Ostroh BibleКнига Йова, розділ 15
Шрифт:
Запис:
1
Ѿвѣща же е҆лифа́съ ѳеманитинъ гл҃ѧ. а҆ще ѹ҆бо премꙋрыи ѿвѣтъ дасть ра́зꙋма дх҃ъ, и҆ наполни бо́лѣзнь чрева·
2
ѿблюда́а гл҃ы и҆ми́же не подоба́етъ, и҆ словесы и҆миж̑ ника́ѧ же потреба, е҆ѧ́же и҆ т̂ы ѿвер̑҇глъ е҆си стра́хъ, сконча́лъ е҆си гл҃ы та́ки пред̑ гм҃ъ. повиненъ е҆си гл҃ы ѹ҆стъ твои҆хъ, не раз꙽сꙋди́лъ е҆си гл҃ъ силныхъ. ѻ҆бличают̑ т̂ѧ ѹ҆ста̀ твоа, а҆ не аз̑, и҆ ѹ҆стнѣ твоѝ на тѧ послꙋшествова́стѣ·
3
Чт̂о бо̀ е҆да̀ пр́ьвѣе чл҃къ роженъ е҆си, и҆ли пр́ьвїе хлъмъ съгꙋстл̑҇ѣсѧ е҆си, и҆ състрое́нїа гн҃ѧ слы́шалъ е҆си, и҆ совѣтника ли тѧ поста́ви б҃ъ·
4
Прїиде л̂и на́ тѧ премꙋ́дрость. что бо вѣси е҆гоже не вѣмы, и҆ли чт̂о разꙋмѣ́еши т̂ы е҆гоже не разꙋмѣе҆м꙽. и҆ли ста́ръ и҆ ветохъ е҆си в нас̑҇, старѣи ѿц҃а твое҆го дн҃ьми. мала и҆хъже съгрѣши ѹ҆раненъ е҆си, велика превели́чно воз̑гл҃а. чт҃о смѣло срд̑це твое. и҆ли что̀ понесостѣ ѻ҆́чи твоѝ, ꙗ҆ко ꙗ҆́рость раздра̀ пред̑ гм҃ъ·
5
И҆знесе же и҆зъ ѹ́стъ та́ка словеса̀. кт̂о бы сы̀ чл҃къ ꙗ҆ко бꙋдетъ непоро́ченъ, и҆ли ꙗ҆́ко бꙋ́дыи правед̑никъ рожд̑енъ ѿ жены̀·
6
А҆ще до ст҃ыхъ не вѣрꙋетъ, нб҃о же нечи́сто пред̑ нимъ·
7
ѻ҆ста́ни же мер̑҇зкїи нечи́стыи мꙋжъ, пїѧи непра́вды ра́вны пое́нїю. възвѣщꙋ же т̂и послꙋша́и менѐ, ꙗ҆́же ѹ҆бо ви́дѣхъ възвѣщꙋ т̂и. ꙗ҆́же премꙋдрїѝ рект̑ꙋ и҆ не ѹ҆таиша ѿц҃ы и҆хъ·
8
тѣмже самѣмъ да́на бысть землѧ, и҆ не на́иде и҆ноплеменникъ на́ нѧ·
9
Вс̂е жи́тїе нечьсти́ва въ печа́ли, лѣтаж̑ и҆сщетена да́на си́лнꙋ страх же е҆го въ ѹ́ши е҆мꙋ. е҆гда̀ мнит̑ ѹжѐ въ ми́рѣ бы́ти, прїиде дн҃ь развраще́нїѧ е҆го. да не вѣрꙋетъ ѿврати́тисѧ ѿ тмы̀, заповѣ́данъ б̂о ю҆́же въ рꙋцѣ желѣза. ѹчиненъ бо е҆сть въ бра́шно неꙗ҆сытомъ, вѣсть же въ себѣ̀ ꙗ҆́ко ждетъ стерва. дн҃ь же теменъ ѹ҆страшит̑ е҆го, бѣда же и҆ скорбъ прїимет̑ и҆̀. ꙗ҆́ко во́инъ предъстоѧ́и и҆ падет̑, ꙗ҆́ко въздѣ рꙋцѣ пред̑ гм҃ъ·
10
Пре̑ гм҃ъ же вседръжи́телемъ ѻ҆жестисѧ. тече же пред̑ ни́мъ ѹ́кори́зною вели́къ на плещꙋ щит̑ е҆го, ꙗ҆ко покры̀ лице своѐ тꙋ́комъ е҆го. и҆ сътвори ѻ҆метꙋ стегнꙋю, хвалаж̑ е҆го ѹ҆кори́зна·
11
да вселит̑ же сѧ во гра́дехъ пꙋ́стѣхъ, вни́дет же в домы̀ невселенныѧ·
12
А҆ е҆же ѻ҆нѝ ѹгото́ваша, и҆нїи ѿнесꙋть. ни́же ѻ҆богати́тсѧ, ни́же ѻ҆ста́нетъ и҆мѣнїе е҆го. не и́мать положи́ти на́ землю сѣни, н̂и и҆збѣжит же тм̂ы. проѕѧбенїе е҆го да ѹ҆сꙋшит̑ вѣтръ, да ѿпадетъ цвѣтъ е҆го, да не вѣритъ ꙗ҆́ко сътръпит̑ тще б̂о събꙋдет̑сѧ е҆мꙋ·
13
Сѣченїе е҆го пр́ьвѣе да сътлѣе҆тъ, и҆ лѣтора́сль е҆го не ѻ҆блиственѣет̑. да ѻ҆бои҆манъ бꙋдет̑ ꙗ҆коже пародок̑҇ прьвѣе ꙗ҆годы, да ѿпадет̑ же ꙗ҆́ко цвт̑ѣ масли́чїа. послꙋшьство б̂о нечести́ваго смр҃ть, и҆ ѻ҆гнь же да пож̑жет̑ домы̀ м꙽здои҆́мецъ·
14
Въ чревѣ же прїимет̑ бо́лѣзнь, събꙋдет̑ же сѧ е҆мꙋ тщета, чрево же е҆го да под̑и҆мет̑ лесть·