Ostroh BibleКнига пророка Єремії, розділ 11
Шрифт:
Запис:
1
Сло́во и҆же бысть ѿ г҃а къ і҆еремїи рекꙋщи·
2
Слы́шите словеса̀ завѣта сего, и҆ гл҃ите къ мꙋж́емъ і҆ѹ́динымъ, и҆ къ ѻ҆бита́телемъ і҆ерс̑҇ли́м꙽скимъ, и҆ речеши к ни́мъ·
3
Сїѧ реч̑҇ г҃ь б҃ъ і҆и҆л҃евъ, проклѧт̑ мꙋж́ъ и҆же не послꙋша́етъ завѣта сего словес̑҇. и҆же заповѣдах̑ ѿц҃емъ ва́шимъ въ дн҃ь, во́ньже и҆зведохъ их̑ ѿ землѧ̀ е҆гѷпет̑ски, ѿ пещи желѣзныа, рекꙋщи·
4
Ѹ҆слы́шите глас̑҇ мои и҆ сътвори́те вс̂ѧ та̀, и҆же заповѣ́дах̑ вам̑. и҆ бꙋдете мнѣ̀ въ лю́ди, и҆ а́зъ бꙋдꙋ ва́мъ въ б҃а. да воз꙽дви́гнꙋ клѧ́твꙋ е҆ю҆́же клѧх̑сѧ ѿц҃емъ ва́ших̑, да́ти ми и҆мъ зе́млю лїющꙋ мле́ко и҆ мед̑и̑, ꙗ҆́ко е҆сть дн҃ь сїи·
5
И҆ ѿвѣщахъ и рекох꙽, а҆ми́нь г҃и·
6
И҆ рече г҃ь къ мнѣ̀, въз꙽гласѝ вс̂ѧ словеса̀ сїѧ въ градх̑ѣ і҆ѹ́диных̑, и҆ внѣ̀ і҆ерс̑҇ли́ма рекꙋщи·
7
Слы́шите словеса̀ завѣта сего и҆ сътвори́те та̀, и҆же свѣдѣтельствꙋа свѣдѣтел꙽ствовах̑ ѿц҃ы вашими, въ дн҃и в нѧ́же и҆зведох̑ и҆хъ ѿ зем̑лѧ̀ е҆гѷпет̑скїа да́же до дн҃е сего̀. заѹ҆́тра въста́а свѣдѣтельствовах̑ гл҃ѧ·
8
Слы́шите гла мои и҆ не слы́шаша н̂и приклони́ша̑ ѹ҆́ха свое҆го. н̂о и҆до́ша е҆ді́нъ ко́ждо въ стропот̑ствѣ срд̑ца свое҆го зла́го. и҆ възведо́хъ на ни́хъ вс̂ѧ словеса̀ завѣта сего, и҆же заповѣ́дахъ да сътворѧт̑, и҆ не сътвори́ша·
9
И҆ рече г҃ь къ мнѣ̀, ѻ҆брѣтена е҆сть клѧтва на мꙋж́ех̑ і҆ѹ́диныхъ, и҆ на ѻ҆бита́ющихъ і҆ерс̑҇ли́мом̑. ѻбрати́лисѧ сꙋть къ безако́нїю пр́ьвомꙋ ѿц҃ъ свои҆хъ и҆же не хотѣша слы́шати словесъ мои҆хъ. и҆ сїи б̂о и҆доша по́ боѕѣхъ чю́жихъ да слꙋжатъ и҆мъ·
10
Ни въчто́же сътвори́ша до́мъ і҆и҆л҃евъ, и до́мъ і҆ѹ́динъ завѣтъ мои и҆же завѣщахъ съ ѿц҃ы и҆хъ·
11
Сего ра́ди сїѧ рече г҃ь. с̂е а҆зъ наведꙋ на ни́хъ зла́а, ѿ них̑ же и҆зыити не возмо́гт̑ꙋ. и възопїютъ къ мнѣ̀ и҆ не ѹ҆слы́шꙋ и҆хъ·
