Ostroh BibleКнига пророка Єремії, розділ 3
Шрифт:
Запис:
1
Въ ѻ҆бщеи притчи гл҃етсѧ. а҆ще ѿпꙋстит꙽ мꙋжъ женꙋ̀ свою̀, и҆ ѿходѧ́щи ѿ него въведет̑ мꙋжа и҆́наго, е҆да ли ѻ҆братит̑сѧ к неи ктомꙋ̀. е҆да̀ не поро́чна бꙋ́детъ и҆ сквернена жена̀ т̂а·
2
Тыж̑ съблꙋди́ла е҆си съ любов꙽ными мно́гими, ѻ҆баче ѻ҆брати́сѧ къ мнѣ̀, рече г҃ь, азъ воспрїимт̑ꙋ т̂ѧ. въз꙽дви́гни ѻ҆́чи твоѝ на ѹ҆правленїе и҆ виждъ нн҃ѣ гдѣ̀ простерта е҆си, на пꙋтехъ сѣдѧ́щи ждꙋщихъ ꙗ҆́ко раз̑бо́иникъ въ пꙋсты́ни. и҆ ѻ҆скверни́ла е҆си зе́млю въ любодѣѧ́них̑, и҆ въ лꙋкав̑҇ствѣхъ твои҆хъ. сеѧ̀ ради ве́щи въз꙽дръжа́ны сꙋть ка́плѧ дожд̑евныа и҆ роса̀ вече́рнѧ, и҆ не бы́сть. челож̑ жены̀ блѧди́вы сътворено е҆сть тебѣ̀, не хотѣла е҆си постыдѣтисѧ·
3
Сего ради въ толи́цѣ ѿселѣ въз꙽зови м̂ѧ ѿц҃ъ мои, во́ждь дв҃ьства мое҆го т̂ы е҆си. е҆да л̂и раз̑гнѣ́ваешис̑҇ въ вѣки, и҆л̂и насто́иши до конца. с̂е гл҃ала е҆си, и҆ сътвори́ла е҆си зла́ѧ и҆ могла е҆си·
4
И҆ рече г҃ь къ мнѣ̀ въ дн҃и і҆ѻсїѧ цр҃ѧ. е҆да̀ ви́дѣлъ е҆си и҆же сътвори сꙋпоста́т̂а і҆и҆л҃ь. и҆детъ сама̀ себѣ̀ на всѧкꙋ горꙋ̀ высо́кꙋ, и҆ под̑ всѧко дре́во листвѧно, и҆ ѻ҆блꙋдъствована е҆сть т̂ꙋ. і҆ е҆гда̀ сътворѝ сїа, рекох̑ ко мнѣ ѻ҆братисѧ, и҆ нѣсть ѻ҆бращена·
5
И҆ ви́дѣ престꙋпница сестра еѧ̀ і҆ѹ҆де́ѧ и҆же того ради чт̂о ѻ҆блꙋжена бы́сть сꙋпоста́та і҆и҆л҃ева, ѿпꙋстих̑ еѧ̀, и҆ дахъ е́й кни́гꙋ распꙋс꙽тнꙋю. и҆ не ѹ҆боѧ́сѧ престꙋпница і҆ѹ҆де́ѧ сестра̀ еѧ̀, н̂о и҆де и҆ съблꙋдила е҆сть е҆ще и҆ та̀. и҆ легостїю блꙋженїѧ свое҆го ѻ҆сквер꙽ни землю, и҆ съблꙋдила е҆сть съ ка́менемъ и҆ съ древом̑, и҆ въ всѣхъ сих̑ нѣсть ѻ҆бращена ко мнѣ̀, престꙋпница сестра еѧ̀ і҆ѹ҆де́ѧ въ всемъ срд̑цы свое҆мъ. н̂о въ л꙽жꙋ, рече г҃ь·
6
И҆ рече г҃ь къ мнѣ̀ ѻ҆правдала дш҃ꙋ свою сꙋпоста́та і҆и҆л҃ь, подо́бїем꙽ престꙋп́ницы і҆ѹ҆де́и. и҆дѝ и҆ възъпѝ словеса̀ т̂а проти́вꙋ сѣ́вера, и҆ рече́ши·
7
ѻ҆братис̑҇ сꙋпоста́та і҆и҆л҃ь, рече г҃ь. и҆ не ѿвра́щꙋ лицѐ моѐ ѿ ва́съ ꙗ҆́ко ст҃ъ а҆з꙽ рече г҃ь, и҆ не прогнѣ́ваюсѧ въ вѣкы·
