Ostroh BibleКнига пророка Єремії, розділ 17
Шрифт:
Запис:
1
Грѣхъ і҆ѹ́динъ пи́санъ е҆сть графїею желѣ́зною на ка́мени глад̑цѣ а҆дама́нтовѣ, и҆з꙽бразденъ на простра́нъствѣ срд̑ца и҆хъ, и҆ в ро́зѣхъ ѻ҆́лтарѣ и҆хъ. е҆гда̀ въспомѧнове́ни бꙋдꙋтъ сн҃ове их̑ по ѻ҆лтарѣхъ своих̑, и҆ лѣ́совъ свои҆хъ, древом же ли́ственымъ на гора́хъ вы́шнихъ, жрꙋще на́ поли. крѣпости твоѧ и҆ съкро́вища твоѧ въ растерѕа́нїе да́мъ. и҆ выш꙽нѣѧ твоа̀ грѣхъ ра́ди твои҆хъ въ всѣхъ ко́нцѣхъ твои҆хъ. и ѻ҆ста́нешисѧ са́мъ ѿ наслѣдїѧ твое҆го, ꙗ҆́же да́хъ тебѣ. и҆ слꙋжи́ти т̂ѧ сътворю врагомъ твои҆мъ въ землѝ е҆ѧ́же не вѣси. ꙗ҆́ко ѻ҆́гнь раз꙽жеглъ е҆си въ ꙗ҆́рости мое́и, даже въ вѣкъ разгори́тсѧ. сїѧ рече г҃ь·
2
Проклѧ́тъ чл҃къ и҆же надѣ́етсѧ на чл҃ка, и҆ положитъ плод̑и̑ мы́шца свое́ѧ, и҆ ѿ г҃а ѿи́детъ срд̑це е҆го. бꙋдет̑ б̂о ꙗ҆́ко ми́рисе въ пꙋсты́ни, и҆ не ѹ́зритъ е҆гда̀ прїидетъ бл҃го. н̂о ѻ҆бита́етъ въ сꙋхотѣ в꙽ пꙋсты́ни, в꙽ землѝ го́рцѣ и҆ неѻ҆бита́ющеи. блс̑҇ве́нъ мꙋж꙽ и҆же надѣ́етсѧ на́ г҃а, и҆ бꙋдетъ г҃ь дръзновенїе е҆го·
3
И҆ бꙋдетъ ꙗ҆ко дре́во и҆же преса́дитсѧ на вода́хъ. и҆же к꙽ мокротѣ поста́витъ коренїе своѐ, и҆ не ѹ҆бои́тсѧ е҆гда̀ прїидетъ зно́и. и҆ бꙋдетъ ли́стъ е҆го зе́ленъ, и҆ въ вре́мѧ сꙋхо́ты не бꙋдет̑ докꙋчанїа. никогда̀ преста́нетъ сътвори́ти плод̑. стропти́во срд̑це чл҃кꙋ, и҆ неи҆спытанно, кт̂о е҆̀ познает꙽. а҆зъ г҃ь и҆спыта́ѧ срд̑це, і҆ и҆скꙋша́ѧи ѹ҆тро́бы. и҆же въздаю комꙋдж̑о по пꙋти е҆го, и҆ по пло́домъ ѻ҆брѣтенїѧ е҆го·
4
Рѧ́бъ ко́рмитъ и҆же не породѝ. сътвори бога́тьства н̂о не въ сꙋдъ, посредѣ дн҃їи свои҆хъ ѻ҆ста́витъ и҆хъ, и҆ въ послѣ́докъ свои бꙋдетъ безꙋмен̑҇. прс̑҇тлъ сла́вы высоты̀ ѿ нача́ла, мѣсто ст҃ынѧ на́шеѧ чаѧ́нїе і҆и҆л҃ѧ·
5
Ги҃ вс̂и и҆же т̂ѧ ѻ҆ста́вѧтъ постыдѧ́тсѧ. ѿходѧ́щи ѿ тебѐ в꙽ землю препи́шꙋтсѧ, ꙗ҆́ко ѻ҆ста́виша и҆сто́чникъ водам̑ живꙋщимъ г҃а. и҆сцѣли м̂ѧ г҃и, і҆ и҆сцѣлю, сп҃си м̂ѧ, и҆ сп҃сен̑҇ бꙋдꙋ. ꙗ҆́ко хва́ла моа̀ т̂ы е҆си·
6
