Ostroh BibleКнига Йова, розділ 2
Шрифт:
Запис:
1
Бысть же а҆ки се́и дн҃ь, и҆ прїидоша а҆гг҃ли бж҃їѝ пред̑ста́ти пред̑ гм҃ъ. и҆ дїа́волъ прїиде посредѣ и҆хъ. и҆ рече г҃ь дїа́волꙋ ѿкꙋдꙋ прїиде·
2
тогда̀ реч̑҇ дїа́волъ пред̑ гм҃ъ. ѻ҆бхожд̑ь вс̂ю зе́млю, и҆ прохо́ждь под̑нбс̑҇нꙋю и҆ прїидохъ·
3
И҆ рече г҃ь къ дїа́волꙋ, помы́слилъ е҆си ѹ҆бо на раба̀ мое҆го і҆́ѻ҆ва. ꙗ҆́ко нѣсть такова ѿ сꙋщихъ на́ земли, чл҃ка подо́бна е҆мꙋ незлоби́въ правди́въ и҆́стиненъ бл҃гочестивъ ѹ҆далѧ́асѧ ѿ всѧкаго ѕл̂а, е҆ще же и҆ незлобїѧ дръжит̑сѧ·
4
Ты же рече, и҆мѣнїе е҆го погꙋби́ти вътще. ѿвѣща же дїа́волъ гв҃и реч̑҇. ко́жꙋ за ко́жꙋ и҆ всѧ̀ е҆ли́ка и́мать чл҃къ дасть за дш҃ꙋ свою. и҆ ника́кож̑ н̂о послѝ рꙋкꙋ свою, и҆ косни́сѧ пло́ти и҆ ко́стеи е҆го, а҆ще ѹ҆бо въ лице т̂ѧ блс̑҇витъ·
5
Рече же г҃ь дїа́волꙋ, с̂е предаю т̂и е҆го, то́кмо дш҃ꙋ е҆го съблюдѝ·
6
И҆зыиде же дїа́волъ ѿ лица̀ гн҃ѧ и҆ порази і҆́ѻ҆ва гно́емъ лю́тым̑, ѿ главы̀ и҆ до но́гꙋ. и҆ взѧ̀ і҆́ѻвъ чрепъ да ѻ҆стрꙋга́ет꙽ гно́и свои, и҆ сѣдѧ́ше на гно́ищи внѣ гра́да·
7
Времени́ же мно́гꙋ минꙋвшꙋ. рече к немꙋ жена̀ е҆го гл҃ѧ доко́лѣ тръпи́ши, с̂е пожд̑ꙋ времѧ е҆щѐ ма́ло ча́ѧ надѣа҆нїѧ сп҃се́нїѧ мое҆го. се б̂о потреби́сѧ ѿ землѧ̀ памѧть твоа. сн҃ове твоѝ и҆ дще́рѧ мое҆го чре́ва печа́ли и҆ болѣзни, и҆́хже вотще родих̑ съ болѣзнїю·
8
Ты же самъ въ гноѝ и҆ червех̑ сѣди́ши ѻ҆бнощъ внѣ безъ покро́ва·
9
А҆́з же преходѧ́щи рабо́таѧ, мѣсто ѿ мѣста, ѻ҆бходѧ́щи и҆ до́мъ ѿ до́мꙋ, ча́юще солне́чнаго захожденїѧ, да почі́ю ѿ болѣзни и҆ трꙋда и҆же м̂ѧ нн҃ѣ ѻ҆бдержат̑. н̂о рцы̀ нѣ́кїи гл҃ъ къ г҃ꙋ и҆ ѹ́мри. ѻ҆́н же възрѣвъ на ню̀ и҆ рече, чт̂о ты̀ а҆ки е҆ді́на ѿ безꙋмных̑ же́нъ с̂е гл҃а. а҆ще бл҃гаѧ прїѧ́хом꙽ ѿ рꙋкѝ гн҃ѧ, ѕлаго не сътерпим̑ ли·
10
ѿ всѣхъ си́хъ прилꙋчи́вшихсѧ е҆мꙋ, ничи́мъже съгрѣши і҆́ѻ҆въ пред̑ гм҃ъ бм҃ъ ѹ҆стна́ма и҆ не да́сть безꙋмїа б҃ꙋ·
11
Слы́шавше же трїе дрꙋѕи е҆го вс̂е ѕло́е нашед̑шее на́нь, прїидо́ша кождо ѿ свое́ѧ страны̀ к немꙋ. е҆лифа́съ ѳема́ньскїи цр҃ь. вельда́дъ савхеискїи мꙋчи́тель. софарь минѣискїи цр҃ь. и҆ прїидо́ша к немꙋ въкꙋпѣ ѹ҆тѣшити и҆̀ и҆ посѣти́ти е҆го. ви́дѣвше же е҆го и҆здале́ча и҆ не познаша̑·
12
И възопи́ша гла́сомъ велїимъ въспла́кашасѧ растерзавше ко́ждо ѻ҆деждꙋ свою̀, и҆ посы́павше пе́рьстїю главы̀ своѧ̀. сѣдѣша ѹ҆ него сед̑мь дн҃їи и҆ сед̑мь но́щїи, и҆ никто́же ѿ них̑ воз꙽гл҃а к немꙋ словесѐ. ви́дѧхꙋ б̂о ꙗ҆́звꙋ лю́тꙋ сꙋщꙋ и҆ вели́кꙋ ѕѣло·