8
ѻ҆ба́че вѣжд̑ъ безако́нїе твое, и҆же въ г҃а б҃а твое҆го престꙋпи́ла е҆си. и҆ расточи́ла е҆си пꙋти твоѧ̀ чю́жд̑им꙽, под̑ всѧ́кымъ дре́вомъ ли́ствѧнымъ. и҆ гла́са мое҆го не слы́шала е҆си, реч̑҇ г҃ь. ѻ҆брати́тесѧ сн҃ове ѿвраща́ющеисѧ рече г҃ь. ꙗ҆́ко аз̑ мꙋжъ ва́шъ, и҆ поимꙋ в̂ы е҆ди́ного ѿ град̑, и҆ дв̂а ѿ племене. и҆ въведꙋ̀ ва́съ въ сїѻ́нъ, и҆ да́мъ вам̑ пасты́ри по срд̑цꙋ мое҆мꙋ, и҆ пасꙋтъ ва́съ разꙋмомъ и҆ ѹ҆че́нїемъ·
9
Є҆гдаж̑ ѹ҆множе́ни бꙋ́дете и҆ възрастетѐ въ землѝ въ дн҃и т̂ѣ, рече г҃ь. не рект̑ꙋ да́лѣ, кїѻ́тъ завѣта гн҃ѧ. ни в꙽зы́детъ на срд̑це, ни въспомѧнꙋтсѧ того, ни л̂и посѣти́тсѧ, ниже бꙋдетъ да́ле. въ вре́мѧ т̂о въз꙽зовт̑ꙋ і҆е҆рс̑҇ли́ма прс̑҇тлъ гн҃ь, и҆ съберт̑ꙋсѧ к немꙋ вс̂и ꙗ҆́зы́ци въ и҆мѧ̀ гн҃е, въ і҆ерс̑҇лим̑. и҆ не похо́дѧт̑ въ строптив꙽ствѣ срд̑ца свое҆го ѕлѣ́ишаго·
10
Въ дн҃ехъ тѣхъ и҆де́тъ дом̑ і҆ѹ́динъ к꙽ до́мꙋ і҆и҆л҃евꙋ, и҆ прїидт̑ꙋ в꙽кꙋпѣ ѿ землѧ̀ сѣверны, и҆ къ землѝ ю҆́же да́хъ ѿц҃емъ ва́шим̑. а҆́з꙽ же рѣхъ, ка́ко положꙋ т̂ѧ въ сн҃ове, и҆ възд̑амъ тебѣ зе́млю пожелѣнїа, достоѧ́нїа пресвѣтла вои҆н꙽ством̑ ꙗ҆зы́ческим꙽·
11
и҆ реко́хъ, ѿц҃а въз꙽зове́ши м̂ѧ, и҆ по мнѣ̀ вни́ти не преста́неши. н̂о ка́ко а҆́ще не по́мнитъ жена̀ любо́вника свое҆го. та́ко не помнѣлъ м̂ѧ дом̑ і҆и҆л҃евъ, рече г҃ь·
12
Глс̑҇а в꙽ пꙋтехъ слы́шанъ е҆сть, пла́чъ и҆ рыда́нїе сн҃овомъ і҆и҆л҃евом꙽, ꙗ҆́ко без꙽зако́ненъ сътвори́ша пꙋть сво́и. забвени сꙋть г҃ꙋ б҃ꙋ свое҆мꙋ·
13
Въз꙽врати́тесѧ сн҃ове ѿвраща́ющеисѧ, і҆ и҆сцѣлю ѿвраще́нїа ва́ша·
14
Се м̂ы и҆де́мъ к тебѣ, т̂ы бо е҆си г҃ь б҃ъ нашъ·
15
И҆стин꙽но л꙽жи́ви бы́ша хол̑҇ми, и҆ мно́жество гора́мъ. и҆стин꙽но въ г҃а б҃а на́шего спс̑҇нїе і҆и҆л҃ево·
16
Стꙋдъ и҆зъꙗ҆́л꙽ трꙋ́дъ ѿц҃ъ на́шихъ ѿ ю́ности на́шеѧ. стада и҆хъ и҆ скоты и҆хъ, сн҃ве и҆хъ и҆ дще́ри и҆хъ. спи́мъ в꙽ постыдѣнїи нашемъ, и҆ покры́етъ насъ безгла́сїе на́ше. ꙗ҆́ко г҃ꙋ б҃ꙋ на́шемꙋ съгрѣши́хомъ м̂ы и҆ ѿц҃ы на́ши, ѿ ю́ности нашеѧ да́же до сего дн҃е. и҆ не слы́шахомъ гла́са г҃а б҃а на́шего·