мꙋж́ъ жени́мꙋю е҆го і҆ и҆зведе ю҆̀ к ним̑ и҆ позна́ли ю҆̀. и҆ бы́ша с нею вс̂ю но́щь до́ свѣта. и҆ ѿпꙋсти́ша ю҆̀ е҆гда̀ въсходи ден꙽ни́ца·
25
И҆ прїиде жени́ма къ заѹ҆́трїю. и҆ паде ѹ҆ две́рїи вра́тныхъ, дворꙋ мꙋж́а и҆деже бѧ́ше мꙋж́ъ е҆ѧ̀. и҆ въста̀ господи́н꙽ е҆ѧ̀ заѹ҆́тра ѿвръзе две́ри хра́мꙋ, і҆ и҆зы́иде поитѝ въ пꙋть свои, и҆ с̂е жени́ма е҆го лежа́ше, и҆ рꙋ́цѣ е҆ѧ̀ на пред̑две́рїю·
26
И҆ реч̑҇ к не́и въста́ни да и҆́демъ, и҆ не ѿвѣща̀ е҆мꙋ бѧ́ше б̂о ꙗ҆́ко мр҃тва, и҆ възложѝ ю҆̀ на ѻ҆слѧ̀, и҆ въста̀ мж̑ꙋ и҆ по́иде на мѣ́сто своѐ·
27
И҆ прїиде в꙽ дом̑ сво́и, и҆ взѧ̀ но́жъ и҆ е́мъ жени́мꙋ свою, и҆ раздроби ю҆̀ по ко́стем̑ е҆ѧ̀ на, в҃і, ча́стїи, и҆ посла̀ ю҆̀ въ всѧ̀ племе́на і҆и҆л҃ѧ·
28
И҆ бы́ша вс̂и ви́дѧще ю҆̀, и҆ реко́ша, ꙗ҆́ко нѣ́сть бы́ло н̂и ви́дѣно си́це, ѿ дн҃е ше́ствїа сн҃ов꙽ і҆и҆л҃ь ѿ землѧ̀ е҆гѷпет̑ски, да́же до дне́сь, и҆ заповѣ́да мꙋже́мъ их̑же посла̀ гл҃ющи си́це гл҃ите къ всемꙋ̀ і҆и҆л҃ю вон꙽ми́те себѣ̀ с̂е ѹ҆ста́вите в̂ы са́ми ѻ҆ се́мъ совѣтъ и҆ гл҃ите·