Се̂ тїи гл҃ютъ ко мнѣ̀, гдѣ е҆сть сло́во гн҃е да прїидетъ. и҆ а́зъ нѣсмь смꙋщенъ тебѣ̀ па́стырю послѣдꙋ́ющи. и дн҃ь чл҃комъ не пожелѣхъ, т̂ы вѣси, чт̂о и҆зошло е҆сть ѿ ѹ́стъ моих̑, прѧ́мо пред̑ тобо́ю бы́сть. не бꙋ́ди же т̂ы мнѣ̀ въ бо́азнь, и҆ ѹ҆пова́нїе мое т̂ы въ дн҃ь ѻ҆злобленїа. да постыдѧт̑сѧ и҆же м̂ѧ го́нѧт̑, и҆ не постыжꙋсѧ. ѹ҆страшат̑сѧ тїи, и҆ не ѹ҆страшꙋсѧ а҆́зъ. наведи на́ них̑ дн҃ь ѻ҆злобленїѧ, и҆ съгꙋ́бымъ сътрѧсе́нїемъ сътрѧси и҆хъ·
7
Сїѧ рече г҃ь къ мнѣ̀. и҆дѝ и҆ ста́ни въ вра́тх̑ѣ сн҃овъ людїи моих̑. по них̑ же въхо́дѧтъ цр҃їе і҆ѹ́дины, і҆ и҆сходѧт̑, и҆ во всх̑ѣ вра́тх̑ѣ і҆ерс̑҇ли́ма. и҆ речеши к ним̑·
8
Ѹслы́шите сло́во гн҃е цр҃їе і҆ѹ́дины, и҆ всѧ̀ і҆ѹ҆де́ѧ, вс̂и же ѻ҆битатели і҆ерс̑҇ли́ма, и҆же вхо́дите по вра́тѣхъ си́хъ·
9
Сїѧ рече г҃ь. съхрани́те дш҃а ва́ша, и҆ не хо́щете носити тѧготы̀ въ дн҃ь сꙋбо́ты, н̂и вноси́те по вра́тѣхъ і҆ерс̑҇ли́ма, и҆ не хо́щите и҆зринꙋти бременъ въ домѣхъ ва́шихъ въ дн҃ь сꙋбо́тныи, и҆ всѧ́кого дѣ́ла не твори́те. ѻ҆ст҃ите дн҃ь сꙋбо́тныи, ꙗ҆́коже заповѣ́дах̑ ѿц҃емъ ва́шим̑, и҆ не ѹ҆слыша́ша, н̂и приклони́ша ѹ҆́хо свое, н̂о ѻ҆жести́ша вы́а своа да не ѹ҆слы́шатъ м̂ѧ, и҆ не прїе́млютъ наказа́нїѧ. и҆ бꙋдет̑ а҆ще ѹ҆слы́шите менѐ, рече г҃ь. да не възносите бре́менъ по вра́тѣхъ гра́да сего̀ въ дн҃ь сꙋбот̑ныи. и҆ а́ще ѻ҆ст҃ите дн҃ь сꙋбо́тныи, да не сътвори́те во́нь всѧка́го дѣ́ла. внидт̑ꙋ по вра́тѣхъ гра́да сего̀, цр҃и и҆ нача́лницы сѣдѧщїи на прс̑҇тлѣ двд҃вѣ. и҆ въсходѧ́щи на колесѣхъ и҆ конех̑ тїи и҆ нача́лницы их̑ мꙋжи і҆ѹ́дины, и҆ ѻ҆битатели і҆ерс̑҇ли́ма. и҆ ѻ҆бита́ютъ въ гра́дѣ се́мъ въ вѣки. и҆ прїидꙋтъ ѿ град̑ і҆ѹ҆динъ ѻ҆́крс̑҇тъ і҆ерс̑҇ли́ма, и҆ ѻ҆бита́етсѧ град̑ сїи въ вѣки. и҆ прїидꙋтъ ѿ град̑ і҆ѹ́динъ ѻ҆́крс̑҇тъ і҆ерс̑҇ли́ма, и҆ ѿ землѧ венїами́нѧ и҆ ѿ по́льнихъ и҆ ѿ го́рних̑ и҆ ѿ ю́га, носѧ́щи всесож̑женїѧ и҆ заколенїа, и҆ жер꙽твꙋ и҆ ѳемїамъ, и҆ възносѧтъ приноше́нїе въ до́мъ гн҃ь·
10
А҆ще же не ѹ҆слы́шите мене, да ѻ҆ст҃ите дн҃ь сꙋбо́ты и҆ не но́сите времѧ, и҆ не вносите по вра́тх̑ѣх і҆е҆рлс̑҇има въ дн҃ь сꙋбот̑ныи. зажгꙋ ѻ҆гнем̑ во вратех̑ ег̑҇. и҆ пожрет̑ домы̀ і҆ерс̑҇лі́ма въ дн҃ь сꙋбот̑ныи, и҆ не ѹ҆гасѧт̑сѧ·