12
І҆ и҆дꙋтъ гра́ды і҆ѹ́дины, и҆ ѻ҆битатели і҆ерс̑҇ли́мꙋ. и҆ възопїютъ к ни́мъ и҆́м꙽же жрꙋт꙽, и҆ не сп҃сꙋтъ их̑ въ вре́мѧ скор꙽би и҆х꙽. по числꙋ̀ б̂о градовъ бѣхꙋ бо́ѕи твоѝ і҆ѹ́до, и҆ по числꙋ̀ пꙋтемъ твои҆мъ і҆ерс̑҇ли́ме·
13
поста́вилъ е҆си ѻ҆́лтари постыд̑ни, ѻ҆лта́ри на пожренїе ваа҆лимꙋ. ты̀ б̂о не моѕи моли́тисѧ за лю́ди с̂и, и҆ не въспрїими за нихъ хва́лы и моли́твы, не ѹ҆слы́шꙋ б̂о во вре́мѧ во́плѧ их̑ къ мнѣ̀, и҆ въ времѧ ѻ҆злобленїѧ и҆хъ·
14
Чт̂о е҆сть и҆же възлю́бленыи мо́и въ домꙋ̀ мое҆мъ сътвори срамоты мно́ги·
15
е҆да мѧ́са ст҃аѧ ѿи҆мт̑ꙋ ѿ тебѐ лꙋлав꙽ства твоѝ, в них̑ же сла́влена е҆си. масли́на со́чна кра́сна плодови́та зра́чна, възва́лъ и҆мѧ твое. къ гла́сꙋ гл҃анїѧ вели́ка разгорѣсѧ ѻ҆́гнь в не́и, и҆ съж꙽жена сꙋть плод̑наѧ еѧ̀. и҆ г҃ь си́лъ и҆же насади тебе, гл҃алъ е҆сть на́ тѧ ѕл̂о за зла́а до́мꙋ і҆и҆л҃ева, и҆ до́мꙋ і҆ѹ́дина. и҆же сътвори́ша себѣ къ прогнѣва́нїю м̂ѧ, жрꙋщи ваа҆лимꙋ·
16
Тыж̑ г҃и показа́лъ е҆си мнѣ̀ и҆ познахъ, т̂ы ꙗ҆ви́лъ е҆си мнѣ хотѣнїѧ. и҆ а́з꙽ ꙗ҆́ко а҆́гнецъ кро́ткїи, и҆же но́ситсѧ къ жрътвѣ. и҆ не позна́хъ и҆же помы́слиша на́ мѧ совѣты, рекꙋщи. прїидѣте в꙽ложи́мъ дре́во въ хлѣбъ е҆го, і҆ и҆стреби́мъ е҆го ѿ землѧ живꙋщих꙽ і҆ и҆мѧ е҆го да не помѧнет̑сѧ ктомꙋ̀·
17
Ты́ же г҃и саваѻ́ѳъ, и҆же сꙋдиши пра́во, і҆ и҆спытаа срд̑ца и҆ ѹ҆тробы, да ви́жꙋ м꙽щенїе твое на нихъ, тебѣ̀ б̂о ѿкры́хъ прю мою̀·
18
Сего ради сїѧ рече г҃ь къ мꙋжем̑ а҆наѳоѳ꙽ским̑, и҆же и҆́щꙋтъ дш҃ꙋ твою̀. и҆ рект̑ꙋ, не пророчествꙋ́еши во и҆мѧ гн҃е, и҆ не ѹ҆́мреши въ рꙋка́хъ на́шихъ·
19
Сего ради сїѧ рече г҃ь си́лъ. се а҆́зъ посѣщꙋ на ни́хъ, ю҆́ноша их̑ ѹ҆́мрꙋтъ мечем꙽ сн҃ове ихъ и҆ дщери их̑ ѹ҆мрꙋтъ ѿ гла́да, и҆ ѻста́нъки не бꙋ́дꙋтъ ѿ них̑. наведꙋ б̂о зла́ѧ на мꙋжи и҆наѳоѳѧ въ лѣто посѣщенїѧ и҆хъ·